Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
30.05.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на седми
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6808/2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от М.Р.А. (с
променени в хода на процеса имена – М. Г.И.) и Ц.Р.А. срещу ЗК „Л.и.“ АД искова
молба за осъждането му да им заплати обезщетения в размер на по 200 000
лева, ведно със законната лихва от 24.09.2013 г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят в исковата си молба, че ЗК „Л.и.“ АД
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна към 24.09.2013 г. за л.а. „Рено“ модел „Еспейс“, ДК № *******При ПТП на
24.09.2013 г., около 12.25 часа, Л.Р.А. управлявал л.а. „Р.Е.“ по път І-3. При
198-ми км водачът нарушил правилата за движение, като се движил със скорост,
несъобразена с пътната обстановка и законовите ограничения, застигнал двама
велосипедисти – С.И.и Г.И.и ги ударил, като ги отхвърлил с голяма сила. В
резултат на получените от Г.И.увреждания и въпреки оказаната му медицинска
помощ, на 27.09.2013 г. той починал.
Вина за настъпване на произшествието имал водачът на
л.а. „Р.Е.“ Л.А..
Ищците преживявали изключително тежко смъртта на И.. Те
били деца на Н.Б., която заживяла на съпружески начала с Г.И.през 1995 г.,
когато Ц.А. бил 13-годишен. Н. и Г. изградили стабилна връзка, основана на
обич, уважение и взаимна подкрепа. Създали общо домакинство. Г. приел и сина на
Н. – Ц. и го отгледал като свое собствено дете. От своя страна Ц. също зачитал
и обичал Г. като баща.
М. се родила през 1996 г., но поради непрекратения
брак на Н. сР.А., в акта за раждане съпругът на Н. бил записан като баща на М..
Въпреки това всички близки и познати знаели, че Г. е баща на М.. Всички свои
деца Г. обичал еднакво. Ц. и М. попадали в кръга на лицата с право на
обезщетение при смърт на починалия Г. И., с когото се намирали в отношения,
сходни с отношенията между баща и дете.
Смъртта са отразила тежко на Ц. и М., които изпаднали в шок. Докато Г.И.се
борел за живота си, те неотлъчно били до него. Новината за кончината му ги
довела до състояние на емоционална депресия, изолирали се от околните, страдали
от безсъние, постоянно ходели на гроба на И.. Загубили опората, която имали в
негово лице.
Случилото се оставило дълбока емоционална празнина у
ищците, които изживявали стрес, потиснатост и безпокойство.
За управлявания от Л.А. л.а. „Р.Е.“ имало валидно
сключена към 24.09.2013 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със ЗК „Л.и.“ АД.
Молят ЗК „Л.и.“ АД да бъде осъден да им заплати по 200 000
лева обезщетения за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „Л.и.“ АД оспорва исковете с твърдения,
че е недоказана вината на Л.А. за настъпване на произшествието. Оспорва
легитимацията на ищците да претендират обезщетения от смъртта на Г. И., поради
липса на родствена връзка с починалия. Твърди прекомерност на претендираните
обезщетения и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Г. И.,
който нарушил задължението си да се движи възможно най-близо до дясната граница
на платното за движение.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на констативен протокол за ПТП № 127 и
огледния протокол е изготвена и приета съдебна авто-техническа експертиза, в
която е описан механизма на ПТП: при движение по главен път І-3 в посока от с.
Трудовец към гр.Б. в района на табелата на населено място „с. Трудовец“ се
движил л.а. „Р.Е.“, управляван от Л.А. със скорост от 81 км/ч. Две от лентите
са били в посока на движение към гр.Б. и в тази посока се е движил лекия
автомобил. Една лента е имало за движение в обратна посока. Л.а. „Р.Е.“ се е
движил в дясната лента, в близост до десния край на платното за движение, на
разстояние по-малко от един метър, въпреки че дясната лента била широка 4.3 м.
Пред автомобила се движили двама велосипедисти. При застигане на
велосипедистите А. не реагирал за аварийно спиране, а последователно ударил
първо Г. И., а след това – и С.И.И.се движил отпред и по-продължително върху
платното за движение спрямо момента, в който е навлязъл в него. Л.а. „Р.Е.“ се
намирало на 60.75 м зад него. За да не настъпи удар за велосипедистите е било
необходимо водачът А. да намали скоростта на управлявания от него лек автомобил
до скоростта на велосипедистите от 14 км/ч, преди да ги настигне. В момента,
когато С.И.е навлизал в платното за движение, водачът Л.А. е имал възможност
при своевременна реакция и аварийно спиране да намали скоростта си от 81 км/ч
до 14 км/ч преди автомобилът да настигне велосипеда и да не допусне удар и ПТП.
Според вещото лице, ако велосипедистите са се движили по платното за движение
през цялото време преди удара, водачът А. е имал обективна възможност да ги
възприеме от далечно разстояние, тъй като пътят бил праволинеен. Водачът е
могъл и да ги изпревари, като отдалеч се престрои в средната пътна лента, също
предназначена за движение в посока гр.Б..
Наличието на причинна връзка между настъпилата на
27.09.2013 г. смърт на Г. М.И. и процесното ПТП е безспорна между страните в
производството, поради което е постановено протоколно определение от 30.09.2016
г.
В хода на производството е постановено и представено
по делото влязло в сила на 04.05.2016 г. решение № 186/06.04.2016 г. по гр.д. №
795/2015 г. по описа на СОС, с което е признато за установено, че М.Р.А., родена
от майка Н. Б. А. и бащаР.Ц. А. не е зачената и не произхожда отР.А., а че е
зачената и произхожда от Г. М.И.. Постановена е промяна на бащиното и фамилно
име на ищцата – „Г.И.“.
Видно от удостоверение за наследници изх. №
485/18.05.2016 г. на ОбщинаБ., наследници на починалия на 27.09.2013 г. Г. М.И.
са дъщерите му Б.Г.ева И., Д. Г.И. и М. Г.И..
По делото са събрани гласни доказателства за
отношенията на всеки от ищците с Г.И.и начина, по който им се е отразила
смъртта му.
По делото е представена и приета и справка от базата
данни на Информационен център към ГФ, от която е видно, че за превозно средство
с ДК № ВР 2770 АМ е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със ЗК „Л.и.“ АД за периода 03.12.2012 г. –
02.12.2013 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Рено“, модел „Еспейс“ и ЗК „Л.и.“
АД, с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Налице е
валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество, видно от неоспорена
справка на Информационния център на Гаранционен фонд.
От изготвената по делото авто-техническа експертиза се
установява по категоричен начин механизма на процесното ПТП. Причините за
настъпването му се коренят в субективните действия на водача на лекия
автомобил, който е могъл и е бил длъжен своевременно да възприеме велосипедистите,
при което да предприеме намаляване на скоростта до аварийно спиране или да ги
заобиколи, включително чрез навлизане в съседната лента, предназначена за
движение в същата посока и за което не е имало обективни пречки.
От правна
страна се доказа осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на
застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. Обсъдените
доказателства формират извода, че са налице всички предвидени материалноправни
предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Ответникът
не ангажира доказателства, опровергаващи презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява по безспорен начин, че преди смъртта си всички деца на Г.И.са
живеели заедно с него. В дома им е царяло разбирателство и взаимно уважение.
При вестта за смъртта на Г. св. М. видяла, че Ц. плачел с глас. Въпреки че не
бил биологичен син на Г., той се грижил за Ц. като за свое дете. М. била
ученичка, когато баща й починал. И двамата все още не могли да повярват, че
баща им го няма и страдали от липсата му. Редовно ходели на гроба му, а
поведението им било на затворени и тъжни хора.
Безспорно внезапната загуба на баща е
причинила на ищците неизмерима скръб. М. И.а е биологична дъщеря на Г.И.и
попада сред кръга от лица с право на обезщетение за търпените от нея
неимуществени вреди от смъртта на баща си, съгласно указанията в ППВС №
4/25.05.1961 г. относно активната материално правна легитимация на лицата с
право на този вид обезщетения. М. И.а е сред най-близките родственици –
низходяща на починалия при ПТП на 27.09.2013 г.
Въпреки че не е биологичен син на Г. И., Ц.А.
е отгледан от него като родно дете. Живял е в един дом с него и помежду им са
съществували отношения на привързаност, доверие и взаимно уважение. Като
единствено дете от мъжки пол в семейството, Г. е разчитал на Ц., но е бил е
негова опора и надежда. След кончината на Г. Ц. се е оказал без необходимата му
бащина помощ и съвети. Според т. 2 от ППВС № 4/61 г. и допълването му в
посочената част с ППВС № 5/1969 г., право на обезщетение има и отглежданото, но
неосиновено дете на починалия.
В сравнителна млада възраст Ц. и М. са
останали без необходимата им бащина грижа и топлина. Липсата му се е отразила
на поведението им, а тъгата е отнела радостта от живота им. Същевременно, върху
тях е преминала отговорността за грижите за дома и прехраната на семейството.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
Ищците са преживели и преживяват изключително тежки
страдания, които трудно могат да бъдат материално оценени. Стресът от
внезапната загуба на любимия баща е неизмерима. Към момента ищците търпят
страдания, които ще продължат и занапред. Всеки от тях ще носи, освен скъпите
спомени от прекрасните мигове, прекарани с него, и скръбта от внезапната и
нелепа загуба.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че по 80 000 лева за всеки от ищците са справедливи размери на обезщетения
за търпените от тях страдания.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на вредите, изразяващо се в неспазване на
задължението му да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното
за движение. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато
с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е
създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия
трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. №
762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приноса не би се
стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от
ответника и го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест
носи навелият го (застрахователят по „Гражданска отговорност“ на делинквента). Мястото
на позициониране на Г.И.на пътя не се установи да е допринесло за настъпване на
фаталните последици. След като водачът на л.а. „Р.Е.“ е могъл от далечно
разстояние да възприеме велосипедистите, а тезата за „внезапно изскачане на
пътя“ не се доказа от доказателствата по делото, съдът счита това възражение за
недоказано. Инцидентът, вследствие на който е настъпила смъртта на Г.И.се дължи
изключително на поведението на водача на лекия автомобил Л.А., който е подценил
опасността на пътя, не е съобразил поведението си с други участници в
движението и е проявил недопустимо пренебрежение към правото им да се движат по
пътното платно.
Поради това възражението за съпричиняване съдът намира
за недоказано. Исковете следва да бъдат уважени в посочените размери и
отхвърлени за разликата до 200 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД)
– момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищците са били освободени от държавни такси,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на
СГС държавна такса в общ размер от 6 400 лева и 100 лева депозит за експертиза
по делото.
На М. И.а и Ц.А. е оказана безплатна правна помощ,
поради което на адв. Г. се следват адвокатски възнаграждения. За защита на всеки
от ищците възнаграждението възлиза на 6 636 лева (чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г.) Съразмерно на уважените части от исковете, общата стойност
на възнаграждението е 5 308.80 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и
ответникът. Съгласно чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на 700 лева. От общия размер на разноските 1 000
лева, на ответника се дължат 600 лева, платими от ищците по равно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗК „Л.и.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление
*** да заплати на М. Г.И., ЕГН ********** и на Ц.Р.А., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр.Б., ул. „Хан *******по 80 000 лева обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на Г. М.И. при ПТП на 24.09.2013 г., ведно със законната лихва
от 27.09.2013 г. до окончателното изплащане, като отхвърля исковете за горниците
до пълните предявени размери от по 200 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗК „Л.и.”
АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на СГС
сумата от 6 400 лева, представляваща държавна такса по делото и 100 лева
разноски за експертиза.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. Г.И.,
ЕГН ********** и Ц.Р.А., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.Б., ул. „Хан *******да
заплатят на ЗК „Л.и.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** по
300 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., ЗК „Л.и.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адв. А.Х.Д., с адрес *** адвокатско възнаграждение
в размер на 5 308.80 лева.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: