Р Е Ш Е
Н И Е
260210/26.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито съдебно заседание, на осемнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №1471 по описа за 2020 г. на ШРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
осъдителни искове, с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът П.С.Й., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, чрез адв. Д. Д. от ШАК, твърди, че на 30.11.2018 г., към
13.30 часа се намирала на работното си място- в кабинета на ЦПЛД-ОДК, гр.
Шумен, където осъществявала трудовите си задължения. Наложило да се излезе от
сградата да закупи допълнителни материали във връзка с работата. На връщане,
при влизане в сградата, усетила, че нещо пада и се разбива върху главата ѝ.
В следствие на удара усетила силна болка и загубила съзнание. След това,
случаен минувач ѝ обяснил, че парче лед ѝ било паднало върху
главата. Ищцата веднага съобщила на представителя на работодателя ѝ,
ответника Обединен детски комплекс - Шумен, със седалище и адрес на управление:
***, представляван от М.В. Й. – директор, за настъпилото събитие. Ищцата отишла
в Спешно отделение, гр. Шумен, в чийто коридор ѝ бил извършен преглед. В
почивните дни ищцата изпитвала силен дискомфорт, като освен болката се появил и
световъртеж, и гадене, поради което в понеделник посетила личния си лекар,
който я снабдил с направление за специалист- невролог. Неврологът извършил
преглед на 04.12.2018 г., като я насочил към хоспитализация. Ищцата била приета
в Хирургично отделение на същата дата, като престоят ѝ там продължил два
дена. Била ѝ поставена диагноза „S06.8 Друга вътречерепна травма въз
основа на рентгенографски и други изследвания, констатирали мозъчен паренхим с
нормална плътност“. Въз основа на диагнозата ѝ бил издаден болничен лист
за временна неработоспособност за десет дни. В следващите месеци ищцата усетила
лек възстановителен ефект, но през март 2019 г. се появило отново константно
главоболие, придружено със световъртеж, тръпнене на лицето, гадене и повръщане,
поради което отново посетила медицинско лице, което ѝ назначило лечение с
медикаменти и я насочило към специалист. Пред последния ищцата споделила, че
освен гореизброените симптоми имала и шум в ушите и високо кръвно налягане.
След прегледа, докторът ѝ назначил терапия с медикаменти и ѝ
определил отпуск, поради временна неработоспособност за период от пет дни.
Предписаното лечение не повлияло на здравословното състояние на ищцата, поради
което тя посетила друг специалист, който установил „палпаторна болка в точките
на Вале на изходното място на големия и малкия задтилен нерв и леко ограничени,
болезнени движения в шийната област на всички посоки“. Симптомите не се
облекчили, поради което през месец юли 2019 г., ищцата посетила още двама
специалисти, които констатирали увреждане на нервни коренчета и плексуси, което
предизвиквало болки в тилната област и константен световъртеж. Ищцата започнала
да изпитва силна тревога относно здравословното си състояние, предвид което и
болките, които изпитвала ѝ се нарушил съня, като се появила и депресия.
Последното довело до нова медикаментозна терапия, съчетана с такава, назначена
от психиатър. На 22.07.2019 г., ищцата подала декларация за трудова злополука,
в резултат, на която се извършило разследване, което завършило с издаване на
Разпореждане на ТП НОИ №83/15.10.2019 г., с което описаният инцидент се приел
за трудова злополука. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по
силата на което да бъде осъден ответникът да ѝ заплати следните суми:
10 000 (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени физически болки и страдания, и
душевни страдания, настъпили в следствие на трудова злополука, възникнала на 30.11.2018
г., подробно описана в молбата; 1 663,89 лв. – мораторна лихва върху
исковата претенция за периода от 30.11.2018 г. до 28.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда. Претендира и разноски.
В хода
на делото поддържа молбата си.
В законния едномесечен срок, предвиден
в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва
изложените в исковата молба факти и обстоятелства, на които ищецът основава
претенциите си. В последствие, в хода на делото, заявява, че не оспорва
основанието на иска, като оспорва единствено размера на обезщетението, което
следва да се присъди на ищеца, сочейки аргументите си.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Не
се спори между страните, че между ищеца и ответникът са налице валидни трудови
правоотношения, като към 30.11.2018 г. ищцата е работила при ответника по
силата на трудов договор №26/04.10.2011 г. Не се спори, че ищецът е изпълнявал
длъжността „Помощник директор по учебната част“. Безспорно е, че по време на
действие на трудовия договор, а именно на 30.11.2018 г., ищцата е претърпяла
злополука, квалифицирана по съответния ред и от компетентното длъжностно лице
/съгласно чл.55, ал.1 от КСО/ като трудова злополука. Посочените обстоятелства
се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства- официално
заверени преписи от трудов договор №26/04.10.2011 г., декларация за трудова
злополука, Заповед №1015-27-91 от 24.07.2019 г., Разпореждане №83 от 15.10.2019
г. От представения по делото официално заверен препис от епикриза, се установи,
че ищцата от 04.12.2018 г. до 06.12.2018 г. е била на лечение в „МБАЛ- Шумен“,
където са ѝ извършени описани изследвания, след взети проби от кръв и
урина, и е извършена рентгенография на череп. От епикризата се установи, че
анамнезата е снета по данни от ищцата, която заявила, че преди 3-4 дни е
претърпяла закрита травма на главата от тежък предмет, като не е губила
съзнание, има ясен спомен случилото се. Ищцата се оплаквала от главоболие и
гадене. Същата била дългогодишна хипертоничка на системно антихипертензивно
лечение. От същия документ става ясно, че след рентгенографията е установено,
че липсват ударни промени. След извършено друго изследване „КТ на глава“ е
констатиран „мозъчен паренхим с нормална плътност, без огнищни изменения“.
Заключението на лекуващия лекар по този показател е, че е налице нормална КТ
находка. На ищцата е изписано консервативно лечение, като е изписана с
подобрение, със стабилизиран неврологичен и соматичен статус. Предвидени са
контролни прегледи на 14.12. и на 21.12.2018 в хирургично отделение, данни за
чието провеждане липсват. По делото са представени и други медицински документи
/амбулаторен лист и болничен лист/, от които се установи, че след болничното
лечение на ищцата ѝ е определено да ползва отпуск, поради временна
неработоспособност, считано за периода от 04.12.2018 г. до 13.12.2018 г., общо
10 дни, с поставена диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма“. От представените по делото заверени преписи от лист за преглед на
пациент, болничен лист от 20.03.2019 г., амбулаторен лист №20108/2019 г., се
установи, че през месец март 2019 г., първоначално на 14.03.2019 г., ищцата е
приета в МБАЛ Шумен с оплакване от нейна страна за главоболие, като по данни на
същата е отразено, че се оплаква от главоболие, тръпнене по лицето. Приемащият
лекар е отразил, че ищцата е била контактна, като не са отразени някакви
отклонения в здравословното ѝ състояние. Назначен ѝ е консулт с
неврохирург. По делото липсват данни за провеждане на консултативния преглед.
На 20.03.2019 г. на ищцата ѝ е определено да ползва отпуск, поради
временна неработоспособност, считано за периода от 20.03.2019 г. до 24.03.2019
г., общо пет дни. На 29.03.2019 г. на ищцата ѝ е извършен преглед от
невролог, където лекарят е констатирал налична палпаторна болка в точките на
Вале на изходното място на големия и малкия задтилен нерв, леко ограничени и
болезнени движения в шийната област във всички посоки. Изписано ѝ е
медикаментозно лечение. През месец юли 2019 г. е извършен преглед на ищцата от
специалист вътрешни болести, който ѝ издал направление за консултация с
нервни болести, с цел диагностично уточняване и лечение. На 10.07.2019 г. на
ищцата е извършен преглед от невролог, като е отразено за основна диагноза
„Други увреждания на нервни коренчета и плексуси“. Този лекар не е установил
някакви съществени отклонения в здравословното състояние на ищцата, като е
констатирал единствено „палпаторна болка парацервикално“. Изписано ѝ е
лечение с медикаменти. На 05.11.2019 г. отново ѝ е извършен преглед от
невролог, където лекарят е констатирал, че ищцата е в задоволително-добро общо
състояние, с лека палпаторна болезненост в изходните точки на първи клон на
пети ЧНМ двустранно, със съхранени рефлекси и мускулна сила. Лекарят е посочил,
че липсва отпадна сетивна симптоматика. Отново ѝ е предписано
медикаментозно лечение. По делото е прието заключение по извършена СМЕ, според
което при процесната трудова злополука ищцата е получила травма на главата и
шията, като непосредствено след удара е изпитала внезапна и силна болка. След
приложено лечение /установено от медицинската документация, приложена
по-делото/ е настъпило подобрение, а неврологичният и соматичният ѝ
статус били стабилизирани. ВЛ посочва, че липсва динамично проследяване на
състоянието на ищцата, след изписването ѝ от болницата /след 06.12.2018
г./. В медицинските документи са налице данни, че след травмата била с леко
ограничени и болезнени движения в шийната област във всички посоки. ВЛ дава
заключение относно времето, необходимо за пълното възстановяване на ищцата,
като посочва, че предвид липсата на динамично проследяване състоянието на
ищцата след дехоспитализацията ѝ, сроковете, които посочва са
приблизителни. В тази връзка заявява, че за мозъчното сътресение сроковете за
възстановяване обикновено са между две и четири седмици, а за контузия на
шията- около три месеца. В съдебно заседание, след поставени от страните
въпроси, ВЛ заяви, че няма обективни данни за някакви сериозни наранявания на
ищцата. Съдът възприема заключението на ВЛ като обективно и компетентно дадено,
като същото не е оспорено от страните. От събраните гласни доказателства, се
установи, че на деня, когато се е случила злополуката, ищцата е споделила пред
колегите си, че нещо ѝ е паднало на главата, като заявила, че е уплашена,
но се чувства добре и няма нужда от преглед. От същите показания става ясно, че
инициатор за извършване преглед на ищцата е бил законният представител на
ответника, като след съдействие от други служители, на същия ден ищцата била
заведена в болницата за преглед. По същото време ищцата изглеждала видимо
добре, адекватна, заявила, че няма позиви за повръщане. От показанията на
свидетеля Деян Грозданов, става ясно, че след изтичане на отпуска, поради
временна неработоспособност, ищцата се завърнала на работа, като редовно си
изпълнявала трудовите задължения. Същият свидетел заяви, че преди травмата
ищцата няколко пъти се оплаквала от главоболие и дискомфорт, както и от
непоносимост към силен шум, като доста често ходела до аптеки за закупуване на
лекарства. Съдът дава вяра на тези доказателства, тъй като същите са ясни,
конкретни, последователни, взаимно и вътрешно непротиворечиви, като са в
резултат на преки и непосредствени впечатления на свидетелите.
От така
изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ, за вреди от трудова злополука,
причинили смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпване на увреждането. Посочената норма установява общите
предпоставки на задължението на работодателя да обезщети работника или
служителя за претърпени от него вреди поради трудова злополука и професионална
болест, а именно настъпило увреждане на здравето или живота на работника или
служителя, причината за увреждането да е трудова злополука или професионална
болест и причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат, в
настоящия случай- временната неработоспособност. По делото безспорно бе
установено, че е настъпила злополука, която съгласно разпоредбата на чл.55,
ал.1 от КСО се квалифицира като трудова, който факт е констатиран от
съответното длъжностно лице и по предвидения законов ред. Безспорно и с оглед
на установената фактическа обстановка, ищецът, в следствие на претърпяната от него
трудова злополука, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки, страдания, настъпили в следствие на увреждането, подлежащи на обезвреда
съгласно нормата на чл.200, ал.3 от КТ. В случая спорен е моментът относно
степента на увреждането и от тук степента на преживяните от ищцата болки и
страдания в следствие на увреждането. Чл.52 от ЗЗД, приложим в разглеждания
случай, указва на съда да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица конкретно обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид при определяне размер на обезщетението, а именно –
характерът и степента на увреждането, /което в настоящия случай е свързано със
здравословното състояние на ищеца, като увреждането здравето на ищцата не е
сериозно и не е довело до значителни и трайни последици/, причинените морални и
физически страдания. В разглеждания казус, с оглед на събраните по делото
доказателства, съдът приема, че справедлив размер на обезщетение е сума от
2000.00 лева. За да определи този размер, съдът се съобрази с обстоятелствата
относно леката степен на увреждане здравето на ищцата и краткия период, необходим
за възстановяването ѝ /последния извод е извършен на базата приетото по
делото заключение, медицинските документи, от които се установи, че при
прегледите на ищцата не са констатирани значителни увреждания на здравето, като
отразените в документите отклонения в здравето са снети единствено по данни на
ищцата/. На следващо място, за да определи по-нисък размер от претендирания от
ищцата, съдът се съобрази и с данните относно проведеното на ищцата лечение
/безспорно се установи, че на същата е предписано да се лекува единствено с
медикаменти, като няма данни за извършени някакви други интервенции/. От друга
страна, няма надлежни и непротиворечиви доказателства, че соченото от ищцата
като следствие от злополуката продължително главоболие, е в резултат на
разглежданото събитие, т.е. че е налице пряка причинно-следствена връзка между
увреждането и главоболието. По делото се събраха доказателства, от които се
установи, че оплаквания от главоболие и дискомфорт ищцата е имала и преди
злополуката. Ето защо при определяне размера, водейки се от разпоредбите на
чл.212 от КТ, вр. с чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че следва да се определи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по справедливост, в размер на 2 000.00
лева, като за тази сума искът е основателен и доказан и следва да се уважи,
като за остатъка, до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Върху
така определеното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.86, вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД, се дължи и обезщетение за забава, в размер на законната
лихва, считано от деня на увреждането, в случая от 30.11.2018 г., като за
периода от 30.11.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба
обезщетението се равнява на сума от 337, 22 лева. За да изчисли размера на
мораторното обезщетение, съдът използва общодостъпните в интернет
пространството електронни калкулатори.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83,
ал.1, т.1 от ГПК, ответното дружество следва да заплати държавна такса съразмерно
с уважените искове общо в размер на 130.00 лева, както и направените разноски
за възнаграждение на вещото лице по допуснатата експертиза, в размер на 311, 10
лв.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски
съразмерно уважената част от исковете, в размер на 166, 32 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят разноски
съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на 519, 75 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА
Обединен детски комплекс - Шумен, със седалище и адрес на управление: ***,
представляван от М.В.Й. – директор, да заплати на П.С.Й., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, чрез адв. Д.Д.от ШАК, сумата от 2 000.00 лева /две хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в следствие на трудова злополука,
възникнала на 30.11.2018 г., подробно описана в молбата, както и сума в размер
на 337, 22 лева /триста тридесет и седем лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща мораторно обезщетение, считано за периода от 30.11.2018 г. до
28.07.2010 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 28.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както
и да ѝ заплати сума от 166, 32 лева /сто шестдесет и шест лева и тридесет
и две стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ
исковете в останалата им част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Обединен
детски комплекс - Шумен, със седалище и адрес на управление: ***, представляван
от М.В.Й. – директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в размер на 130.00 лева /сто и тридесет лева/,
както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по допуснатата
експертиза, в размер на 311.10 лева /триста
и единадесет лева и десет стотинки/.
ОСЪЖДА П.С.Й., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, чрез адв. Д.Д.от ШАК, да заплати на Обединен детски комплекс -
Шумен, със седалище и адрес на управление: ***, представляван от М.В.Й. –
директор, сумата от 519, 75 лева /петстотин и деветнадесет лева и седемдесет и
пет стотинки/, представляваща извършените от ответника разноски, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: