О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………../……..06.2017г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №903 по описа за 2019г.
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Подадена е въззивна частна жалба от “Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, чрез адв.А.Т., с адрес: гр.София, ул.“Триадица“ №6, ет.2, против Протоколно определение от 26.03.2019г. гр.д.№16257/2018г. по описа на по описа на РС Варна, с което на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК е спряно производството по делото, до приключване с влязло в сила решение на производството по адм.д.№8493/2015г. по описа на Административен съд София-град.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в противоречие със задължителната съдебна практика, в частност с Тълкувателно решение №2/19.11.2014г. по т.д.№2/14 на ОСГТК на ВКС. С жалбата са въведени твърдения, че ищецът-ответник по ЧЖ, в границите на спряното производство, претендира сума, представляваща дължима, но не платена преференциална цена за произведена енергия, определена с Решение Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР. Поддържа се, че адм.производство, послужило като основание за спиране на гр.процес, има за предмет проверка на законосъобразността на т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. Ето защо спора относно законосъобразността на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР няма обуславящо значение за изхода на спора по гражданско дело. Твърди се, че въпросните т.2.7. и 2.8. касаят, но не утвърждава и не определят размер на нетно специфично производство на вятърни електрически централи, за които са утвърдени преференциални цени с Решение Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР. Твърди се, че Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР е декларативен, а не конститутивен индивидуален административен акт, поради което отмяната му няма да породи обратно действие, т.е. няма да заличи с обратна сила породените с него правни последици. Сочи се, че по силата на ЗЕ, Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, е предварително изпълняем акт и при неговата отмяна, административният орган, а не съдът, е компетентен да възстанови нарушеното право. Ето защо поддържа, че атакуваното определение на PC Варна, е неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС, поради което се моли за неговата отмяна.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от ответника по жалбата “Марк 2“ ЕООД, с ЕИК *********, чрез адв.Радослав Миков, е подало отговор, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Сочи се, че ответника неправилно интерпретира характера на административният акт, който е предмет на обжалване по адм.д.№8493/2015г. по описа на АССГ, респективно правните последици от евентуалната му отмяна. Излагат се подробни съображения наличието на преюдициалност на спора по цитираното адм.дело относно спора по гр.дело, производството по което е спряно с атакуваното определение. Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна, страна следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр.д.№16257/2018г. на РС Варна се развива по искова молба на “Марк 2“ ЕООД, против “Енерго-Про Продажби“ АД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 11904.71лв., представляваща част от стойността на произведена от ищеца и доставена на ответника електроенергия за м.октомври 2015г. по цена определена с Решение №Ц-018/20.06.2011г. от КЕВР при критерий продължителност на работа на централата над 2250 часа годишно, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задължението и сумата 3489.56лв., представляваща лихва за забава върху главницата, за периода 30.11.2015г.-29.10.2018г.
По делото не е налице спор, че ищеца е оспорил т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и че те са отменени с Решение №5483/26.09.2018г. по адм.д.№8493/2015г. на АССГ, което понастоящем е предмет на касационно обжалване по адм.д.№14112/2018г. на ВАС. С обжалваните точки на решението на КЕВР, адм.орган е определил нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа, на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-18 от 20.06.2011г. на КЕВР.
С атакуваното протоколно определение от 26.03.2019г., като е приел наличието на предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК съдът, е спрял производството по гр.д.№16257/2018г. на РС Варна, до окончателното приключване на производството по адм.д.№8493/2015г. по описа на АССГ.
При тези данни, разгледана по същество частната жалба, се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:
Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, съставлява индивидуален административен акт /ИАА/,
който има пряко значение за прилагането на утвърдените цени с Решение № Ц-10/30.03.2011г.
на КЕВР, тъй като чрез дефиниране на нетното специфично производство на
електрическа енергия от съответната централа, се определят количествата
ел.енергия, които подлежат на изкупуване по преференциални цени. Ето защо и
доколкото евентуалната отмяна на отмяната Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, в
качеството му на ИАА, ще доведе до отпадане с обратна сила, на породените с
него правни последици по отношение на всички. Ето защо съд.решение за законосъобразността
на ИАА, ще рефлектира пряко върху начина за определяне цената на изкупуване на
ел.енергията, респективно на количества, подлежащи на заплащане на
преференциална цена. Това е така защото отпадането на действието на Решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, ще има за последица отпадане на един от
ценообразуващите елементи, приложението, на който е основният спорен въпрос в
спряното исковото производство. В този смисъл адм.спор
се явява преюдициален по отношение на спора пред
гражданския съд.
По изложените
съображения доводите на жалбоподателя се явяват
неоснователни, респективно атакуваният от него съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.03.2019г. постановено по
гр.д.№16257/2018г. по описа на Районен
съд Варна, с което е спряно производството по делото до
окончателното приключване на производството по адм.д.№8493/2015г.
по описа на АССГ .
Определението
не подлежи на
обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.