РЕШЕНИЕ
№ 1298
гр. Пловдив, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20215300102176 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 вр. с чл.240 ЗЗД и чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Иван Страшимиров“ № 2, моли съда да постанови
решение, с което да осъди Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***, и М. Н. Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно следните суми: 64 000
лв., главница по договор за заем ***, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
изплащане на сумата; 11555.56 лв., възнаградителна лихва по договор за заем
***, за периода 15.06.2020г. – 02.03.2021г.; 24533,33 лв., наказателна лихва по
договор за заем ***, за периода 15.07.2020г. – 02.03.2021г.; 38 400 лв.,
неустойка по договор за заем ***; 408.89 лв., законна лихва върху сумата от
64 000 лв., за периода 02.03.2021г. – 24.03.2021г.; 3 000 лв., главница по
договор за заем ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 541,67
лв., възнаградителна лихва по договор за заем ***, за периода 15.06.2020г. –
02.03.2021г.; 1150 лв., наказателна лихва по договор за заем ***, за периода
15.07.2020г. – 02.03.2021г.; 1800 лв., неустойка по договор за заем ***; 19,17
лв., законна лихва върху сумата от 3 000 лв., за периода 02.03.2021г. –
24.03.2021г. Претендира разноски за настоящото производство.
Ищецът твърди, че с ответниците е в облигационни отношения по
1
силата на два договора за заем, сключени на 11.06.2020г. и 10.06.2020г., по
силата на които ищецът в качеството си на заемател е предоставил на
ответника Н., в качеството му на заемополучател, заемна сума в размер на
64 000 лв. и заемна сума в размер на 3000 лв., като ответникът Б. се е
задължил и по двата договора като солидарен длъжник.
Ищецът твърди, че съгласно договора за заем *** е предоставил на ответника
Н. сума в размер на 64 000 лв., срещу задължение за връщане на главницата и
за заплащане на възнаградителна лихва от 25 % фиксиран годишен лихвен
процент, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Месечната вноска е в размер на 1455,95 лв.,
включващата дължимата лихва и част от главницата, платима ежемесечно до
15- то число на месеца, като датата на първата вноска е 15.07.2020г. Твърди,
че съгласно клаузите на сключения договор при забава в погасяването на
дължимата вноска с повече от 90 дни, след изтичане срока на плащане, цялото
вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има правото да прекрати
договора и иска предсрочно погасяване на заемната сума. Твърди, че
ответниците не са извършили никакво плащане по договора, поради което
ищецът е прекратил договора за заем и обявил предсрочна изискуемост на
вземането по него, като на ответника Н. изявлението за прекратяване на
договора и поканата за доброволно изпълнение са връчени лично на
02.03.2021г., от която дата договорът се счита за прекратен. Твърди, че към
датата на прекратяване на договора дължимата възнаградителна лихва е в
размер на 11555,56 лв., за периода 15.06.2020г. – 02.03.2021г. (260 дни х
44.444 лв. /64 000 лв. х 25 % : 360 дни/). Твърди, че съгласното договореното
ответниците дължат наказателна лихва за забава в размер на 5 % месечно,
начислена върху заемната сума, за всеки ден забава, считано от датата
настъпване на забавата 15.07.2020г. до датата на прекратяване на договора
02.03.2021г., в общ размер на 24 533.33 лв. за 230 дни забава. Твърди, че
съгласно договореното, при прекратяване на договора поради неизпълнение
за погасяване на определените месечни вноски, ответниците дължат и
неустойка в размер на 60 % от заемната сума и тъй като по договора няма
погасяване на главницата, неустойката е в размер на 38 400 лв. (64 000 лв. х
60 %). Ищецът претендира и заплащане на законна лихва за забава върху
главницата, в размер на 408,89 лв., за периода от датата на прекратяване на
2
договора за заем- 02.03.2021г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.147 ГПК- 24.03.2021г.
Ищецът твърди, че съгласно договора за заем *** е предоставил на
ответника Н. сума в размер на 3 000 лв., срещу задължение за връщане на
главницата и за заплащане на възнаградителна лихва от 25 % фиксиран
годишен лихвен процент, в сроковете и при условията, указани в договора, на
вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е
неразделна част от договора за кредит. Месечната вноска е в размер на 68,25
лв., включващата дължимата лихва и част от главницата, платима ежемесечно
до 15- то число на месеца, като датата на първата вноска е 15.07.2020г.
Твърди, че съгласно клаузите на сключения договор при забава в
погасяването на дължимата вноска с повече от 30 дни, след изтичане срока на
плащане, цялото вземане става предсрочно изискуемо и заемодателят има
правото да прекрати договора и иска предсрочно погасяване на заемната
сума. Твърди, че ответниците не са извършили никакво плащане по договора,
поради което ищецът е прекратил договора за заем и обявил предсрочна
изискуемост на вземането по него, като на ответника Н. изявлението за
прекратяване на договора и поканата за доброволно изпълнение са връчени
лично на 02.03.2021г., от която дата договорът се счита за прекратен. Твърди,
че към датата на прекратяване на договора дължимата възнаградителна лихва
е в размер на 541,67 лв., за периода 15.06.2020г. – 02.03.2021г. (260 дни х
2.0833 лв. /3 000 лв. х 25 % : 360 дни/). Твърди, че съгласното договореното
ответниците дължат наказателна лихва за забава в размер на 5 % месечно,
начислена върху заемната сума, за всеки ден забава, считано от датата
настъпване на забавата 15.07.2020г. до датата на прекратяване на договора
02.03.2021г., в общ размер на 1150 лв. за 230 дни забава. Твърди, че съгласно
договореното, при прекратяване на договора поради неизпълнение за
погасяване на определените месечни вноски, ответниците дължат и неустойка
в размер на 60 % от заемната сума и тъй като по договора няма погасяване на
главницата, неустойката е в размер на 1800 лв. (3000 лв. х 60 %). Ищецът
претендира и заплащане на законна лихва за забава върху главницата, в
размер на 19.17 лв., за периода от датата на прекратяване на договора за заем-
02.03.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.147 ГПК- 24.03.2021г.
3
Ищецът твърди, че е предоставил предварително на ответниците
персонализирана информация, като в 14 дневен срок преди сключването на
договора, са им предоставени предварителните договори и европейските
формуляри. Твърди, че ответниците не са извършили никакви плащания.
Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 5406/
2021г. по описа на Районен съд – Пловдив. Районният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и е указал на
ищеца, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск за вземането,
като съобщението за това е получено от ищеца на 23.07.2021г.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата
молба. С отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете като
недопустими, в условията на евентуалност като неоснователни. Оспорват
исковете като недопустими, по съображения, че исковата молба не е
депозирана в едномесечен срок от датата на получаване на съобщението с
указанията на заповедния съд. Оспорват редовността на връчването на
уведомленията за предсрочна изискуемост на двата договора. Твърдят, че при
подписване на договорите за заем ответникът Н. е подписал празни бланки –
разписка без дата и номер на уведомително писмо и без дата на връчване за
едностранно прекратяване на процесните договори. Оспорват ответника Н. да
е получил лично на 02.03.2021г. посочените в разписките уведомления, като
твърдят, че тези подписани от ответника празни бланки – без дати и други
съществени атрибути, в случая са използвани от ищеца неправомерно като
доказателство за надлежното му уведомяване. Ответникът Н. твърди, че в
периода 01.03.2021г. до 05.03.2021г. е бил в законоустановен отпуск и е
отсътвал от местоработата си и от постоянното си местоживеене. Повдига се
възражение за нищожност на процесните договори за заем, тъй като
ответниците не са били запознати надлежно с общите условия и по двата
договора за кредит, общите условия не са подписани от ответниците.
Релевирано е възражение за нищожност на клаузите от договорите за заем,
уговарящи договорна лихва в размер на 25 % годишно, неустойка в размер на
60 % и неустойка за забава в размер на 5 % месечно. Твърди се, че
договорената лихва, ведно с двата вида неустойки заобикалят забраната на
чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, като се явяват неправомерни на основание чл.143,
4
ал.2, т.5 вр. с ал.1 от ЗЗП.
С допълнителна молба ищецът, във връзка с оспорванията на
ответниците, че разписките за прекратяване на договорите са получени от Д.
Н. на 02.03.2021г., заявява, че ако не се приеме, че договорите са прекратени
от датата на получаване на уведомленията и подписването на разписките, то
договорите се прекратяват с депозирането на исковата молба в съда, тъй като
исковата молба съдържа изявление за прекратяване на договорите, което
изявление е достигнало до ответниците.
По същество ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Т.
пледира за уважаване на исковете. Представя писмена защита.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. по възраженията на ответниците за нередовност на исковата молба
и недопустимост на исковете съдът се е произнесъл с Определение № 89/
14.01.2022г.
По основателността на исковете.
Страните не спорят, като това се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че между ищеца и ответника Д. Н. са сключени два
договора за заем, сключени на 11.06.2020г. и 10.06.2020г. (договор за заем
*** и договор за заем ***), по силата на които ищецът в качеството си на
заемател е предоставил на ответника Н., в качеството му на заемополучател,
заемна сума в размер на 64 000 лв. и заемна сума в размер на 3000 лв., като
ответникът Б. се е задължил и по двата договора като солидарен длъжник.
Съгласно договора за заем *** ищецът е предоставил на ответника Н.
сума в размер на 64 000 лв., срещу задължение за връщане на главницата и за
заплащане на възнаградителна лихва от 25 % фиксиран годишен лихвен
процент, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Месечната вноска е в размер на 1455,95 лв.,
включващата дължимата лихва и част от главницата, платима ежемесечно до
15- то число на месеца, като датата на първата вноска е 15.07.2020г. Съгласно
чл.2.7 от сключения договор при забава в погасяването на дължимата вноска
с повече от 90 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и заемодателят има правото да прекрати договора и
5
иска предсрочно погасяване на заемната сума. Съгласно чл.2.6. от договора
при забава в погасяването на дължима вноска дори с един просрочен ден, или
при частично погасяване на дължима вноска в размер по- малко от
определената в погасителния план, заемодателят ще начислява наказателен
лихвен процент („наказателна лихва“) в размер на 5 % месечно, начислена
върху остатъчната заемна сума. Право на заемодателя да начислява
наказателна лихва в размер на 5 % е предвидено и с клаузите на чл. 2.7, чл.2.8
и чл.2.9, а именно: при предсрочна изискуемост на цялото вземане
заемодателят има правото по чл.2.6, ведно с възникване на задължение за
заемополучателя да заплати неустойка в размер на 60 %, изчислена върху
пълния размер на заемната сума. При предсрочно прекратяване на договора,
поради забава погасяването на дължимата вноска, съгласно чл.2.7,
заемополучателят дължи и наказателна лихва в размер на 5 % от договора,
като тази наказателна лихва се дължи по пълното погасяване на главницата и
всички други лихви, дължими по силата на договора за заем. Предвидено е
също така в чл.2.9. от договора при забава в погасяването на дължимата
главнизца с повече от 10 дни, след изтичане на срока за плащане, определен в
чл.2.5. от договора (крайната дата за връщане на цялата сума: 15.06.2030г.),
заемополучателят дължи обезщетение в размер на 60 % от главницата, както
и наказателна лихва в размер на 5 % месечно, върху стойността на заемната
сума (главницата) до пълното погасяване на главницата и всички други
лихви, дължими по до силата на договора за заем. Установява се и договорка
за неустойка, при прекратяване на договора поради неизпълнение за
погасяване на определените месечни вноски, в размер на 60 % , изчислена
върху пълния размер на заемната сума (чл.2.7), дължима кумулативно с
начислената наказателна лихва.
Съгласно договора за заем *** ищецът е предоставил на ответника Н.
сума в размер на 3 000 лв., срещу задължение за връщане на главницата и за
заплащане на възнаградителна лихва от 25 % фиксиран годишен лихвен
процент, в сроковете и при условията, указани в договора, на вноски, чиито
брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна
част от договора за кредит. Месечната вноска е в размер на 68,25 лв.,
включващата дължимата лихва и част от главницата, платима ежемесечно до
15- то число на месеца, като датата на първата вноска е 15.07.2020г. Съгласно
чл.2.7 от сключения договор при забава в погасяването на дължимата вноска
с повече от 90 дни, след изтичане срока на плащане, цялото вземане става
предсрочно изискуемо и заемодателят има правото да прекрати договора и
иска предсрочно погасяване на заемната сума. Идентични на тези по договора
за заем ***, са клаузите по договор за заем *** относно наказателната лихва и
неустойката, обективирани в чл.2.6, чл.2.7, чл.2.8 и в чл.2.9.
Страните не спорят, като това се установява и от заключението по
ССчЕ, че заемните суми са усвоени от ответника Н., както и че няма
извършени погасявания на главница и лихви и по двата договора.
Съгласно чл. 7.1. и от двата договора (съдържанието на клаузата е
6
идентично) страните са договорили, че всеки от двата договора за заем ще
бъде обезпечен с ипотека върху посочения и в двата договора недвижим имот
– СОС с идентификатор № 56784.531.4682.7.22, находящ се в гр. ***, като по
делото обаче няма събрани писмени доказателства, които да установяват
сключен между страните договор за ипотека върху посочения недвижим имот,
който да обезпечава вземанията по процесните договори за заем.
Неразделна част от всеки от двата договора за заем са погасителен
план, стандартен европейски формуляр и Общи условия.
Установява се, че на 29.05.2020г. ответниците са подписали стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит и за двата договора за заем, както и на същата дата са подписали
предварителни договори за заем, със съдържание идентично с това на
подписаните на 10.06.2020г. и на 11.06.2020г. договори за заем.
Установява се, че ищецът се е възползвал от правото да обяви и двата
договора за предсрочно изискуеми, на основание чл.2.7 от говорите, поради
забава погасяването на дължимите вноски с повече от 90 дни. В тази връзка
по делото са приети като писмени доказателства уведомително писмо с изх.
№ 58/ 02.03.2021г. относно договор за заем *** и уведомително писмо с изх.
№ 59/ 02.03.2021г. относно договор за заем ***, адресирани до ответника Д.
Н., с което същият се уведомява, че ищецът прекратява едностранно
действието на сключените договори за заем, считано от датата на получаване
на съответното писмо, като с това прекратяване ищецът прави изискуема
предсрочно цялата остатъчна заемна сума, ведно с всички лихви, такси и
неустойки, дължими при предсрочно прекратяване на договора.
Спорно обстоятелство между страните се явява редовността на
връчването на уведомленията за предсрочна изискуемост на двата договора.
За установяване връчването на писмата ищецът е представил два броя
разписки, подписани от ответника Д. Н. на 02.03.2021г., съгласно които
същият е получил уведомително писмо с изх. № 58/ 02.03.2021г. и
уведомително писмо с изх. № 59/ 02.03.2021г. Ответниците оспорват тези
писма да са връчени на ответника Н. на посочената в разписките дата, като
твърдят, че при подписване на договорите за заем ответникът Н. е подписал
празни бланки – разписка без дата и номер на уведомително писмо и без дата
на връчване за едностранно прекратяване на процесните договори, като тези
подписани от ответника празни бланки – без дати и други съществени
атрибути, в случая са използвани неправомерно от ищеца като доказателство
за надлежното му уведомяване. В подкрепа на твърдението си, че за периода
01.03.2021г. – 05.03.2021г. ответникът Н. е бил в законоустановен отпуск,
като в тази връзка твърди, че в този период е отсъствал и от месторабота и от
дома си, е представил Служебно удостоверение, издадено от ***, от което се
установява, че в посочения период ответникът Н. е бил в платен отпуск. От
страна на ищеца няма твърдения по какъв начин е станало връчването на
писмата – по пощата, по куриер или лично от служител на ищцовото
7
дружество. В тази връзка, по направено от ответниците доказателствено
искане, на основание чл.176 ГПК, съдът е задължил управителя на ищцовото
дружество да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на поставените
от ответниците въпроси в кое населено място и на кой адрес са връчени
уведомителните писма. Управителят на дружеството Б. К. е редовно
уведомен, призоваван за две открити съдебни заседание (13.06.2022г. и
26.09.2022г.), като същият не се е явил да даде разяснения по тези спорни по
делото обстоятелства. На управителя на дружество са разяснени
неблагоприятните последици по чл.176, ал.3 от ГПК.
Страните не спорят, че трите имена и подписа в разписките са
изпълнени от ответника Н., както и не спорят, че датата на получаване
„02.03.2021г.“ и номерата на уведомителните писма са изписани от служител
на ищеца.
В о.с.з от 28.03.2022г. съдът е указал на ищеца, че е в негова
доказателствена тежест да установи, че разписките за получаване на
уведомителните писма са връчени лично на ответника Н. на 02.03.2021г., като
на основание чл.146, ал.2 от ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства
за това обстоятелство.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства – договор за заем *** и
договор за заем *** безспорно се установява, че между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за заем, както и че кредитодателят е
предал заемните суми на ответника Н.. Договорът за заем е реален, съгласно
разпоредбата на чл.240 ЗЗД, счита се сключен от момента на предаването на
паричната сума, като в случая получаването на сумата се установява по
несъмнен начин от цитираните писмени доказателства, както и от
заключението по ССчЕ. С получаването на предоставените от заемателя суми
по договорите за заем за заемополучателя е възникнало задължение да върне
главниците в определения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения
размер.
На следващо място от събраните по делото писмени доказателства се
установява наличието на договорки за заплащане на възнаградителна лихва,
наказателна лихва, която лихва се начислява върху остатъчната заемна сума,
както и на неустойка в размер на 60 %, изчислена върху пълния размер на
заетата сума, при предсрочно прекратяване на договора от страна на
кредитодателя при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 90
дни.
8
Установява се от заключението по ССчЕ, че от ответниците не са
постъпили плащания и по двата договора за заем за погасяване на
задълженията за главница и за лихви. Това обстоятелство поначало не е
спорно между страните, доколкото от ответниците не се твърди извършване
каквото и да е погасяване на дължимите вноски. Съответно не са и
ангажирани доказателства за това.
Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на целия
кредит поради неизпълнение на задължението на ответника да погасява
месечните вноски съгласно погасителния план и по двата процесни договора.
Безспорно по делото се установява, че страните са договорили, че при
определени условия кредиторът може да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем. Съгласно чл.2.7 от договора (клаузата е идентична и в двата
договора - договор за заем *** и договор за заем ***) при забава в
погасяването на дължимата вноска с повече от 90 дни, след изтичане на срока
за плащане, определен в чл.2.2, б „ж“, цялото вземане става предсрочно
изискуемо и заемодателят има правото да прекрати настоящия договор.
Договорен е 90 дни срок на забава, независимо, че ищецът твърди по
отношение на договор за заем ***, че срокът е 30- дневен, на който срок (30-
дневен) се е позовал и в уведомителното писмо. Видно от съдържанието на
чл.2.7 от договор за заем *** между страните е договорено, че при забава
повече от 90 дни, цялото вземане става предсрочно изискуемо.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й /в този смисъл т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС/.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства не
9
се установява кредиторът да е обявил предсрочната изискуемост на
процесните договори за заем, с оглед и на което предсрочна изискуемост по
отношение на целия кредит – т.е. по отношение на непадижиралите вноски, не
е настъпила преди датата на подаване на исковата молба. Ответниците са
оспорили представените по делото разписки за получаване на уведомителните
писма, като твърдят, че трите имена и подписа са изпълнени от ответника Н.,
но на празни бланки, при подписването на договора. При така направеното
оспорване ищецът не уточнява начина на връчване на разписките, както и при
разпределена му доказателствена тежест, не установява факта, че ответникът
Н. е подписал разписките на вписана дата – 02.03.2021г. Отделно от това, на
основание чл.176, ал.3 от ГПК, съдът приема за доказано, че разписките не са
подписани на посочената 02.03.2021г. и съответно уведомителните писма от
02.03.2021г. за прекратяване на двата договора за заем не са връчени на
ответника Н.. На управителя на дружество са разяснени неблагоприятните
последици по чл.176, ал.3 от ГПК. Същият е редовно уведомен, не се е явил в
съдебно заседание да отговори на поставените от ответниците въпроси в кое
населено място и на кой адрес са връчени уведомителните писма.
С допълнителна молба, подадена от ищеца преди датата на първото
съдебно заседание, в условията на евентуалност, ищецът заявява, че в
исковата молба се съдържа волеизявление за прекратяване на договорите за
заем, поради настъпила предсрочна изискуемост, с оглед на което ако съдът
не приеме, че договорите са прекратени на 02.03.2021г., то същите са
прекратени с депозирането на исковата молба.
Трайна е съдебната практика, че при предявен осъдителен иск, в
хипотезата на обективирано в исковата молба волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочна изискуемост, следва да се приеме, че с връчването
на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него,
т.е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост (така
решение № 139/ 05.11.2014г., т.д. № 57/ 2012г., І т.о. на ВКС, решение № 114/
07.09.2016г., т.д. № 362/ 2015г., ІІ т.о. на ВКС, решение № 86/ 27.10.2020г.,
т.д. № 2118/ 2019г., І т.о, ВКС).
С оглед на горното съдът приема, че с връчването на препис от
исковата молба, до ответника е достигнало волеизявлението на кредитора да
обяви целия кредит за предсрочно изискуем, включително и по отношение на
непадежиралите вноски за главницата. Налице е и обективната предпоставка
за упражняване правото на кредитора да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем, а именно непогасяване на месечни вноски от ответниците. Както
беше посочено по- горе по делото е безспорно установено, че няма
10
извършени каквото и да е било плащания за погасяване на задължения по
договорите за заем – нито на главница, нито на лихви. Това обстоятелство се
установява от заключението по ССчЕ, а и от ответниците нито се твърди,
нито се установява извършени плащания.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че
процесните договори са недействителни съгл. чл.22 ЗПК, тъй като Общите
условия на договора за заем не са подписани от заемополучателя и
солидарния длъжник на всяка страница, съобразно изискването на чл. 11, ал. 2
от Закона за потребителския кредит. Действително, според посочената
разпоредба, Общите условия са неразделна част от договора за потребителски
кредит и всяка страница се подписва от страните. В настоящия случай се
установява, че страните са подписали на 29.05.2020г. предварителни договори
за заем, към които са приложени общите условия, с оглед на което се
установява, че заемополучателят и солидарният длъжник са се запознали
предварително с клаузите на договорите за заем и с Общите условия, имали
са на разположение поне 14 дни за договора, подписан на 11.06.2020г., и 13
дни за договора, подписан на 10.06.2020г., за да се запознаят детайлно с тях.
Ето защо и доколкото смисълът на поставянето на подписи върху Общите
условия е в това кредитополучателят да се е запознал със същите, то следва
да се приеме, че договорите не са нищожни поради сочения порок.
Ето исковете за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата
от 64 000 лв., главница по договор за заем ***, и сумата от 3 000 лв., главница
по договор за заем ***, се явяват основателни и като такива следва да бъдат
уважени. Основателна е претенцията за присъждане на законна лихва върху
главниците, но от датата на подаване на исковата молба, а не считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, тъй като предсрочната
изискуемост не е настъпила на 02.03.2021г. Исковата молба е постъпила в
съда на 23.08.2021г., но видно от разписката за доставка на куриерска пратка
/л.2/ исковата молба е подадена на 20.08.2021г. С оглед на това претенцията за
законна лихва следва да бъде уважена считано от 20.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Основателни са и исковете за заплащане на възнаградителна лихва по
договорите за заем, за периода 15.06.2020г. – 02.03.2021г. Касае се за лихва
върху просрочена (към датата на подаване на исковата молба) главница, което
е установена по основание и по размер. Безспорно се установява от
събраните по делото писмени доказателства, че страните са договорили
заплащане на възнаградителна лихва
Неоснователно е възражението на ответниците, че уговорената лихва е
прекомерна. Съгласно трайно установената съдебна практика няма пречка
страните да уговарят възнаградителна лихва или лихва при забавено
изпълнение на парично задължение над размера на законната лихва и тяхната
11
свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗЗД.
Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или
компесаторна/ е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави /в този
смисъл решение № 61/ 21.10.2015г., т.д. № 894/ 2014г., ВКС, І т.о./. В
настоящия случай договорения размер на възнаградителната лихва не е в
противоречие с добрите нрави. Уговорената в договора възнаградителна
лихва представлява възнаграждение, което заемополучателят плаща на
заемодателя за предоставянето и ползването на парични средства за срока на
договора. Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено в
чл.240, ал.2 ЗЗД. В случая страните са постигнали съгласие /чл.2.2 б.”ж”/за
плащане на възнаградителна лихва от 25 % върху главницата за времето на
действие на договорите, като съдът намира, че този размер на лихвата е
определен в съответствие с чл.9 от ЗЗД и не противоречи на повелителни
норми на закона и добрите нрави. В съдебната практика трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за обезпечени
кредити- двукратния/. Размерът на възнаградителната лихва по процесните
договори е два пъти и половина по-висок от този на законната лихва, като
уговарянето на лихва в полза на кредитора в посочения размер е обяснимо с
разходите, които прави заемодателят, а също с риска, който носи, и с размера
на очакваната от сделката печалба, при което следва да се приеме, че за
ответниците е възникнало задължение за плащане на възнаградителна лихва
върху главниците за исковите периоди. Следва да се посочи, че по делото не
са ангажирани доказателства, че договорите за заем са обезпечени с ипотека,
независимо от посоченото в чл. 7.1 от договорите, тъй като не са представени
доказателства за действително сключен договор за ипотека на описания в
договорите за заем недвижим имот. В случая годишния лихвен процент е
фиксирана величана и неговия размер не превишава размера на законната
лихва на годишна база по начин, обосноваващ, че е налице нарушаване на
добрите нрави и неоснователно обогатяване на кредитора. Клаузата за лихва
относно фиксирания размер в рамките на 25 % на годишна база не попада в
нито една от хипотезите на чл.143 ЗЗП.
Исковете за възнаградителна лихва са частично основателни – за
12
сумите съответно от 11 335,17 лв. и 531.34 лв., съгласно заключението по
ССчЕ, изготвено от вещото лице И. С.. Съдът кредитира заключението на
вещото лице, като намира за неоснователно възражението на ищеца, с което
същото е оспорено. Съгласно договорите плащанията на договорената лихва
се извършва съобразно погасителен план. Размерът на дължимата
възнаградителна лихва е съобразно договорения погасителен план към всеки
от двата договора за заем. Няма основание в настоящия случай
възнаградителната лихва да се начислява върху пълния размер на заемната
сума, поради това, че няма внесена главница въобще, в каквато насока са
възраженията на ищеца, тъй като няма такава договорка между страните.
Всяка анюитента вноска включва главница и възнаградителна лихва, при
падежирали вноски се дължи съответната възнаградителна лихва, както е
договорена, съобразно погасителния план. Клаузите на договорите за заем не
съдържат уговорка, че при невнасяне на главница, възнаградителната лихва
няма да е дължима както е зададена в погасителния план, а ще се изчислява
върху пълния размер на заемната сума.
По делото не са ангажирани от ответника доказателства, че извършил
пълно или частично погасяване на задължението си за възнаградителна лихва,
като няма и твърдения за това.
Ето защо исковете за възградителна лихва, за периода за периода
15.06.2020г.– 02.03.2021г., се явяват основателни до сумите от 11 335,17 лв. и
531.34 лв., като до пълните предявени размери от 11555,56 лв. и 541,67 лв.
следва да бъдат отхвърлени.
Исковете за заплащане на наказателна лихва, съгласно текстовете по
чл.2.6 и чл.2.8 от договорите за заем, за периода 15.07.2020г. – 02.03.2021г., в
размер на 24 533,33 лв. по договор за заем *** от 11.06.2020г. и 1150,00 лв. по
договор за заем ***/ 10.06.2022г., са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени, по следните съображения:
Ищецът претендира начислена наказателна лихва, в посочения размер
и период, на основание прекратяване на договорите поради настъпила
предсрочна изискуемост на цялото вземане. По изложените по- горе в
мотивите аргументи, в настоящия случай предсрочната изискуемост настъпва
с връчването на препис от исковата молба на ответника, когато до ответника е
достигнало волеизявлението на кредитора да обяви целия кредит за
13
предсрочно изискуем. Следователно претенция на ищеца на посоченото
основание се явява неоснователна.
Независимо от горното, дори и да се разгледа хипотезата, че за
претендирания от ищеца период наказателна лихва се дължи само за
падежиралите вноски, то претенцията е неоснователна поради противоречие
на клаузите за наказателна лихва с добрите нрави.
Анализирайки текстовете на чл.2.6 и чл.2.8 от договорите за заем,
съдът намира, че така уговорената наказателна лихва има характер на
неустойка.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението по договора и служи като обезщетение на изправната страна за
претърпените от нея вреди от неизпълнението. Вземането за неустойката е
акцесорно и зависи от изпълнението на главното задължение. Според
Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 г., по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, съдът следи служебно за съответствието на уговорената в договор
неустойка с добрите нрави. Предвид указанията, дадени с това тълкувателно
решение, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави по см. на чл. 26, ал.1 от ЗЗД следва да се извършва към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии като естеството и размера на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи /поръчителство, залог, ипотека и др./;
вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението на задължението;
съотношението между размера на неустойката и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди. Съгласно т. 3 на цитираното
тълкувателно решение, неустойката следва да се приеме за нищожна тогава,
когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Накърняване на
добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, които са част
от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на
добросъвестността в гражданските и търговските отношения и на
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Законодателят е
придал правна значимост на нарушението на добрите нрави, с оглед на
защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради
индивидуалния интерес на конкретен правен субект. В изпълнение на
служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за
неустойка /под формата на наказателна лихва/, преценена към пораждане на
задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй
14
като тази уговорка между страните излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и наказателна функция на неустойката. Начинът, по който е
уговорена неустойката, води до бързото й нарастване за кратък период от
време в размер, надвишаващ значително размера на законово предвиденото
обезщетение - законната лихва за забава за неизпълнение на парично
задължение. В настоящия случай съгласно уговореното в чл.2.6 от договора
при забава в погасяването на дължимата вноска, заемодателят начислява
наказателна лихва в размер на 5 % месечно, начислено върху остатъчната
заемна сума, т.е. не върху падежиралата и забавена вноска, а върху цялата
остатъчна заемна сума. Така изчислен размер на наказателната лихва
надвишава многократно /повече от пет пъти/ размера на законната лихва, за
същия период, върху посочената от ищеца база, изчислена от съда с помощта
на електронен калкулатор, поради което следва да се приеме, че неустойката
по чл.2.6 и 2.8, /уговорена под формата на наказателна лихва/, не съответства
на основния принцип за добросъвестност и справедливост в облигационните
отношения и води до неоснователно обогатяване на ищеца по делото, а това
прави клаузите, с които е уговорена нищожни.
Исковете за заплащане на договорна неустойка , съгласно текстовете
на чл.2.7. от договорите за заем, в размер на 38 400 лв. по договор за заем ***
от 11.06.2020г. и 1800 лв. по договор за заем ***/ 10.06.2022г., са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, по следните
съображения:
Според чл.2.7 от договорите за заем, при предсрочното им
прекратяване поради забава в погасяване на дължима вноска с повече от
деветдесет дни след изтичане на сроковете за плащане, определени в чл.2.2,
б.”ж”, заемополучателят дължи неустойка в размер на 60 %, изчислена върху
пълния размер на заемната сума. Според съда тази клауза е в противоречие с
добрите нрави, по изложените по- горе в мотивите съображения относно
нищожността на клаузите за наказателна лихва, които са относими и към
неустойката по чл.2.7. Така уговорената неустойка влиза в противоречие с
нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и
търговските отношения и се превръща в несъразмерна, спрямо
неизпълнението, санкция за длъжника, а и в средство за неоснователно
обогатяване на кредитора. При съпоставка между размера на дължимата
главница и претендираната неустойка за исковия период се налага извод за
тяхната несъразмерност. Неустойката по чл.2.7 надхвърля повече от три пъти
размера на законната лихва, с която се определя евентуалната вреда за
кредитора от забавеното изпълнение на паричното задължение на длъжника.
15
Наред с това, следва да се има предвид, че клаузата за неустойка е
кумулативно предвидена със задължението на длъжника да заплаща и
начислената от заемодателя наказателна лихва. Предвид изложеното, съдът
приема, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, при което в тази част договорите не са породили правно
действие.
Исковете за заплащане на законна лихва върху главниците по двата
договора за заем, за периода 02.03.2021г. – 24.03.2021г., в размер на 408,89
лв. по договор за заем *** от 11.06.2020г. и 19,17 лв. по договор за заем ***/
10.06.2022г., са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени, по
следните съображения:
С оглед на прието от съда, че договорите за заем не се прекратяват на
02.03.2021г., а с получаване на препис от исковата молба, по изложените по-
горе съображения, за посочения период не се дължи обезщетение за забава,
изчислено в посочения размер, върху цялата главница по всеки от двата
договора за заем. За процесния период 02.03.2021г. – 24.03.2021г.
предсрочната изискуемост не е настъпила, главницата не е дължима в пълен
размер и съответно няма основание за претендиране на законна лихва за
забава върху цялата главница.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – частична основателност на исковете,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и
представените доказателства за това, в тежест на ответниците следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 6578,04 лв. Ищецът претендира
разноски в общ размер 12081,55 лв. Съобразно с уважената и отхвърлената
част от исковете дължимите разноски възлизат на сумата от 6578,04 лв.
(12081,55 лв. х 0,87).
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***, и М. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Ново Финанс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван
16
Страшимиров“ № 2, сумата от 64 000 лв. /шестдесет и четири хиляди лева/,
главница по договор за заем ***, ведно със законната лихва, считано от
20.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователно искането за заплащане на законна лихва върху главницата, за
периода от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до 19.08.2021г.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***, и М. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Ново Финанс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван
Страшимиров“ № 2, сумата от 3 000 лв. /три хиляди лева/, главница по
договор за заем ***., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователно
искането за заплащане на законна лихва върху главницата, за периода от
датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК до 19.08.2021г.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***, и М. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Ново Финанс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван
Страшимиров“ № 2, сумата от 11335,17 лв. /единадесет хиляди триста
тридесет и пет лева и седемнадесет стотинки/, възнаградителна лихва по
договор за заем ***, за периода 15.06.2020г. – 02.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска до пълния предявен размер от 11 555,56 лв.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***, и М. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Ново Финанс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван
Страшимиров“ № 2, сумата от 531,34 лв. /петстотин тридесет и един лева
и тридесет и четири стотинки/, възнаградителна лихва по договор за заем
***, за периода 15.06.2020г. – 02.03.2021г., като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска до пълния предявен размер от 541,67 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени от „Ново
Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Иван Страшимиров“ № 2, против Д. К. Н., ЕГН **********, с
адрес ***, и М. Н. Б., ЕГН **********, с адрес ***, да му заплатят солидарно
следните суми: 24533,33 лв., наказателна лихва по договор за заем ***, за
периода 15.07.2020г. – 02.03.2021г.; 38 400 лв., неустойка по договор за заем
***; 408.89 лв., законна лихва върху сумата от 64 000 лв., за периода
17
02.03.2021г. – 24.03.2021г.; 1150 лв., наказателна лихва по договор за заем
***, за периода 15.07.2020г. – 02.03.2021г.; 1800 лв., неустойка по договор за
заем ***; 19,17 лв., законна лихва върху сумата от 3 000 лв., за периода
02.03.2021г. – 24.03.2021г.
ОСЪЖДА Д. К. Н., ЕГН **********, с адрес ***, и М. Н. Б., ЕГН
**********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Ново Финанс“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван
Страшимиров“ № 2, сумата от 6578,04лв. /шест хиляди петстотин
седемдесет и осем лева и четири стотинки/, разноски за производството по
гр. дело № 2176/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Д. К. Н. и М. Н. Б. на „Ново
Финанс“ ООД по следната банкова сметка ***, при банка ***, с титуляр
ищцовото дружество.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
18