Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ..........., град Шумен, 07.07.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на трети юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Р. Хаджидимитрова
и
с участие на прокурор С. Александрова при ШОП
като
разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №109 по описа за 2023 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Директора на РД „Автомобилна администрация“ град Варна, чрез мл.
експерти с юридическо образование В. С., редовно упълномощена, срещу Решение №36/04.04.2023
г. на Районен съд град Нови пазар, постановено по АНД №19/2023 г. по описа на същия
съд.
Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно,
като издадено в нарушение на материалния закон. Според касаторът неправилно
решаващият съд се е позовал на изменената разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба
№36/15.05.2006 г., в сила от 21.10.2022 г., тъй като в пар.6 и пар.2 т.4 от ПР
на посочената Наредба се урежда изрично хипотезата по отношение на издадените
удостоверения за психологическа годност преди влизане в сила на изменението на
Наредба. Според касаторът посочената разпоредба придава безсрочност само на
валидните удостоверения към момента на влизане в сила на изменението на
наредбата, докато в процесния случай това удостоверение на водача не е било
валидно. С оглед на това касаторът отправя искане да бъде отменено атакуваното
от него съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено
НП №23-0001087/14.10.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“ град Варна,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.
Ответната страна „С.Т.“ ЕООД ***, редовно призована, не изпраща представител,
но е представен писмен отговор по касационната жалба от пълномощника на
страната адв. Т. Я., редовно упълномощена, в което е изразено становище за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на РС град Нови пазар,
като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба, поради което решението следва да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по
чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
С атакуваното съдебно решение решаващият съд е отменил НП
№23-0001087/14.10.2022 г., издадено от Директора на РД „АА“ град Варна, с което
на ответната страна „С.Т.“ ЕООД *** на основание чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвтП е
наложена имуществена санкция в размер на 3 000.00 лв., за нарушение на
чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвтП.
Спор по фактите няма между страните. Спорът е по приложение на
материалния закон.
На първо место следва да се посочи, че в касационната жалба некоректно
са изложени твърдения, че решаващият съд е отменил процесното НП само на
основание последващото изменение на чл.8 от Наредба №36 от 15.05.2006 г. за
изискванията за психологическата годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, в сила от 21.10.2022 г. Видно от мотивите на атакуваното
решение, освен на посоченото по-горе основание, прието от решаващия съд като
последваща разпоредба с по-благоприятен характер за нарушителя – преди влизане
в сила на НП, първоинстанционният съд е приел наличието и на второ основание, а
именно че нормата на чл.8 ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006 г., в редакцията и
преди изменението и действаща към момента на установяване на нарушението и
приложена от наказващия орган, противоречи на Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, която задава минимални стандарти за
физическа и умствена годност за управление на МПС. Съдът е приел, че наложените
с посочената норма, действаща преди изменението и, на по-строги минимални стандарти
за психологическата годност на българските професионални водачи ги поставя в
по-неблагоприятно положение и създава неравни условия за конкуренция.
Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на решаващия съд
за противоречие на чл.8 ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006 г., преди изменението
и от 21.10.2022 г., на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета, но действаща норма към момента на издаване на НП и установяване на
административното нарушение, което е достатъчно основание да бъде отменено
процесното НП, без да се извършва преценка дали в случая е приложима изменената
норма на чл.8 от Наредба №36 от 15.05.2006 г.
Както е посочил и
решаващият съд, Директивата залага минималните стандарти за физическа и
умствена годност за управление на превозни средства /съображение 8 от преамбюла
на Директивата/, което означава, че държавите членки могат да завишат тези
стандарти в своите национални законодателства. В тази насока е разпоредбата на
т.5 от приложение III на Директивата,
според която стандартите, установени от държавите членки за издаване и
всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да
бъдат по-строги от изложените в приложението. Възможността за въвеждане на
такива по-строги стандарти на национално равнище касае само и единствено
първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за
управление на моторно превозно средство. Това означава, че възможността, да се
въвеждат по-строги стандарти, не следва да бъде използвана, за да се
удостоверят отделни аспекти от физическата или умствената годност за управление
на моторни превозни средства посредством документ, който редом със
свидетелството за управление на моторно превозно средство, да има свое
собствено легитимиращо действие. А тъкмо това е сторено чрез нормативното
регламентиране на удостоверението за психологическа годност преди изменение на
нормата на чл.8 ал.2 от Наредба №36 от 15.05.2006 г., в резултат на което
психологическата годност, вместо да бъде само предпоставка на правоспособността
за управление на моторни превозни средства от съответната категория, бива
въздигната и в отделно, паралелно съществуващо с правоспособността юридическо
качество. Противоречието на подзаконовата норма с Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета е основание за съда да откаже да съобрази нормативното задължението
на водачите, осъществяващи превоз на пътници и товари, да притежават
удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията на чл.7 ал.2 от
Наредбата.
Само за
изчерпателност следва да се посочи, с оглед въведените възражения в
касационната жалба, че настоящата касационна инстанция не споделя извода на
решаващия съд за приложимост на чл.3 ал.2 от ЗАНН в настоящия случай. Действително
с промяната на чл.8 ал.2 от Наредба № 36 от 15 май 2006 г., обнародвана в ДВ
брой 184 от 2022 г., е регламентирано безсрочност на издаденото удостоверението
за психологическа годност на водачите. С чл.8 ал.1 от същата Наредба е въведено
задължение при всяко постъпване на работа като водач на таксиметрови
автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за
обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за собствена сметка
или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата да
представят удостоверение за психологическа годност, а в нормата на ал.2 е
регулирано, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. В нормата
обаче на §6 на ПР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 36 от 15
май 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни
комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания (ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г.), с
обратна сила е придадена безсрочност и на срочните удостоверения, валидни към
21.10.2022 г. Следователно с тази норма се уточнява, че тя обхваща и
удостоверенията издавани в периода от 21.10.2019 г. до 21.10.2022 г.
включително. Тъй като се касае само за валидни удостоверения за психологическа
годност, каквото удостоверение за психологическа годност в настоящия случай не
е, в случая не е налице нова нормативна уредба, която при хипотезата на чл.3
ал.2 от ЗАНН следва да се приложи като по-благоприятна за нарушителя.
Независимо от това обаче не се променя крайният извод, с оглед изложеното
по-горе за противоречие на подзаконовия акт, в редакция към момента на
установяване на нарушението и издаване на НП, с Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, поради което като е достигнал до този правен
извод решаващият съд е постановил съдебен акт при правилно установена
фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон.
Предвид
гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а решението на РС
град Нови пазар следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на
спора съдът намира направеното искане от ответната страна за присъждане на
разноски за основателно, поради което ИА „АА“ следва да бъде осъдена да заплати
на „С.Т.“ ЕООД *** сумата в размер на 600.00 лв., представляваща договорена и
заплатено възнаграждение за един адвокат. Искането за присъждане като разноски
на сума в размер на 8.33 лв. и сума в размер на 6.70 лв. се явява
неоснователно, тъй като приложените товарителници за куриерски услуги не
установяват, че същите са във връзка с настоящото производство, както и тези
разноски не са необходимо присъщи по настоящото производство. Възражението на
касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, договорено и заплатено
от ответната страна, съдът намира за неоснователно, тъй като е в минимума,
предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №36/04.04.2023 г. на Районен съд град Нови
пазар, постановено по АНД №19/2023 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ град София да заплати на „С.Т.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
С.И.Ю., направените по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин лева/ лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 07.07.2023г.