№ 935
гр. Перник, 22.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500427 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 238 от 14.03.2024 г., постановено по гр.д. № 235/2023 г. Районен
съд - П. е признал за установено по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че в
полза на М. Н. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *** съществува изискуемо вземане
срещу Е. К. И., с ЕГН: ********** и адрес: гр. *** в размер на 21685,00 лева -
главница по договор за заем с нотариална заверка на подписите от 14.04.2021 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /29.09.2022 г./ до
окончателното изплащане на задължението, за която сума била издадена заповед за
изпълнение в рамките на ч.гр.д. № 5176/2022 г. по описа Районен съд П..
С решението съдът е отхвърлил иска за разликата над 21685,00 лева до пълния
предявен размер от 25000,00 лева.
Със същото решение, съобразно изхода на спора, на осн. чл. 78 от ГПК съдът е
възложил разноски в тежест на страните.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Е.
К. И., чрез адв. Н. О., с която се твърди, че постановеното от първата инстанция
решение е недопустимо като постановено по непредявен иск. Сочи се, че с исковата
молба е предявен иск за връщане на сума в размер от 25 000 на основание сключен
договор за заем между страните от 14.04.2021 г., а решаващият съд е установил
задължение на ответницата в по – малък размер /21 685 лева/ и то на различни
основания, за които иск не е предявен. С жалбата се излагат твърдения, че от
събраните по делото доказателства не се установява ищцата да е превела по банков
път по сметка на ответницата сума в размер на 25 000 лева, но въпреки това искът е
уважен частично. На следващо място се излага, че постановеното от първата
инстанция решение е неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел
предвид и не е уважил направеното от И. възражение за липса на съгласие за
сключване на договор за заем, което е направено още с отговора на исковата молба. В
продължение се сочи, че съдът не е обърнал внимание и на изтъкнатото съображение,
1
че ищецът сам излага, че сумата по заема не е представена на ответницата по
уговорения в договора начин /по банков път по сметка на ответницата/, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Намира, че дори ищцата да е превеждала
различни суми на различни кредитни институции, които да са кредитори на
ответницата, дори и да е предоставяла суми в брой на И., то тези правоотношения са
други и същите не са възникнали на основание процесния договор, поради което не
следва първата инстанция да уважи иска. С въззивната жалба се правят твърдения, че
по делото пред районния съд не е представено писмено допълнително споразумение за
изменение на уговореното с договора за заем от 14.04.2021 г., как да бъде
предоставена заемната сума. Въз основа на изложените аргументи се моли съда за
постановяване на решение, с което да бъде отменен атакуваният съдебен акт в
обжалваните му части и с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени
изцяло. В условията на евентуалност, ако въззивната жалба не бъде уважена се прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в полза на въззиваемия. Прави се
искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Н. С., чрез адв. Б. В., с
който се оспорва подадената въззивна жалба, като се твърди, че същата е
неоснователна и недоказана. Сочи, че от една страна решението се атакува като
недопустимо, а от друга като неправилно, което според въззиваемата страна навежда
на извода, че самият ответник не е наясно с възраженията и оспорванията си, като се
стреми на няколко основания да оспорва исковата претенция, като допълва, че тя е
една, а именно връщане на дадени от ищцата суми на ответницата, което било
установено със съответните писмени и гласни доказателства, както и с назначената,
приета и неоспорена от страните СИЕ. Твърди се, че по делото е установено, че тази
сума е реално предадена по начина описан и установен в хода на производството.
Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че районният съд е
достигнал до правилни и законосъобразни изводи, въз основа на които е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт. Намира, за правилно обстоятелството, че
първоинстанционният съд не е уважил направеното от ответника възражение, че
между страните не е сключван договор, че същият е недействителен, че сумата не е
предадена, че „неполучената сума“ е погасена от трето лице – брат, като в допълнение
отбелязва, че доводите на съда в този смисъл са доказани, обосновани и основателни.
Заявява, че поддържа изцяло изложеното в пледоарията пред първата инстанция.
Прави възражение относно заявената претенция за присъждане на разноски по реда на
чл. 38 от ЗА. Моли съда да постанови решение, с което да бъде потвърден
първоинстанционния акт. Прави се искане за присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с изискванията за редовност
по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства
във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за
въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
2
Доколкото във въззивната жалба и отоговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече обсъдените по-
горе възражения, и правилността на фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка
по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 25.09.2024 г. от 10.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3