Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ………………………… г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ въззивен състав, на десети април две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
2. МАРИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от
съдията Кехайова ВНЧД № 1103 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
306, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 328 и сл. от НПК.
С Разпореждане от 13.02.2019 г.
по НЧД № 21965/18 г., СРС, НО, 20 състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е прекратил наказателното производство по НЧД №
21956/2018 г., по описа на CPC, НО, 20 състав.
Срещу Разпореждането е постъпил протест, в който се твърди, че
разпореждането на съда е неправилно. Изтъква се, че предходното групиране на
наказанията, наложени спрямо осъдения Н.Г.В., е извършено с Определение от
13.07.2018 г. по НЧД № 8771/2018 г. на СРС, НО, 94 състав, влязло в сила на
4.12.2018 г., като към момента на постановяване на определението, съдът не е
разполагал с данни за осъждането на В. по НОХД № 2799/2017 г., по описа на СРС,
НО, 99 състав. Това е станало причина посоченото осъждане да не бъде включено в
нито една от формираните от съда кумулативни групи. Ето защо СРП е внесла ново
предложение пред съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. С оглед
изложеното и доколкото осъждането по НОХД № 2799/2017 г., по описа на СРС, НО,
99 състав е обстоятелство, което не е било известно на съда при предходното
произнасяне на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК се прави искане
за отмяна на протестираното разпореждане и връщане на делото на компетентния
районен съд за разглеждането му по същество.
В съдебно заседание представителят
на държавното обвинение подържа изцяло подадения от СРП протест. Сочи, че
осъждането по НОХД № 2799/2017 г., по описа на СРС, НО, 99 състав е ново
обстоятелство, което налага отмяна на протестираното разпореждане и връщането
на делото на СРС за разглеждането му по същество.
Осъденият В. заявява, че при
предходно извършеното групиране на наложените му с влезли в сила съдебни актове
наказания е налице пропуск по отношение на последното му осъждане, което налага
да бъде взето решение от съда.
Въззивният съдебен състав, след
като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната
проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира
за установено следното:
За да постанови разпореждането
си, първоинстанционният съд е събрал писмени доказателства: справка за съдимост
на осъдения В., заверено копие на съдебния акт, с който е приключило НЧД
№8771/2018 г. по описа на СРС, протокол от проведено на 16.11.2018 г. съдебно
заседание от СГС-НО-1 въззивен състав по ВНЧД № 3535/2018 г., обективиращ протоколно
определение, с което е прекратено производството по него и е обявено за влязло
в сила определението на СРС-НО-94 състав по НЧД №8771/2018 г.
Въз основа на анализа им, СРС е
приел, че са налице предпоставките на чл. 250, ал. 1, т.1 , вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК за
прекратяване на наказателното производство по Н.Ч.Д. №21956/2018 г., по описа
на СРС, 20 състав, тъй като по отношение на същото лице - Н.Г.В. ЕГН **********,
има влязъл в сила съдебен акт - определение по НЧД №8771/2018 г., по описа на
СРС-НО-94 състав, което е със същия предмет.
Настоящият съдебен състав при извършената
въззивната проверка намира, че първоинстанционният съд неправилно е прекратил производството пред себе си, на основание разпоредбата
на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК /правилото „nе
bis in idem“/ и без да има основания за това. В случая първият съд е
следвало да съобрази задължителното тълкуване, дадено в т. 2 от ТР № 3/2009 г.
на ОСНК, в което ВКС е дал указания по приложението на материалния закон,
досежно групирането на наказания. В последното е записано, че „е недопустимо
ново произнасяне с присъда или по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за
извършване на пълно и цялостно прегрупиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с
влязъл в сила съдебен акт по приложение на чл. 23-25 от НК по делото на съда са били известни всички осъждания на
лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са били включени
в съвкупността“. В случая, видно от мотивите на приложеното по делото
определение на СРС, НО, 94-ти състав по НЧД №8771/2018 г., съдът не е имал
пълната информация за съдимостта на осъдения В.. От приложения по делото протокол
от с.з., проведено на 13.07.2018 г. по НЧД № 8771/2018 г. се установява, че съдът
не е обсъждал осъждането по НОХД № 2799/2017 г. по описа на СРС, НО, 99 състав,
което от своя страна е станало причина то да не бъде включено в нито една от
формираните кумулативни съвкупности. Същото не е било предмет на обсъждане и
при постановяване на Присъдата по НОХД № 10331/2013 г. по описа на СРС, НО, 20
състав, с която съдът е определил едно общо най-тежко наказание на осъд. В.
измежду наложено му с нея и наказанието по НОХД № 1916/2013 г. по описа на СРС.
Причината за това осъждането на В. по НОХД № 2799/2017г. по описа на СРС, НО,
99 състав да остане извън анализа на съда и обсега на групираните наказания най-вероятно
е, че същото не е било отразено своевременно в справката за съдимост на В.. Защо
се е стигнало до такова късно отразяване на това осъждане не е известно, а изследване
на този въпрос не се налага при преценката на обстоятелствата, обуславящи необходимост
от ново произнасяне на съда по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК.
От справката за съдимост на В. се
установява още, че не са налице основанията за самостоятелно изтърпяване на
наказанието, наложено му по НОХД № 2799/2017 г. по описа на СРС, НО, 99 състав,
доколкото деянието, предмет на същото е било извършено преди да е имало влязла
в сила присъда за част от останалите му осъждания.
В този смисъл и предвид така
установеното ново обстоятелство и цитираното задължително тълкуване на ВКС
единственият начин за извършване на цялостно групиране на наложените на В.
наказания е поисканото от СРП ново произнасяне на СРС по реда на чл. чл. 306,
ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
Всичко горепосочено предпоставя
необходимостта от отмяна на атакуваното разпореждане и връщане на делото на СРС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран‚ СГС, НО, ХІІ
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 13.02.2019 г.,
постановено по НЧД № 21956/2018 г. на СРС, НО, 20 състав, с което е прекратено
наказателното производство.
ВРЪЩА делото на СРС, НО, 20 състав, за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.