Р Е Ш Е Н И Е
Номер 20.05.2019 г. Град
Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД -
СВИЛЕНГРАД, І граждански състав, на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
Секретар: Ангелина
Добрева,
като разгледа докладваното от Съдията
гр. дело № 84 по
описа на съда за 2019 година, намери за установено следното:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.439,
ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Н.А.Д., с ЕГН: **********,***, иска от съда да признае за установено, че не дължи на
ответника „М.К.“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 167,46 лева, включваща следните суми: 27,46
лева, представляваща главница по Договор № ВС07040211111, сключен с “Макс
Телеком” ООД, вземането по който е цедирано на ответника с договор за цесия от
30.01.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 13.12.2014 г. до
окончателното й изплащане; 140,00 лева – неустойка; 8,39 лева - лихва за забава
за периода от 17.12.2011 г. до 12.12.2014 г., за събиране на които суми е
образувано изп. дело № 20189290402412 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег.
№ 929 по РКЧСИ, поради това, че вземанията са погасени по давност.
Ищецът твърди, че по подадено от
ответника заявление по чл.410 от ГПК е било образувано ч. гр. дело № 2591/2014 г.
по описа на Районен съд - Хасково, по което бил издаден изпълнителен лист
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с който
било разпоредено ищецът да заплати на ответника горе-посочените суми за
главница, неустойка, обезщетение за забава, както и за разноски. Въз основа на
издадения на 26.02.2015г. изпълнителен лист, по молба на ответника било
образувано изпълнително дело №
20189290402412/ 14.12.2018 г. по описа на ЧСИ Николета
Кавакова с peг. № 929 по РКЧСИ. Първото изпълнително
действие по това изпълнително дело - запор върху банкови сметки на ищеца - било
извършено след като вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност,
тъй като бил изтекъл 3-годишен давностен срок. Ищецът счита, че процесните
вземания се погасяват изтичане с тригодишна давност, на основание чл.111, б.“б“
и б.“в“ от ЗЗД. Счита, че с подаването на заявлението по чл.410 от ГПК
давността е прекъсната, а с издаване на изпълнителния лист на 26.02.2015г. е
започнала да тече нова давност, която отново е 3-годишна. Поради това, ищецът моли да бъде уважен иска
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с
който оспорва иска като неоснователен. Не
спори, че посоченото в исковата молба изп. дело № 20189290402412 по описа на
ЧСИ Николета Кавакова е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
основание влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело
№ 2591/2014 г. по описа на РС-Хасково. Счита, че давността за погасяване на
процесните вземания е прекъсната с влизане в сила на неоспорената Заповед за
изпълнение. Счита, че влязлата в сила заповед се ползва със сила на пресъдено
нещо, което означавало, че давността за вземанията по процесния изпълнителен
лист е станала петгодишна, на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД. Така погасителната
давност за вземанията не била изтекла, тъй като не били изтекли пет години от
влизането в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК до датата на
образуване на изпълнителното дело. По изложените съображения ответникът иска от
съда да отхвърли иска и да му присъди разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, прие следното:
Не се спори, а
и от изисканото и приложено ч. гр. дело № 2591/2014 г. по описа
на РС-Хасково се установява, че на 13.12.2014г. ищецът „М.К.“ ООД е подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.А.Д.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което Съдът е разпоредил длъжникът да заплати
на заявителя сумата 167,46 лв., представляваща сбор
от главница в размер на 27,46 лева, неустойка в размер на 140,00 лева и лихва
за забава за периода от 17.12.2011 г. до 12.12.2014 г. в размер на 8,39 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2014г. до
окончателното й изплащане, както и разноски. Видно от Заповедта, вземанията
произтичат от Договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет №
ВС07040211111, сключен между длъжника и “Макс Телеком” ООД, като за процесната
главница е издадена фактура № **********/ 01.02.2011г., и са предмет на Договор
за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който са прехвърлени на ищеца
– заявител „М.К.“ ООД. Т.е. материалноправното
основание за възникване на оспорената главница произтича от договор за
периодични плащания, поради което процесното вземане за главница, се погасява с
изтичане на тригодишна давност, съгласно чл.111, б.“б“ от ЗЗД. С тригодишна
давност се погасяват и вземанията за неустойка и лихви за забава, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Заповедта по чл.410 от ГПК е редовно връчена на длъжника и не е оспорена чрез
възражение, поради което е влязла в сила на 19.02.2015г.
От материалите,
съдържащи се в приложеното копие от изпълнително дело № 20189290402412 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с peг. № 929 по РКЧСИ се установява, че в полза на ответника срещу ищеца -
длъжник по частно гр. дело № 2591/2014 г. по описа на РС - Хасково, на 26.02.2015 г. е бил
издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК
Въз основа на
така издадения изпълнителен лист, по молба на ответника от 14.12.2018г. е
образувано посоченото изп. дело. Макар в съдържащите се в приложеното копие от
изпълнителното дело документи да не се съдържат категорични данни за датата на
първото предприето по делото изпълнително действие, тъй като липсва разпореждане
на съдебния изпълнител за налагане на запори върху банкови сметки на длъжника, то
доколкото са налични запорни съобщения и върнати разписки от адресатите на тези
съобщения, съдът приема за установено, че това е датата, на която е връчено
първото запорно съобщиние – 18.12.2018 г. Впоследствие, по изпълнителното дело
са извършени редица справки от съдебния изпълнител
до различи административни служби. Тези
искания за
извършване на справки обаче не съставляват действия за принудително изпълнение
по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД.
Спорни по делото са въпросите кога е
прекъсната давността на процесните вземания, кога е започнала да тече нова
давност и каква е тя – тригодишна или петгодишна.
Съгласно чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
настоящия случай задължението за главница е периодичен платеж, така че за да
изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора, а
изискуемостта настъпва на падежа на плащане. Изискуемостта на задължението е настъпила
на 01.02.2011г., когато е издадена съответната фактура за вземането. На същата
дата е настъпила и изискуемостта на неустойката за неизпълнение. От изпадането
в забава започва да тече давност за погасяване възможността за принудително
събиране на вземането.
За да се приеме, че
се прекъсва давността следва да е налице една от изчерпателно изброените
законови хипотези - чл.116 от ЗЗД. В случая, безспорно не
е налице първата хипотеза - признаване на
вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ от ЗЗД, независимо, че не е подадено
възражение срещу заповедта по чл.410 от ГПК.
Не е налице и втората предпоставка - давността
се прекъсва с предявяване на иск или възражение, съгласно чл.116, б. „б“ от ЗЗД.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Давността би се прекъснала с предявяването на иск за съществуване на
вземането, като съгласно чл.422, ал.1 от ГПК
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Вземанията, установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, поради неподаване на възражение в срока по чл.414 ГПК,
както е в процесния случай, се ползват с известен стабилитет, като не може да
се оспорват на основания, които са могли да бъдат релевирани в заповедното
производство и в този смисъл подобни доводи са преклудирани. Т.е. вземанията не
могат да се оспорват от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е
могъл и е следвало да заяви преди влизането в сила на Заповедта. Новите факти,
обуславящи допустимостта на иска с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК
следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
правилото на чл.416 от ГПК.
Влязлата в сила заповед за изпълнение се
ползва с изпълнителна сила и въз основа на издадения изпълнителен лист може да
се пристъпи към принудително изпълнение, като едва първото действие по принудително
изпълнение прекъсва давността, на основание чл.116, б. „в“ от ЗЗД.
В случая обаче ответникът е предприел
действия по принудително изпълнение едва на 18.12.2018 г., към която дата вече вземанията
по издадения изпълнителен лист, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, са били погасени по давност.
Съдът не
споделя становището на ответника, че след като изпълнителния лист е издаден въз
основа на влязла в сила заповед по чл.140 от ГПК, то давността е станала
5-годишна. Заповедта не е съдебно решение, не се ползва със сила на пресъдено
нещо и няма основание по отношение на вземанията, установени със заповед по
чл.410 от ГПК, по аналогия да се прилага давността за вземанията, установени с
влязло в сила съдебно решение.
В обобщение на изложеното, предявеният
иск, като основателен, поради погасяване на вземанията по давност, ще се уважи,
като се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които
е издаден изпълнителния лист, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК и за събирането на които образувано изп. дело № 20189290402412 по описа на ЧСИ Николета Кавакова с peг. № 929 по РКЧСИ.
При този изход на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца ще се присъдят направените деловодни разноски.
Същите се установиха в размер от 350,00 лв., включващи платено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.А.Д.,
с ЕГН: **********,***, НЕ
ДЪЛЖИ на „М.К.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, поради
това, че е
погасена по давност сумата 167,46 лева,
включваща сумата 27,46
лева - главница по Договор № ВС07040211111, сключен с “Макс Телеком” ООД,
вземането по който е цедирано на ответника с договор за цесия от 30.01.2013 г.,
ведно със законната лихва, считано от 13.12.2014 г. до окончателното й
изплащане, сумата 140,00 лева – неустойка и сумата 8,39 лева - лихва за забава
за периода от 17.12.2011 г. до 12.12.2014 г., за които суми е
образувано изп. дело № 20189290402412 по описа на ЧСИ Николета
Кавакова с рег. № 929 по РКЧСИ,
въз основа на изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 2591/2014 г. по описа на РС - Хасково.
ОСЪЖДА „М.К.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.А.Д., с ЕГН: **********,***,
сумата 350,00 лв. - направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: