№ 9483
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20231110100523 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ю.К.Б.“ ЕООД ЕИК 2ЕИК за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК против Б. Ж. Д. ЕГН ********** за вземания в размер на
1500,00 изискуема главница по договор за потребителски кредит №7912 от 07.07.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.01.2023 г. до изплащане на вземането, 40,35 лева
договорна лихва за периода 07.07.2021 г. до 26.09.2021 г., 127,43 лева лихва за забава за
периода 07.08.2021 г. до 02.12.2022г., 301,00 лева по чл. 5.5 от Общите условия на
заявителя за предоставяне на потребителски кредит и 252,00 лева такса за разглеждане
съгласно договора за кредит, дължима считано от 07.07.2021 г.
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, като за останалата част от вземанията заявлението следва да се отхвърли поради
нищожност на клаузите в договора, касаещи тяхната дължимост поради противоречие със
закона и добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за
изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
В случая се претендират вземания по договор за потребителски кредит, поради което
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което
по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за
потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Според чл. 5.1 от договора кредитополучателят дължи еднократна такса за
разглеждане: 252,00 лева. Еднократната такса за разглеждане, дължима в деня на подписване
на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от кредитополучателя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план описан в чл. 9.1 от договора.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Така формулирана, разпоредбата на чл. 5.1 от договора противоречи на посочената
норма на закона – чл.10а ЗПК, което означава, че е неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй
като облагодетелства кредитора, като предвижда получаването на такса, която не се допуска
от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задължение.
Съгласно чл. 5.5 от ОУ клиентът се задължава в случай на неизпълнение на
задълженията си по договора точно и в срок, да възстанови на ЮтеКредит виновно
причинените разходи за административно обслужване съгласно действащата Тарифа на
ЮтеКредит и при стриктно съобразяване на реално извършените от ЮтеКредит действия.
1
Уговорената допълнителна такса в общите условия към договора е свързана изцяло със
забавата на длъжника. Отговорността му за разноски така, както е предвидена, по
съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални разходи по събиране
на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението. Уговарянето и
събирането на посочените разходи по същество цели заобикаляне на ограничението на чл.
33, ал. 1 от ЗПК, според която при забава в плащанията от страна на потребителя кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Също така,
съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. В случая, уговореното
заплащане на обезщетение за забава под формата на такса цели именно неправомерния
резултат, поради което съдът намира клаузата за нищожна на това основание. Уговорката
дава възможност на заемодателя да претендира наред с обезщетението за забава върху
главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата на длъжника, а всяко
допълнително предвидено плащане по повод забава на длъжника представлява заобикаляне
на разпоредбата на закона.
Изложеното води до извода, че стойността на кредита се оскъпява с разходи, които
реално не са извършени, което е предпоставка за неоснователното обогатяване на заявителя
за сметка на длъжника. Такава уговорки се явяват нищожни, поради противоречие и с
добрите нрави. Поради това тези клаузи не пораждат права и задължения за страните,
респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението
по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли като противоречащо на закона.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. №3101/06./01.2023 г. на „Ю.К.Б.“ ЕООД ЕИК 2ЕИК
против Б. Ж. Д. ЕГН ********** в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземания за такси по чл. 5.5 от Общите условия
на заявителя за предоставяне на потребителски кредит в размер на 301,00 лева и за
разглеждане по чл. 5.1 от договора за кредит, дължима считано от 07.07.2021 г. в размер на
252,00 лева като неоснователно, както в частта на разноските съразмерно на отхвърлената
част от заявлението.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2