РЕШЕНИЕ
№ 714
гр. Русе, 12.06.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 02 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5622 по описа на 2019 г., за да се
произнесе съобрази:
Ищецът
„Енерго-Про Продажби” АД твърди, че ответникът Ц.М.В., бил потребител на електрическа
енергия. В периода от 13.03.2019 г. до 14.05.2019 г., била доставена в имота му, находящ се в гр. гр. *******,
бл. „******“, вх. ******”, Фризьорски салон, електрическа енергия на стойност 251,07
лв., за което били издадени фактури за обект с абонатен номер № **********.
Поради неплащане в срок на задължението той дължал и мораторна лихва
върху главницата в размер на 3,65 лева, от падежа на всяка една фактура до 06.06.2019
г. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 3882/2019 г. по описа на РРС и издадена заповед за
изпълнение, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от
251,07 лв., представляваща главница за незаплатена електрическа енергия по
фактури издадени за периода от 13.03.2019
г. до 14.05.2019 г. за обект с абонатен
номер **********, за обект в ******, бл. „******“, вх. *****”, Фризьорски салон,
мораторна лихва в размер на 3,65 лв., представляваща сбора от мораторната лихва
за всяка фактура от датата на падежа на същата до 06.06.2019 г., ведно със
законната лихва считано от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 75 лв. – разноски по делото. Ответникът
бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен настоящия
иск. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 251,07 лв. –
главница дължима по фактури издадени в периода от 13.03.2019 г. до
14.05.2019 г., мораторна лихва за
периода от датата на падежа на всяка фактура до 06.06.2019 г. в размер на 3,65 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ответникът
Ц.М.В., чрез назначения и особен представител оспорва исковете.
Съдът, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.06.2019 г. по
гр. д. 3882/2019 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника да
заплати сумата от сумите 251.07 лв. главница, ведно със законната лихва от
18.06.2019 г. до окончателното плащане, 3.65 лв. мораторна лихва за периода от
1.04.2019 г. до 6.06.2019 г., както и разноски в размер на 25 лв. Длъжникът бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК , поради което съдът дал указания на
ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на
настоящия правен спор.
По делото не се спори, че ищецът
е бил потребител на доставяна от ответника електрическа енергия, като
ползваната от него електроенергия била заплащана по счетоводни партиди: Аб.№ **********
за обект в гр. *******, бл. „*****“, вх.
*****”, Фризьорски салон. Били издадени фактури за периода 13.03.2019 г. до
14.05.2019 г. на обща стойност 251,07 лв., която ответникът не
заплатил в срок.
Не спорно по делото, според
направеното изявление на ищеца, че по
процесните фактури за консумирана ел. енергия били извършени плащания по всички
задължения, заедно с лихвите за забава, но на 14.10.2019 г. след 24.09.2019 г.–
датата на предявяване на исковата молба.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни
изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми за такса за възстановяване на ел. захранването
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за
изпълнение, а длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява ненователен.
Ответникът е страна по валиден
договор за продажба и доставка на електрическа енергия при Общи условия - Общи условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН
България Мрежи” АД. Спрямо него, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката, общите условия са произвели обвързващо действие, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
По делото не се спори, че
ответникът е ползвател на недвижим имот, находящ се в гр. ******, бл. „*****“, вх. *****”, Фризьорски салон с
аб. № **********, и който съгласно
представените по делото писмени доказателства е имал сключен договор с ищеца за доставка и
потребление на ел. енергия в ползвания от него имот.
От представени общи условия за
продажба на ел енергия– чл.17, т.2 се установява, че потребителите, следва да
заплащат използваната в имота ел. енергия. За месечните дължими суми продавачът
издава и изпраща фактури на купувачите, съгласно чл.18а, ал.2 от общите
условия. Видно от представените фактури, се установява по категоричен начин,
че ищецът доставил ел. енергия в имот с
аб. № **********, ползван на ответника,
за периода от 13.03.2019 г. до 14.05.2019 г.
на обща стойност 251,07 лв.,
който не му е заплатил в срок тази сума.
Безспорно по делото е , че ответникът е
погасил изцяло на задължението си
към ищеца от 251,07 лв. , включително и претендираната мораторна лихва от 3,65
лв. Съдът намира, че кредиторът е приел макар и закъсняло изпълнението на
задълженията, включително и след подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
поради което, не е налице неизпълнение на
длъжника, което да обоснове уважаване на предявените искове.
Изричната разпоредба на на чл.78,
ал.1 ГПК, предвижда заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Съдът прима, че липсва основание за
приложението на чл.78, ал.2 от ГПК. В приетите по делото доказателства, е
видно, че на ищеца не са били заплатени своевременно претендираните суми. Това
е станало едва след депозиране на исковата молба. Ответникът не е предприел
нужните действия, поради което с поведението си, изразило се в неплащане на
дължими суми в срок, е станал причина за завеждане на настоящото производство.
Разноските в заповедното производство следва да се признаят на ищеца в
размер на 75 лв.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК разноски по настоящото дело в размер на 325 лв. направени от ищеца са в
тежест на ответника..
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, предявените
„Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс Г срещу Цанка М.В., ЕГН **********
*** и настоящ адрес:***, обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК за установяване съществуването на
парични задължения както следва: 251,07 лв. – главница дължима по
фактури издадени в периода от 13.03.2019 г. до 14.05.2019 г., мораторна лихва за периода от датата на
падежа на всяка фактура до 06.06.2019 г. в размер на 3,65 лв., ведно със
законната лихва, считано от 18.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 20.06.2019
г. по гр. д. 3882/2019 г. на РРС.
ОСЪЖДА Цанка М.В., ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** заплати на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.
“Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 75 лв. разноски, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 20.06.2019
г. по гр. д. 3882/2019 г. по описа на РРС, както и сумата от 325 лв.- разноски за
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: