Р Е Ш
Е Н И Е
№ 31
гр.Бургас, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание на дванадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 5012 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е.*“ ЕООД, ЕИК ******, срещу Наказателно
постановление № 02-0002663 от 22.10.2019г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 79, ал. 4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) във
вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ,
е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
и неправилност на обжалваното НП. В депозирано заявление жалбоподателят, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за отмяна на оспореното
НП.
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, редовно
уведомени, представляват се от юк. Н. Оспорва жалбата
и моли НП като законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.07.2019г.
бил сключен трудов договор № 37 между „„Е.*“ ЕООД, и Г.Б.
(гражданка на Република *). С договора било уговорено
Б. да започне работа като камериерка на 12.07.2019г. На 12.07.2019г. Бондарук
започнала да осъществява трудовите си функции – редовна смяна, в стопанисван от
жалбоподателя обект – хотел „*”, находящ се в гр.
Черноморец, ул. „*”.
От служители
на ДИТ Бургас, сред които В.В. – старши инспектор в
дирекцията, била извършена проверка на документи (трудови договори, месечни
графици за работа и др.) на „Е. *” ЕООД. При проверката по документи
(представени от дружеството жалбоподател) св. В. констатирал, че Б. е започнала
работа на 12.07.2019г. (това обстоятелство било отразено в изготвения график за
работа в обекта за месец юли 2019г.). Св. В. установил, че
работодателят не е уведомил ИА „ГИТ” за това, че е наел посоченото лице.
При тези
данни от св. В. бил съставен на дружеството АУАН № 02-0002663 от 02.09.2019г. –
за нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ. АУАН бил връчен на упълномощено от управителя
на дружеството лице, като в предвидения срок било подадено възражение (на л. 11
от делото) в насока, че работодателят не знаел за това свое задължение. Въз
основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на
свидетеля В. са обективни, последователни, безпротиворечиви и се подкрепят
напълно от събраните писмени доказателства.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган (упълномощен с
заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директора на ИА „ГИТ”) в
срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление
са спазени императивните разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Нормата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ въвежда задължение за
работодателя за действие при реализиране на посочената в нея хипотеза. Както се
установи от фактическа страна по делото, посочената в АУАН и НП украинска
гражданка (Г.Б.) е започнала работа при работодателя „Е. *“ ЕООД. Същата е започнала да изпълнява трудовите си
задължения на 12.07.2019г. (съобразно предвиденото в сключения от нея трудов
договор и изготвения график за работа в обекта за месец юли 2019г.). Ето защо
работодателят е следвало да уведоми писмено ИА „ГИТ”. От събраните по делото
доказателства (в това число показанията на актосъставителя) се установява, че
такова писмено уведомяване не е осъществено. Следователно е извършен съставът
на нарушението на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ. Нарушението е подведено и под правилната
санкционна норма на чл. 78, ал. 1 ЗТМТ, според която в случаите, когато за
нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, на виновните лица се
налага глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. Безспорно е
налице нарушение на ЗТМТМ, а не е предвидена и специална санкция за този вид
нарушение. Т.е. санкцията на чл. 78, ал. 1 ЗТМТМ е приложима и на жалбоподателя
е наложено наказание близо до предвидения минимум, а именно имуществена санкция
в размер на 2000 лева, поради което съдът намира, че същото е съобразено с чл.
12 ЗАНН и не следва да бъде изменяно.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да се потвърди.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002663 от 22.10.2019г.,
издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас, с което на „„Е.*“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във вр. с чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ,
за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:З.К.