Р Е Ш Е Н И
Е № 261414
гр. Пловдив, 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 18711 по описа за 2019
г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявен от П.Т.К. срещу „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 1 741,57 лв. главница, представляваща стойност на топлинна енергия,
доставена до обект на потребление на адрес: ************, за периода от
01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., както и сумата от 231,18 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 01.07.2007 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.11.2009 г. до пълното й изплащане, предмет на
Заповед за изпълнение № **** от 23.11.2009 г. и изпълнителен лист от 15.04.2010
г., издадени на ответника по частно гр. дело № 15359/2009 г. на Районен съд -Пловдив,
VIII гр. състав, както и 1 701,91 лв. главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена до обект на потребление на адрес: ************,
за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г., както и сумата от 140,38 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 01.08.2009 г. до 25.11.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2010 г. до пълното
й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение № **** от 29.11.2010 г. и
изпълнителен лист от 10.01.2011 г., издадени на ответника по частно гр. дело №
19765/2010 г. на Районен съд -Пловдив, XVI гр. състав.
В
исковата молба ищецът твърди, че по частно гр. дело № 15359/2009 г. на Районен
съд - Пловдив, VIII гр. състав, по реда на чл. 410 ГПК ответникът се е снабдил
със Заповед за изпълнение № **** от 23.11.2009 г., с която е разпоредено ищцата
(с брачна фамилия И., понастоящем след развод с възстановена предбрачна фамилия
- К.) да заплати на молителя -ответник по настоящия иск, сумите: 1741,57 лв.
главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена до обект на
потребление на адрес: ***********, за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009
г., както и сумата от 231,18 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 01.07.2007 г. до 19.11.2009 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2009 г. до пълното й
изплащане, както и 139,45 лв. разноски по производството. Ищцата не е възразила
срещу заповедта за изпълнение и в полза на ответника е издаден изпълнителен
лист от 15.04.2010 г., като с молба от 06.08.2010 г. ответникът е образувал
изпълнително дело № ****** г. на ЧСИ ****** на КЧСИ.
По частно гр. дело № 19765/2010 г. на Районен съд -
Пловдив, XVI гр. състав, по реда на чл. 410 ГПК ответникът се е снабдил със
Заповед за изпълнение № **** от 29.11.2010 г., с която е разпоредено ищцата да
заплати на молителя - ответник по настоящия иск, сумите: 1701,91 лв. главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена до обект на потребление
на адрес: **********, за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г., както и
сумата от 140,38 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 01.08.2009 г. до 25.11.2010 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.11.2010 г. до пълното й изплащане, както и
136,85 лв. разноски по производството. Ищцата не е възразила срещу заповедта за
изпълнение и в полза на ****.03.2011 г. е образувал изп. дело № ****** г. на
ЧСИ ******.
След снабдяването на ответника с горепосочените
изпълнителни титули са настъпили обстоятелства, довели до погасяване на
задълженията на ищцата към ответника, а именно - вземанията са погасени по
давност. Сочи, че задълженията на потребителите за доставена топлина енергия са
периодични такива чл. 111, б. „в" ЗЗД- положението е прието по
задължителен за съдилищата начин: TP № 3/2011 г. ОСГТК ВКС. Проведените от
ответника две заповедни производства и снабдяването му със заповеди за
изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията му, не се ползват със сила на пресъдено
нещо, защото не се е развивало спорно исково производство по тях (т. 9 и т. 13
от TP № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тьлк. д. №4/2013 г. ОСГТК), респ. -
материализираните в заповедите за изпълнение вземания отново подлежат на
погасяване с тригодишна давност.
Изтъква, че по въпросите на погасителната давност в
рамките на висящо изпълнително производство е постановено TP № 2/2013 г. от 26
юни 2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК. С предприемане на действия за
принудително изпълнение давността се прекъсва (чл. 116, б. „в" ЗЗД), но по
време на висящия изпълнителен процес погасителната давност на вземането на
взискателя не спира, а продължава да тече, като същата се прекъсва многократно
с предприемането на каквото и да е действие за принудително изпълнение. Сочи се
и че е настъпила перемпция, като дали съдебният изпълнител ще издаде
постановление за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. I, т. 8 ГПК
поради непредприемане на изпълнителни действия в продължение на две години,
няма значение, защо този му акт е декларативен, а не с конститутивно действие.
В конкретния случай, вземанията на ответника по изпълнителния лист от
15.04.2010 г., издаден му по частно гр. дело № 15359/2009 г. на ПРС, по който
се води изп. дело № ****** г. на ЧСИ ******, са погасени по давност към
03.09.2013 г. Това е така, защото всички изпълнителни действия, предприети по
същото дело преди тази дата са били: на 10.08.2010 г. е внесено искане на ЧСИ в
Служба по вписванията - Имотен регистър, ******, за вписване на възбрана върху
недвижим имот на ищцата, както и покана за доброволно изпълнение от 23.08.2010
г. до длъжника, връчена на 03.09.2010 г., доколкото в същата е материализирано
разпореждане на ЧСИ за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника,
насрочен за 21.09.2010 г. Същият обаче не се е състоял. Първото действие на
взискателя по изпълнението, предприето след този момент е негова молба вх. № ********
г. с искане за налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата и опис
на движими вещи в жилището й. Към този момент обаче вземането му вече е било
погасено по давност.
Вземанията на ответника по изпълнителния лист от
10.01.2011 г., издаден му по частно гр. дело № 19765/2009 г. на ПРС, по който
се води изп. дело № ****** г. на ЧСИ ******, са погасени по давност към
04.04.2014 г. Това е така, защото последното изпълнително действие, предприето
в рамките на изпълнителното дело, е разпореждане на ЧСИ за насрочване на опис
на движими вещи в дома на длъжника, материализирано в покана за доброволно
изпълнение от 04.04.2011 г. Описът е бил насрочен за ***** г., но не извършен.
През времето от 04.04.2011 г. до 04.04.2014 г. ответникът не е предприемал
никакви изпълнителни действия срещу ищеца, а първото действие на взискателя,
предприето след първата дата, е негова молба вх. № ****** г. с искане за
налагане на запор на трудовото възнаграждение на ищцата и опис на движими вещи
в жилището й, но това действие вече няма правен ефект за запазване на
вземането, доколкото същото вече е било погасено по давност към 04.04.2014 г.
Предвид изложеното, моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
разноски.
В предоставения му срок, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Сочи
се, че П.К. е извършвала плащания на задълженията по процесните изпълнителни
листове, предмет на изпълнителни дела № ****** г. и № ***** г. по описа на ЧСИ ******.
В тази връзка счита иска за установяване недължимостта на доброволно платените
суми по изпълнителните листове поради погасяването им по давност за
неоснователен. Платените задължения не могат да се погасят по давност, тъй като
вече са били погасени чрез плащане, а давността не може да тече без
съществуващо задължение. Счита иска за неоснователен и по отношение на
непогасените чрез плащане задължения. Цитира се Решение № 170 от 17.09.2018 г.
по гр. д. № 2383/2017 г., IV г. о. на ВКС за това, от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от TP №
2/26.06.2015г. В тази насока е посочено, че установеното с новото Тълкувателно
решение (TP) тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано единствено
само по случаите след приемането на новото TP или по такива, които са били
заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото TP
са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или TP, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай, би се
придаде обратно действие на новото TP, което е недопустимо и съгласно чл. 14 от
ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за
това. Предвид гореизложеното се сочи, че в настоящия случай, след 26.06.2015 г.
няма период на бездействие, продължил повече от две години и хипотезата на чл.
433, т. 8 от ГПК не е осъществена.
Поддържа се и че по двете образувани изпълнителни дела
по описа на ЧСИ ****** са извършвани изпълнителни действия, като перемпция не е
настъпила. Изтъква се, че на длъжника е изпратена ПДИ и кредиторът е посочил
конкретни изпълнителни действия, които желая да бъдат осъществени в насока
удовлетворяване на кредитора. Сочи се, че ищцата е погасявала доброволно суми и
по двете изпълнителни дела, с което давността е прекъсвана. В тази връзка, на
03.09.2010 г. длъжникът депозира молба за разсрочено плащане, като впоследствие
всеки месец прави вноски за погасяване на дълга. Поддържа се, че с разпореждане
на ЧСИ изп. дело № ***** г., е присъединено към изп. дело № ****** г., като за
извършеното присъединяване е изпратено уведомление до длъжника с изх. № ******
г. (уведомлението е приложено само по изп. дело № ***** г., но касае двете
процесни изп. дела). Според ответника, соченото присъединяване на дела също
прекъсва течащата по отношение на двете процесни вземания давност. От тази дата
всяко едно действие, извършено по всяко едно от делата, е действие, което
прекъсва давността и по двете присъединени изпълнителни дела.
Предвид гореизложеното, сочи се, че за периода след
26.06.2015 г. не е налице бездействие, продължило повече от две години и
хипотезата на чл. 433, т. 8 от ГПК не е осъществена. Моли се, предявеният иск
да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски. Релевира се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, договорен от ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя
предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на
изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани
в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на
заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на
длъжника. Така, съгласно чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът може да възрази срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не
е подадено, липсва и необходимост от предявяване на иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че процесните вземания произтичат от правоотношение по предоставяне
на топлинна енергия, като доставчикът на услугата е ответникът, а потребител е
ищцата. Тези доставки, по своя характер са периодични, характеризират се с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи ( в случая доставяне на топлинна енергия), имащи единен правопораждащ
факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в тази връзка изрично- ТР № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС). Като такива, процесните вземания се погасяват по давност с
изтичането на тригодишен период от време съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД. Затова и релевантен за случая е тригодишният давностен
срок, както за главницата, така и за лихвата. Следва да се отбележи за
пълнота, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение в случая, макар
и влизането в сила на заповедта за изпълнение да създава последици близки до
тези на влязлото в сила съдебно решение (преклудиране на правото на длъжника да
навежда възражения във връзка с недължимост на вземането, съществували преди
влизане в сила на заповедта). В тази връзка, то може да се формулира становище,
че влязлата в сила заповед за изпълнение създава сила на пресъдено нещо,
аналогична на тази на влязло в сила съдебно решение. Според трайната практика
на ВКС обаче, този стабилитет на заповедта не може да се приравни ( да бъде
тъждествен ) на силата на пресъдено нещо, поради което и срокът за погасяване
на вземането по давност не е петгодишен на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. С
петгодишен давностен срок се погасяват само вземанията, които са били предмет
на установяване в рамките на същинско двустранно спорно исково производство,
какъвто настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по чл. 422 ГПК, не
е ( в този смисъл- решение № 94 от
27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, решение №
42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по описа за 2015 г. IV г.о., решение № 139 от 28.08.2013 г. по т. д.
98/2012 г. на ВКС, II т.о. и ТР № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното производство на производствата
по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК
(отм.) относно последиците, свързани с давността ).
За събиране на процесните вземания са депозирани две
заявления от ответника, за което са образувани ч.гр.д № 15359/ 2009г. и ч.гр.д.
№ 19765/ 2010г., и двете по описа на РС- Пловдив. По ч.гр.д. № 15359/ 2009г. е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/
23.11.2009г., а по ч.гр.д. № 19765/ 2010г., е издадена заповед № ****/
29.11.2010г. Така издадените заповеди за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК са връчени не длъжника ( ищец в настоящото производство), като в
законоустановения срок не е постъпило възражение. Предвид това и доколкото
съдът е констатирал, че са влезли в законна сила са издадени Изпълнителен лист
от 15.04.2010г. по ч. гр.д. № 15359/ 2009г. ( л. 9) и Изпълнителен лист от
10.01.2011г., по ч.гр.д. № 19765/ 2010г. ( л. 13).
По молба на ответното дружество от ***** г. и на
основание чл. 426, ал. 1 ГПК, е образувано изпълнително дело № **** по описа за
2010 г. на ЧСИ ******, район на действие ОС- Пловдив, за принудително събиране
на сумите, обективирани в ИЛ от 15.04.2010г. ( л. 158- 160).
По молба на ответното дружество от **** г. и на
основание чл. 426, ал. 1 ГПК, е образувано изпълнително дело № ****** г. на ЧСИ
******, район на действие ОС- Пловдив, за принудително събиране на сумите,
обективирани в ИЛ от 10.01.2011г. ( л. 73- 75).
Впоследствие, по почин на ЧСИ ******, изп. дело № *****
г. е присъединено към изп. дело № ***** г. ( л. 101), за което действие е
изпратено съобщение до длъжника изх. № ****** г. ( л. 107).
С оглед наведените от ищеца
твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира около това погасени ли
са по давност процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за
тяхното събиране. За да се отговори на спорния въпрос, следва да се съобразят
задължителните указания, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение се прие, че указанията,
дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови
изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За
разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съдът споделя принципното разбиране,
че постановките в горецитираното тълкувателно решение не се прилагат от
неговото приемане, като давността върху вземания, предмет на изпълнително дело,
образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на последното валидно
изпълнително действие, тъй като давност
в изпълнителния процес тече. Съобразно постановките на т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, се изоставя
разбирането, прието в ППВС № 3/1980 г., че давността не тече във висящия
изпълнителен процес, включително по отношение на изпълнителни дела, образувани
преди 26.06.2015 г. В този смисъл, отмяната на ППВС № 3/1980 г. има обратно
действие (в тази връзка- Решение №
45/30.03.2017 г. по т.д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение
№ 131/23.06.2016 г. по гр.д. № 5140/2015 г. на ВКС, Четвърто ГО, Решение №
12/02.06.2016 г. по т.д. № 3788/2014 г. на ВКС, Първо ТО, Решение №
451/29.03.2016 г. по гр.д. № 2306/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, Решение
№ 269/03.02.2016 г. по гр.д. № 795/2012 г. на ВКС, Трето ГО, Решение №
209/02.02.2016 г. по т.д. № 1248/2013 г. на ВКС, Първо ТО). Този извод е
съответен и на разбирането, че с тълкувателното решение се разяснява правната
същност на определен законов текст и начинът, по който е следвало да бъде
прилаган от самото му приемане. Предвид това, задължителните постановки,
развити в новоприетото тълкувателно решение ще се приложат и за заварените случаи,
без оглед на това дали до приемането му е съществувала друга практика. Впрочем,
именно защото разясненията, приети с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за
изгубили сила (като приети в различна социално- икономическа обстановка и при
действието на различен процесуален закон ), ОСГТК на ВКС ги изоставя и ги
приема за неправилни.
Следва да се изтъкне и принципното разбиране, че искането
на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането
му са предприети от ЧСИ ( в този смисъл -
решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен
съд – Пловдив, решение № 423 от
27.03.2018 г. по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив,
решение № 1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г.
на VII състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в.
гр. д. № 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив ). В цитираната
практика по безпротиворечив начин се приема, че за нуждите на преценката дали
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено
по давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на
определен изпълнителен способ е последвано от
извършването на валидни изпълнителни действия, както и дали те са били
успешни. От значение е кредиторовата
пасивност, респективно активност. В случай на процесуална активност на
кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния процес с регулярни
искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той не следва да бъде
санкциониран с прекратяване на производството и с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на посочения изпълнителен способ.
От материалите по изпълнително дело № ***** г. по
описа на ЧСИ ****** се установява, че след образуването му, е обследван
имуществения статус на длъжника, като последователно са отправени искания за
предоставяне на информация до ОД на МВР / на 10.08.2010г.- л. 168/, ТД на НАП-
Пловдив /на 10.08.2010г.- л. 169/ и до Община Пловдив / на 10.08.2010г.- л.
171/. На дата 11.08.2010г. в Агенция по вписванията е получено искане за
вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата, находящ се на
адрес: **************/ л. 172/. С това действие, давността е прекъсната.
Следвайки това, с молба от 03.09.2010г. / л. 184/ длъжникът моли задължението
да бъде разсрочено, като се задължава да внася всеки месец сумата от 50 лв. до
пълното погашение на дълга. В изпълнение на поетото задължение, длъжникът внася
ежемесечно суми, като последното преводно нареждане по изп. дело № ***** г., по
описа на ЧСИ ****** е от дата 25.05.2011г. / л. 222/. Настоящият съдебен състав
приема, че с осъществяването на доброволно плащане по изпълнителното дело, в
изпълнение на поетия ангажимент за разсрочено погасяване на дълга, давността
също се прекъсва и от заплащането започва да се отброява нов тригодишен период.
След дата 25.05.2011г. обаче, плащания не са извършени от длъжника, кредиторът
бездейства, като следващото действие, с което се прекъсва давността е извършено
едва на 26.03.2015г.- с отправяне на искане до ЧСИ ****** за извършване на
конкретни изпълнителни действия ( л. 227). Считано от 25.05.2011г. до 26.03.2015г. е изтекъл период по- дълъг от три
години, поради което съдът приема, че вземанията по изп. лист от 15.04.2010г.,
предмет на изп. дело № ****** г., по описа на ЧСИ ****** са погасени по
давност. Предвид това, то безпредметно е да се коментират последващите
изпълнителни действия, поискани от кредитора и извършени от съдебния изпълнител
след дата 26.03.2015г.
Идентично е правното положение и за вземанията,
обективирани в изп. лист от 10.01.2011г., за събирането на които е образувано
изп. дело № ***** г., по описа на ЧСИ ******. По посоченото изп. дело, ищцата
също е предприела действия по частично погашение на дълга. В изпълнение на това,
длъжникът е внасял ежемесечно суми, като последното преводно нареждане по изп.
дело № **** г., по описа на ЧСИ ****** е от дата 09.06.2011г. / л. 93/. Както
бе посочено и по –горе, настоящият съдебен състав приема, че с осъществяването
на доброволно плащане по изпълнителното дело ( с което на практика се признава
основанието), давността също се прекъсва и от заплащането започва да се
отброява нов тригодишен период. След дата 09.06.2011г., плащания не са
извършени от длъжника, кредиторът отново бездейства, като следващото действие,
с което се прекъсва давността е извършено едва на 24.04.2015г.- с отправяне на
искане до ЧСИ ****** за извършване на конкретни изпълнителни действия ( л.
110). Считано от 09.06.2011г. до 24.04.2015г.
е изтекъл период по- дълъг от три години, поради което съдът приема, че
вземанията по изп. лист от 10.01.2011г., предмет на изп. дело № ***** г., по
описа на ЧСИ ****** също са погасени по давност. Предвид това, безпредметно е
да се коментират последващите изпълнителни действия, поискани от кредитора и
извършени от съдебния изпълнител след дата 24.04.2015г., доколкото към този
момент, погасителната давност за вземанията по изпълнителния лист е изтекла.
Следва да се изтъкне и че ЧСИ ****** е разпоредила
присъединяването на изп. дело № ***** г. към изп. дело № ***** г. (разпореждане-
л. 101 от делото). Посоченото разпореждане обаче, не е датирано, като
единствената и най- ранна достоверна дата е съобщение, с изх. № ****** г.,
адресирано до длъжника, с което последният се уведомява за осъщественото
обединяване на дела /л. 107/. Предвид това, съдът приема, че обединяването на
двете изпълнителни дела е осъществено на дата 27.02.2013г. Посоченото действие
обаче, е без особено значение, тъй като то не прекъсва давността. В случая, не
се касае за присъединяване на взискател ( което действие съобразно т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС би прекъснало
давността), а за обединяване на две изпълнителни дела, по които взискател и
длъжник са едни и същи лица. Съединяването на две изпълнителни дела, макар и да
не е разписано изрично като възможност в гл. V- та от ГПК („Изпълнително производство“ ), е допустимо
действие ( по аналогия от чл. 213 ГПК). Обединяването на две изпълнителни дела
обаче, е твърде различно от присъединяването на взискател. Обединяването на
изпълнителни дела се осъществява по почин на съдебния изпълнител ( както е и в
процесния случай), а присъединяването на кредитор се осъществява по изрична
молба на взискателя, снабден с изпълнителен лист срещу длъжника. Нещо повече-
съобразно нормата на чл. 456, ал. 1 ГПК, третираща присъединяването, в
производството се присъединяват други кредитори
на същия длъжник. В случая, кредиторът и по двете обединени изпълнителни дела е
един и същ- „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Съгласно чл. 456, ал. 2 ГПК,
самото присъединяване се осъществява по силата на нарочна писмена молба от
кредитора, но не и служебно, по почин на съдебния изпълнител. Предвид
гореизложеното, съдът не възприема твърдението на ответника, че с обединяването
( присъединяването ) на изп. дело № ***** г. към изп. дело № ***** г., по описа
на ЧСИ ******, което действие е извършено на 27.02.2013г., давността за
вземанията и по двата изпълнителни титула е прекъсната. Всъщност, неясно е
защо, дори и след т.нар. обединяване на двете изпълнителни дела, всички
действия по изпълнението продължават да се извършват диференцирано ( а не общо
) и да се присвояват отделни изходящи номера и то по всяко от двете
изпълнителни дела ( конкретен пример- на 23.07.2019г. е изпратено запорно
съобщение изх. № ***** по изп. дело № ******г.- л. 133 и отново на 23.07.2019г., е изпратено запорно съобщение, но
под изх. № ***** и по изп. дело № ***** г.- л.
373 ).
Впрочем, доколкото по изп. дело № ******г. от
25.05.2011г. до 26.03.2015г. не са поискани и съответно извършвани изпълнителни
действия в срок от повече от две години, то е настъпила перемпция. Същото се
отнася и до изп. дело № ******г.- от 09.06.2011г. до 24.04.2015г. не са
поискани, респективно не са извършени каквито и да било изпълнителни действия.
За яснота и пълнота на изложението, счита за нужно да
посочи следното: в настоящия случай, доколкото обединяването на изп. дело № *****
г. и изп. дело № ****** г. и двете по описа на ЧСИ ******, не представлява искане за провеждане на определен изпълнителен
способ и не прекъсва давността, то е неприложима и най- актуалната практика на
ВКС, обективирана в Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г.,
IV г. о. Съобразно разясненията в същото, когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. В конкретния случай, както бе изложено
и по- горе, обединяването на две изпълнителни дела, не води до прекъсване на
давността, нито съдържа в себе си искане за прилагане на изпълнителен способ (обединяването
е по почин на съдебния изпълнител, а не на кредитора). Поради това, то е и
неприложима горецитираната съдебна практика.
Така изложените съображения водят до
извод за недължимост на процесните суми поради погасяването им по давност. Предвид
това, предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. По делото се доказа да са
сторени разноски за заплатена държавна такса в размер на 237, 74 лв., както и
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие от 31.10.2019 г. / л. 433/. Предвид изложеното, то
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер от 637,
74 лв., представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран
от ищцата. Делото се характеризира с фактическа сложност, предвид
необходимостта от проследяване на хронологията на осъществяване на
изпълнителните действия по две изпълнителни дела. Отделно от изложеното, по
делото са проведени седем открити съдебни заседания, които са свързани с
полагането на значителни процесуални усилия от страна на адв. на ищцовата
страна, с цел да защити адекватно изложената в исковата молба теза.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че П.Т.К.,
ЕГН: **********, не дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* като
погасени по давност, следните суми: 1 741,57 лв. главница, представляваща стойност на топлинна
енергия, доставена до обект на потребление на адрес: ************, за периода
от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., както и сумата от 231,18 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 01.07.2007 г. до 19.11.2009 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.11.2009 г. до пълното й изплащане, предмет на
Заповед за изпълнение № **** от 23.11.2009 г. и изпълнителен лист от 15.04.2010
г., издадени на ответника по частно гр. дело № 15359/2009 г. на Районен съд
-Пловдив, VIII гр. състав, както и 1 701,91 лв. главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена до обект на потребление на адрес: ************,
за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2010 г., както и сумата от 140,38 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 01.08.2009 г. до 25.11.2010 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2010 г. до пълното
й изплащане, предмет на Заповед за изпълнение № ***** от 29.11.2010 г. и изпълнителен
лист от 10.01.2011 г., издадени на ответника по частно гр. дело № 19765/2010 г.
на Районен съд -Пловдив, XVI гр. състав, за събирането на които суми са
образувани изп. дело № ***** г. и изп. дело № **** г., и двете по описа на ЧСИ ******,
*******, ***********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ********* да
заплати на П.Т.К., ЕГН: ********** сума в размер от 637, 74 лв., представляваща сторени разноски по делото.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок считано от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно с оригинала!
КЯ