Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на четвърти юни
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от младши съдия Углярова
въззивно гражданско дело № 545 по описа за 2020г.
по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 152565
от 27.06.2019г.
по гр. дело № 44851/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 45
състав, е уважен предявеният от З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******* срещу „ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *******, иск с правно
основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 1 130,00 лева, представляваща остатък от регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, застрахователна полица №
4704160430000339/24.11.2016г., за щети по л.а. „Ауди А6“, с ДК № ВН *******,
причинени при ПТП на 26.02.2017г. в гр.Видин от водача на МПС марка „БМВ 320
Д“, с ДК № *******, щета № 470416171710627, с включени 25,00 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 86,94
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
02.10.2017г. до 05.07.2018г., като искът по чл.411, ал.1 КЗ е отхвърлен за
сумата в размер на 356,00 лева – разликата над уважената сума от 1 130,00
лева до пълно предявената такава от 1 486,00 лева, както и искът с правно
основание по чл.86 ЗЗД за сумата от 27,40 лева – разликата над уважената сума от
86,94 лева до пълно предявената такава от 114,34 лева. С решението съдът се е
произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу решението в
частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“, в
която се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на
постановения съдебен акт. Поддържа се, че съобразно общия
извод от назначената и приета в първоинстанционното производство съдебна авто –
техническа експертиза, всички описани и обезщетени от ищеца вреди са резултат от
и могат да бъдат получени при процесното ПТП, с оглед което напълно необосновани
са съображениета на районния съд, по които същият е редуцирал дължимото
застрахователно обезщетение със стойността на увредения детайл, а именно –
деформирана дясна седалка. Отделно от това се сочи, че не само в описа на
щетите, но и в заявлението за образуване на щета, депозирано от водача на
увреденото МПС, увреждането на седалката е описано като щета, получена в
резултат на произшествието, настъпило на 26.02.2017г. в гр.Видин. Твърди се, че
по – ниската стойност на ремонтните работи се дължи на влагането на части втора
употреба, тъй като в противен случай стойността на ремонтните работи би била
двойно по – висока от заплатената. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявените
искове като основатени и доказани. Претендира
разноски.
В срока по чл.
263 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, в която се
поддържа становище за нейната неоснователност. Излагат се
съображения за правилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Конкретно се поддържа,
че в случая и доколкото с отговора на исковата молба е надлежно
оспорено наличието на причинна връзка между процесното ПТП и конкретното,
описано в опис – заключение по претенция № 51 – 0430 – 066/17/01.03.2017г.
увреждане на облегалката на предна дясна седалка на автомобил „Ауди А6“,
необходимостта от нейната подмяна и стойността й, то в тежест на ищеца в
производството е било да докаже основанието и размера на претенцията си, което
не е сторено. Конкретно се поддържа, че съгласно изслушаното и прието по делото
експертно заключение, неоспорено от ищцовата страна, при конкретния механизъм
на ПТП не е възможно настъпване на увреждане на процесния детайл на автомобила.
По тези съображения моли първоинстанционния съдебен акт да бъде потвърден в обжалваната
от ищеца част, като правилен и законосъобразен. Претендират се
разноски за въззивното производство.
Срещу решението в
частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ДЗИ О.З.ЕАД.
Конкретно се поддържа, че спорът по делото не се свежда до средните пазарни
цени на ремонта на всички щети по увредения л.а. „Ауди А6“ с рег.№ ВН *******,
а до основателността на регресната претенция на З. „Б.В.И.Г.“ за въстановяване
на сума за ремонт на две конкретни части на автомобила, а именно – стойността
за ремонт (части и труд) на облегалка на предна дясна седалка в размер на 356
лева, както и на основа на задна броня на автомобила в размер на 1 130
лева. Сочи, че съгласно претата и неоспорена от страните по делото авто –
техническа експертиза, такава основа за задна броня няма описана за подмяна,
респективно и претенцията на ищеца за тази щета е недоказана по делото. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Ответникът по
жалбата З. „Б.В.И.Г.“ счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част. Поддържа, че видно от подробния опис на
претенцията на застрахователя – ищец, включващ 33 детайла, под № 1 е посочен
„основа з.бр. комплект с теглич“, откъдето идвало и вероятното объркване на
ответника, че основа задна броня е описана като самостоятелен детайл, а такъв в
действителност няма. Отделно от това сочи, че след постановяване на
първоинстанционния съдебен акт и преди изтичане срока на обжалването му,
ответникът „ДЗИ О.З.ЕАД е превел в полза на З. „Б.В.И.Г.“ присъдените с
решението суми, предвид което с извънпроцесуалното си поведение е признал
дължимостта на ищцовата претенция, респективно няма правен интерес от
предявяване и поддържане на въззивната жалба. Ето защо, моли решението на СРС
да бъде потвърдено в обжалваната му част, а жалбата на ответника – оставена без
уважение. Претендира и присъждането на разноски по делото за защита срещу
жалбата на „ДЗИ О.З.ЕАД.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт, следното:
Предявени са за
разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
411 КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Във
връзка с доводите във въззивните жалби, досежно правилността на първоинстанционния съдебен акт, е
необходимо да се отбележи следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка. Твърди се ищецът да е изпълнил своите задължения на
застраховател по имуществена застраховка и да е встъпил в правата на увреденото
лице против носещия договорна отговорност въз основа на валидно възникнало
застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.
Съгласно чл.
411 от КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има
валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само
за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната
сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени
от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Видно от законовата
разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1). наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за
имуществено застраховане, в изпълнение на който 2). застрахователят да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3). за увредения да
е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т. е., вредите да са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Доказването на
тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца – чл. 154, ал. 1 ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че при
настъпване на процесното ПТП между ищеца и увреденото лице – водач,
е съществувало действително застрахователно правоотношение, възникнало от
договор за имуществено застраховане "Булстрад Каско Стандарт",
обективиран в застрахователна полица № 4704160430000339 със
срок на действие от 26.11.2016
г. до 26.11.2017г.
От представения
по делото Протокол за ПТП № 1316921 от 26.02.2017г.,
съставен в гр. Видин, се установява, че на същата дата е осъществено ПТП
между л.а. „Ауди А6“ с с ДК № ВН ******* и МПС марка „БМВ 320 Д“, с ДК № *******. В протокола е посочено, че при
движение на МПС марка „БМВ 320 Д“, с ДК № ******* с
несъобразена скорост, същият застига л.а. „Ауди А6“ с с ДК № ВН ******* и го
блъска, направена е схема на механизма на настъпилото ПТП, посочени са щетите
по превозните средства. По повод настъпилото застрахователно събитие при ищеца
е била образувана преписка по щета № 470416171710627. Към преписката са
приложени опис на претенция № 51 – 0430 – 066/17/01.03.2017г., фактура №
00694286/BG*******, приемо – предавателен
протокол от 09.03.2017г., опис – заключение по претенция № 51 – 0430 –
066/17/01.03.2017г., доклад по щета № 470416171710627; платежен документ –
платежно нареждане за сумата от 5 458,58 лева. Представена е и покана за
доброволно изпълнение на регресна претенция изпратена до ответника за
заплащането на сумата от 5 458,58 лева, представляваща изплатено обезщетение по
щета № 470416171710627, както и 25 лв. ликвидационни разходи, последната
получена от ответника.
Установява
се и не е спорно между страните обстоятелството, че към датата на ПТП
гражданската отговорност на водача на МПС марка „БМВ 320 Д“, с ДК № ******* е
застрахована при ответника „ДЗИ О.З.ЕАД по силата на полица № BG/06/116002056063 със срок на
валидност от 06.08.2016г. до 06.08.2017г.
Не се спори между
страните, че ответното дружество е изплатило извънсъдебно част от претендираната
сума, а именно – в размер на 3 997,58 лева и дължимият остатък,
представляващ стойност на имуществените вреди, нанесени върху увредения
автомобил, възлиза на 1 486,00 лева.
Установява се от
приетите по реда на чл.266 ГПК във въззивното производство извлечение от сметка
на ищеца З. „Б.В.И.Г.“ и справка за размера на дължимата законна лихва върху
главницата, постъпило от ответника в производството „ДЗИ О.З.ЕАД на
29.07.2019г. плащане на сума в размер на 1 715,50 лева с основание гр.дело
№ 44851/2018г.СРС 45 ЩЕТА 43082951701563 ОПИС 295 20190726 I00578.
Спорът
между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който
въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл.269, изр.2 ГПК, се
съсредоточава върху размера на дължимото на ищеца регресно обезщетение,
претендирано въз основа на настъпилата суброгация по чл. 411 от КЗ.
Съгласно приетата
по делото в първоинстанционното производство автотехническа експертиза се
установява, че: 1). Поради управление от водача на лек автомобил марка „БМВ 320
Д“, с ДК № ******* със скорост, несъобразена с пътните условия, реализира ПТП с
движещия се пред негп лек автомобил марка „Ауди А6“ с ДК № ВН *******, 2). От
техническа гледна точка, нанесените щети по л.а. марка „Ауди
А6“ с с ДК № ВН *******, са вследствие реализираното пътно – транспортно
произшествие на 26.02.2017г., 3). Стойността на щетата, определена по средни
пазарни цени, съгласно описа на застрахователя, възлиза на сумата от
11 980,80 лева, 4). При описания механизъм на произшествието, облегалката
на предна дясна седалка е възможно да се увреди при положение, че в автомобила
на предна дясна седалка се е намирал пътник, 5). От снимковия материал не е
възможно да се определи какво е увредено на облегалката на предна дясна седалка
и каква е степента на увреждане, 6). На пазара няма предлагане на облегалка от
вносители на алтернативни части, като посочената стойност най – вероятно е за
седалка втора употреба, 7). Няма описана за подмяна основа на задна броня. В
съдебно заседание вещото лице изрично е заявило, че при приетият механизъм на
ПТП не е възможно да бъде увредена предната дясна седалка на автомобила.
Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като експертът
е изследвал пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорил изцяло на поставените му задачи. Предвид последното и с оглед обстоятелството, че заключението на
назначената и приета по делото без възражение от страните експертиза, както и с
оглед липсата на наведени доводи, респективно ангажиране на доказателства от
страна на въззивника – ищец за наличие на пътник, намиращ се на предна дясна
седалка на процесния автомобил при процесното ПТП, настоящата инстанция възприема
изцяло извода на експерта за липса на причинно – следствена връзка между
настъпилото на 26.02.2017г. пътно – транспортно произшествие и деформацията на предна дясна седалка на
автомобил марка „Ауди А 6“ ДК № ВН *******, поради което и на ищеца не се дължи
претендираното регресно обезщетение в размер на 356,00 лева.
Във връзка с
изложеното, въззивната жалба, депозирана от З. „Б.В.И.Г.“ е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт –
потвърден в обжаваната част като правилен.
По отношение доводите,
наведени във въззивната жалба на ответника „ДЗИ О.З.ЕАД, досежно провилността
на първоинстанционния съдебен акт в съответната обжалвана част, следва да се
отбележи следното:
Видно от приетата
по делото автотехническа експертиза, която както беше отбелязано, съдът
кредитира изцяло, от техническа гледна точка, нанесените щети по л.а. марка
„Ауди А6“ с с ДК № ВН *******, са вследствие реализираното пътно – транспортно произшествие
на 26.02.2017г., с изключение на увредата на предна дясна седалка на процесното
МПС. Отделно, от приетите по делото и неоспорени от ответника опис на претенция
№ 51 – 0430 – 066/17/01/03/2017г. по щета № 470416171710627 и опис – заключение
по претенция № 51 – 0430 – 066/17/01/03/2017г. по щета № 470416171710627, под №
1 изрично е посочена „основа задна броня комплект с теглич“, количесво – 1, при
стойност на подмяната в размер на 1 100 лева и цена на демонтаж и монтаж в
размер на 30 лева или общо в размер на 1 130 лева. Предвид същото, настоящата
истанция намира, че доводът на въззивника – ответник, че такава щета не е
претендирана в производството, е изцяло неоснователен. Този извод на съда не се
намира в противоречие с посоченото от експерта, изготвил автотехническата
експериза, че основа за задна броня няма описана за подмяна, доколкото видно от
събрания по делото доказателствен материал такава действително не е описана
като самостоятелен детайл, но е описана и налична като „основа задна броня
комплект с теглич“. По изложените съображения, депозираната от ответника в
първоинстанционното производство въззива жалба е също неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
В допълнение следва
да се посочи, че във въззивните жалби не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на първоинстанционното решение в частта му по иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан
в случая само от посоченото в жалбите и приложимите към спорния предмет
императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният
съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд,
като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено
от фактическа страна.
Доколкото между
страните не се спори, a
и се установява от събраните пред въззивната съдебна
инстанция доказателства, че ответникът е платил изцяло присъдената с първоинстанционното
решение сума, а именно – сумата от 1 130,00 лева, представляваща остатък от
регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, застрахователна полица №
4704160430000339/24.11.2016г., за щети по л.а. „Ауди А6“, с ДК № ВН *******,
причинени при ПТП на 26.02.2017г. в гр.Видин от водача на МПС марка „БМВ 320
Д“, с ДК № *******, щета № 470416171710627, с включени 25,00 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 06.07.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 86,94 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 02.10.2017г. до
05.07.2018г., както и сумата от 509,36 лева – разноски в първоинстанционното
производство, като е приспадал присъдените в негова полза разноски в размер на
131,96 лева, то по аргумент от чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да съобрази
това обстоятелство и да отхвърли предявените искове по реда на чл. 411 от КЗ и
чл.86 ЗЗД до размера на посочените суми, като погасени чрез плащане в хода на
процеса.
Отделно от това е
необходимо да се отбележи, че първоинстанционният съдебен акт в частта му за
разноските не следва да бъде отменян, доколкото по реда на чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца в производството се следват разноски, доколкото ответникът е дал повод
за завеждане на иска, а отхвърлянето на ищцовата претенция е вследствие
навонастъпил факт от значение за спорното право след приключване на
първоинстанционното производство – плащане в хода на процеса. Независимо от
изложеното обаче, с оглед представените по делото доказателства за извършено
плащане и на присъдените с решение № 152565 от 27.06.2019г. по гр. дело №
44851/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 45 състав, съдебни разноски, то това
обстоятелство следва да се вземе предвид при евентуално депозиране на молба от
страна на ищеца за иницииране на производство по издаване на изпълнителен лист.
По разноските пред СГС:
Разноски за въззивната
инстанция при този изход на спора следва да се присъдят на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на въззивника – ищец З. „Б.В.И.Г.“, претендирани в размер на 370,80 лева с ДДС
– адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на „ДЗИ О.З.ЕАД, съгласно
представени по делото фактура № ********** от 25.11.2019г. и платежно нареждане на кредитен превод от
26.11.2019г.
Предвид размера на
обжалваемия интерес, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване,
съобразно с ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК /изм. ДВ, бр.
100/21.12.2010 г., ДВ, бр. 50/2015 г., ДВ, бр. 86/2017 г. /.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 152565 от 27.06.2019г.
по гр. дело № 44851/2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 45 състав, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от З.
„Б.В.И.Г.“, ЕИК ******* срещу „ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *******, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата
от 1 130,00 лева, представляваща остатък от регресно вземане за възстановяване
на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, застрахователна полица № 4704160430000339/24.11.2016г., за щети по
л.а. „Ауди А6“, с ДК № ВН *******, причинени при ПТП на 26.02.2017г. в гр.Видин
от водача на МПС марка „БМВ 320 Д“, с ДК № *******, щета № 470416171710627, с
включени 25,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 86,94 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 02.10.2017г. до 05.07.2018г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******* със
седалище и адрес ***, пл.“*******, срещу „ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** Б, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата
от 1 130,00 лева, представляваща остатък от регресно вземане за възстановяване
на платено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, застрахователна полица № 4704160430000339/24.11.2016г., за щети по
л.а. „Ауди А6“, с ДК № ВН *******, причинени при ПТП на 26.02.2017г. в гр.Видин
от водача на МПС марка „БМВ 320 Д“, с ДК № *******, щета № 470416171710627, с
включени 25,00 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 06.07.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 86,94 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 02.10.2017г. до 05.07.2018г., като погасен чрез
плащане в хода на процеса.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 152565 от 27.06.2019г. по гр. дело № 44851/2018 г. на Софийски
районен съд, ГО, 45 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„ДЗИ О.З.ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Б, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес ***, пл.“*******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 370,80
лева с ДДС, представляваща
разноски за процесуално представителство във въззивното производство.
Решението не подлежи на
касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.