№ 353
гр. Б., 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120201292 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „И. П.
99“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.П. и адрес на управление ул.... представлявано от
управителя Б. С. и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.И. Н. АК-Б. срещу наказателно
постановление №754154-F751684/14.02.2024г издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.27 ал.1 вр. ал.2 от Наредба № Н-
18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева
на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за малозначителност на извършеното
административно нарушение. Посочват се процесуално нарушение досежно правната
квалификация на административното нарушение довело до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Претендират се разноски. Редовно призован управителят на дружеството
не се явява. За него се явява упълномощен адвокат.
Процесуалният представител ЦУ на НАП редовно призован явява се ЮК надлежно
упълномощен. Оспорва жалбата, като моли съда да потвърди наказателното постановление.
Претендират се разноски.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН (лист 7 на гърба и
лист 3 от делото) от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като
нарушител. Жалбата е депозирана пред материално и териториално компетентен съд и
съдържа изискуемите от закона реквизити. Същата е процесуално допустима и
производството пред БРС е надлежно образувано. Разгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 11.01.2023г, в 17,00 часа, свидетелите А. А. и Х. К., и двамата на длъжност
1
инспектори по приходите в ЦУ на НАП при извършена документална проверка във връзка с
извършена проверка по издадена Резолюция О-02000223046998 -0РП-003/08.12.2023г в
търговски обект по смисъла на §1 т.41 от ДР на ЗДДС –б. „Г.“, находящо се в гр.Б. ,ул....,
стопанисвано от „И. П. 99“ ЕООД с ЕИК .... Дружеството било регистрирано по ЗДДС.
При извършената документална проверка по събраните документи във връзка с
извършена проверка било установено, че видно от разпечатката на КЛЕН за 08.09.2023г
изведена от наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел
„DATECS FP-4747 с ИН на ФУ DT942262, ИН на ФП 02942262 , регистрирано в НАП с
потвърждение №464763/05.07.2023г е бил издаден Фискален касов бон №0000342 с
включена доставка „Take away разнос“ на стойност 3,18 лева, като същата била отразена в
данъчна група „А“. Установено било, че дружеството отчита продажби в данъчна група „А“
за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0% ДДС.
Съгласно чл.27 ал.1 от Наредба Н-18/2006 на МФ лицата по чл.3 с изключение
случаите, когато извършват дейност по чл.28 са длъжни да регистрират всяка продажба на
стоки и услуги по данъчни групи според вида на продажбите в случая в група „Б“ –за стоки
и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.
Установено било, че дружеството–жалбоподател в качеството си налице по чл.3 не е
спазило задължението си да регистрира всяка продажба на стоки и услуги по данъчна група
според вида на продажбите в обекта.
На 12.01.2024г бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
F751684 (на лист 8 и 9 от делото), като деянието било квалифицирано по чл. 27 ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност
(ЗДДС). При съставянето на акта участвал и управителят Б. С., който го подписал и
направил възражение, че грешката била коригирана още през м.септември. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел
фактическите обстоятелства за доказани, поради което издал обжалваното наказателно
постановление №754154-F751684/14.02.2024г, с което за нарушение на чл. 27 ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от Закона за данъка добавена стойност
(ЗДДС) и на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя
имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок
от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от нарушението, а издаденото
въз основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок
от компетентен орган, оправомощен с представената по делото заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020г (лист 24-29 от делото).
Горното се прие от съда като установено по несъмнен начин от показанията на
свидетелите А. и К., както и от писмените доказателства и доказателствени средства приети
към доказателства по делото. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, като ги намира
за безпристрастни и непротиворечащи си. С оглед горната фактология, която и не се оспорва
от жалбоподателя, доказана по несъмнен начин съдът намира издаденото наказателно
постановление за законосъобразно и обосновано по следните съображения:
Нормата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
2
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Като нарушена и в акта, и в наказателното постановление
е посочена разпоредбата на чл.27 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Тази разпоредба
посочва, че лицата регистрирани по ДДС са длъжни да регистрират всяка продажба на стока
или услуга по данъчна група според вида на продажбите: т.2 –група „Б“ за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 20% ДДС; т.4 група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 9% ДДС.
Според чл.185, ал.2 от ЗДДС: „извън случаите по ал.1 лице, което не издаде документ
по чл.118, ал.1 ЗДДС на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по
чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000 лева. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1“.
Наказващият орган правилно е санкционирал жалбоподателя на основание чл.185, ал.2
изречение второ вр. ал.1 от ЗДДС с имуществена санкция в минималния размер от 1000
(петстотин) лева.
Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по
смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се прави за
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. От установените по делото обстоятелства
не може да се направи извода, че нарушението попада в категорията на маловажните
нарушения. Съгласно чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е легалната дефиниция
съгласно чл.93, т.9 от Наказателния кодекс – "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид.
С оглед изложеното, съдът безусловно следва да потвърди обжалваното наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В конкретния случай,
представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК
възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в
размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
3
Предвид гореизложеното Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №754154-F751684/14.02.2024г
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на
чл.27 ал.1 вр. ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4 от Закона за данъка
добавена стойност (ЗДДС) на „И. П. 99“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.П. и адрес на
управление ул.... представлявано от управителя Б. С. и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез
адв.И. Н. АК-Б. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева на
основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „И. П. 99“ ЕООД с ЕИК ... със седалище в гр.П. и адрес на управление
ул.... представлявано от управителя Б. С. и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.И. Н. АК-Б.
да заплати на ЦУ на НАП разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за ЮК възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Б..
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4