РЕШЕНИЕ
№ 950
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20231100902183 по описа за 2023 година
В исковата молба се твърди, че между ищеца К Б. ЕООД и М.К. ООД е бил
налице сключен договор № 3/24.03.2023 г. за покупко-продажба, доставка и инсталация
на машинно оборудване, въз основа на който е издадена проформа фактура №
113/13.09.2023 г., по която на 27.09.2023 г. е извършено плащане на сумата 302 878.86
лв. от сметката на ищеца в „Българска банка за развитие“АД, а именно: BG******* по
следната банкова сметка в ТБ ДСК *******. Извършените плащания по договора са на
траншове, като за всяко от тях се издава проформа фактура, информация за което
страните са обменяли в имейл кореспонденцията помежду си. В постъпило електронно
писмо от ползвания от М.К. ООД адрес – ********** била приложена поредна
проформа фактура с коригирана в същата банкова информация, като доколкото
смяната на банковата сметка не било нещо необичайно в търговската практика, ищецът
не се усъмнил в автентичността на имейла. На следващия ден след извършване на
плащането – 28.09.2023 г., по имейла на ищеца било получено писмо от **********, в
който се сочело да провери банковото си плащане и дали не е върнато обратно в
сметката му поради технически проблеми с банката относно данъчни проблеми. Тази
информация се сторила необичайна за счетоводителя на ищеца – В.Г., която се обадила
по телефона на Ю.Р., при което било установено, че чрез ползването на имейла е
направена измама, за да се изпрати проформа фактура с банкова сметка на лице –
различно от контрагента на ищеца, по която да се извърши и недължимо плащане. С
последващо изпратен до ищеца имейл от ********** на същия са дадени указания да
извърши плащането към дъщерна компания на контрагента му с ревизирани данни за
фактура с IBAN на лице „Т.Г.“ООД, като е била предвидена опасността ТБ ДСК да
върне направеното плащане. При последващо изпратено от ищеца електронно писмо
на посочения имейл адрес, било върнато съобщение за изпращането на различен такъв
**********, което обяснява ползването му чрез някакъв способ на хакерска атака.
Ищецът незабавно уведомил банката си – „Българска банка за развитие“АД за
констатираната от него измама и евентуално да бъде уведомена ТБ ДСК по
1
вътрешнобанков път и да иска превода обратно. В резултат на това сумата била
временно блокирана, като след разговор с лицето получател, същото заявило, че има
бизнес отношения с ищеца. Едва на 09.11.2023 г. била получена информация за
извършения превод в полза на лицето Е. 2023 ЕООД.
Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 302 878.86
лв., като получена от него без правно основание за това, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
По делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок за това.
Предявен е от К Б. ЕООД против Е. 2023 ЕООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.
Съдът, като разгледа материалите по делото и събраните доказателства,
намира от фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК е предвидена възможността за
постановяване на неприсъствено решение по искане на ищеца при наличието на
определени процесуални предпоставки, а именно – ответникът да не е депозирал в срок
отговор на исковата молба, да не се яви в първото по делото открито заседание, като
същевременно от негова страна да не е направено искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
В настоящия случай, налице са предвидените в цитираната по-горе
процесуалноправна норма предпоставки, доколкото видно от материалите по делото,
ответникът не е взел становище по допустимостта и основателността на предявените
срещу него искове, като не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в
първото по делото редовно проведено открито съдебно заседание от 06.06.2024 г. За
последиците от това му процесуално поведение ответникът е бил уведомен по реда на
чл. 50, ал. 2 ГПК с връчване на съобщението с указания по чл. 367 ГПК за подаване на
отговор на исковата молба, както и с връчването му на определението с проекто-
доклада на съда от 04.04.2024 г., като са посочени неблагоприятните последици при
пропускане възможността за това и последващо процесуално бездействие в хода на
производството, и което е в приложение нормата на чл. 239, ал. 1 ГПК. Съдът, като
разгледа събраните по делото доказателства и обсъди изложените в исковата молба
твърдения, намира че предявеният иск се явява вероятно основателен. Същевременно
ищецът, чрез процесуалния си представител, в проведеното по делото открито съдебно
заседание е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238
ГПК и чл. 239 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение,
без да бъдат излагани допълнителни мотиви по същество /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски, които съобразно
2
представените доказателства в тази насока възлизат в общ размер на направените
такива в хода на обезпечителното производство по реда на чл. 390 ГПК от 12 889.10
лв., от които 40 лв. – внесена държавна такса и 12 849.10 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение с ДДС, както и в общ размер на 32 233.33 лв. разноски в настоящото
исково производство, от които 12 115.15 лв. – държавна такса и 20 118.18 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. В този смисъл следва да се има предвид,
че съобразно изхода на делото на присъждане подлежат и направените от ищеца
разноски в производството по обезпечаване на предявения иск – в този смисъл са и
задължителните разяснения в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. на ВКС –
ОСГТК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. 2023“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ж.к. “*******, да заплати на „К Б.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „******* на основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД,
сумата от 302 878.86 лв., като получена от него без правно основание за това при
извършено недължимо плащане по следната банкова сметка на „Е. 2023“ЕООД в
„Банка ДСК“АД, а именно *******, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2023 г. до окончателното й
изплащане
ОСЪЖДА „Е. 2023“ЕООД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление
– гр. София, ж.к. “*******, да заплати на „К Б.“ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. София, ул. „******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 12 889.10 лв.– съдебни разноски за обезпечителното производство и сумата от 32
233.33 лв. – съдебни разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3