Решение по дело №209/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от М. А. Р., [държава], роден на [дата]., [ЛНЧ], подадена чрез пълномощник адв. К. С. от САК срещу Решение № 2276/07.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на оспорващия е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалбата се твърди, че оспореното решението е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Изложени са подробни аргументи във връзка с тези твърдения. Сочи се, че в нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ административният орган не е обсъдил по същество предоставената в хода на интервюто информация, пренебрегвайки възможността за предоставяне на статут поради вменено политическо мнение. Твърди се, че връщането на жалбоподателя в [държава] при катастрофалната социално-икономическа обстановка в страната би нарушило правата му по чл. 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл. 3 от ЕКПЧ. Изводът на ответния орган за сигурността в страната на произход бил в директно противоречие с анализа на Агенцията на ЕС в областта на убежището. Не били отчетени и данните за ескалация на конфликта през м. октомври 2024 г., изразяващо се в засилване на турските бомбардировки. Неправилен бил изводът за неприложимост на чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ. Твърди се, че обжалваното решение не е съобразено с практиката на Съда на ЕС, както и с установената практика на ЕСПЧ. Моли съда да отмени като незаконосъобразно атакуваното административно решение.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание, административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява. Явява се представител по пълномощие юрисконсулт З. Т., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита, че оспореното решението е правилно и законосъобразно, като в същото били преценени всички правнозначими факти, свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата на произход. Счита, че не са налице условия за предоставяне на закрила. В писмени бележки излага подробни съображения в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорваното административно решение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата, приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. А. Р. подал молба за международна закрила до ДАБ при МС с вх. № 3791/26.09.2024 г., регистрирана в ДАБ при МС с рег. № УП34839/26.09.2024 г. (л. 90).

Чужденецът бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП34839/26.09.2024 г. като М. А. Р., гражданство [държава], роден на [дата]. в [държава], етническа принадлежност а., религия м., с., с.образование, професия ш., семейно положение - н., без документ за самоличност. Според данните в Регистрационния лист, семейството на Р. включва баща, майка, двама братя и две сестри, живеещи в [държава].

С Писмо рег. № УП34839/02.10.2024 г. на ДАБ било изискано от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по постъпилата от М. А. Р. молба за международна закрила, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В отговор постъпило писмо с рег. № М-20841/30.12.2024 г. (рег.№ УП34839/02.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, адресирано до председателя на ДАБ при МС, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", към настоящия момент ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – [община], към ДАБ – МС като М. А. Р., род. на 03.11.2001 г. в [държава], [ЛНЧ], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Производството било прехвърлено от РПЦ – Харманли в РПЦ [населено място] при ДАБ, видно от Докладна записка рег. № УП34839/04.11.2024 г.

По отправена на 08.11.2024 г. покана, на същата дата в РПЦ – [населено място] било проведено интервю с кандидата за закрила Х. Р., обективирано в Протокол рег. № УП34839/08.11.2024 г. (л. 66).

В хода на интервюто чужденецът заявил, че е напуснал [държава] преди около 5 месеца, влязъл в [държава], в [населено място], където останал един месец, а след това – в И.около два месеца и половина, след О.и К.трафикант помогнал за преминаване на българската граница със стълба. След влизането в [държава] групата от 8-9 човека стигнали до [област], а оттам – с влак до [област], където Р. се предал в лагер. В [държава] живеел в селото, където е роден, но имало расизъм, т.ги притеснявали. В [държава] работил като ш., без документи, тъй като кандидатстването за документи водело до депортация. Заявил, че целта му е [държава], където има приятели, а животът е хубав, безопасно е и няма расизъм; не бил осъждан, но в районите, в които живеел съществувала опасност да го вземат в., да го задържат, въоръжат и изпратят срещу режима. Заявил още, че не е имал проблеми заради принадлежността си към етническата група или религия, не е участвал в религиозна организация, в близост до населеното място, където живял, имало представители на ГОЛ и УНИЦЕФ, които раздавали хранителни и парични помощи, такива получавало семейството му; не можел да живее при роднините си или на друго място в страната, тъй като имало само възрастни хора и липсвала работа за младежи, к. им била разрушена при б. преди година, а постоянно имало сражения наблизо. Неговото населено място се намирало под политическия контрол на Д. А. Н. от 2016 г., които в неговия район подсигурявали оръжия, за да воюват с режима, вземали младежите на 18 години, б.му п., за да не вземат него и б. му, били под постоянен натиск, понякога ги б., отношението към цивилното население се изразявало в расизъм и бой, плащане на данък, представители на групировката Д. А. Н. идвали в дома му на всеки 2-3 месеца от 2018 г. до момента, през 2019 г. двукратно бил отвличан в тренировъчен лагер, но избягал, а в някои случаи б.му плащал о.; б.му също бил задържан, както и малкия му б.. б.му бил задържан през 2020 г. за 20 дни, след това - след година, като бил б. с к.; след р. на д. им, построили малка къща в планината и там живеели в момента. Той пристигнал в [държава], за да събере семейството, пари за пътуването осигурил чрез продажба на семейната къща на д. му. В Х.и Х.съществувала опасност да го вземат в казармата, която продължавала 10 години, плащали р. на полицаите, учели вкъщи и ходели само на изпити. По професия бил ш., имал малък магазин за т. и помагал на родителите си при обработката на земята, не служил в казарма, не получавал и повиквателна за това, не членувал в политическа партия и не участвал във въоръжена групировка, не е влизал във взаимоотношения с армията или полицията в [държава]. Поводът да напусне страната си били ежедневните бомбардировки и наличието на постоянна опасност в тяхното село и около него. Описва кой извършва бомбардировки, както и кой с кого се сражава в неговия район – А. Н., А. А. Ш., както и т. армия, през 2019 г. паднал снаряд върху къщата на неговия д., тяхната също пострадала при бомбардировка и тогава се преместили в планината, където построили малка къща. Не напуснал [държава] в началото на конфликта, поради липса на средства, а положението ставало все по-лошо. Лично върху него и семейството му било оказвано насилие от семейства, които не ги обичат, защото не са се присъединили към революцията и нямат отношение към никой. Желанието му било да остане в [държава], да започне нов живот, да прибере родителите си, да създаде семейство и да работи; не искал да се върне в държавата си по произход, поради преживяното, предполага, че ако се върне, ще бъде отвлечен и заплашен отново и ще се повторят инцидентите, през които преминал.

С Решение № 2276/07.03.2025 г., в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет постановил отказ да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А. Р. на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците.

В решението си административният орган посочил, че в производството по неговото издаване не се установило наличието на основателни опасения от преследване, които да обуславят предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на молителя. Заявените от молителя обстоятелства не водели до наличие на предпоставките по посочената норма, а именно: по причини, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Подробно са обсъдени изложените в бежанската история твърдения, като е формиран извод за недостоверност, поради констатирани нелогични, непълни и противоречиви такива. Прието е, че спрямо него в държавата му по произход не са предприемани действия, релевантни на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, т.е. липсват предпоставките по чл. 8 ал. 2-5 от ЗУБ. Според мотивите на органа, сочените причини за напускане на страната по произход не отговарят и на разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗУБ и молбата в частта й за предоставяне на бежански статут е приета за неоснователна. В своя акт административният орган приел още, че липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, предвид установената фактическа обстановка, която не дава основание да се формира извод, че М. Р. е бил принуден да напусне страната си на произход – [държава] и тази, в която е пребивавал – РТ. поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция – тежки посегателства, визирани в чл. 9 ал. 1 т. 1 от ЗУБ. С позоваване на Решение на СЕО по дело № С-465/07 от 17 февруари 2009 г. и анализ на данните в справка ЦУ-1850/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ – МС ответникът е приел, че кандидатът не е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт, във връзка с което не се установяват предпоставките по чл. 9 ал. 1 т. 3 от ЗУБ.

Съгласно отбелязването под текста на оспореното решение, на 27.03.2025 г. същото е връчено срещу подпис на чужденеца, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена в Административен съд – [област] с вх.№ СД-01-01-1115/03.04.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото и неоспорени в предвидения законов ред писмени доказателства. Въз основа на същата и при извършената на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна, при следните съображения:

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от председателя на ДАБ при МС. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в [държава].

Административният акт е съставен в изискуемата писмена и предметна форма и съдържание и е подписан от своя издател, като отговаря на общите изисквания по чл. 59 от АПК.

В хода на административното производство по издаване на оспореното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват неговата незаконосъобразност.

Производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на М. А. Р. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила (чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 от ЗУБ). Изискано е становище от Държавна агенция "Национална сигурност" съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила на лицето, регистрирано в РПЦ – Харманли към ДАБ – МС като М. А. Р., род. на 03.11.2001 г. в [държава], в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Следователно, при произнасяне по постъпилата молба административният орган изследва именно наличието на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, обективирано в оспорения акт. Проведено е едно интервю, в хода на което е предоставена възможност на молителя да посочи подробни факти, обстоятелства и обяснения във връзка с подадената молба. От представения протокол по чл. 63а ал.3 от ЗУБ, в който е писмено обективирано проведеното интервю се установява, че същото е извършено в присъствието на интервюиращия орган и преводач (чл. 63а, ал. 6 от ЗУБ) и удостоверено с подписите на същите (чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ), се установява неговото съдържание, както и че молителят няма какво да добави към изложеното, текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него (чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ).

Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от председателя на ДАБ - МС индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е обстойна персонална преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта и от предоставяне на хуманитарен статут (чл. 73 от ЗУБ), като са съобразени фактите и обстоятелствата, изложени от молителя в проведеното с него интервю. Прието е решение, с което на молителя М. А. Р. е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут (чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ).

Настоящият съдебен състав приема, че освен валиден и процесуално законосъобразен, оспореният административен акт е постановен и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, при следните съображения:

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в [държава] се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея". Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването (чл. 8, ал. 2, изр. първо от ЗУБ). В конкретния случай М. А. не е заявил твърдения за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си (а.) или религиозната си (м.-с.) принадлежност в страната по произход. Не са заявени конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност към етническата група или изповядваната религия – ислям са достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, при това в държавата му по произход. В този смисъл административният орган, при извършен задълбочен анализ на всички изложени в хода на интервюто фактически твърдения, обосновано и в съответствие с материалните норми на закона е приел, че по отношение на жалбоподателя не са извършвани конкретни посегателства, чиято системност и мащаб да достигат до границата на преследване, нито същият е заплашван или преследван по етнически или религиозни причини в [държава]. Изложените в тази насока твърдения на кандидата за проблеми с отбиване на военна служба и участие във въоръжена групировка са противоречиви, а отговорите в проведеното интервю съдържат несъответствия и в този смисъл са лишени от достоверност. Последните са подробно анализирани от ответния административен орган в неговото решение и напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Липсват данни и за настъпили събития, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или е извършена от него дейност след отпътуването му, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход по смисъла на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ. Напускането на [държава] заради несигурността и бедността е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Сам чужденецът заявява, че желае да живее в [държава], където има приятели, животът е хубав, няма расизъм и иска да създаде семейство и да живее тук.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрила срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, не подлежи на обследване и дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 от ЗУБ.

С оглед изложеното, съдът приема, че административният орган правилно е формирал извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (статут на бежанец) следва да бъде отхвърлено като неоснователно (чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ).

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В процесния случай не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват твърдения за посегателства върху чужденеца, при които същият да е бил изложен на опасност от смъртно наказание или екзекуция. Не се установява да е бил подложен на физическо или психическо посегателство по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ). По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС "се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му" (в този смисъл е Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС). Посочено е в оспорения акт, че хуманитарната реакция се адаптира в хода на бързо променящите се условия, ООН започва възобновяване дейността на обществените центрове, ключови съоръжения като болници и пътища, оказва се хуманитарна подкрепа, посочен е броят на завърналите се в [държава] бежанци. Прието е още, че от информацията на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ не се установява, че на територията на [държава] е налице въоръжен конфликт – режимът на Б. А. е свален, страната се намира в политически преход, като е създадено временно управление, съществува риск от терористични атентати и сблъсъци в определени региони, но те са спорадични актове на насилие и не могат да бъдат оценени като въоръжен конфликт. Предвид цитираното решение на СЕО, за предоставяне на хуманитарен статут е необходимо нивото на общото насилие в [държава] да е изключително високо, а то, според актуалната информация (в справка на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ-МС изх. № МО-02-60/29.01.2025 г.) не е. Ситуацията със сигурността в страната се подобрява, а държавата постепенно се възстановява, подкрепяна от международната общност. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведеното интервю не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му.

В действителност са налице данни за промяна в обстановката в [държава], за което и след издаването на оспорения акт е изготвена от ДАБ справка от 08.04.2025 г., но по никакъв начин тези нови факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, конкретно за жалбоподателя като личност, представляват реална опасност съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. Предвид това не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо М. А., вследствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход (чл. 9, ал. 3 от ЗУБ).

Видно от информация в приобщената по доказателствата справка вх. № МД-02-200/08.04.2025 г., режимът на Б. А. е свален, [държава] е в преход, а на 29 януари 2025 г. А. ал Шараа, който на практика ръководи страната след падането на режима на А., е назначен за временен президент на [държава], конституцията от 2012 година е суспендирана, а парламентът е разпуснат. Представители на бившия с. режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Новите власти са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции и работят за преход към демокрация. Провеждат се разследвания на насилието срещу цивилни, подписана е конституционна декларация и обявено преходно правителство в разширен и приобщаващ кабинет. Според бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН, към 27 март 2025 г. 371 900 с. са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни, а 926 000 вътрешно разселени са се завърнали в районите си на произход. След събитията от 8 декември 2024 г. 145 639 с. са се завърнали доброволно от [държава] в [държава]. ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на гранично-пропускателните пунктове в цяла [държава], като наблюдава ежедневно тенденциите за връщане и предоставя информация, вода и интернет, продължава да улеснява транспортиране на нуждаещите се от транспортна помощ, да предоставя помощ на граничните пунктове, раздава нехранителни артикули, вкл. матраци, одеала, постелки за спане, кухненски комплекти, туби, соларни лампи и др. Предоставят се правни консултации, като хуманитарната помощ достига до хиляди уязвими лица в цяла [държава]. Досежно последните политически събития, според справката, на 29 март 2025 г. временният президент А. . Ш. обявява сформирането на ново правителство, с акцент върху единственото за възстановяване на държавата и основни приоритети върху борба с корупцията, съживяване на институциите, укрепване на икономиката и привличане на с. професионалисти.

От изложеното може да се направи извода, че ситуацията в [държава] се е подобрила значително и след датата на издаване на оспореното решение, като не е напълно безпроблемна, но според изложеното в справката на ДАБ от 08.04.2025 г. не могат да се направят изводи, че по отношение на жалбоподателя М. А. Р. са налице условията за предоставяне на хуманитарен статут. В този смисъл съдът приема, че въпреки формираната от административния орган воля въз основа на различна от установената към момента фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед изложеното по-горе относно актуалната справка на ДАБ от 08.04.2025 г. и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, то ответникът правилно е отхвърлил искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила (хуманитарен статут).

С оглед доказателствата, настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на жалбоподателя липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от неговото семейство по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, като с оглед разпределената доказателствена тежест не се сочат доказателства от страна на жалбоподателя, въз основа на които да се опровергае този извод.

Предвид изложеното по-горе следва изводът, че за М. А. Р. не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Следва да се добави още, че М. А. доброволно е напуснал държавата [държава], за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, поради което и с оглед твърденията на жалбоподателя, следва да се приеме, че същият цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

По така изложените съображения, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като няма искане за това от страна на процесуалния представител на административния орган.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 и 4 от ЗУБ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. Р., [държава], роден на [дата]., [ЛНЧ] срещу Решение № 2276/07.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.