МОТИВИ към ПРИСЪДА № 1908/04.11.2010 г. ,
постановена по НОХД №
1761/2010 г. по описа на БРС
Съдебното
производство по делото е по реда на чл. 370-374 НПК и е образувано по повод
постъпилия в съда обвинителен акт на прокурор при БРП, с който против подсъдимия А.С.Д. с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че на 03.03.2009 г. в гр. Бургас, “Пристанище
Изток”, в района на Ремонтна работилница, чрез използване на техническо
средство – желязна щанга, отнел чужда движима вещ – 1 брой монетник на
кафе-автомат, марка “Зануси”, на стойност 390 лева, от владението на В.К.Г. с
ЕГН **********, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
В съдебно заседание
представителят на БРП поддържа обвинението против подсъдимия, не ангажира други
доказателства и пледира за определяне на подсъдимия на наказание при условията на
чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1 НПК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а именно – на наказание ЛОС за срок от една единадесет месеца, чието
изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от три години.
В хода на настоящото съдебно производство като
граждански ищец по делото е конституиран пострадалият от деянието на подсъдимия
по обвинението – свид. В.К.Г., като за съвместно разглеждане в наказателното
производство е приет предявеният от последния граждански иск против подсъдимия
за сумата от 390 лв., представляваща причинени от деянието на подсъдимия
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането – 03.03.2009 г. до окончателното й изплащане. Така
конституираният по делото граждански ищец поддържа приетия от съда граждански
иск, счита същия за доказан по основание и размер и моли съда за уважаването
му, като не ангажира други доказателства и претендира и присъждането на
направените от него по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия не оспорва фактическата обстановка по обвинението и правната квалификация на деянието, считайки
обвинението срещу подсъдимия за изцяло доказано от обективна и субективна
страна, също не ангажира други доказателства и моли при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 НК да бъде наложено на подсъдимия наказание ЛОС за срок от шест
месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за срок от
три години. Предявения против подсъдимия граждански иск защитникът на
подсъдимия счита доказан по основание.
Подсъдимият
се признава за виновен, съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено
справедливо наказание.
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подс. Д. не е осъждан.
На 03.03.2009 г. подс. Д.,***, “Пристанище
– Бургас”, в района на Ремонтна /централна/ работилница, до бившия хладилен
склад, отишъл до разположен в непосредствена близост до входа на склада
кафе–автомат, марка „Зануси” - втора употреба, собственост на свид. В.К.Г..
Отивайки до кафе-автомата, подсъдимия - с помощта на желязна щанга, която носел
в себе си – изкъртил и отнел монетника на автомата, който бил марка “NRI-G26” и също бил втора употреба. В този
момент подсъдимият бил забелязан от свид. И.Д.Д – охранител в “***”, който бил
на работа в района и който незабавно се обадил, за да съобщи за случилото се на
свид. ННК – също охранител в “***”. Последният от своя страна незабавно откарал
на местопроизшествието свид. ДЖС, който на тази дата бил на работа като
началник смяна на охраната в “Пристанище – Изток” гр. Бургас. На място тримата
свидетели установили, че кафе-автомата действително е взломен и от него липсва
монетника. След няколко дни подс. Д. върнал монетника – чрез свид. ЗГП - на
свид. В.Г., но така върнатият монетник – предвид разбиването му с метална
щанга, вече бил неизползваем по предназначение и това наложило закупуването на
нов такъв от свид. Г..
Към датата на отнемането му, стойността на
монетник марка “NRI-G26” – втора употреба,
възлизала на 280 лв.
Към настоящия
момент сумата от 280 лв. не е възстановена от подсъдимия на свид. В.Г..
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен
начин от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства, обективирани в гласните и писмените доказателствени средства и в
неоспореното от страните заключение на вещото лице по назначената повторна
оценъчна експертиза /на л. 21-30 и 64 по описа на материалите по ДП №
01-455/2009 г. на І РУП – Бургас – приобщени по реда на чл. 373, ал. 1, вр. чл.
372, ал. 3, вр. чл. 371, т. 1, вр. чл. 283 НПК, и на л. 28, 37 и 49 по описа на
материалите по НОХД № 1761/2010 г. на БРС/, а и не се оспорва от самия подсъдим
в хода на цялото наказателно производство.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ:
С оглед на
така приетата за установена по делото фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, тъй като на 03.03.2009
г. в гр. Бургас, “Пристанище Изток”, в района на Ремонтна работилница, чрез
използване на техническо средство – желязна щанга, отнел чужда движима вещ – 1
брой монетник на кафе-автомат, марка “Зануси”, на стойност 280 лева, от
владението на В.К.Г. с ЕГН **********, без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК е обусловена от използваното
от подс. Д. за извършване на кражбата техническо средство – метална щанга.
Деянието е извършено от подсъдимия при формата на вината “пряк умисъл”
по см. на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
тяхното настъпване.
Отново с оглед така приетата за установена по делото фактическа
обстановка съдът намира, че по повдигнатото обвинение в частта му за сумата над
280 лв. до посочената в обвинителния акт такава от 390 лв., подс. Д. следва на
осн. чл. 304 НПК да бъде оправдан.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
За
престъплението на подсъдимия законът предвижда наказание ЛОС за срок от една до
десет години. Съдът счита, че за целите по чл. 36 НК за така извършеното от
подс. Д. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, на последния
следва да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а
именно – наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. При определяне
конкретния размер на наказанието съдът съобрази степента на обществена опасност
на деянието и дееца – подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършване на
деянието, доброволно е предал отнетата вещ (макар и вече негодна по предназначение),
оказал е съдействие в хода на разследването, както и изразява съжаление и
разкаяние за стореното. Отново като съобрази целите на чл. 36 НК и
гореизброените обстоятелства, съдът намира, че изпълнението на така наложеното
на подсъдимия наказание следва на осн. чл. 66, ал. 1 НК да бъде отложено за
срок от ТРИ ГОДИНИ.
ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК:
Поради признаването на подс. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение
за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 НК, както и
предвид безспорно установеното по делото обстоятелството, че към настоящия
момент стойността на отнетата вещ не е възстановена на пострадалия свид. В.Г., съдът
намира предявения от последния против подсъдимия граждански иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 390 лв., представляваща причинени от деянието
по обвинението имуществени вреди, за изцяло доказан по основание. Относно
размера на този иск, съдът – с оглед цитираното заключение на вещото лице по
повторната оценъчна експертиза и показанията на самия свид. Г., дадени в хода
на съдебното производство относно вида и марката на отнетия монетен автомат,
намира иска за доказан за сумата от 280 лв., а за сумата над 280 лв. и до
претендираната такава от 390 лв. – намира иска за недоказан по размер. Ето защо
съдът счита, че така предявения от свид. Г. против подс. Д. граждански иск
следва да бъде уважен частично, като подсъдимият следва да бъде осъден да заплати
на свид. Г. сумата от 280 лв., представляваща причинени от деянието по обвинението
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на увреждането - 03.03.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, а в
останалата му част - за сумата над 280 лв. и до претендираната такава от 390
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.03.2009 г. до
окончателното й изплащане, искът следва да бъде отхвърлен.
РАЗНОСКИТЕ:
Поради уважаването на предявения против подсъдимия граждански
иск – макар и частично, съдът намира претенцията на гражданския ищец Г. за
присъждане на направените от него по делото разноски за основателна, поради
което и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК осъди подсъдимия за заплати на Г. такива
разноски в размер на 200 лв. /за заплатено от последния адвокатско
възнаграждение по делото – на л. 39 по описа на материалите по НОХД № 1761/2010
г. на БРС/.
Накрая съдът се произнесе и по въпроса за направените в хода на
наказателното производство по обвинението против подсъдимия съдебно-деловодни
разноски общо в размер на 150 лв., от които 100 лв. - за възнаграждение на
вещото лице по повторната оценъчна експертиза /на л. 48 и 49 по описа на
материалите по НОХД № 1761/2010 г. на БРС/ и 50 лв. - дължима държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, които разноски – предвид признаването
на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и частичното уважаване на
гражданския иск – на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът възложи в тежест на
подсъдимия.
Останалите разноски по делото в размер на 40 лв. - за
възнаграждение на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство
първоначална оценъчна експертиза - предвид обстоятелството, че заключението по
тази експертиза не беше прието по делото от съда /на л. 41 по описа на
материалите по НОХД № 1761/2010 г. на БРС), следва да останат за сметка на
държавата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искър Искъров
Вярно с оригинала.
Секретар: Диана Пеева