№ 176
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000165 по описа за 2022 година
С решение № 20/14.01.22 г., постановено по т.д. № 916/21 г. по
описа на Пловдивски окръжен съд, е потвърден отказ рег. № *********/****
г. на длъжностно лице към АВ - ТР, постановен по заявление с вх. №
******/**** г., за вписване на промени по партидата на „О. И.“ ООД ЕИК
*********, а именно прекратяване на членственото правоотношение на
съдружника Й. Х. Х.., като „О. И.“ ООД е осъдено да заплати на АВ сумата 80
лв /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението се обжалва като незаконосъобразно и неправилно от
„О. И.“ ООД чрез процесуален представител адв. П.Б., като се иска същото да
бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отмени отказ рег.
№ *********/**** г. и се задължи АВ да извърши исканото вписване по
заявление вх. № ******/**** г. Претендират се разноски по представен
списък на разноските.
От АВ е подаден отговор, в който се поддържат доводи, че
обжалваното решение на ПОС е правилно и законосъобразно, съответно
обжалваният отказ следва да бъде потвърден. Претендира се юрисконсултско
1
възнаграждение.
Пловдивски апелативен съд, като прецени обосноваността и
законосъобразността на обжалваното решение и изложените в жалбата
оплаквания, намира за установено следното:
Със заявление рег. № ******/**** е поискано вписване на
промяна в обстоятелства по отношение на „О. И.“ ООД – прекратяване
участието на съдружника Й. Х. Х. на осн. чл. 125, ал.2 от ТЗ.
За да отхвърли жалбата срещу постановения отказ, ПОС е приел,
че не е налице редовно уведомяване по смисъла на чл. 125, ал.2 от ТЗ –
уведомлението е изпратено чрез ЧСИ и осъществена процедура по чл. 50, ал.4
вр. чл. 47 от ГПК, като е установено, че дружеството е непознато на адреса на
управление; Й. Х. е единствен управител на дружеството и в качеството му на
управител е необходимо да му е известно обстоятелството на какъв адрес
може да се открие дружеството, за да може своевременно и процесуално
законосъобразно да бъде връчено уведомлението. Съдът е приел, че за да
може да се счита дружеството за уведомено, предвид обстоятелството, че не
може да бъде открито на адреса, обявен в ТРРЮЛНЦ, като напускащият
съдружник, който е и единствен управител на дружеството и чрез него
дружеството ще се уведомява за напускането на Х. като съдружник в
дружеството, е следвало да уведоми останалите съдружници за желанието си
да преустанови участието в дружеството.
Жалбоподателят оспорва тези изводи като незаконосъобразни.
Поддържа теза, че няма законово основание да се изисква уведомяване на
всички останали съдружници, като подобно изискване поставя в
неравноправно положение съдружника, който едновременно е и управител,
спрямо останалите съдружници, които нямат такова качество. Счита, че
изискването на закона е уведомлението да бъде изпратено на адреса на
управление на дружеството, а не на всеки един съдружник. Излага
съображения, че в случая уведомлението е изпратено редовно, чрез ЧСИ и
след изпълнение на процедура по чл. 50, ал.4 вр. чл. 47 от ГПК, следва да се
приеме, че напускащият съдружник редовно е уведомил дружеството.
Настоящият въззивен състав намира тези оплаквания за
2
основателни. Съгласно чл. 125, ал.2 от ТЗ съдружникът може да прекрати
членственото си правоотношение с отправяне на писмено предизвестие до
дружеството, направено най-малко три месеца преди датата на
прекратяването. Законът не изисква предизвестието да е отправено до всеки
съдружник поотделно, независимо от това дали напускащият съдружник е
управител или не. Предизвестието следва да бъде отправено до дружеството,
което е самостоятелен правен субект, като това следва да стане на актуалния
адрес на управление, вписан в Т. Р.. Връчването на предизвестието чрез ЧСИ
по принцип е допустим способ за уведомяване. Съгласно чл. 18, ал.5 от ЗЧСИ
частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения, като нормите на чл. 37-
58 от ГПК са приложими според изричното предвиждане на чл. 43 от същия
закон.Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с
гражданскоправни отношения,Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във
връзка с гражданскоправни отношения,
В случая ЧСИ е извършил посещение на адреса на управление на
2 юли 2021 г., при което е установено, че адресът е бизнес сграда, офисът е
заключен, няма индикации за фирмата, по сведение на служител от съседен
офис фирмата е непозната, като е залепено уведомление на входната врата на
етажа и вратата на офиса. Извършени са още две посещения – на 13 и 16 юли
2021 г., при които е установено, че уведомленията са непокътнати, като на
16.07.21 г. отново е залепено уведомление на входната врата на ет. * и вратата
на офиса. Констатирано е, че към 30.07.21 г. в кантората на ЧСИ не се е явило
лице, което да получи книжата, предназначени за дружеството.
Т.е. в случая е осъществено връчване по реда на чл. 50, ал.4 вр.
чл. 47 от ГПК на адреса на управление на дружеството- П., ул. "С." № ***, ет.
*, след като е установено, че същият е заключен и не се намира служител,
който да получи съобщението. В законоустановения 14-дневен срок, отчетен
от повторното залепване на 16 юли 2021 г., в канцеларията на ЧСИ не се е
явило лице, което да получи предназначените за дружеството книжа, при
което е налице редовно връчване по чл. 50, ал.4 вр. чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ето защо настоящият състав на ПАС приема, че в случая е налице
редовно връчване на предизвестието, отправено от съдружника Й. Х. до
дружеството, считано от 31.07.2021 г., при което тримесечният срок по чл.
125, ал.2 от ТЗ очевидно е изтекъл към датата на подаване на заявление вх. №
3
******/**** г.
Прекратяването на участието на съдружника в хипотезата на чл.
125, ал.2 от ТЗ е последица от свободно формираната воля на съдружника. На
същия се признава потестативното право да напусне дружеството, като
единственото условие за това е отправянето на предизвестие, което трябва да
бъде писмено и в рамките на определен срок - тримесечен, съгл.
диспозитивната норма на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, или по-дълъг, предвиден в
дружествения договор. Моментът, в който настъпва прекратяване на
членственото правоотношение е моментът на изтичане срокът на
предизвестието поради потестативния характер на упражняваното право.
Законът не поставя други условия за настъпване на пректарителния ефект,
включително и такива, свързани с уреждане на имуществените отношения по
чл. 125, ал.3 от ТЗ и от съдбата на освободените дялове. Уреждането на
имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от
прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за необходимо
условие за неговото настъпване. Такива условия не представляват и
вземането на решение от общото събрание на съдружниците, с което да бъде
уреден статутът на същото, съотв. приемане на нов дружествен договор от
останалите съдружници и т.н..В този смисъл изложените в обжалвания отказ
мотиви за липсата на подобно уреждане като пречка за извършване на
процесното вписване са незаконосъобразни.
Изтичането на срока на предизвестието има автоматичен
прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с
осъществяването му съдружникът губи както качеството "съдружник", което
обстоятелство подлежи на вписване в ТР.
Предвид посоченото настоящият състав намира, че не са налице
пречки за извършване на заявеното вписване. Следва да се отбелеи и това, че
разпоредбата на чл. 29, ал.3 от дружествения договор, посочена от ДЛР,
също не може да се квалифицира като такава пречка. Според същата
съдружникът може да прекрати участието си в дружеството по негово
желание, което става с писмено предизвестие, отправено най-малко три
месеца преди датата на прекратяване и при условие, „че към този момент
4
няма неизплатени задължения към друго естество, произтичащи с членството
му“. По принцип нормата на чл. 125, ал.2 от ТЗ е диспозитивна и с
дружествения договор може да се предвиди по-дълъг срок на предизвестие
или някакви допълнителни условия. Но в случая въведеното допълнително
условие е напълно неясно, а оттам и неприложимо – във формулировката
„няма неизплатени задължения към друго естество, произтичащи са налице
смислови и граматически грешки, като няма яснота за това за какви
задължения става дума, както и към кого са тези задължения По същество
това условие е лишено от смисъл, което не позволява и същото да бъде
проверено и приложено.
Ето защо съставът на ПАС намира, че обжалваното решение
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се
отмени обжалвания отказ на ДЛР и АВ се задължи да извърши исканото
вписване.
В жалбата е направена претенция за разноски, която съдът намира
за неоснователна по следните съображения:
Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и
безспорно, което обстоятелство е относимо към преценката на въпроса за
дължимостта на разноските. Отговорността за разноски и присъща по
правило само за спорните съдебни производства, в които право на разноски
има страната, в чията полза е разрешен съответният правен спор. В
производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ АВ не притежава процесуалното
качеството на страна на делото, поради което не дължи разноски, нито има
право на такива, независимо от разпоредбата на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ.
Принципът, че едностранният характер на производството по обжалване на
отказите на ДЛР към АВ е несъвместим с отговорността за разноски, като
новата разпоредба на чл. 25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага
буквално, а корективно, е възприет в цяла поредица от съдебни актове на
ВКС, като се приема, че същата следва да се тълкува във връзка с
разпоредбата на чл. 541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните
производства са за сметка на молителя, а друга страна в това производство
5
просто няма. /В този смисъл са: определение № 60421 от 19.11.2021 г. на
ВКС, постановено по ч.т.д. № 1978/2021 г.,ІІ т.о. на ТК, докладчик: съдията
А. Б.; определение № 60481 от 21.12.2021 г. на ВКС, постановено по ч.т.д.№
2108/2021 г, ІІ т.о. ТК, докладчик: председателят К. Е.; определение № 60480/
от 20.12.2021 г. на ВКС, по ч.т.д. № 2562/ 2021 г., ІІ ро т.о., ТК, докладчик:
съдията Е. С., определение № 89 от 02.03.2022 г. на ВКС , постановено по
ч.т.д. №
311/ 2022 г. на І во т.о., ТК, докладчик : Р. Б./.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20/14.01.22 г., постановено по т.д. № 916/21
г. по описа на Пловдивски окръжен съд,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН отказ рег. №
*********/**** г. на длъжностно лице към АВ - ТР, постановен по заявление
с вх. № ******/**** г., за вписване на промени по партидата на „О. И.“ ООД
ЕИК *********.
ЗАДЪЛЖАВА АВ – ТР да извърши исканото вписване по
заявление вх. № ******/**** г., за вписване на промени по партидата на „О.
И.“ ООД ЕИК ********* - прекратяване на членственото правоотношение на
съдружника Й. Х. Х. на осн. чл. 125, ал.2 от ТЗ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7