Р Е Ш Е
Н И Е
№ 853
гр.
Бургас, 20.06.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена
Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 746 по описа на РС - Бургас за
2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.С.С., ЕГН **********,
срещу наказателно постановление № НП-196 от 25.01.2018 г., издадено от зам. кмет
на Община Бургас, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4 , т.
8 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Сочи, че АУАН и НП са съставени в нарушение на правото на
защита на жалбоподателката, тъй като в нормативната уредба не фигурира
понятието „зона на кръстовище“. Също така счита, че не е ясно дали автомобилът
е бил паркиран в кръстовище или в диапазона от по-малко от 5 метра, предвидени
в чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Оспорва приложения по делото снимков материал като
събран не по предвидения в НПК надлежен ред. С тези доводи моли НП да бъде
отменено.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява,
представлява се от адв. В.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в жалбата
доводи.
Административнонаказващият орган Община Бургас, редовно
уведомени, представител не се явява.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 20.01.2018 г. в 08:50 часа лек при извършена проверка
от свидетеля В.А. на длъжност инспектор транспортно звено „Репатрация“ към ОП
„Транспорт“ при Община Бургас в гр. Бургас се установило, че лек автомобил
марка „Опел”, цвят небесно син металик, с рег. № *******, собственост на „Спийд
2009“ ООД, е бил паркиран от жалбоподателката в зоната на „Т“ образно
кръстовище на ул. „Плиска“ и ул. „Поп Грую“, като паркираното МПС е
представлявало пречка за движението на МПС. Във връзка с констатираното
нарушение свидетелят А. извършил заснемане на паркирания неправилно автомобил и
съставил протокол за извършената проверка от 20.01.2018 г., след което
автомобилът бил репатриран на наказателен паркинг. Снимките и протоколът били
предадени на свидетеля Д.Д.Ф. на длъжност „специалист“ в дирекция УКОРС, който бил
разпределен на работа на наказателния паркинг. Жалбоподателката посетили
паркинга, за да вземе автомобила. Пред свидетеля Ф. жалбоподателката заявила,
че тя е паркирала автомобила на посоченото място, поради което свидетелят Ф. на
база на събраните доказателства – протокол и приложен към него снимков
материал, съставил на жалбоподателката АУАН. Впоследствие било издадено и
наказателното постановление, предмет на обжалване в настоящото производство.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства:
акт за установяване на административно нарушение от 20.01.2018 г., наказателно
постановление НП-196 от 25.01.2018 г., протокол за проверка от 20.01.2018 г.,
ведно със снимков материал към него, 3 бр. заповеди на кмета на Община Бургас,
свидетелските показания на свидетелите Д.Д.Ф. и В.С.А.. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
Показанията на свидетелите
А. и Ф. са обективни, последователни, логични, безпротиворечиви, допълващи се,
поради което съдът напълно ги кредитира.
По делото са събрани и писмени доказателства, които допринасят за пълното
изясняване на фактическата обстановка, приета от съда за осъществила се. В тази
връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката, че
снимковият материал в преписката не е бил събран по надлежния ред, предвиден в
НПК. В действителност процесуално НПК се прилага в административнонаказателното
производство, но в производството пред настоящата инстанция. Що се отнася до
събирането на доказателства от АНО за установяване на административно нарушение
в ЗАНН не е предвидена разпоредба, която да препраща към приложение на НПК. В
чл. 84 ЗАНН са посочени изчерпателно конкретни хипотези, в които се прилага НПК,
но видно от нормата правилата на доказването не са включени. Независимо от това приложеният по делото
снимков материал е неразделна част от изготвения констативен протокол от 20.01.2018
г., който е годно писмено доказателствено средство и следователно приложените
към него снимки, заснети при извършване на проверката са приобщени към
доказателствения материал по надлежен ред.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (Заповед № 416/26.02.2008 г. на кмета на Община Бургас) в срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
От събрания по делото доказателствен материал по категоричен начин се
установява, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна
нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, съгласно която разпоредба престоят и
паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.
Както в АУАН, така и в НП процесното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено са описани в пълна степен, като е посочено, че жалбоподателката е
паркирала МПС в зоната на Т-образно кръстовище на ул. Плиска“ и ул. „Поп Грую“.
В тази връзка съдът не споделя защитната теза на жалбоподателката, че не става
ясно дали се касае за неправилно паркиране в кръстовище или на по-малко от 5
метра от него. В действителност разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда
забрана за паркиране както на кръстовище, така и на по-малко от 5 метра от
него. В случая обаче жалбоподателката е била санкционирана за неправилно
паркиране в зоната на кръстовище, а не затова, че е паркирала на по-малко от 5
метра от кръстовище. Неоснователен е доводът за отмяна на НП на процесуалния
представител на жалбоподателката, която в хода на съдебните прения твърди, в
съдебно заседание от разпита на свидетеля А. са станали известни за пръв път
факти, които не са били отразени в АУАН и НП, а именно, че процесният автомобил
е бил паркиран от жалбоподателката на по-малко от 5 метра от кръстовище. В
разпита си свидетелят А., който е установил извършеното нарушение излага, че по
ЗДвП не се паркира на по-малко от 5 метра от зоната на кръстовище, но за
дадения случай няма как да се измери разстоянието, защото автомобилът е бил
паркиран в дъгата на кръстовището. Т.е. от показанията на свидетеля следва
категоричен извод, че жалбоподателката е била санкционирана за паркиране в
кръстовище, а не че е паркирала на по-малко от 5 метра от него. Свидетелят
пояснява, че в конкретния случай не е имало възможност да бъде измерено
разстоянието, тъй като автомобилът е бил паркиран на самото кръстовище (дъгата
на кръстовището) и след като не е било измерено, няма как да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателката за неспазване при паркиране на разстояние до
кръстовище. По тази причина съдът намира, че фактическият състав на нарушение,
за което е била наказана жалбоподателката правилно е отразен както в АУАН, така
и в НП и правото на защита на жалбоподателката не е било нарушено, тъй като тя
се е запознала с вменените й факти.
На следващо място не е основателно и възражението за допуснато съществено
нарушение в административнонаказателното производство при посочване на мястото
на нарушението, като се твърди, че е било използвано понятие, което не е
познато на закона, а именно „зона на кръстовище“. В АУАН и в НП е посочено, че
МПС „Опел”, цвят небесно син металик, с рег. № ******* е било паркирано от
жалбоподателката в зоната на „Т“ образно кръстовище. В разпоредбата на чл. 183,
ал. 4, т. 8 ЗДвП законодателят е въвел думата „зона“, като настоящият състав
счита, че при обикновен прочит без да е необходимо да се прави каквото и да е
тълкуване, става ясно, че изразът „в зоната на“ се отнася и до кръстовище. Още
повече дали ще се посочи, че автомобилът е бил паркиран на кръстовище или в
зоната на кръстовище е без правно значение, тъй като и двата израза имат
еднакъв смисъл.
При извършена преценка на всички факти и обстоятелства по делото в тяхната
съвкупност съдът намира, че конкретният случай не е маловажен и не предполага
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР №
1 от 12.12.2007
г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
В случая с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения,
свързани с правилата
за движение по пътищата и правата и задълженията на участниците в
движението, които имат за цел да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява
тяхното придвижване. В случая нарушението се изразява в неправилно
паркиране, което е създало пречка за движението на другите участници и е представлявало
опасност за възникване на ПТП. По тази причина съдът намира, че процесното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от този вид.
За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 183, ал. 4,
т. 8 ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 50 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като
относима към процесния случай и на жалбоподателката е била наложена глоба именно в
предвидения размер от 50 лева. Съдът
счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите,
предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и
генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление като
законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-196 от 25.01.2018 г., издадено от зам. кмет на Община Бургас, с което
на Д.С.С., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4 , т. 8 ЗДвП, за извършено
нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС