МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД№945/13г. по описа на
Пловдивския Окръжен съд.
Окръжна прокуратура – гр.Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимите И.Р.Р., С.А.Т. и А.Я.С. за извършено престъпление
по чл.142 ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 от НК за това, че на 04.04.2013г. в землището
на с.Голям Чардак, обл.Пловдивска са отвлекли Й.Г.С., с ЕГН********** и С.Ж.Р.
с ЕГН**********, като деянието е извършено от повече от две лица – от три лица
и по отношение на две лица.
Подсъдимият А.Я.С. е предаде на съд и за извършено
престъпление по чл.346 ал.1 от НК за това, че на 04.04.2013г. в землището на
с.Голям Чардак ,обл.Пловдивска, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес”, модел „Е250 ТД” с ДК№ РВ 3780РК от
владението на С.Ж.Р., без негово съгласие с намерение да го ползва.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура –Пловдив поддържа повдигнатите спрямо тримата подсъдими обвинения
със същата фактическа обстановка описана в обвинителния акт и квалификация на
деянията. Счита, че от събраните в рамките на наказателното производство
доказателства, по несъмнен начин е установено извършеното от тримата подсъдими
престъпно посегателство–отвличане, а за подсъдимия С. и противозаконно отнемане
на чуждо МПС, с намерение да го ползва. Излага съображения, че показанията на
пострадалите са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си,
така и с останалите събрани по делото доказателства, поради което и следва да
им бъде дадена вяра. Относно реализацията на наказателната отговорност застъпва
становището, че престъплението, за което тримата подсъдими са предадени на съд
– отвличане, с оглед конкретните обстоятелства по извършването му, се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност от типичните за този вид. Предвид на
това, предлага наказанието за това престъпление, на всеки един от подсъдимите,
да бъде определено при условията на чл.55 от НК в размер от по три години
лишаване от свобода, с приложение
института на условното осъждане за всеки от тях,предвид чистото им съдебно
минало. Същите аргументи излага и за подсъдимия С. за извършеното от него
престъпление по чл.346 ал.1 от НК. Относно предявените граждански искове от
двамата пострадали, счита, че следва да
бъдат уважени по справедливост от съда.
За съвместно разглеждане с наказателното производство
са приети предявените граждански искове от пострадалите Й.Г.С.
в размер на 20 000лева и от С.Ж.Р. в размер на 15 000лева
срещу тримата подсъдими солидарно, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от деянието, квалифицирано по чл.142 ал.2 т.2 и т.5 вр.
ал.1 от НК, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. Двамата пострадали са конституирани
като граждански ищци и частни обвинители в процеса. В съдебно заседание
поддържат повдигнатите обвинения наред с прокурора и молят предявените
граждански искове да бъдат уважени в пълен размер.
Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители,
адв.Б., счита обвиненията спрямо тримата подсъдими за доказани. Предлага, съдът
да кредитира изцяло показанията на свидетелите С.Р. и Й.С. , като
непротиворечиви и последователни относно основните факти, включени в предмета
на доказване. Изложената от тримата подсъдими версия за „доброволност” в
действията на пострадалите при качването им в автомобилите , счита за недостоверна
и опровергана , както от другите събрани по делото доказателства, така и от
обективните действия на тримата подсъдими към момента на извършване на
деянието. Предложените от прокурора наказания намира за снизходителни, защото деянието не се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност. Пледира съдът да уважи изцяло
предявените от пострадалите граждански
искове като доказани по основание
и размер, защото същите са претърпели силен стрес и ужас от действията на
подсъдимите, а наред с това по делото са налице и доказателства за причинените
им физически увреждания при отвличането, от които са претърпели болки и
страдания.
Защитникът на подсъдимия И.Р. , адв.А., счита, че
обвинението спрямо тримата подсъдими не е доказано по несъмнен и категоричен
начин. В пледоарията си акцентира на факта, че подсъдимият И. Р. е имал сериозни
и основателни съмнения да подозира, че двамата пострадали са отнели сумата от
1600 лева от дома му , което го е провокирало на инкриминираната дата да спре с
автомобила и да поиска да се разберат. Счита описания от св. Й.С. начин, по
който е бил принудително натикан в автомобила на подсъдимия Р. за недостоверен,
изразява становище, че заявеното от пострадалия
се явява дискредитирано и в частта
, в която сочи, че е скочил от автомобила на подсъдимия Р., докато се е движел
със скорост от 80 км./ч., тъй като последното не кореспондира с характера на причинените му телесни
увреждания, което се потвърждава и от разпита на д-р. Б., изготвил съдебномедицинската
експертиза. Излага съображения, че дори
да се приеме посочената от прокурора
квалификация на деянието , няма данни за
общност на умисъла между тримата подсъдими за извършването му. Предлага , ако
съдът счете, че е осъществен фактическият състав на възведеното обвинение да
приеме, че деянието е недовършено и е
останало във фазата на опита, тъй като пострадалите не са били отведени принудително
на неизвестно за другите място. Относно наказанието се присъединява към
казаното от прокурора, като счита, че именно чрез института на условното
осъждане биха се постигнали най-добре целите на наказанието спрямо неговия
подзащитен. Предявените граждански искове намира за завишени и предлага да бъдат уважени по справедливост от
съда.
Защитникът на подсъдимия С.Т., адв.С., застъпва
становището , че от събраните по делото доказателства не може да се направи
еднозначен извод, подзащитният му да е имал общ умисъл с подсъдимия Р. за
осъществяване на престъплението отвличане. Аргументира се с това, че след потеглянето на автомобила
управляван от Р. със свидетеля С., Т. се
е качил в автомобила на другия пострадал, управляван от подсъдимия А.С., за да
го последват, като не е бил изобщо наясно къде отиват. Действията на Т. и
С. обективно са били насочени към това да
последват Р. и в съзнанието им е липсвал умисъл, че осъществяват
заедно противоправно посегателство ,
свързано с ограничаване свободното придвижване, както по отношение на св.С.,
така и по отношение на св.Р.. Акцентира
и на факта , че движението на автомобила е било съвсем кратковременно около 7-10
минути, в който смисъл пледира съдът да оправдае подзащитния му по
първоначално повдигнатото обвинение по
чл.142 ал.2 от НК и да обсъди дали не са
налице основанията за преквалификация на деянието по чл.143 от НК, като му
наложи наказание лишаване от свобода, с
приложението на чл.66 ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия А.С., адв.Ч.П., в пледоарията
си се присъединява към казаното от другите двама защитници. Развива съображения
, че подзащитният му се е качил да управлява мерцедеса, защото св.Р. му казал,
че е неправоспособен водач и за да последва Р.. Твърди, че С. по никакъв начин не
е обективирал действия, които да
покриват от обективна и от субективна
страна съставомерните елементи на престъпленията , за които е предаден на съд,
същият изобщо не е бил наясно за отношенията между Р. и свидетелите С. и Р.,
поради което пледира съдът да се произнесе с оправдателна присъда. Алтернативно
предлага , ако съдът не възприеме
аргументите изложени в пледоарията му , да наложи на подзащитния му наказание в
параметрите посочени от прокурора. По отношение на гражданските искове , счита,
че са завишени и претенцията на двамата пострадали се явява несъответна на
действително претърпените от тях морални страдания и болки.
Пловдивският Окръжен съд ,след като се запозна със
събраните по делото доказателства , обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият И.Р.Р.
е роден на ***г*** , обл.Пловдивска, българин, български гражданин, с основно
образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН**********.
Подсъдимият С.А.Т.
е роден на ***г***, обл.Пловдивска , българин, български гражданин, с основно
образование, работещ, неженен, осъждан – реабилитиран , с ЕГН**********.
Подсъдимият А.Я.С. е роден на ***г***, обл.Пловдивска,
българин, български гражданин, с основно образовани, неженен, безработен,
неосъждан, с ЕГН**********.
През месец март 2013г. подсъдимият И.Р. повикал
свидетелите Й.С. и Р.Р. да му помогнат в строителството на плевня в двора на
неговата къща в с.Ч. обл.Пловдивска. Двамата работили в продължение на около
две седмици. Свидетелят Р. поискал от подсъдимия Р. да му даде в заем сумата от
100лева. Подсъдимият се съгласил, влязъл в къщата си, където съхранявал сумата
от 1700лева. От тях взел 100лева и ги дал на св. Р.Р., а останалите 1600 лева
останали на мястото си. На следващия ден свидетелите Й.С. и Р.Р. отново отишли
на работа в дома на подсъдимия Р.. След обяд двамата съобщили, че нямат повече
работа и си тръгват. Подсъдимият влязъл в дома си , за да вземе пари за
материали , при което установил , че всичките 1600 лева липсват. На следващия
ден свидетелите С. и Р. не отишли на работа.Подсъдимият Р. заподозрял, че те са
му откраднали парите и започнал да ги търси, но двамата избягвали контакт с
него.
Подсъдимият Р. споделил за случилото се със своя приятел
подсъдимия С.А.Т.. На 31.03.2013г. късно вечерта около 23.00 часа двамата
решили да отидат до дома на свидетеля Р.Р. и да му потърсят обяснения за
липсващите пари. Започнали да чукат по вратата, тъй като било заключено.Тогава излязъл
бащата на св.Р. и ги попитал какво
искат. Те казали ,че търсят св. Р.Р. , но
били отпратени с обяснението , че е много късно. Подсъдимите настоявали да
излезе св.Р., викали и блъскали по вратата, но след като били предупредени от баща му, че ще се обади в полицията си тръгнали.
На 04.04.2013г. между 20.30 - 21.00 часа вечерта
свидетелят Й.С. и св.С.Ж.Р., братя от
различни бащи, отишли с автомобил марка
„Мерцедес Е 250 ТД”, с ДК№ РВ37 80 РК до дома на св.Р.Р. ***, където го
оставили. Автомобилът бил собственост на св.С.Р., но го управлявал св.Й.С..
На излизане от с.Голям Чардак, обл.Пловдивска по пътя
към с.Малък Чардак управляваният от С. лек автомобил бил изпреварен от друг
такъв, който го настигнал с голяма скорост. Непосредствено след маневрата за
изпреварване този автомобил предприел екстремно спиране и преустановил
движението си напречно на пътя пред мерцедеса, в който били св.С. и Р.. Свидетелят С. нямал възможност да
заобиколи и спрял на няколко метра пред автомобила.
Спрелият
напречно на платното за движение лек автомобил бил марка „Хюндай”, с ДК№ РВ 64
79 ВТ с две врати. В него пътували тримата подсъдими Р., Т. *** те случайно
забелязали лекия автомобил марка „Мерцедес”. Подсъдимият Р. разпознал колата на
св.Р. и решил , че пред него се отваря
възможност да уреди свързаните с липсващите пари взаимоотношения със св.С. и
поради тази причина последвал управлявания от него автомобил. Докато пътували
подсъдимите Т. и С. изразили готовност
да окажат съдействие на подсъдимия Р., още повече , че С.Т. бил наясно със
случая с отнетите пари , тъй като няколко дни преди това придружил подсъдимия Р.
до дома на св.Р.Р.. Тримата решили да спрат автомобила, управляван от св.С. , след което
да отведат на безлюдно място намиращите се в него лица и там Р. да уреди
въпроса с липсващите пари.
След като успели принудително да преустановят
движението на лекия автомобил „Мерцедес”, тримата подсъдими слезли незабавно от
л.а. „Хюндай” , насочвайки се към другата кола. Подсъдимият Р. отворил
шофьорската врата на мерцедеса и започнал да дърпа св.Й.С. навън. Тъй като
последният бил шокиран и се съпротивлявал на помощ му се притекъл подсъдимият А.С..
Двамата успели да го измъкнат насилствено от автомобила и държейки го с ръце за
тялото, с бутане и дърпане, въпреки
опитите на пострадалия да се измъкне от
техния захват, го завели до л. а. „Хюндай”, като подсъдимият А.С. го заплашил
да не вика защото ще го наръга. През дясната врата на автомобила, блъскайки го
по тялото , те го вкарали в купето на задната седалка. Подсъдимият Р. затворил
дясната врата и се качил на шофьорското място.
След като свидетелят С. бил издърпан от лекия
автомобил „Мерцедес” от него слязъл свидетелят С.Р.. До него застанал подсъдимият
С.Т., който блъснал Р. и му заповядал да влиза на задната седалка в автомобила.
Свидетелят Р. се изплашил и не искал да се подчини. Тогава към тях се насочил
подсъдимият А.С..Двамата с подсъдимия Т. започнали да блъскат св.С.Р., за да го
накарат принудително до влезе на задната дясна седалка на автомобила. Тъй като
последният се съпротивлявал си ударил челото в тавана на автомобила. Подсъдимият
Т. казал на св.Р. да се качва в автомобила , да мълчи и да не се дърпа, защото
ще го пребие. Така с блъскане с ръце
двамата подсъдими успели да вкарат пострадалия в купета на задната седалка
на автомобила. След като свидетелят С.Р.
бил избутан против волята си на задната седалка в автомобила подсъдимият С.Т.
също се качил и седнал до него. В този момент подсъдимият Р. потеглил с лек
автомобил „Хюндай”. Подсъдимият А.С. се качил на шофьорското място на лек
автомобил „Мерцедес” и последвал подсъдимия Р.. Привел автомобила в движение и
започнал да го управлява с висока скорост. Подсъдимият Р. потеглил в обратна
посока към с.”Голям Чардак”. Свидетелят Й.С.
неколкократно помолил подсъдимия Р. да
спре и го попитал къде отиват, на което последният му отговорил, че сега ще
види. Автомобилът управляван от подсъдимия Р. преминал през с.Голям Чардак и се
насочил към с.Неделево. В с.Неделево на остър голям завой подсъдимият намалил
скоростта на движение. Възползвайки се
от това св.С. се присегнал, бързо отворил дясната предна врата и хвърляйки се
напред изскочил от автомобила, падайки
на платното за движение. Вследствие на падането усетил силни болки в десния
крак и лакътната става на дясната ръка. Понеже бил много уплашен веднага побягнал към намиращата се в същото село къща на своя
роднина – св.С.М.. Последният възприел
състоянието на пострадалия и след като разбрал какво се е случило сигнализирал
на телефона 112 за инцидента. Подсъдимият Р., без да намали скоростта или да
спре автомобила, се отдалечил в
неизвестна посока като решил да не преследва пострадалия.
Лекият автомобил управляван от подсъдимия А.С. също преминал през с.Голям
Чардак. Докато пътували св.Р. попитал подсъдимите къде отиват , а те му
отговорили , че ще ги водят на язовира, за да поплуват малко. Свидетелят Р.
изпитал силен страх, тъй като било тъмно, а и той не можел да плува. След като
подминали с.Голям Чардак двамата подсъдими казали на св.Р. да се обади на брат си – св. С., за
да разбере къде са. Свидетелят Р. набрал брат си, след което дал телефона на
подсъдимия Т., който го предал на подсъдимия А.С.. След проведения телефонен
разговор подсъдимите разбрали, че св.С. се е освободил и е сигнализирал
органите на полицията за инцидента. Тогава подсъдимият А.С. спрял автомобила до
с.Беловица и заедно с подсъдимия С.Т. излезли навън. Провели кратък разговор по
между си, след което хвърлили ключовете на св.Р. и се отдалечили. Свидетелят Р. бил неправоспособен водач на МПС, но след
осъществен телефонен разговор отново със св.С., при който вече били дошли
полицейските служители – свидетелите Х.Д. и Р.Р., последните го упътили да
тръгне в посока с.Беловица и че те ще го пресрещнат с полицейската кола. Пред
полицейските служители свидетелите Р. и С. разказали за случилото се, след
което били отведени в РУП с.Труд при дежурния офицер за изясняване на случая.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на Й.С.
е видно, че му е било причинено счупване на ладиевата кост на дясното ходило ,
охлузвания по лявата и дясната предмишница и по дясната лакътна става и дясната
колянна става.Описаните травматични увреждания, според експерта, са получени от удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно по
начин и време да са получени така, както се съобщава от пострадалия.Счупването
на ладиевата кост на дясното ходило е довело до трайно затрудняване на
движенията на десния долен крайник, а охлузванията по двете предмишници , по
дясната лакътна става и по дясната колянна става са причинили болка и
страдание.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на С.Ж.Р.
е видно, че е установено оток и кръвонасядане по дясната половина на челото. Описаните
травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени, както се съобщава от пострадалия. Било е
причинено болка и страдание.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена частично от обясненията на подсъдимите И.Р., С.Т. и А.С. досежно
времето и мястото на развилите се събития и начина по който са спрели
автомобила управляван от св.Й.С., от показанията на свидетелите Й.Г.С., от
показанията на свидетеля С.Ж.Р. дадени
на съдебното следствие,от показанията на свидетелите Р.Р., С.М.М., Ж.Р. Р., А.Т.Д.,
Т.Л.А., М.Щ.А., от показанията на свидетелите Х.Д.Д. , Р.Н.Р., Г.Д.В., В.П.П. ,
приобщени към доказателствения материал по реда на чл.371 т.1 вр. чл.372 ал.3
вр. чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК , от заключенията на съдебномедицинските
експертизи, както и от събраните на съдебното следствие и на досъдебното
производство писмени доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал от съда.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите И.Р., А.С.
и С.Т., относно обстоятелството , че след като са спрели принудително
автомобила управляван от пострадалия Й.С. и подсъдимият Р. се е насочил към шофьорската
врата е провел разговор със св.Й.С., след което последният доброволно се качил в автомобила на подсъдимия Р. на предната
дясна седалка и така потеглили в посока
с.Неделево. Обясненията и на тримата подсъдими, в тази им част, са противоречиви,
недостоверни и се явяват напълно опровергани от другите събрани по делото
доказателства. Заявеното от подсъдимия Р. , че поговорил със св.С. за изчезналите пари и му предложил да отидат до дома на св.Р.Р. *** , за да се разберат ,при
което пострадалият доброволно се качил в
автомобила му противоречи на последващите му обяснения , в които сочи, че през
цялото време докато пътували С. го питал
къде отиват. В обясненията си подсъдимият С.Т. твърди, че св.С. слязъл сам от мерцедеса, след това се
отдръпнали настрани с подсъдимия Р., поговорили нещо и видял как пострадалият
се качва доброволно в автомобила на Р.,
след което се отправили в посока с.Неделево. Подсъдимият А.С. също сочи, че св.С.
излязъл сам от автомобила и заедно с подсъдимия Р. като „братя” тръгнали към
хюндая , пострадалият се качил на предната дясна седалка, след което
автомобилът потеглил в посока с.Неделево. Обясненията на тримата подсъдими, в
тази им част, се явяват изолирани , противоречиви и опровергани от всички други
събрани по делото доказателства.
В показанията
си свидетелят Й.С. сочи, че след като е бил заставен принудително да спре
автомобила на платното за движение, тъй като
е бил изпреварен и засечен от л.а. „Хюндай”, управляван от Р., тримата подсъдими веднага слезли от колата
и се насочили към тях. Подсъдимият Р. отворил шофьорската врата на мерцедеса, хванал
го за ръката и го издърпал от автомобила. В същия момент на помощ му се
притекъл подсъдимият А.С. , който хванал св.С. за краката и така двамата го издърпали
до хюндая, където принудително го вкарали на задната дясна седалка. След това
подсъдимият Р. се качил на шофьорското място обърнал автомобила и потеглил
обратно към с.Неделево. Свидетелят С. в показанията си сочи, че е видял брат му
св.Р. да излиза от мерцедеса , но подсъдимият С.Т. го хванал и при тях отишъл и
подсъдимият А.С.. Докато пътували към с.Неделево, той попитал подсъдимия Р.
къде отиват, а последният му отговорил , че сега ще види. Когато стигнали до
селото, минали през един остър завой , където подсъдимият Р. намалил скоростта.
Тогава св.С. решил , че моментът е удобен да избяга , присегнал се ,
отворил предната дясна врата на
автомобила и изскочил на пътя, в резултат на което паднал и почувствал силна
болка в десния крак, ожулил си гърба, ръцете и лактите. Без да спре подсъдимият
продължил , а той побягнал към дома на своя роднина св.С.М., който помолил да
се обади на тел.112. Не след дълго от
телефона на брат му - св.Р. се обадил
подсъдимият С., който го попитал къде е И. и той го уведомил , че се е обадил в полицията. В показанията си св.С.
е категоричен, че е бил насилствено и против волята си вкаран в автомобила от
подсъдимите Р. и А.С., както и че докато пътували питал подсъдимия Р. къде
отиват и го молил да спре. Свидетелят С. сочи, че подсъдимият А.С. е помогнал
на подсъдимия Р. да го вкарат в автомобила, защото се е съпротивлявал и викал и
тогава подсъдимият А.С. му казала да не се вика , защото ще го наръга.
Показанията на свидетеля С. се припокриват в пълна
степен и със заявеното от свидетеля С.Р.,
който описва инцидента по идентичен начин. Според заявеното от него след като пред техния автомобил спрял управляваният
от Р. л.а.„Хюндай”, който им засякъл пътя, те спрели и от него едновременно слезли
и тримата подсъдими , които се насочили
към тяхната кола. Видял как подсъдимият Р. отворил шофьорската врата и започнал
да дърпа брат му. Към него се присъединил и подсъдимият А.С. , за да му помогне
и двамата успели със сила да го вкарат в автомобила на Р.. Свидетелят С.Р.
излязъл от колата, но до него застанал подсъдимият С.Т., след това дошъл и
подсъдимият А.С.. Те му казали да влиза
в колата, да мълчи и да не се обяснява. Вкарали го насила в
мерцедеса на задната седалка и понеже той се съпротивлявал си ударил главата в
челото на вратата. След това подсъдимият А.С. седнал на шофьорското място, а
подсъдимият С.Т. на задната седалка до него и потеглили в посока с.Неделево. По пътя
докато пътували св.Р. ги попитал къде отиват, а те му казали , че сега ще види,
че ще плуват в язовира. Свидетелят Р. се уплашил защото не знаел къде го водят,
а и не можел да плува. Знаел също така ,че близо до с.Неделево има язовир.
Някъде до с.Беловица докато пътували подсъдимият А.С. му казал да се обади на брат си св.С., за да го попита къде са с
подсъдимия Р.. След като го набрал дал телефона на подсъдимия С., който след
кратък разговор , спрял автомобила , излезли за малко навън с подсъдимия Т. ,
след което му хвърлили ключовете и си
тръгнали пеш.
На основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха
констатирани съществени противоречия в показанията на свидетеля С.Р., който на
разпита си на съдебното следствие посочи, че е възприел как подсъдимите Р. и С.
са издърпали насилствено брат му от автомобила и след това го замъкнали до
другата кола, а на разпита си на досъдебното производство от 05.04.2013г. на
стр.87 е посочил, че е видял, че вратата
на автомобила е била отворена от единия от подсъдимите, който започнал да дърпа брат му да излезе навън ,след което той слязъл от автомобила и тогава възприел как двамата подсъдими са замъкнали
брат му в другата кола; на съдебното следствие
свидетелят посочи, че след като брат му е бил отведен в автомобила на
подсъдимите, той насилствено е бил вкаран в
неговия автомобил от подсъдимите А.С. и С.Т., при което си ударил
главата във вратата на колата, а на досъдебното производство е посочил , че „**” - т.е. подсъдимият С.Т. го е блъснал до
колата и тогава си е ударил челото в тавана
и му казал да мълчи, да се качва в колата и да не се дърпа защото ще го
пребие, а по отношение на другия подсъдим е посочил , че се е върнал , седнал
на шофьорското място и тогава потеглили. На съдебното следствие свидетелят
посочи, че подсъдимият А.С. го е накарал да се обади по телефона на брат си ,
за да разбере къде са , а на досъдебното производство е посочил, че подсъдимият
С.Т. му казал да се обади на брат си, след което взел телефона и провел разговор с него.
След прочитане показанията на свидетеля С.Р., в тази
им част на досъдебното производство , същият посочи, че поддържа показанията си
дадени на съдебното следствие, като поясни, че разпитът му е бил проведен
непосредствено след инцидента на 05.04.2013г. сутринта , когато все още е бил
много шокиран и изплашен от случилото се
. Заяви, че е видял как и тримата подсъдими са слезли от автомобила, Р. е
отворил вратата и тогава подсъдимият А.С. отишъл
до него и двамата са издърпали брат му и са го замъкнали към другата
кола. Поясни , че всъщност А.С. е помогнал на Р. , защото брат му се е съпротивлявал
и не е искал да излиза от автомобила. Свидетелят посочи, че „***„ е С.Т. и
понеже последният не е успял да го вкара сам на задната седалка в мерцедеса му помогнал подсъдимият А.С. и докато го блъскали и двамата си ударил главата в тавана на автомобила. По
отношение на третото противоречие свидетелят С.Р. посочи, че докато пътували
подсъдимият А.С. го попитал дали знае телефона на брат си , за да му се обади ,
след това подсъдимият С.Т. му казал да
го набере и когато осъществил връзка с него телефона го взел подсъдимият Т., подал го на С., който провел разговора. Съдът кредитира
изцяло заявеното от свидетеля С.Р. на съдебното следствие, тъй като показанията
му дадени пред съда, в тази им част, се допълват и кореспондират и с показанията
на свидетеля Й.С., а също така и с обясненията на подсъдимите А.С. и С.Т.
относно факта, кой е провел разговора по телефона със св.С.. Различията, според
настоящата инстанция, в казаното от този свидетел се дължи до голяма степен и
на това, че разпитът му на досъдебното производство е проведен непосредствено
след инцидента, когато , както самия той заяви, е бил шокиран и изплашен, а
също така и на обстоятелството , че е познавал само подсъдимия И., а другите
двама ги е виждал покрай него и знае подсъдимия С.Т. само с прякора „**”. С оглед на гореизложеното съдът дава вяра на
показанията на този свидетел дадени на съдебното следствие и ги цени като
обективно и добросъвестно депозирани.
Показанията на свидетелите Й.С. и С.Р. кореспондират в
пълна степен и с показанията на свидетелите Х.Д. и Р.Р., дадени на досъдебното
производство съответно на л. 97 и л.99 т.1 от д.п. и приобщени към доказателствения
материал от съда по реда на чл.371 т.1 вр. чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК. Това
са полицейските служители , които са се отзовали веднага в с.Неделево след
подадения сигнал в полицията от пострадалия С.. Именно пред св.Х.Д. свидетелят С. е разказал , че принудително е
бил заставен да спре на пътя между селата Голям Чардак и Малък Чардак от
автомобил „Хюндай”, от който излезли три
лица, двама от които познава като „***” и „**” , а третият го е виждал с тях. Насочили се към мерцедеса, той
е бил принудително измъкнат от шофьорското място и качен насила в „Хюндая” , след което И. потеглил
с автомобила към с.Неделево , а другите
двама се качили в мерцедеса , където бил брат му С.Р..
Този свидетел възпроизвежда
показанията на пострадалия Й.С., който е разказал инцидента веднага пред него и
непосредствено след извършване на деянието. Свидетелят Р.Р. сочи, че е участвал в довеждането
на двамата пострадали от с.Неделево към с.Труд, от които разбрал, че са били отвлечени
от три лица, непосредствено след излизането им от с.Голям Чардак в посока
с.Малък Чардак, като свидетелят С.Р. му посочил точно мястото, където е бил засечен
пътя на техния автомобил от този на отвлеклите ги лица. Показанията на
полицейските служите са в пълен синхрон със заявеното от свидетелите С. и С.Р., те възпроизвеждат разказаното от
тях относно инкриминираните събития непосредствено след случая.
Показанията на свидетеля Й. С. намират опора и в показанията на свидетелите Г.В. и В. П., дадени на досъдебното производство на л.93
и л.94 т.1 от д.п. и приобщени към
доказателствения материла от съда по реда на
чл. чл.371 т.1 вр. чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК, а също така и с
показанията на свидетеля С.М. и Р.Р.. Свидетелят Г.В. е чул шум от преминаващ
автомобил и непосредствено след това нещо като „изтупкване” на пътя ,което го
накарало да се обърне. Тогава видял мъж
да вика и тича в обратна посока, от
което си направил извод , че явно този човек е скочил от преминаващия
автомобил. Свидетелят В.П., който по същото време е бил пред магазина, в
който работил св.В. , чул движение на
автомобил от с.Голям Чарадак в посока с.Любен, при движението на
автомобила чул „тупкане” и когато се
обърнал видял , че преминаващият автомобил
се движел явно много бързо защото
вече била на около 200 метра в посока към
с.Любен без да спира и тогава забелязал силует
на мъж , който тичал бързо към
ромската махала на селото. Свидетелят С.М. е възприел пострадалия С.
непосредствено след инцидента , защото последният потърсил помощ от него. Според показанията му
Й.С.
нахлул в дома му късно вечерта
между 21.00 и 22.00часа , бил много
уплашен, а ръцете ми били в кръв. Не можел да говори и две минути да обясни какво точно се е случило. След
това казал на св.М., че са отвлекли брат
му с колата , а той скочил от автомобил
„Хюндай” управляван от подсъдимия И.. Помолил го да се обади на тел.112 и обяснили на
полицията какво се е случило. Свидетелят М. е възприел състоянието на св.С.,
разбрал, че му е счупен крака при скачането от автомобила, а също така по-късно
видял и св. С.Р. , който бил ударен в
главата и силно уплашен. Свидетелят Р.Р. в показанията си също сочи, че вечерта
след инцидента , като разбрал какво се е
случило , посетил дома на С.Р. и Й.С..Видял, че св.С. е в шок и има рани по гърба, бил му счупен крака. От него разбрал , че са
били отвлечени с брат му от И. Р., С.Т.
и А.С.. По-късно видял и С.Р., който имал подутина на челото.
Показанията на свидетелите С.Р. и Й.С., относно
действията на тримата подсъдими , се допълват в пълна степен и от изготвения протокол за оглед на веществени доказателства
/л.126-127 от д.п./, който възпроизвежда записа на проведения разговор на 04.04.2013г. в 22.22.11часа получен
от Дирекция „Национална система 112” към
МВР.От съдържанието му е видно, че свидетелят С. ,търсейки помощ от полицията,
пресъздава същите факти и обстоятелства относно принудителното му сваляне от
автомобила от две лица и последващите им действия осъществени, както по отношение
на него, така и по отношение на свидетеля С.Р.. Показанията на пострадалите
кореспондират в пълна степен и със
заключенията на съдебномедицинските експертизи, които установяват описаните по
вид и механизъм телесни увреждания посочени от двамата пострадали. Според д-р Б.
при прегледа на С.Р. са установени оток
и кръвонасядания на дясната половина на
челото, което увреждане е причинено от удар или притискане върху твърд тъп
предмет и е напълно възможно по начин и
време да е получено така, както се съобщава от пострадалия. При свидетеля Й. С. е установено счупване на ладиевидната кост
на дясното ходило , охлузвания по лявата и дясната предмишница и по дясната
лакътна става и дясната колянна става. Тези травматични увреждания е възможно
да бъдат получени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и
по-точно неговото тангенциално действие и напълно съответстват по начин и време
да са получени така, както се съобщава от пострадалия – при скачане в движение
от лек автомобил.
Показанията на свидетелите Р. и С. са обективно,
добросъвестно депозирани пред съда, звучат логично и достоверно, поради което и
съдът им дава вяра. Те кореспондират в пълна степен с изброените по –горе
доказателствени източници, наред с това и с извръшените разпознавания на
досъдебното производство. Видно от протоколите приложени на л. 102-104 от д.п.
е , че свидетелят Й.С. е дал точно описание при извършените разпознавания за
всеки един от подсъдимите, като е посочил и кой какви действия е осъществил по
време на инкриминираните събития.За подсъдимия С.Т. свидетелят С. е посочил, че е слязъл от автомобила и е минал
от дясната страна , където е бил брат му и той не се е занимавал с него.За
подсъдимия А.С. е посочил, че това е лицето, което заедно със „***”/подс.Р./ са
го измъкнали от мерцедеса, насила са го вкарали в лекия автомобил „Хюндай” и
след това се е качил да кара неговия автомобил. За подсъдимия И.Р. е посочил,
че това е лицето, което знае като „***” и който с предишния разпознат
/подс.А. С./ са го измъкнали насила от
автомобила и са го натикали в хюндая, след което е потеглил. Свидетелят Р. по
същия начин е индивидуализирал действията на тримата подсъдими при извършеното
разпознаване. Същият е посочил за подсъдимия С.Т. - че това е лицето , което знае като „**” и което насила го е качил в
автомобила ,след което е седнал до него, а за подсъдимия А.С., като лицето, което се е качило да управлява автомобила.
Предвид гореизложеното съдът намира показанията на
пострадалите свидетели С. и Р. за обективни и достоверни и отразяващи
действителното фактическо положение около инкриминираните събития, а обясненията
на тримата подсъдими, с които сочат
доброволност в действията и на двамата пострадали при тръгването им от
мястото, на което са били спрени за категорично опровергани и изолирани.
Съдът дава вяра на обясненията на тримата подсъдими
относно времето и мястото на развилите се събития, както и относно начина по
който е бил заставен да спре управлявания от св.С. автомобил, тъй като същите в
тази им част кореспондират с другите събрани по делото доказателства.
Съдът не споделя доводите на адв.А., че показанията на
свидетеля С. са противоречиви досежно посочената от него скорост на движение на
лекия автомобил”Хюндай” към момента ,в който е скочил от него, както и досежно
факта , че и двамата пострадали твърдят, че не са работили в дома на подсъдимия
И.Р. , въз основа на което се претендира недостоверност на изложената от тях
версия по случая. Показанията на свидетеля С., в частта им , в която заяви , че
автомобилът е бил управляван с висока скорост от подсъдимия Р. се потвърждава
косвено и от обясненията на другите двама подсъдими, които веднага са тръгнали
след него , но очевидно поради високата скорост , с която Р. е управлявал
автомобила са го загубили от погледа си. Показанията на С. относно този факт намира
опора и в казаното от св.В.П.. Съдът намира, че в момента, в който св.С. е скочил
от автомобила, подсъдимият И. е намалил скоростта си на движение, тъй като е
преминавал през остър завой в с.Неделево. Обстоятелството , каква е била
скоростта на движение на хюндая към този момент е напълно ирелевантно и със сигурност тя е била по-малка от сочената
от С. - 80 км./ч., тъй като и съдебният
медик д-р Б., изготвил заключенията на
съдебномедицинските експертизи, заяви при разпита си, че при движение с тази
скорост при скачането от автомобила по тялото на С. нараняванията щяха да са
много повече , с по-голям интензитет , по-дълбоки и с повече счупвания. Този факт сам по себе си не може
да дискредитира казаното от св.С. досежно предходните действия на тримата
подсъдими. Самият той заяви при разпита си, че не е видял с каква скорост се е движел
автомобила, бил е уплашен и е търсил подходящ момент да се освободи от
подсъдимия И., поради което и казаното от него почива на субективното му
усещане за скоростта на движение на автомобила в момента, в който е взел
решението да скочи от него.
Съдът намира обясненията на подсъдимия И.Р., че през месец март на 2013г.
пострадалият Й.С. и св.Р.Р. са работили в дома му и се е усъмнил в тях относно
изчезналата сума пари за достоверни. Обясненията на подсъдимия Р., в тази им част, кореспондират и с казаното от
подсъдимия С.Т., който го е придружил до дома на св.Р.Р. , за да му търсят
обяснение за липсващата сума. Заявеното от подсъдимия Р., относно посоченото
обстоятелство, намира опора и в
показанията на св.Р.Р., който разказа за
това посещение, по повод на което е
подал жалба в полицията срещу подсъдимите. От изисканата информация от Началника на РУП-Труд е видно,
че действително е имало подадена жалба от св.Р.Р. срещу подсъдимите С. Т. и И.Р.
по повод техни действия пред дома му , осъществени на 31.03.2013г., за което
лицата са били предипрудени с протоколи по чл.53 от ЗМВР, а преписката е била изпратена
в Районна прокуратура – Пловдив с мнение за прекратяване, поради липса на данни
за извършено престъпление от общ характер. Обясненията на подсъдимия Р. относно
подозренията му за евентуалните извръшители на кражбата на пари от дома му се
допълват и от показанията на свидетелите Т.Л.А. и М.Щ.А.. С оглед на изложеното
съдът намира обясненията на подсъдимия Р., в тази им част, за логични, достоврени
и намиращи опора в тези доказателства, поради което и им дава вяра. Заявеното
от този подсъдим добре обяснява и мотива
за осъществяване на престъпните действия на 04.04.2013г. по отношение на
пострадалите. С оглед на изложеното съдът не дава вяра на показанията на Й.С. и
тези на св.Р.Р., в които отричат през месец март на 2013г. да са работили в
дома на подсъдимия И. Р.. Тази
констатация на съда не води до извода , че показанията им изцяло следва да се
дискредитират, така както настоява защитата, тъй като показанията на свидетелите Й.С. и С.Р. относно
инкриминираните събития на 04.04.2013г. се явяват логични, последователни и
подкрепящи се в пълна степен с
обсъдените по-горе доказателства по делото.
Съдът не споделя и тезата на защитниците на подсъдимите
за липсата на общ умисъл за осъществяване на престъплението „отвличане”, както
и изложеното от адв.Ч.П., че подзащитният му А.С. изобщо не е бил наясно за
отношенията на Р. със св.С. и е тръгнал след автомобила му защото не е знаел
какво да прави. Обективните действия на тримата подсъдими преди , по време и
след извръшване на деянието сочат какво е било действителното съдържание на
умисъла им. След като е забелязал и разпознал автомобила на св.Й.С. подсъдимият
Р. е тръгнал да го преследва с цел принудителното му спиране и разправа с него за изчезналите пари , което е станало факт и което е било
известно и на другите двама подсъдими. След спирането на мерцедеса, чрез
изпреварване с висока скорост и препречване на пътя и тримата подсъдими
едновременно слизат от автомобила на Р. и се насочват към пострадалите. Действията се развиват на
безлюдно място , в тъмната част на денонощието. Подсъдимият Р. отваря
шофьорската врата на св.С. и започва да го дърпа , последният се съпротивлява и
тогава на помощ идва подсъдимият А.С.. Двамата успяват да измъкнат пострадалия
от автомобила и принудително да го натикат на задната седалка на хюндая, като С.
го заплашва, че ако вика ще го наръга с нож. Подсъдимият С.Т. в този момент
стои до свидетеля С.Р. и предпирема действия по принудителното му вкарване на
задната седалка на мерцедеса . Съпротивата му е преодоляна чрез блъскане, а
след това на помощ идва и подсъдимият А.С.. Двамата успяват да го натикат в
автомобила със сила. Подсъдимият Р.
потегля в посока с.Неделево , С. сяда на шофьорското място на мерцедеса, Т. на
задната седалка до Р. и потеглят след Р.. Впоследствие , когато двамата
подсъдими разбират , че С. се е освободил и се е обадил в полицията, изоставят
автомобила и свидетеля Р. в
началото на с.Беловица. Синхрона в действията на тримата подсъдими добре
показва, какво е било съдържанието на умисъла им и действителните им намерения.
Несъстоятелни в тази връзка са обясненията на подсъдимия А.С., че в момента, в
който е потеглил Р. , той се чудел какво
да прави и спонтанно решил да го последва, като причината да се качи да
управлява мерцедеса била, че Р. му казал, че не може да шофира. Обясненията на
подсъдимия С., както и тези на Т., в посочената им част, са в противоречие с
казаното от пострадалите и с обективните им действия. Р. е категоричен, че е
бил насилствено вкаран в автомобила от Т. , подпомогнат и от С.. Бил е натикан на задната седалка , а до него е седнал Т. ,
за да неутрализира евентуалната му съпротива, бил е заплашен, че отиват на
язовира ,за да поплуват, а след това изоставен на безлюдно място с автомобила. Заявеното
от подсъдимия А.С. , че се е качил да управлява автомобила на Р. , защото
последният му казал, че е неправоспособен, съдът намира за израз на защитна
негова позиция. Свидетелят Р. е категоричен , че е бил попитан от подсъдимия А.С. дали
може да управлява автомобила , след като
са провели разговор с брат му по телефона и преди да си тръгнат, т.е. след като са разбрали , че е подаден сигнал в
полицията. Всеки един от подсъдимите е съзнавал , че осъществява с другите
престъпната дейност по отношение и на двамата пострадали , това се извлича и от
факта, че подсъдимият А.С. не се е
върнал с автомобила в с.Неделево, след проведения разговор със св.Й.С., а са изоставили
Р. и са тръгнали да се прибират пеш с другия подсъдим. Обясненията на С., че е неправоспособен водач и това го е
мотивирало да постъпи така, се явяват напълно опровергани от предходните му
действия, както и от факта, че макар и неправоспособен се е качил да управлява
автомобила на Р. противно на волята и съгласието му, а не е останал на място да
изчака подсъдимия Р.. Предвид гореизложеното съдът намира, че синхрона и
координацията в действията и на тримата
подсъдими сочи, че са действали с общ умисъл и
преследвана и желана обща престъпна цел. За пълнота настоящата инстнция намира за нужно
да отбележи , че и тримата подсъдими са действали като извършители и за съставомерността
на деянието е без значение конкретния принос на всеки от участниците в престъплението
за настъпването на крайния резултат, като не е задължително извършителите
едновременно да извръшват заедно цялата
престъпна дейност, изпълняваща състава на престъплението. Достатъчно и
необходимо е , а в конкретния случай това се явява установено от
доказателствата по делото, че действията на всеки един от тях са в изпълнение
на съгласуваното общо решение на всички участници за постигането на
преследваната престъпна цел- до отведат противно на волята двамата пострадали
на безлюдно място, за да може подсъдимият И.Р. да уреди отношенията си със
свидетеля С. по повод подозренията му, че му е отнел сумата от 1600лева.
Несъстоятелна
е и тезата на защитата , че подсъдимите са започнали да се търсят по телефона , въз
основа на която се оспорва субективната съставомерност
на деянието.Причината подсъдимите С. и Т.
да накарат св.Р. да се обади по телефона на св.С. е единствено и само поради
факта , че са загубили от погледа си подсъдимия Р., който е шофирал автомобила
с висока скорост. Това се дължи на моментната дезориентация на подсъдимите при така създалата се ситуация ,
но не и на факта, че не са били наясно с противоправността на действията си.
При така установената по един несъмнен начин
фактическа обстановка Окръжният съд намира, че подсъдимите И.Р., С. Т. и А.С.
са осъществили от обективна и от субективна страна съставомерните елементи на
престъплението по чл.142 ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 от НК. Принудителното спиране
на лекия автомобил управляван от св.С., насилственото му изваждане от подсъдимите
Р. и С. , принудителното му качване в
другия лек автомобил, вкарването на
пострадалия Р. от подсъдимите С. и Т. на задната седалка на автомобила мерцедес,
чрез упражнена принуда изразена в блъскане , потеглянето с автомобила от Р. , в който е бил натоварен С. , последван
от А.С. с автомобила на Р., сочат, че дейците са променили досегашното
местонахождание на двамата пострадали,защото са ограничили възможността им да
се придвижват свободно в пространството.
Това е станало след като противно на волята им са били качени в двата
автомобила , по указания по-горе начин, и са били откарани на място , където не
са желаели да бъдат в този момент.Така и двамата пострадали са били лишени от
възможността да се придвижват по собствена воля , а местонахождението им е било
принудително променено. Липсва елемент на доброволност на отпътуването, тъй
като цялата тази поредност от действия и участие на лица в нея , които и
физически са били много по-силни от двамата пострадали, сочи на принудителна
промяна на местонахождението им – свидетелят С. е бил откаран в с.Неделево,
където е успял да скочи от автомобила, а свидетелят Р. до с.Беловица, където е
бил изостовен от подсъдимите С. и Т.. Макар и с кратка продължителност престъплението
е довършено и не е останало във фазата на опита, така както се настоява от
защитата , тъй като с факта на потеглянето на двата автомобила в неизвестна за
пострадалите посока и противно на волята им, престъплението отвличане е довършено. Обстоятелството , че и двамата заедно не са
били отведени на неизвестно за други лица място, каквото е било намерението на
тримата подсъдими , в случая е ирелевантно за съставомерността на деянието. Времетраенето
на осъщественото престъпно посегателство не се отразява върху правната
квалификация, а единствено следва да се отчете при индивдуализацията на
наказанието. Друг е въпросът, че крайната цел- подсъдимият Р. да уреди
финансовите си взаимоотношения със св. С., която стои извън обективната съставомерност
на това престъпление, не е реализирана ,
поради активните действия на
пострадалия да се освободи , който
е предприел едно особено рисково и
опасно за здравето и живота си скачане в
движение от автомобила управляван от
подсъдимия. Престъплението е осъществено от тримата подсъдими при условията на
съизвършителство – необходимо съучастие по смисъла на чл.142 ал.2 т.2 от НК всеки
сам и заедно с другите е допринесъл за настъпването на общественоопасния и
противоправен резултат от престъплението. Деянието е осъществено по отношение
на две лица. Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице квалифициращите
обстоятелства на чл.142 ал.2 т.2 и т.5 вр. ал.1 от НК, ,тъй като престъплението
е осъществено от повече от две лица – от три лица и по отношение на две лица.
От субективна страна деянието е извършено и от
тримата подсъдими при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са
общественоопасните последици и пряко са целяли настъпването им. Тримата
подсъдими са осъществили деянието при общност на умисъла, като са осъзнавали ,
че осъществяват задружна престъпна дейност. Налице е обективна и субективна
връзка в действията на всеки един от тях и обединяващ проявите им общ престъпен
умисъл.
По изложените по-горе съображения, настоящият съдебен
състав намира изложеното в пледоарията на адв.С. предложение за преквалификация
на осъщественото от подсъдимите деяние в такова по чл.143 от НК за
несъстоятелно и не намиращо опора в събраните по делото доказателства. Осъществената
в случая и от тримата подсъдими принуда спрямо пострадалите е част от състава
на престъплението отвличане и няма основания за преквалификация на деянието по
този по-леко наказуем престъпен състав, тъй като действията им покриват от
обективна и от субективна страна състава на по-тежко наказуемо престъпление –
отвличане.
От обективна страна подсъдимият А.С. на 04.04.2013г. в землището на с.Голям
Чардак, обл.Пловдивска противозаконно е отнел чуждо МПС – лек автомобил марка
„Мерцедес” модел „Е 250 ТД” от владението на С.Ж.Р., без негово съгласие , с
намерение да го ползва. Обективно привеждайки в движение автомобила и отдалечавайки се от мястото,
където принудително е бил заставен да бъде спре, подсъдимият е
извършил действия по прекратяване на предходното владение на С.Р. и
съответно установяване на свое такова. Независимо от обстоятелството , че
пострадалият се е намирал в автомобила спрямо него е било упражнено
насилие и последният не е давал съгласието си същият да бъде
управляван от подсъдимия. Налице е и
съставомерната цел – намерението да ползва моторното превозно средство, чрез което е последвал
подсъдимия Р. заедно с пострадалия в неизвестна за последния посока.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия
при пряк умисъл с целени и настъпили общественоопасни последици. Деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял
настъпването на вредните последици.
Предвид гореизложеното съдът квалифицира деянията,
предмет на настоящото наказателно производство, по чл.142 ал.2 т.2 и т.5 вр.
ал.1 от НК за тримата подсъдими и по чл.346 ал.1 от НК за подсъдимия А.С..
При индивидуализиране на наложеното спрямо всеки един
от подсъдимите наказание за извършеното престъпление по чл.142 ал.2 т.2 и т.5
вр. ал.1 от НК съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за
всеки един от тях - чистото им съдебно
минало, трудовата им ангажираност, сравнително младата им възраст, добрите
характеристични данни , подробните им обяснения, краткотрайността на
осъщественото престъпно посегателство , което е продължило в рамките на не-повече от 10
минути. Като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на Р. съдът отчете доминиращата
му роля, тъй като той е инициаторът за
осъществяването на деянието. Като отегчаващи отговорността обстоятелства за Т.
и С. съдът отчете интензитета на упражнената принуда спрямо пострадалите – изразена в заплахи и физическа сила. И
за тримата подсъдими съдът отчете като
отегчаващи отговорността им обстоятелства
настъпилите несъставомерни вредни последици от престъплението отвличане
– средна телесна повреда на пострадалия Й.С.
в резултат на скачането му от автомобила, изразяваща се в трайно затрудняване движенията на десния долен крайник , както и причинената на пострадалия С.Р. лека телесна повреда по смисъла на чл.130
ал.2 от НК, изразяваща се оток и
кръвонасядане на дясната половина на челото. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете по отношение и на тримата обстоятелството, че
престъплението е осъществено през тъмната част на денонощието и на безлюдно
място. Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, за
всеки един от подсъдимите поотделно, като взе предвид и конкретната степен на обществена опасност на дейците, която не е завишена , както и на
деянието, която не е занижена, съдът намира, че в конкретния казус е налице едно изключително по своя
характер смекчаващо отговорността
обстоятелство по отношение на
всеки един от
тях, обосноваващо извода, че и най-лекото предвидено в закона наказание
– в случая седем години лишаване от свобода , се явява несъразмерно тежко. Това
се явява краткотрайната продължителност на осъщественото престъпно
посегателство, тъй като отвличането и на двете жертви е продължило не повече от
10 минути. В контекста на гореизложеното, като съобрази и другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства за всеки един от
подсъдимите, съдът наложи на всеки от тях, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, наказание лишаване от свобода под минимума визиран в санкцията на чл.142
ал.2 от НК , а именно от по ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода за всеки от тях.
За подсъдимия А.С. за извършеното престъпление по чл.346 ал.1 от НК наред с
изброените по-горе смекчаващи отговорността
обстоятелства валидни при
индивидуализиране и на това наказание
съдът отчете като обстоятелство
смекчаващо отговорността му също краткия
времеви период, през който е осъществил фактическа власт върху чуждото моторно превозно средство, а като отегчаващи - обстоятелството, че е неправоспособен водач
на МПС ,с което е застрашил обществените
отношения свързани с безопасността на движение по пътищата, факта , че
до момента два пъти е освобождаван от наказателна отговорност за управление на МПС без свидетелство за
правоуправление, деянието е осъществено, за да се улесни извършването на друго по-тежко наказуемо
престъпно посегателство – отвличане.
Налице е превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, обосноваващи налагане на наказание при условията на чл.54 от НК
в размер над минималния визиран в закона , а именно ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода.
На основание чл.23 ал.1 от НК следва на
подсъдимия А.С. да му бъде наложено едно
общо най-тежко наказание в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Тъй като и тримата подсъдими са с чисто съдебно
минало, а наложеното наказание лишаване от свобода спрямо всеки един от тях не
надвишава пет години, следва на основание чл.61 т.3 вр. чл.59 ал.1 от ЗИНЗС
същото да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим от всеки един от тях в
затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК следва от така
наложеното наказание лишаване от свобода
спрямо всеки един от подсъдимите да се приспадне времето, през което са
били задържани под стража, считано от 05.04.2013г. до влизане на присъдата в
сила.
Според преценката на настоящото инстанция така
наложеното наказание лишаване от свобода спрямо всеки един от подсъдимите се
явява напълно справедливо, съответно на степента на обществена опасност на
деянията и дейците и адекватно на целите визирани в чл.36 от НК.
Приетите за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите Й.Г.С. в
размер на 20 000 лева и С.Ж.Р. в
размер на 15 000 срещу тримата подсъдими Р., Т. и С. , представляващи
обезщетение за претърпени от всеки един от тях неимуществени вреди от деянието
квалифицирано по чл.142 ал.1 т.2 и т.5
вр. ал.1 от НК се явяват доказани по основание. От доказателствата по делото се
установи, че тримата подсъдими с престъпното си поведение са причинили вреди от
неимуществен характер на пострадалите,
поради което и следва да бъде ангажирана деликтната им отговорност по смисъла
на чл.45 и сл. от ЗЗД. От заключенията
на изготвените по делото съдебно-медицински експертизи е видно, че при скачането в движение от автомобила
управляван от подсъдимия Р., св. Й. С. е
получил наранявания , изразяващи се в счупване на ладиевата кост на дясното
ходило, довело до трайно затрудняване движението на долния десен крайник за
повече от един месец, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.1 от НК, както охлузвания по лявата и дясната предмишница и по дясната лакътна става
и дясната колянна става. На свидетеля С.Р. в резултат на упражнената спрямо него физическа сила ,
изразена в блъскане при насилственото му вкарване в автомобила от подсъдимите С.
и Т. му е било причинено кръвонсядане в дясната половина на челото.Двамата
пострадали са изпитали силен стрес, шок и ужас от противоправните действия на
тримата подсъдими. Същите са били спрени принудително през тъмната част на
денонощието на безлюдно място, разделени в два автомобила и отведени насилствено
в неизвестна за всеки един от тях посока. Отправените заплахи и упражненото
физическо насилие спрямо всеки от тях са предизвикали негативни преживявания и
силен емоционален стрес. Страхът, който са изпитвали не е отшумя дълго във
времето.От показанията на свидетелите С.Р., Й.С. и тяхната майка - свидетелката
Ж.Р. е видно, че след инцидента
пострадалите са били силно уплашени, изпитвали са страх за живота си,
престанали са да излизат и са ограничили
социалното си общуване с близки и познати. Преживяното е оказало негативно
влияние върху нормалното и обичайното им ежедневие. От показанията на свидетеля
С.М., който е видял пръв пострадалия Й.С., е видно, че последният е бил много уплашен , треперел е от страх и му е било необходимо известно време да се успокои,
за да може да разкаже какво се е случило. Този свидетел е изпитал значими по
интензитет и продължителност физически и
морални страдания, тъй като предприетото
от него скачане от автомобила, за да се спаси от противоправното посегателство
на подсъдимите, е било особено опасно и
рисково за здравето и живота му. Това от своя страна сочи , че е изпитвал
ужас от действията на подсъдимите
и не е виждал друг изход от ситуацията освен да се спаси по този начин , рискувайки телесния
си интегритет. Оздравителният процес при него е протекъл по-бавно във
времето, с оглед причинените му телесни увреждания. Десният му крак е бил
обездвижен за около два месеца, приемал е дълго време обезболяващи лекарства. Психическата
травма и страха от действията на подсъдимите и до днес не са отзвучали в
съзнанието и двамата пострадали.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният граждански иск от пострадалия Й.С. и от пострадалия С.Р. се
явяват доказани по своето
основание , а по размер до сумата
от 8 000 лева за С. и до сумата от
6 000 лева за Р.. Съдът намира, че именно това обезщетение, за всеки един
от тях поотделно, се явява напълно съответно
на претърпените физически болки и
морални страдания от пострадалите и на принципа
за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. С оглед на
това съдът уважи предявения граждански иск от пострадалия С. до размера от 8 000 лева , а за разликата до пълно предявения от 20 000 лева го отхвърли като недоказан. Гражданско правната претенция на пострадалия С. Р. съдът уважи до
сумата от 6000 лева като за разликата до пълно предявения размер от 15 000
лева отхвърли като недоказан.
Присъдените обезщетения тримата
подсъдими Р., Т. и С. следва да заплатят на всеки един от
пострадалите солидарно , ведно със
законната лихва върху тези суми, считано
от датата на увреждането , а именно от 04.04.2013г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода на делото –
осъдителна присъда в тежест на подсъдимите следва да бъдат възложени
направените по делото разноски в размер на 240 лева, както и сумата от 560 лева, представляваща
държавна такса върху уважените
граждански искове. Подсъдимите
следва да заплатят и на гражданските ищци
и частни обвинители Й.С. и С.Р., направените от тях разноски по водене на
делото в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :