№ 15958
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
при участието на секретаря Ц. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20231110127134 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ФИРМА, редовно призована за днешното съдебно заседание, не изпраща
представител.
ОТВЕТНИКЪТ В. М. Н., редовно призована за днешното съдебно заседание, не се
явява в залата. Представлява се от адв. Х. В. - назначен за особен представител.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ В. Т. Т. , редовно призована за днешното съдебно заседание, не се
явява в залата.
Адв. В. - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съобразно проекто-доклад на съда, обективиран в определение
на съда от 26.04.2024г.
ДОКЛАДВА доклад от вещото лице под вх.№159132/16.05.2024г., с която уведомява
съда, че не е изготвила заключението, тъй като по делото липсват доказателства за внесен
депозит. Позиционира вниманието на съда и върху обстоятелството, че ищецът е подал
молба от 13.05.2024г.
ДОКЛАДВА молба от ищеца под вх.№153976/13.05.2024г., с която ищецът моли
настоящото производство да бъде прекратено, тъй като между същите страни, на същото
основание има влязло в сила решение по гр.д.№62330/2022г. по описа на СРС, 159 състав.
Моли съда да бъдат възстановени на ищеца направените разноски по делото, тъй като съдът
не е изпълнил задължението си по чл.126, ал.1 ГПК и не е прекратил настоящото
производство като недопустимо, а напротив, е дал указания на ищеца да внесе съдебни
такси и разноски по делото.
АДВ.В.: Не съм запознат с молбата, че има друго дело между страните. Действително
виждам, че делото не може да се прекрати изцяло на основание чл.126, ал.2 от ГПК, но
считам, че в частта, в която не е налице идентитет на сумите, предмет на настоящото дело и
тези по гр.д. № 62330/2022г. по описа на СРС, 159 състав, са налице основания за
1
прекратяване, визирани в нормата чл.238, ал.2 от ГПК, доколкото независимо от подадената
молба, ищецът не се яви в днешно ОСЗ, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, а единствено е сезирал съда с
искане за прекратяване на настоящото производство в хипотезата, визирана в чл.126, ал.2 от
ГПК.
Съдът, по искането на ищеца за прекратяване на производство намира следното:
СЪДЪТ констатира, че по гр.д. № 62330/2022г. по описа на СРС, 159 състав са
приети за разглеждане насрещни искови претенции от ФИРМА срещу В. М. Н. за сумата в
размер на 731 лева, представляваща главница по договор за кредит „В.“ от 03.01.2022г.,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 21.03.2023г. до окончателното
плащане; за сумата от 62,29 лева, представляваща договорна лихва за периода от
04.06.2022г. до 03.01.2023г.; за сумата в размер на 96,94 лева, представляваща такса
ангажимент за фиксиран лихвен процент за целия срок на договора в размер на 007 % на ден
върху усвоената и непогасената главница; за сумата в размер на 21,48 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на задължения за предоставяне на удостоверение за настоящ
адрес, съгласно чл.15, ал.4, 5 и 6 от Договора за периода от 04.07.2022г. до 03.01.2023г.; за
сумата в размер на 85,92 лева, представляваща неустойка за непредоставяне на съгласие за
директен дебит за периода от 04.07.2022г. до 03.01.2023г.; за сумата в размер на 89,50 лева,
представляваща начислени такси по чл.20, ал.4 от Договора за периода от 04.07.2022г. до
03.01.2023г. и за сумата в размер на 15,84 лева, представляваща мораторна лихва върху
непогасена главница от 731 лева за периода от 03.01.2023г. до 17.05.2023г.
Следва да се посочи, че горепосочените суми са съотносими на процесните суми по
настоящото дело, с изключение размера на претенцията за мораторна лихва, който е в
размер на 27,41 лева за периода от 03.01.2023г. до 17.05.2023г. в настоящото производство и
с изключение на обстоятелството, че в настоящото производство е предявен още един
обективно-кумулативно съединен иск за сумата в размер на 21,48 лева, представляваща
неустойка по чл.15, ал.4 и 6 за непредставено удостоверение за липса на задължения по
ДОПК за периода от 04.07.2022г. до 03.01.2023г.
Със забраната да се образува ново дело законодателят изключва възможността за
постановяване на противоречиви решения, тоест антиципира се отвода за присъдено нещо.
Субективен идентитет е налице, когато делата са между същите страни по спорното
материално правоотношение, които са обвързани със сила на присъдено нещо и следва да
имат пълно съвпадение на предмета на делата. В случая тези критерии са частично
изпълнени. Поради което и производството следва да бъде частично прекратено в тази
хипотеза. Искането на ищеца за възстановяване на заплатените по делото такси и разноски е
абсолютно недопустимо, доколкото задължението на съда не е да констатира
недопустимостта, а при констатиране, служебно да прекрати делото на основанието по
чл.126, ал.1 от ГПК. За това свидетелства и нормата на чл.126, ал.2 от ГПК, която
обосновава, че дори въззивния съд обезсилва решението на първа инстанция при направа на
горепосочените констатации. Нещо повече - ищецът, след като е знаел, че е предявил
насрещни претенции по гр.д. № 62330/2022г. по описа на СРС, 159 състав, абсолютно по
своя воля е предявил и настоящите осъдителни претенции, предмет на делото пред
настоящия съдебен състав, а също това признание в тази връзка е следвало да уведоми
настоящия съдебен състав, включително и е могъл да поиска спиране на настоящото дело до
произнасянето по въпроса относно нищожността на договора за кредит от съдебния състав,
разглеждащ гр.д. № 62330/2022г. по описа на СРС, 159 състав.
По горепосоченото, доколко съдът е сезиран с искане за прекратяване единствено в
хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК, а не в хипотезите на отказ и оттегляне на исковите
претенции, съдът намира, че производство подлежи на частично прекратяване по
2
изложеното от ищеца основание чл.126, ал.1 от ГПК. В останалата част, в която делото не
подлежи на прекратяване на това основание, съдът намира, че е налице действително
основанието по чл.238, ал.2 от ГПК, доколкото ищецът действително не се явява в първо
ОСЗ, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие с докладваната от съда и подадена от него молба.
По гореизложеното,
СЪДЪТ намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено в цялост.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 27134/2023г. по описа на СРС, 45 състав по
предявените от ДРУЖЕСТВО, ЕИК ***************** срещу В. М. Н., ЕГН **********,
искови претенции с правно основание чл.240, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 и чл.92 ЗЗД, за
сумата в размер от 731,00 лв., представляваща главница, дължима по Договор за кредит „В.“
от 03.01.2022 г. ведно със законната лихва от 17.05.2023 г. до окончателното й изплащане;
сумата в размер от 62,69 лв., представляваща договорна лихва, за периода от 04.06.2022 г. до
03.01.2023 г.; сумата в размер от 96,94 лв., представляваща такса ангажимент за фиксиран
лихвен процент по договора, за периода от 04.06.2022 г. до 03.01.2023 г.; сумата в размер от
21,48 лв., представляваща неустойка по чл. 15, ал. 4-6 от договора за непредставено
удостоверение за настоящ и постоянен адрес, за периода от 04.07.2022 г. до 03.01.2023 г.;
сумата в размер от 21,48 лв., представляваща неустойка по чл. 15, ал. 4-6 от договора за
непредставено удостоверение за липса на задължения по ДОПК, за периода от 04.07.2022 г.
до 03.01.2023 г.; сумата в размер от 85,92 лв., представляваща неустойка по чл. 15, ал.1-3 от
договора за непредоставяне на съгласие за директен дебит, за периода от 04.07.2022 г. до
03.01.2023 г.; сумата в размер от 89,50 лв., представляваща такси по чл. 20, ал. 4 от
договора, във вр. с Тарифа за допълнителен пакет услуги, за периода от 04.07.2022г. до
03.01.2023г.; сумата в размер от 7,93 лв., представляваща мораторна лихва по чл. 20, ал. 3 от
договора, за периода от 03.08.2022 г. до 03.01.2023 г. и сумата в размер от 27,41 лв.,
представляваща мораторна лихва върху остатъчната непогасена главница, за периода от
03.01.2023 г. до 17.05.2023 г.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок, който за ответника тече от днес, а за ищеца от връчване на препис от
настоящото протоколно определение.
Адв. В. – Моля, да ми бъде издаден ордер за процесуално представителство.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
Да се издаде РКО за сумата в размер на 414,44 лева, представляваща внесен депозит
за особен представител съгласно платежно нареждане на лист 48 от делото.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 15.20
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
3
4