Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /17.07.2023
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на двадесет и осми юни две
хиляди двадесет и трета година публично
съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 190/2020 г. по описа на съда
Производството е
образувано по искова молба подадена от „Е.Б.Е.“ ЕАД срещу Д.Н.Н., с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 446,91 лв. – главница представляваща стойност на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 13.02.2019г. до 11.06.2019г., ведно със законната лихва считано от постъпване на
заявлението в съда -21.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за
сумата от 24,28 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода
от 28.02.2019 г. до 20.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д №777/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, както и насрещни искови претенции, с които се
иска да се осъди Е.Б.Е.“ ЕАД да заплати на Д.Н.Н. сумата в размер на 1/
14 820 лева –обезщетение за незаконосъобразно преустановяване на
ел.захранване с посочен клиентски номер- ********** за период от 11.06.2019г.
– до 12.10.2020г. - 485 дни по 20 лв –
9700 лв и от 18.04.2018г. до 04.01.2019 г. – 256 дни по 20 лв. – 5120 лв.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата; 2/ 6 000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди които
надхвърлят договорения размер на обезщетението от по 20 лева, и причинени от
злоупотребата с монополното положение на чуждестранен инвеститор по отношение
на икономически по-слабата страна; 3/ сума в размер на 1000,00 лева –представляваща
надвзети суми на електроенергия през целия период на действие на договора за
електроснабдяване, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: „Е.Б.Е.“ ЕАД в качеството си на
краен снабдител съобразно чл. 98аЗЕ продава електрическа енергия на клиентите
си при публично известни условия, като през процесния период действащи са Общи
условия одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г., влезли в сила на
26.06.2008г. В исковата молба се сочи, че по силата на чл. 7, т. 1 от ОУ ищецът
е поел задължение да снабдява с ел. енергия обект на ответника с ИТН *******,
находящ се в гр. Панагюрище, ул. „***“ *. За ответника Н. е открит кл. Номер **********
в качеството на собственик на посочения имот. Твърди се, че съгласно чл. 11, т.
1 от ОУ ответникът е поел задължение да заплаща всички свои задължения свързани
със снабдяването с ел. енергия , в срокове и по начините определени в същите.
Излага се, че съгласно чл. 27, ал. 1 ОУ при неплащане в срок на дължимите суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден
забава. Сочи се, че в изпълнение на своите задължения ищецът е доставил на
обекта на ответника ел. енергия за периода от 13.01.2019 г. до 11.06.2019г. на
обща стойност 446,91 лв., която не е заплатена. Поради забава в плащането се
дължи и законна лихва в размер на 24,28 лв. за периода от 28.02.2019г. до
20.10.2019г. Моли се да уважат
предявените искови претенции. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от Д.Н., в който е обективиран насрещен иск, с който са предявени обективно кумулативно
съединени иска, с които се иска да се осъди ищеца по първоначалния иск да
заплати на ответника сума в общ размер на 23 820 лева, от която: 1/
14 820 лева –обезщетение за незаконосъобразно преустановяване на
ел.захранване с посочен клиентски номер- ********** за посочен период и размер,
ведно със законната лихва считано от
предявяване на насрещния иск; 2/ 2000,00 лева- обезщетение за незаконосъобразно
преустановяване на ел. захранване, за периоди, които са определяеми, и за които
ищецът и посочил ,че следва да се изиска информация, която се намира при ответника,
ведно със законната лихва считано от предявяване на насрещния иск,
които иск е отделен за разглеждане в друго производство с определение от о.с.з.
09.01.2023 г. проведено на по делото; 3 / 6 000 лева- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди ,които надхвърлят договорения размер на
обезщетението от по 20 лева, и причинени от злоупотребата с монополното
положение на чуждестранен инвеститор по отношение на икономически по-слабата
страна; 4/ сума в размер на 1000,00 лева –представляваща надвзети суми на
електроенергия през целия период на действие на договора за електроснабдяване,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковете, която искова
молба съобразно Определение № 260160 от 09.04.2021 г. постановено по в.ч.гр.д.
№ 832/2020 г. се явява редовна и като такава следва да се разгледа от настоящия
съдебен състав.
В насрещната искова молба са изложени доводи по
отношение частична нищожност на ОУ на договора за продажба на ел. енергия на „Е.Б.Е.“
ЕАД противоречие със закона, тъй като същите не са публично известни каквото е
изискването на закона, доколкото в публичното пространство се появяват различни
варианти на ОУ, а тези обявени на сайта на ответника по насрещния иск са с
противоречиво съдържание. Сочи се, че част от разпоредбите не ОУ са променени и
заличени, заради решения на ОС- Пловдив, с които различни текстове от ОУ са
обявени за неравноправни клаузи, въпреки че решенията на ОС- Пловдив нямат
действие спрямо всички. Сочи се, че съобразно чл. 16 ЗЗД ОУ не могат да бъдат
изменяни едностранно без за промяната им изрично да са уведомени клиентите,
поради което и самият ищец по насрещния иск не е обвързан с всяко изменение на
ОУ, едно от който е цената на доставяната услуга, поради което се твърди, че за
ищеца по насрещния иск е валидна единствено цената на ел. енергията към 2010г.,
когато е сключен договорът за ел. енергия. Твърди се, че приложите към ИМ 7 бр.
фактури не са получавани от ищеца по насрещния иск, поради което вземането на
ищеца по първоначални иск се явява неликвидно и неизискуемо. Сочи се, че тъй
като Н. не е била и надлежно уведомена за посочените фактури, то за нея не е
възникнало задължение към ЕВН, поради което не е надлежно възникнало правото на
ЕВН да преустанови захранването по процесния кл. номер. Изложени са доводи за
нищожност на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и неравноправност на клаузите послужили като основание за издаване
на заповедта, поради което настоящата претенция на ищеца следва да се разглежда
като осъдителен иск, а не като установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Направено е възражение по отношение присъдените разноски в заповедното
производство. Моли се да се отхвърлят предявените искове като недопустими,
неоснователни и недоказани, както и да се уважат насрещните искови претенции.
С Допълнителна молба уточнение от 23.10.2020 г. е
са конкретизирани насрещните претенции като е посочено, че обезщетението в
размер на 14820 лв. е дължимо на основание незаконно преустановяване на ел.
захранването за периода от 11.06.2019г. –
до 12.10.2020г. - 485 дни по 20 лв – 9700 лв и от 18.04.2018г. до
04.01.2019 г. – 256 дни по 20 лв. – 5120 лв.
Обезщетението от 6000 лв. се дължи за претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят договорения размер от 20 лв. на ден
съобразно ОУ, с предмет вреди произтичащи от сключения договор.
Обезщетението от 1000 лв. представлява надвзети
суми през целия период на договора
Обезщетението от 2000 лв. с дължи за спиране на ел.
захранване за минали периода, които ищецът по насрещния иск ще определи сред
предоставяне на информация от ответника по насрещния иск, като с определение от
о.с.з. проведено на 09.01.2023г. по делото този иск е отделен за разглеждане в
отделно производство, респ. не е предмет на разглеждане в настоящия исков
процес.
В срок е постъпил отговор на
насрещната искова молба, в който е посочено, че действащите ОУ през процесния
период са одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. влезли в сила на
27.06.2008г., като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Сочи се, че
посоченото в раздел първи и втори на насрещната искова молба е недопустимо,
доколкото е недопустимо в настоящото производство да бъдат обявявани за
неприложими ОУ между страните. Твърди се, че е недопустимо в настоящото
производство да бъде разгледано и възражението направено в раздел 3 от НИМ по
отношение нищожността на издадената заповед за изпълнение като същото следва да
се направи в самостоятелно производство. Сочи се, че е неоснователен искът за
сумата в размер на 14820 лв., т.к. съгласно чл. 123 ЗЕ крайният снабдител има
право да преустанови временно снабдяването с ел. енергия на крайните клиенти
при неизпълнение на задълженията по договора за продажба, вкл. задължението за
заплащане на доставената ел. енергия, т.е. тази възможност е нормативно уредена
и дружеството се е възползвало от нея. Сочи се, че неоснователен е искът в
размер на 2000 лв., тъй като дружеството е действало в съответствие със закона
и ел. захранването до обекта е било прекъсвано единствено в случаите на
незаплащане на задълженията от страна на Н.. Твърди се, че неоснователна се
явява и претенцията в размер на 600 лв. неимуществени вреди от
незаконосъобразно влошаване качеството на живот на ищеца по насрещния иск, тъй
като прекъсването на ел. захранването се дължи на недобросъвестно поведение на Н.,
респ. дружеството няма вина. Излагат се доводи, че е неоснователна претенцията
в размер от 1000 лв. – надвзети суми на цена за ел. енергия, тъй като цените са
определяни от дружеството съобразно ЗЕ, като КЕВР ги е определял спрямо
крайните снабдители, поради което и между страните не е налице договорна
свобода за определяне на цените.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд - Панагюрище
сезиран с кумулативно обективно установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200 ЗЗД във в.р с чл. 79 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за заплащане на продажна цена за
потребена електрическа енергия за периода от 13.01.2019 г. до 11.06.2019 г.,
както и за установяване дължимостта на мораторна лихва върху главното вземане
за периода от 18.02.2019 г. до 20.10.2019 г., както и по насрещни три
осъдителни претенции с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй
като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 28.02.2020 г., а исковата молба е подадена на 16.03.2020 г. от
процесуално легитимирана страна- заявител в заповедното производство. С определение
№ 260064 от 12.09.2022 г. постановено по делото насрещните искови претенции са
приети за разглеждане.
По отношение главните искови претенции:
Ищецът
е представил дубликат на 4 фактури, издадени от негов
представител, в които са обективирани претендираните вземания за доставена
електроенергия за периода от 13.01.2019 г. до 11.06.2019 г.,
както и препис- извлечение от сметка за потребителя Д.Н.. Тези
дубликати на фактури съдът приема, че не представляват доказателство за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни
за неговия издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като неин издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписани от
двете страни, тъй като те биха обективирали извънсъдебно признание от страна на
потребителя, че е получил от крайния снабдител електрическа енергия на
стойност, посочени във фактурите. Поради тези правни съображения съдът не
приема за установени обстоятелствата, удостоверени в тези частни свидетелстващи
документи. До същия извод съдът достига и при преценка доказателствената сила
на представения препис-извлечени от сметка за
ответника.
По делото са представени и приети като доказателства- неоспорени от
страните заявление от ответника подадено до ищеца, с което е направено искане
за промяна на титуляр на партида № *******, като за титуляр е посочен
ответникът Д.Н.Н., към която декларация е приложен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот находящ се в гр. Панагюрище, заявление за
започване на продажба на ел. енергия, подадено от ответника до ищеца и
декларация за достъп до мрежа подадена от ответника до ищеца и двете от
05.04.2011 г. за имот находящ се в гр. Панагюрище гр. Панагюрище, ул. „***“ *.
От
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СТЕ, се
установява, че за периода 13.01.2019 г. до 11.06.2019г. до обект в гр. Панагюрище, ул. „***“ * с ИНТ ******* е доставена
общо
2445 KWh, като
електричесакта енергия е отчитана ръчно от отчетника К. К., а на 11.06.2019 г.
от Т.Т., като при сравнение на отчетените показателя на електромера от
отчетника, предадените чрез Терминал в КЕЦ Панагюрище в отдел „Билинг“ и
фактурираните от Билинг-системата е установено, че съвпадат. От заключението
също така се установява, електромерът отчитащ електрическата енергия в обекта е
в метрологична годност, преминал е изискуемите проверки и има необходимите за
това стикери, пломби и знаци затова. Съдът възприема изцяло направените от
вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като експертизата е
изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и
задълбочено показанията по процесния електромер и е отговорило изцяло на
поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-техническа експертиза.
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява,
че по отношение на осчетоводяванията на задълженията на Д.Н.Н. за потребление
по кл. номер ********** счетоводството на „Е.Б.Е.“ ЕАД е редовно и правилно
водено. От заключението се установява също така, че отчетената електрическа
енергия е фактурирана съобразно действащите цени определени от КЕВР, както и че
размерът на обезщетението за забава за процесния период е в размер на 24,28 лв. Ценена съобразно
правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло кредитира експертизата по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото в заключението си, вещото лице е дало
мотивиран отговор на всички поставени задачи.
При
така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателствени средства, съдът приема следното от правна
страна:
Правното
действие на сключения договор за продажба на електирческа
енергия попада
под приложното поле на чл. 200 ЗЗД, по това
облигационно
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да
прехвърли правото на собственост върху описаните във фактура стоки (електрическа енергия) и да предаде тяхното владение на
купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да
получи вещите (арг. чл. 100, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД.
Договорът
е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 98а,
ал. 4 ЗЕ.
Страните
са уговорили в Общите условия, че задължението за
плащане на уговорената продажна цена възниква след доставяне на процесната
електроенергия. Контрагентите са се съгласили самата изискуемост на това
парично задължение да 10 дни след края на съответния отчетен период. Обстоятелството, че крайният снабдител на
електроенергия е изпълнил точно своите договорни задължения (арг. чл. 63 ЗЗД),
подлежи на пълно и главно доказване от
ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл. 154,
ал. 1 ГПК. Само установените в процеса на доказване по несъмнен начин
правнорелевантни обстоятелства в гражданския процес се считат за осъществени в
обективната действителност.
От
събраните по делото доказателствени средства (изслушването
на съдебно техническа експертиза) се установява
по несъмнен начин, че твърдяното количество електроенергия е доставяно
на ответника през процесния период. Поради което се
установява при условията на пълно и главно доказване от ищеца, че е изпълнил
задълженията си по договора за продажба на електроенергия, което е довело до
възникване на задължението на ответника – купувач, а именно заплащане на
продажната цена. От събраните по делото доказателства (СТЕ и СЧЕ) се
установява, че правилно са остойностени количествата потребена енергия
съобразно утвърдените от енергийния регулатор цени. От съдебно-счетоводната
експертиза по категоричен начин се установи, че дължимата продажна цена за
доставената електрическа енергия не е заплатена.
Ето защо съдът счита, че са налице всички материалноправни предпоставки
обуславящи уважаването на главни иск за установяване дължимостта на сумата в
размер на 446,91 лв.- консумирана електрическа енергия за периода от 13.01.2019
г. до 11.06.2019 г., поради което искът следва да се уважи, ведно със законната
лихва от 21.10.2019 г.- дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по арг.
чл. 422, ал. 1 ГПК до окончателното
заплащане на сумата.
Както бе посочено по-горе, облигационната връзка между страните е
възникнала при
предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, поради което и на основание чл. 18, ал. 2 от ОУ, ответникът дължи
заплащане на потребеното количество електрическа енергия за предходния отчетен
период в 10 дневен срок. Предвид изложеното и съобразно посоченото в съдебно
счетоводната експертиза, която съдът изцяло кредитира дължимото обезщетение за
забава за периода от 28.02.2019 г. до 20.10.2019 г. е в размер на 24,28 лв.,
поради което и предявеният иск за мораторна лихва се явява основателен и
доказан.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
доводите изложени от ответника в отговора на исковата молба по отношение
недействителността на приложимите ОУ, доколкото същите не само са одобрени от
КЕВР, но са публично достояние на сайта на дружеството ищец. В тази връзка
следва да се посочи, че доколкото ответникът е битов клиент, то за него са
приложими именно ОУ приложени от него към отговора на исковата молба одобрени
през 2008г., като другите приложени от ответника ОУ са относими за клиенти на
свободния пазар, какъвто не е бил ответника както към момента на потреблението
на ел. енергията, така и към момента на издаване на фактурите. Неоснователни се
явяват и доводите на ответника по отношение недействителността на промяната на
цената на ел. енергията, доколкото ответника не е бил уведомен, тъй като в сключения
между страните договор за продажба на ел. енергия при ОУ не е уговорена
конкретна цена за доставка и продажба на енергия, а съобразно чл. 44 от ОУ
цените са начисляват съобразно утвърдените такива от ДЕКВ, респ. цените по процесния
договор се утвърждават от трето за договора лице - държавния регулатор, като не
е необходимо писмено съгласие на страните по договора за промяна на този
елемент от него. Неоснователни са доводите на ответника, че процесните фактури
не са й връчвани, доколкото дължимостта на цената за потребена ел. енергия
възниква от изтичане на 10 дневен срок от издаване на фактурата, като падежът
на това задължение не е обвързван с довеждане до знание до ответника на
издадената фактура. Съдът намира, че се явяват неоснователни доводите изложени
от ответника по отношение действителността на издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, доколкото същата е била предмет на
въззивен контрол. Ето защо главните искове следва изцяло да се уважат.
По отношение на насрещните искови претенции:
По делото като доказателство е приложено писмо от
КЕВР, в което е посочено, че информацията за ценообразуване на ел. енергията
доставяна от ответника по насрещните искови претенции е публично достъпна на
сайта на комисията, посочени са компонентите, които са включени в цената
заплащана от крайните клиенти на регулирания пазар, като след одобряване на
цените от КЕВР дружествата не начисляват никакви други такси и разходи дължими
за заплащане от крайните клиенти.
По делото е представено и прието като доказателство
писмо от Пощенска станция гр. Панагюрище, в което е посочено, че не може да
бъде дадена информация по отношение на задълженията на Д.Н. към „ЕВН България
електроразпределение“ ЕАД за периода от 05.04.2011 г., като е налична
единствено информация по отношение на неплатени задължения по 4 бр. фактури-
предмет на главната искова претенция.
По делото като доказателство е прието писмо
издадено от РУ „Южен централен регион“ на „Български пощи“ ЕАД, Пловдив, от
което се установява, че не е възможно същите да предоставят справка относно
размера на задължението на лицето Д.Н. към „ЕВН България електроразпределение“
ЕАД за периода от 05.04.2011 г. до настоящия момент, поради вида на ползвания програмен
продукт.
По делото като доказателство е приета справка за
консумирана енергия в квтч за ИТН ******* с титуляр Д.Н. по отношение на обект
находящ се в гр. Панагюрище, ул. *** за периода от 02.2011 г. до 01.2014 г.,
изготвена от ответника по насрещните искови претенции.
По делото като доказателство е приета справка за
консумирана енергия в квтч за ИТН ******* с титуляр Д.Н. по отношение на обект
находящ се в гр. Панагюрище, ул. *** за периода от 10.2012 г. до 09.2015 г.,
изготвена от ответника по насрещните искови претенции.
По делото като доказателство е приета справка за
издадени и платени фактури за ИТН ******* с титуляр Д.Н. по отношение на обект
находящ се в гр. Панагюрище, ул. *** за периода от 10.2012 г. до 10.2015 г.,
изготвена от ответника по насрещните искови претенции.
Посочените справки са издадени на основание
подадени от ищеца по насрещните претенции заявления за извършване на услуга.
По делото (л. 320) е прието като доказателство
писмо от „Е.Ю.“ ЕАД справка за прекъсване и възстановяване на електрозахранване
на обект находящ се в гр. Панагюрище, ул. *** с ИТН *******, като е посочени,
че електрозахранването е възстановено след заплащане на задължението, към което
е приложена и справка за консумирана енергия в квтч за ИТН ******* с титуляр Д.Н.
по отношение на обект находящ се в гр. Панагюрище, ул. *** за периода от
04.2011 г. до 10.2020 г.
По отношение на претенцията в размер на 14820 лв. претендирана
на основание незаконно преустановяване на ел. захранването за периода от
11.06.2019г. – до 12.10.2020г. - 485 дни
по 20 лв – 9700 лв и от 18.04.2018г. до 04.01.2019 г. – 256 дни по 20 лв. –
5120 лв., съдът намира следното:
От представена по делото информация от „Е.Ю.“ ЕАД
се установява, че на процесния обект находящ се в гр. Панагюрище с ул. ***, ИТН
******* електрическото захранване действително е било преустановено за периода
от 22.04.2019 г. до настоящия момент – 23.06.2023 г., както и за периода
24.04.2018 г. до 21.12.2018г., като ел. захранването е възстановено след
заплащане на задължението.
Обезщетението в общ размер на 14820 лева се
претендира, поради незаконно преустановяване на електрическото захранване. С
Определение № 260064 от 12.09.2022 г. постановено по делото, с което е изготвен
проекто-доклада по делото, обявен за окончателен, съдът е указал на ищеца по
насрещните искови претенции с правно основание чл. 45 ЗЗД, че нему принадлежи
доказателствената тежест за установява на следните материално-правни
предпоставки за уважаване на иска, а именно: 1) наличие на противоправно
поведение от дружеството ответник- противозаконно спиране на ел. захранването
за сочените периоди, 2) настъпване на вреда в твърдения размер; 3) пряка
причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилата вреда.
От събраните по делото доказателства се установи,
че между страните по делото съществува облигационно отношение по договор за
покупко-продажба на ел. енергия, който е сключен при ОУ и към който договор
безспорно се прилагат императивните разпоредби на ЗЕ (Закона за енергетиката).
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 ЗЕ предвижда, че доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и
търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Доколкото в конкретния
случай ответника по насрещните искове се е възползвал именно от това
законовоуредено негово право, то не е налице противоправно поведение у
ответника по насрещния иск, за което той да бъде санкциониран. От
доказателствата по делото се установи, че ищецът по насрещните искове Н. не е
заплатила задължението си за доставена ел. енергия за периода от 13.01.2019 г. до 11.06.2019 г., поради което и прекъсването на ел.
захранването за периода от 22.04.2019 г. до 28.06.2023 г. (настоящия
момент) съответства на цитираната по-горе разпоредба от ЗЕ. Ето защо тази
искова претенция се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Неоснователна се явява и претенцията за осъждане на
ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сума в размер на 6000 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят договорения
размер от 20 лв. на ден съобразно ОУ, с предмет вреди произтичащи от сключения
договор, с оглед мотивите посочени по-горе. От събраните по делото
доказателства се установи, че поведението на ответника по насрещните искови
претенции не се явява противоправно, поради което не е налице хипотезиса на
нормата на чл. 45 ЗЗД, респ. няма законово основание гражданската отговорност
на ответника по насрещните искове да бъде ангажирана. За пълнота на изложението
следва да е посочи, че нито законодателят, нито ОУ действащи между страните
предвижда необходимостта от отправяне на писмено волеизявление от дружеството
ответник за упражняване на законоустановеното право за прекъсване на ел.
захранването. Ето защо и тази искова претенция следва да се отхвърли като
неоснователна.
По отношение на претенцията в размер на 1000 лв.
представляваща надвзети суми през целия период на договора съдът намира, същата
за неоснователна, доколкото от събраните по делото доказателства се установи,
че ответникът по насрещните искови претенции не начислява такси, суми, разходи
и др. за заплащане от крайния потребител извън одобрените от КЕВР (така и
заключението на ССчЕ). Дейността на КЕВР като регулаторен орган е регулирана от
законодателя, като в подзаконови нормативни актове са уредени реда, условията и
методите за ценообразуване на цената на ел. енергията заплащана от крайния
потребител. От
друга страна ответникът по насрещните искове в качеството си на
електроразпределително дружество е обвързано от решенията на КЕВР издадени във
връзка с ценообразуването, поради което доколкото по делото не бе установено,
че ответникът по насрещния иск е начислявал суми за използвана от ищеца по
насрещния иск ел. енергия в отклонение от решенията на КЕВР, то исковата
претенция се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната
помощ и съобразно предвиденото в чл. 26 Наредбата за заплащане на правната
помощ възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50 лв. и 25 лв.
-държавна такса или в полза на ответника следва да бъда присъдени разноски за
заповедното производство в общ размер на 75 лв.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно предвиденото в чл. 25,
ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението следва да бъде
определено в размер на 100 лв. В полза на ищеца следва да се присъдят и
разноски за заплатени депозити за съдебно-техническа експертиза в размер на 350
лева. и съдебно- счетоводна експертиза в размер на 350 лв., както и 75 лв.
държавна такса. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното
производство в общ размер на 875 лв. доколкото искането за присъждане на
разноски е своевременно направено и са представени доказателства, че същите са
реално сторени.
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 200 ЗЗД във с чл. 79 ЗЗД
по отношение Д.Н.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, че „Е.Б.Е.“
ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** е носител на
парично вземане в размер на сумата от 446,91 лв. главница- консумирана енергия за периода от 13.01.2019 г.
до 11.06.2019 г., с клиентски номер **********,
ИТН: *******, за обект на потребление гр. Панагюрище, ул. „***“ *, ведно със
законната лихва от 21.10.2019 г. – дата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, както и сумата в размер на 24,28 лв.- обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода от 28.02.2019 г. до 20.10.2019 г., на
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 777/2019 г. по описа на Районен
съд- Панагюрище.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Д.Н.Н., ЕГН
**********, срещу „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 14820 лв. - обезщетение за незаконно преустановяване на ел.
захранването за периода от 11.06.2019г. –
до 12.10.2020г. - 485 дни по 20 лв – 9700 лв и от 18.04.2018г. до
04.01.2019 г. – 256 дни по 20 лв. – 5120 лв., ведно със законната лихва от 12.10.2020
г.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от Д.Н.Н., ЕГН
**********, срещу „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер на 6 000 лв- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят договорения размер от 20 лв. на ден
съобразно ОУ, с предмет вреди произтичащи от сключения договор между страните,
ведно със законната лихва от 12.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявен от Д.Н.Н., ЕГН
**********, срещу „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *********,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
размер 1000 лв. представляваща надвзети
суми през целия период на договора за ел. енергия от м.04.2011 г. до м.
10.2020г. , ведно със законната лихва от 12.10.2020 г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д.Н.Н., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 75 лв. – представляваща разноски
направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 875,00 лв. разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: