РЕШЕНИЕ
№ 2045
гр. Варна, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20233110114826 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. М. Д., ЕГН
**********, адрес: град В., ул. Ц. К. № * срещу „В. К.“ АД, ЕИК * в качеството си на
правоприемник на „В. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., ул. Д.
Н. № *, бл. С. Ц. № *, с която са предявени следните искови претенции:
1/ с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че клаузата на
чл. 4, ал.2 от сключения между тях договор за паричен заем № * г. е нищожна, на основание
чл. 124 , ал.1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 ЗЗД,
2/ с искане да се осъди В. К.“ АД, ЕИК * в качеството си на правоприемник на „В. К.“
ООД, ЕИК * да заплати на Г. М. Д., ЕГН ********** сумата от 20,56 лева, представляваща
платена без основание неустойка, съгласно чл.4, ал.2 от сключения между тях договор за
паричен заем № * г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от
14.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № * г.,
по силата на който е предоставена главница в размер на 250 лева. Съгласно чл.4, ал.2 при
непредставяне на обезпечение по заема се дължи неустойка в размер на 20,56 лева. Счита,
че клаузата съдържаща задължение за заплащане на неустойката е недействителна, тъй като
е загубила присъщата си обезщетителна функция. Предвидено е същата да се кумулира с
погасителната вноска по кредита, което оскъпява по скрит начина предоставения заем и
това нарушава принципа за спазване на добрите нрави. Неустойката не изпълнява и
обезпечителна функция, тъй като е поставил ограничения и е предоставил неизпълнимо
кратък срок за осигуряване на поръчител. Предвидената неустойка противоречи с нормата
на чл. 16 ЗПК, тъй като клаузата прехвърля риска от неизпълнение на задължението върху
потребителя. Счита, че клаузата е неравноправна – възлагането на задължения на
потребителя, които следва да се изпълняват от кредитора е във вреда на икономически по-
слабата страна. Освен това ГПР не е посочено как се формира. Неустойката представлява
1
разход и следва да се включи в ГПР, но това не е сторено, а в случай, че се включи ГПР ще
надвиши максимално предвидения законов размер. Общо дължимата по кредита сума,
включително е за неустойката е заплатена. Предвид факта, че клаузата, предвиждаща
заплащането на неустойка е нищожна, то и заплащането на сумата, представляваща
дължима неустойка е при изначална липса на основание и моли за връщане на същата, тъй
като с нея ответникът неоснователно се е обогатил. Моли предявените искове да бъдат
уважен. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспора
предявените искове по основание и размер. Твърди, че ако заемателят беше изпълнил
задължението за предоставяне на обезпечение, нямаше да търпи вреди, а при липса на
изпълнение на договорното задължение, предвидената неустойка има обезпечителна
функция. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение, поставя
дружеството в риск и затова дължимата неустойка има и обезпечителна функция. Оспорва и
предвидената неустойка да противоречи на добрите нрави, тъй като липсва конкретика
относно кой морален принцип е нарушен. Изискването за заплащане на неустойка не
противоречи на чл. 16 от ЗПК, а се явява гаранция за събираемостта на вземането.
Твърдението за невъзможност за изпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, представлява недобросъвестен опит ищцата да се освободи от задължението за
заплащане на поето договорно задължение. Оспорва и обстоятелството, че клаузата относно
дължимостта на неустойката е неравноправна. С получаването на СЕФ ищцата е била
запозната с изискванията за предоставяне на обезпечение като тридневният срок е
достатъчен и ищцата е имала възможност да го изпълни без да й се начислява неустойка.
Твърди, че в ГПР не следва да се посочва математически алгоритъм за неговото получаване.
Не се предвижда да се изброяват всички разходи в ГПР, а и неустойката не следва да
фигурира в него, тъй като в него не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение да договора за кредит. Включването й би довело до неоправдано
заблуждаване на потребителя. Твърди, че договорения ГПР не надвишава 50% и е в
границите на законовата граница. Моли за отхвърляне на предявените искови претенции.
Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти - че Г. М. Д.,
ЕГН ********** и „В. К.“ АД, ЕИК * в качеството си на приемник на „В. К.“ ООД, ЕИК * е
сключен договор за паричен заем № * г., че е налице заплащане на задължението по договор
за паричен заем № * г. Като същият е погасен изцяло на *г. с плащането на от
кредитополучателя на сумата от 295 лева, в която е включена и сумата от 20,56 лева,
представляваща неустойка за непредставяне на обезпечение на кредита, съгласно чл.4, ал.2
от договора.
От представения и приет по делото договор за паричен заем № * г. се установява, че
съгласно същия на ответника е предоставена в заем сумата от 250 лева като е договорено, че
размерът на погасителната вноска е в размер на 274,44 лева, в която се включват дължимата
главница, лихва и такса експресно разглеждане. Срокът на заема е 2 седмици като
плащането на единствената погасителна вноска следва да се извърши на 09.03.2023 г.
Налице е фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,35 %, а годишния
процент на разходите на заема е 49,41 %. Посочено в чл. 4, ал.1 от договора е, че заемателят
се задължава в 3 – дневен срок от усвояване на сумата по този договор за предостави на
заемателя едно от следните обезпечения, а именно – поръчител – физическо лице, което да
представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на
представяне и да отговоря на следните изисквания – да е навършило 21 години, да работи по
2
безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
осигурителен доход н размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна
история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и
да няма сключен договор за паричен заем в качеството на заемател или банкова гаранция,
която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане на договора. В ал.2 от
същата договорна разпоредба е записано, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на
20,56 лева, която е дължима на падежната дата по чл.2, ал.1, т.4 – 09.03.2023 г. заедно с
погасителната вноска и в този случай, дължимата вноска е в размер на 295 лева, а общото
задължение става в размер на 295 лева.
Прието като писмено доказателство по делото е преводно нареждане от * г. от страна
на Г. М. Д. в полза на „В. К.“ за сумата от 295 лева, в което като основание е посочено
„погасяване на договор № *“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи :
Безспорно по делото се установява, че между „В. К.“ АД, правоприемник на „В. К.“
ООД и Г. М. Д. е налице сключен договор за паричен заем № * г., по силата на който в заем
е предоставена в пола за Д. сумата от 250 лева със срок на издължаване * г. като е уговорено
да се върне сумата чрез една погасителна вноска в размер на 274,44 лева, включваща
главница, лихва и такса експресно разглеждане, а при непредставяне на някое от
предвидените обезпечения и сумата от 20,56 лева, с оглед на което погасителната вноска
възлиза на 295 лева с падеж 09.03.2023 г., аргумент от чл. 4, ал.2 във връзка с чл. 2, ал.1, т.4
от договора. Установява се, че дължимата сума по кредита в размер на 295 лева е заплатена
на 01.03.2023 г. чрез банков превод, който факт е обявен за безспорен между страните.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС.
По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор от
23.02.2023 г., относно предоставянето на обезпечение като в случай, че не изпълни
горепосоченото задължение, дължи неустойка в размер на 20,56 лева, която се кумулира към
дължимата погасителна вноска с падеж 09.03.2023 г., съдът намира от правна страна
следното: Член 16 от ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.
Претендираното вземане за неустойка, произтича от клауза на договора за кредит, съгласно
която неустойка се дължи, в случай, че заемателят (т.е. потребителят) не предостави
обезпечение на задълженията си посредством банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на точно определени изисквания, прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на потребителя за връщане на
заетата сума, излиза извън присъщите си функции и цели само и единствено да постигане
неоснователно обогатяване, поради клаузата предвиждаща заплащане на дължимата
неустойка се явява нищожна поради накърняване на добрите нрави. Предвид изложеното
предявеният иск за прогласяване нищожността на предвидената неустойката се явява
3
основателен и следва да бъде уважен. Когато твърдението за нищожност се релевира с
предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резолютивната част на
решението. В този смисъл решение № 788 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I
г. о., ГК. Съдът не следва да излага допълнителни мотиви и по останалите възражения за
нищожност, доколкото разглеждането на същите е при условията на евентуалност,
съобразно гореизложените мотиви, а и не може една договорна клауза да е нищожна на
повече от едно основания. В този смисъл решение № 198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско
отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на ВКС.
От гореизложеното следва, че процесната клауза относно дължимостта на сумата от
20,56 лева не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, заплатена от
настоящия ищец в изпълнение на задълженията за заплащане на неустойка поради
непредставяне на обезпечение, са били недължимо платени от страна на ищеца като
престирани при начална липса на основание. С оглед гореизложените мотиви и предвид
доказването на факта, че ищцата е заплатила в цялост дължимата неустойка, следва изводът,
че същата подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание,
поради което и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и
подлежи на уважаване.
По отношение на разноските :
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила
ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 85 лева, представляваща
дължима държавна такса за исковото производство по предявените искове; 960 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за исковото производство. Направено
е възражение за прекомерност от страна на ответника за претендирано възнаграждение като
съдът следва да се произнесе по него. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото
възнаграждение е в размер на 400 лева по всеки от предявените искове. Съдът намира, че
претендираното такова е прекомерно, поради което следва да се намали. Производството
пред настоящата инстанция има за предмет установителен иск за прогласяване нищожност
на договорна клауза и обусловен от това иск за връщане на получената без основание сума.
Страната сама е избрала да предяви два иска вместо един осъдителен и да релевира
възражение за нищожност. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, не
са предприети редица процесуални действия за доказване на правно релевантните факти, а
единствено са представени писмени доказателства, които са приети. Проведено е едно
съдебно заседание. При определяне на дължимото възнаграждение следва да се съобрази и
цената на иска. Следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–
438/22, което има задължителен характер, и съгласно което съдът не е обвързан
императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения досежно дължимото адвокатско възнаграждение. В този
смисъл са и определение № 50021/5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК и
определение № 959/05.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК. Във връзка
с изложеното, съдът намира, че възражението за прекомерност се явява основателно и
следва да бъде уважено като се присъдят разноски в размер общо от 400 лева, доколкото
уважаването на осъдителния иск е обусловено от уважаването на установителният иск за
нищожност. Не са предприети специални процесуални действия за доказването на исковите
претенции, поради което претендираното общо възнаграждение от 960 лева - по всеки от
исковете по 480 лева, се явява прекомерен. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд -
град Варна, обективирана в определение № 842/05.03.2024 г. по ч.гр.д. № 274/2024 г. по
описа на 2-ри състав на т.о. на ВОС. С оглед гореизложените мотиви в тежест на ответника
следва да се възложат разноски в размер на 485 лева.
Водим от гореизложеното, съдът :
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. М. Д., ЕГН **********,
адрес: град В., ул. Ц. К. № * срещу „В. К.“ АД, ЕИК * в качеството си на правоприемник на
„В. К.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град С., ул. Д. Н. № *, бл. С. Ц. №
*, че клаузата на чл. 4, ал.2 от сключения между тях договор за паричен заем № * г. е
нищожна, на основание чл. 124 , ал.1 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД
ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК * в качеството си на правоприемник на „В. К.“ ООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление: град С., ул. Д. Н. № *, бл. С. Ц. № * да заплати
на Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. Ц. К. № * сумата от 20,56 лева,
представляваща платена без основание неустойка, съгласно чл.4, ал.2 от сключения между
тях договор за паричен заем № * г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал.1,
предл.1 ЗЗД
ОСЪЖДА „В. К.“ АД, ЕИК * в качеството си на правоприемник на „В. К.“ ООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление: град С., ул. Д. Н. № *, бл. С. Ц. № * да заплати
на Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. Ц. К. № * сумата от 485 лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78 ГПК
УКАЗВА на „В. К.“ АД, ЕИК * в качеството си на правоприемник на „В. К.“ ООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление: град С., ул. Д. Н. № *, бл. С. Ц. № *, че може да
заплати присъдените в полза на Г. М. Д., ЕГН **********, адрес: град В., ул. Ц. К. № * суми
по нейна банкова сметка - BG *.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5