МОТИВИ по Н.О.Х.Д. № 220/2014г. на РС - Луковит:
Районна
прокуратура Луковит е внесла обвинителен акт срещу П.М.Й., с ЕГН ********** за това,
че на 22.10.2013г., от вилен имот в
местността „Гладния рът", в землището на с. Бежаново, обл. Ловеч, като
посредствен извършител, използвайки лицата М.Р.Ф. и М.Р.Ф. ***, действали без
умисъл за престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот - разбил входна врата, отнел чужди движими вещи - електрическа
готварска печка, неустановена марка, със сериен № 11670, на стойност 62.00 лв.,
2 бр. дюшеци с жълти и червени райета и 2 бр. дървени табли, или всичко на обща
стойност 106.00 лв., от владението и собствеността на С.Ц. ***, без съгласието
й, с намерението противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 194, ал.
1 НК.
В хода на
съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, повдигнато
срещу подсъдимия, развива подробни съображения относно авторството на деянието,
наличието на взломяване извършено от подсъдимия, за отнемане на инкриминираните
вещи. Прокурорът счита, че макар да са взели участие в деятелността по отнемане
на вещите, свидетелите М.Р.Ф. и М.Р.Ф.
са действали като посредствени извършители, доколкото са съзнавали, че вещите,
товарени на каруцата, са на подсъдимия. Приемайки за доказани фактите по
обвинителния акт, прокурорът предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, след което да бъде осъден на една година лишаване от
свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип.
Подсъдимият М.Й. дава обяснения на съдебното следствие, според
които извикал свидетелите М.Р.Ф. и М.Р.Ф. да извозят окосената от вилното му
място трева, че двамата свидетели отишли с каруца до мястото на пострадалите,
където подсъдимият ги заварил и видял разбита вратата на вилата, че двамата
свидетели сами са натоварили вещите от вилата и са избягали, при появата на
децата на С.Ц.Ц.. В хода на съдебните прения подсъдимият отрича казаното ос
свидетелите, заявява, че в стремежа си да помогне, да предотврати кражбата, се
оказва жертва на стеклите се обстоятелства – бягство на извършителите и поява
на собствениците на имота. В дадената му последна дума подсъдимият отрича да е
извършил кражбата, заявявайки че в желанието му да стори добро, обвинението се
стоварило върху него.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият П.М.Й.
е роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, българин, пенсионер, със
средно образование, разведен, осъждан, с ЕГН **********. Същият е известен с
прякора „Гумения”.
На 22.10.2013г., около обяд, М.Р.Ф. ***, 16-годишен, идвайки от училище,
минал покрай къщата на подс. П.Й.. Последният го попитал дали има каруца и кон,
с които да отидат до вилата на дъщеря му, находяща се с. Бежаново, за да
натоварят от там електрическа печка и диван. За услугата подсъдимият предложил
на св. Ф. сумата от 20 лева и обещал да му остави дивана, на което свидетелят
се съгласил.
Св. М.Ф. се прибрал вкъщи и споделил със сестра си М.Р.Ф. /св. Ф./ предложението
на подс. Й.. Св. Ф. впрегнал коня с каруцата и заедно със сестра си отишли да
вземат подсъдимия, който ги завел до наследствената вила на св. С.Ц. ***,
вместо до тази, на дъщеря му. Тъй като М.Ф. и М.Ф. не знаели чия е вилата, те си
мислили, че вършат услуга на подс. П.Й.. Подсъдимият отворил портата на двора
на вилата, а св. Ф. вкарал каруцата в дворното място. Вилата била на два етажа.
Входната врата на първия етаж била заключена и подс. Й. казал, че е забравил
ключа и предложил на св. Ф. да я разбие с крак. Последният ритнал вратата и тя
се отворила, след което подсъдимият и двамата свидетели влезли вътре и изнесли
електрическа готварска печка - неустановена марка, със сериен № 11670, 2 бр.
дюшеци с жълти и червени райета и 2 бр. дървени табли. Натоварили вещите на
каруцата.
По същото време св. И. П.Й., св. Ц.П.Й. /съответно дъщеря и син на св. С.Ц./
и приятелката му св. М.С.С. решили да отидат до наследствената вила на св. С.Ц..
Към 14:00ч. те пристигнали лек автомобил и възприели впрегнатата каруца,
натоварена с мебели /покъщнина/, която тъкмо потегляла в противоположна на тях
посока. М.Ф. и М.Ф. се намирали в каруцата, а до нея, отстрани стоял подс. Й.,
който разговарял с тях.
Възприемайки идващите хора, подсъдимият обяснил на М.Ф. и М.Ф. да тръгват
незабавно и да закарат вещите в техния дом, а той щял да дойде на следващия
ден, за да ги вземе. М.Ф. и М.Ф. бързо напуснали с каруцата двора.
В този момент свидетелите И. Й., Ц.Й. и приятелката му М.С. влезли в
дворното място, където останал само подс. Й., който държал в ръцете си мушама,
термос и нож. Свидетелят Й.Й. веднага разпознала вещите, че те са от кухнята на
вилата. Подсъдимият им обяснил, че е собственик на вилата, но след като разбирал,
че разговаря с децата на действителния собственик /св. С.Ц./, променил
позицията си и им казал, че се намира в двора на вилата, защото бил упълномощен
от съсед да пази имотите, а вещите, които държал, събрал от земята на двора.
След като влезли вътре, децата на С.Ц. установили липсата на откраднатите
вещи - електрическа готварска печка - неустановена марка, със сериен № 11670, 2
бр. дюшеци с жълти и червени райета и 2 бр. дървени табли.
През това време св. Ф. и св. Ф. се прибрали вкъщи, където разтоварили от
каруцата покъщнината, взета от вилата на св. С.Ц.. С протокол за доброволно
предаване св. М.Ф. предала на служителите на полицията намиращите се в дома й
електрическа готварска печка -неустановена марка, със сериен №11670, два бр. дюшеци
с жълти и червени райета и два бр. дървени табли, като същите били върнати на
св. С.Ц. срещу разписка /л.47/.
Стойността на инкриминираните вещи възлиза на сумата от 106 лв., от
която: 62.00 лв. – на електрическа готварска печка, с неустановена марка, със
сериен №11670; 30.00 лв. – на два бр. дюшеци с жълти и червени райета и 14.00
лв. – на два боя дървени табли.
Така
изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни
доказателства чрез обясненията на подсъдимия П.М.Й., показанията на свидетелите М.Ф., М.Ф., Й.Й., Ц.Й., С.Ц.
и М.С., заключението на съдебно-оценителната експертиза и писмените
доказателства – жалба от С.Ц. /л. 15 д.п./, протокол за доброволно предаване /л.
24 д.п./, декларация за семейно и
материално и имотно състояние /л. 71 д.п./ и биографична справка /л. 51
д.п./ и справка за съдимост рег. №
248/01.05.2014г. на РС – Луковит.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите М.Ф.,
М.Ф., Й.Й., Ц.Й. и М.С., като анализира детайлно и внимателно
съдържанието им и отношението им към останалите доказателствени средства. От тях
съдът прие, че свидетелите М.Ф. и М.Ф. са доведени от подсъдимия на вилата на
пострадалата, че поводът да отидат до там е поисканата услуга от подсъдимия да
му превози определени вещи от там. Двамата свидетели казват, че подсъдимият им
е обяснил, че тази вила е негова собственост, че подсъдимият казал на св. Ф. да
разбие вратата на вилата, защото забравил ключа за нея. Свидетелите М.Ф. и М.Ф.
казват, че при появата на Й.Й., Ц.Й. и М.С.,
подсъдимият им казал бързо да напускат мястото с каруцата и натоварените вещи и
че той ще се оправи с появилите се лица.
От
показанията на св. Й.Й., Ц.Й. и М.С. се
установява поведението на подс. Й. преди и при появата им, както и излагане от
негова страна на две версии за присъствието му в двора на вилата. Тримата
свидетели казват, че преди появата им до портата на двора, те възприели
натоварената каруца, до която стоял подсъдимият, разговаряйки с две лица, намиращи
се в каруцата, че впоследствие с появата им на портата, на зададения въпрос
какво прави в двора, подсъдимият отговорил убедително, че е собственик на
имота. Същите свидетели добавят, че след като разбрал, че двама от тях са деца
на собственика на имота, подсъдимият променил обяснението за присъствието си в
двора, уверявайки ги, че е натоварен да пази имотите, като дал обяснение, че
нямал нищо общ с лицата, напуснали имота, че не ги познавал, че вещите, които държал
изпаднали от каруцата, напуснала двора. Тримата свидетели казват, че научавайки
за намерението на св. Ц.Й. да съобщи в полицията за кражбата от вилата,
подсъдимият настоявал да не го прави.
Съвкупният анализ на свидетелските показания, дадени от М.Ф., М.Ф., Й.Й.,
Ц.Й. и М.С., изключва достоверността на обясненията на подсъдимия, според които
той е помолил св. Ф. да натовари на каруцата окосената от вилата му трева, но
последният вместо да стори това, отишъл във вилата на пострадалата и натоварил
от там вещите. Тези обяснения противоречат на показанията на свидетелите М.Ф., М.Ф.,
които казват, че известно време преди това ги е ангажирал да му превозят от
вилната зона на селото именно тези вещи, а не окосена трева. Освен това, ако
такава уговорка /за превоз на окосена трева/ бе налице и свидетелите М.Ф. и М.Ф.
по собствена инициатива са отишли до вилата на пострадалите, необяснимо е
присъствието на подсъдимия на същото място и дадените от него различни версии
за отношението му към случващото се. Именно тази бърза смяна на версиите му, от
една страна, и опитите му да отрече съпричастността си в отнемането на вещите,
от друга, са основание да се приеме, че подсъдимият е извършил отнемането, чрез
свидетелите М.Ф. и М.Ф., уверявайки ги, че е собственик на имота.
От свидетелските показания се установява, че отнетите вещи се намирали
във вилата на пострадалата, че те са били там и при последното посещение на
вилата, след което тя била заключена с катинар. От показанията на свидетелите М.Ф.
и М.Ф. се установява разбиването на вратата, като и двамата казват, че Ф. я
разбил, по настояване на подсъдимия, с обяснения за забравен ключ на катинара.
От
заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза се установява,
че общата стойност на инкриминираните вещи,
към момента на извършване на деянието, е 106 лв. Съдът възприема
заключението тъй като същото е обосновано, обективно и изготвено от лице, което
има необходимите специални знания.
На основата
на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Подсъдимият П.М.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195,
ал. 1, т. 3, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, тъй като на 22.10.2013г.,
от вилен имот в местността „Гладния рът", в землището на с. Бежаново, обл.
Ловеч, като посредствен извършител, използвайки лицата М.Р.Ф. и М.Р.Ф. ***,
действали без умисъл за престъпление, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - разбил входна врата, отнел чужди движими вещи -
електрическа готварска печка, неустановена марка, със сериен № 11670, на
стойност 62.00 лв., 2 бр. дюшеци с жълти и червени райета и 2 бр. дървени
табли, или всичко на обща стойност 106.00 лв., от владението и собствеността на
С.Ц. ***, без съгласието й, с намерението противозаконно да ги присвои.
Посочените вещи са годен предмет на престъплението, тъй като тя са движими,
всички те имат определена стойност и правото на собственост върху тях не
принадлежи на подсъдимия, а на трето лице.
От обективна
страна подсъдимият е осъществил действие по прекъсване на фактическата власт на С.Ц.Ц. върху посочените вещи, намиращи
се в собствения й вилен имот, като ги взел от там, и установил своя фактическа
власт върху тях с възможност за извършване на разпоредителни действия. От
обективна страна е налице квалифициращия
признак по чл. 195, ал. 1, т 3, пред. 1 НК - разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
тъй като отнемането на вещите е извършено след като входната врата на вилата е
разбита. От обективна страна, както разбиването на вратата, така и
преустановяване фактическата власт върху вещите, е извършено непосредствено от
свидетелите М.Ф. и М.Ф., които
са заведени до вилния имот от подсъдимия, обяснявайки им, че вилата е негова, и
единия от тях /св. Ф./ е мотивиран от него да разбие вратата и да натоварят на
каруцата инкриминираните вещи. При това положение съдът прие, че деянието е
извършено от подсъдимия в условията на посредствено извършителство, чрез
използване на М.Ф. и М.Ф., действащи
без умисъл за престъпление.
От субективна страна деянието
е извършено виновно, при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Същият е съзнавал, че
взема чужди вещи, без съгласието на собственика им, че отнемането им е чрез
използване на М.Ф. и М.Ф., че
последните действат без умисъл за престъпление, уверявани от него, че е собственик
имота, от където ги вземат. Подсъдимият е предвиждал отнемането на вещите,
като е целял установяване на собствена фактическа власт върху тях. Налице е и
намерение противозаконно да присвои вещите, като се разпореди в собствен
интерес.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия П.М.Й. за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. 1,
вр. чл. 194, ал. 1 НК.
При
индивидуализацията на наказанието и наказателната отговорност на подсъдимия
съдът съобрази следното:
За
престъплението, извършено от подсъдимия, е предвидено наказание лишаване от
свобода от една до десет години /чл. 195, ал. 1 НК/. В рамките на посочената
санкция съдът индивидуализира наказанието на П.М.Й. за извършеното от него престъпление,
ръководейки се от правилото на чл. 54 НК като взе предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, размерът на увредените блага,
времето и мястото на извършване на деянието, подбудите за извършването му,
степента на вината и всички останали обстоятелства по делото, както и целите на
наказанието, предвидени в чл. 36 НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът изведе от доказателствения
материал – миналите осъждания на подсъдимия. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът възприе – относително ниската стойност на отнетите вещи
/106 лв./. Наред с тях, при преценка конкретната обществена опасност на дееца
разкрита, чрез начина на извършване на деянието – чрез използване на други лица,
манипулирайки представите им относно правото на собственост върху отнетите
вещи, както и последващото поведение на подсъдимия, изявено при залавянето му
на местопрестъплението – представяйки се за собственик и отричайки познанството
си с използваните от него лица. Съобразявайки в съвкупност посочените
обстоятелства и отчитайки тяхната относителна тежест, съдът прие, че за
постигане на целите по чл. 36 НК, наказанието на П.М.Й. следва да бъде
индивидуализирано в рамките на санкцията по 195, ал. 1 НК при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложи
наказание на същия подсъдим в размер на една година лишаване от свобода.
Независимо от
миналите осъждания на подсъдимия, от които едно на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, отложено при условията на чл. 66, ал. 1 НК, съдът
прецени, че постигане целите на чл. 36 НК не би се осуетило с повторно отлагане
изпълнението на настоящето наказание лишаване от свобода. Подсъдимият не е
осъждан за престъпления против собствеността, като всичките му минали осъждания
са за неплащане на издръжка, което го характеризира като личност с неутвърден
престъпен стереотип, към което следва да се добави и неговата възраст – 69
навършени години. Воден от тези съображения и на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът
отложи изпълнението на наказанието една година месеца лишаване от свобода за
срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Във връзка с отлагане
изпълнението на наложеното наказание и постигане на поправително и
превъзпитателно въздействие спрямо личността на П.М.Й., /т.е. на две от целите,
установени в чл. 36 НК/, съдът прие, че е наложително през изпитателния срок спрямо
същия подсъдим да бъде приложена пробационна марка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК –
задължителна регистрация по настоящ адрес с. Бежаново, Община Луковит, ул. „П.
К. Я.” № 7, с периодичност два
пъти седмично. Спрямо подсъдимия вече е оказвано въздействие със средствата на
наказателното право, чрез осъждането му на лишаване от свобода, чието
изпълнение е било отложено и което не е било достатъчно за постигане на
индивидуална превенция. Наред с осъждането му, пробационната мярка ще засили
възпиращия ефект върху подсъдимия и ще снижи риска от негови бъдещи рецидиви.
Водим от горната преценка и отчитайки, че на подсъдимия М. е наложено наказание
една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, съдът прие, че са
налице предпоставките на чл. 67, ал. 3 НК, прилагайки марка за пробационен
надзор през изпитателния срок
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: