Мотиви
към решение от 08.06.2016 г. по
АНД № 174/2016 г. по
описа на Девненски районен съд, трети
състав:
Производството е по
реда на УБДХ. Образувано е по
внесен от РУ - Девня акт за констатиране на проява на дребно хулиганство срещу С.И.Х., ЕГН: **********.
РП Девня, редовно
уведомени, не изпращат представител и не ангажират становище.
В с.з. нарушителят се явява лично. В хода на съдебното
следствие дава обяснения, като не отрича, че на посочената в акта дата действително
е влязал в пререкание със свидетелите М. и Б., но единствената му цел е била да
разговаря със съпругата си, която наскоро го била напуснала и заживяла на
семейни начала със свид. Б.. Отрича да е заплашвал двамата, както и да е вадил
нож. В последната си дума заявява, че няма какво да каже на съда.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
С. Л. М. и С.И.Х.
живеели заедно от около 30 години в с. м., В. област. През месец юли 2015 г. М. напуснала
семейното жилище и заживяла с А. С. Б. от с. Ч., В. област на квартира в с. м.,
В. област. На 13.08.2015 г. около 17:30 часа нарушителят Х. се намирал в двора
на дома на С. А. Х. в с. м.. Същият бил в нетрезво състояние. В дома на Х. били
още съпругът й Г. А. и М. Й.. В този момент покрай дома на Х. минали свидетелите
М. и Б.. След като ги забелязал нарушителят хукнал след тях, като същевременно
извадил от колана на кръста си нож. За да се предпази свид. Б. взел от земята
камък и замахнал с него към нарушителя, при което последният се уплашил и се
върнал назад. Свидетели на действията му станали присъстващите на место негови
съседи, които силно се възмутили от поведението му.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на показанията на разпитаните лично и непосредствено
свидетели, както и тези, снети в хода на воденото срещу нарушителя досъдебно
производство, които са приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въпреки, че Х.
отрича да е вадил нож и извършил заплашителни действия спрямо съпругата си и
мъжа, с когото тя е заживяла на семейни начала, това се доказва от твърденията
на всички присъствали на случилото се лица, които напълно кореспондират помежду
си в това число дори досежно описанието на ножа, който нарушителят е извадил от
колана на кръста си.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че той безспорно е извършил
непристойна проява,
изразяваща
се в употреба на ругатни и заплахи на публично място пред повече хора, с която е нарушил общественият ред и
спокойствие и която се определя като проява на дребно хулиганство съгласно разпоредбата
на чл. 1 ал. 2 от УБДХ.
С оглед правилното
осъществяване на целите на превенцията и възпитателно въздействие върху
нарушителя Х., съдът счита, че следва да му бъде наложено по – лекото измежду алтернативно
предвидените в разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от УБДХ административни наказания, а
именно глоба. При определяне на размера на наложеното наказание съдът
съобрази степента на обществена опасност
на проявата, която определи като висока,
процесуалното поведение на нарушителя, което не говори за разкаяние от
негова страна, данните за неговата съдимост и личност, които обстоятелства
отчете като отегчаващи. От друга страна съобрази факта, че нарушителят е трайно
безработен и единствените му доходи са от социални помощи. При тези
обстоятелства съдът определи глобата в размер около и
малко над средния, като счита че така наложеното наказание ще въздейства
възпитателно, както върху него, така и върху останалите членове на обществото.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: