РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Козлодуй, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жаклин Г. Димитрова Алексиева
при участието на секретаря Капка К. Качева
като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско
дело № 20211440101029 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание
чл. 240, вр. чл. 86 ЗЗД подадена от Н. ИЛ. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: против Й. ИВ. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Козлодуй,
обл. Враца,
С молбата се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Й. ИВ. Й., ЕГН ********** да заплати на Н. ИЛ. Н., ЕГН
********** сума в размер на 14000,00 лв. /четиринадесет хиляди/ лева,
представляваща получен от него паричен заем, по сключен между страните
устен договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата.
Към исковата молба ищецът е приложил платежно нареждане от
УниКредит Булбанк.
С исковата молба се твърди, че ответникът е син на сестрата на ищеца.
Същият бил във финансово затруднено състояние по повод изтеглени бързи
кредити, поради което ищеца бил помолен от ответника и неговата майка,
сестра на ищеца, да даде паричен заем в размер на 14000 лева. Ищецът Й.
твърди, че се е съгласил и на 15.09.2016 год. превел в банкова сметка на
1
ответника, открита в „УниКредит Булбанк”, офис Козлодуй, сума в размер на
14000 лева. 1 Твърди се също така, че страните имали уговорка след няколко
месеца ответникът да започне връщане на дължимата сума на месечни
вноски, според възможностите си, което не било сторено. Ищецът заявява, че
многократно се е срещал ответника и неговата майка, сестра на ищеца, и е
искал да му бъдат върнати дадените пари, като от няколко месеца ответникът
отказвал да се среща с него и да му върне парите.
Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището
на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 240, вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът Н.Н. твърди, че ответникът Й.Й. – негов племенник, се е
задължил по устно сключен договор за заем на парична сума в размер на 14
000 лева, които ищецът превел по банкова сметка открита на името на
ответника в УниКредит Булбанк с преводно нареждане на 15.09.2016 год.,
като ответникът не е изпълнил задължението си да започне връщане на
дължимата сума на месечни вноски, според възможностите си, до пълното й
връщане. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 14
000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 26.08.2021г. Претендира и направените в производството разноски.
Ответникът Й.Й. твърди, че е получил сумата от вуйчо си на посочената
от него дата, но, че е върнал по-голямата част от нея.
Обстоятелствата и фактите, описани в исковата молба, се установяват
безспорно от разпита на свидетеля Снежина Тодорова Н.а – съпруга на ищеца
и свидетеля Веселка Илиева Стоичкова – майка на ответника и сестра на
ищеца. Техните свидетелски показания са кредитирани от съда като
достоверни, тъй като са непротиворечиви с писмените доказателства по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
2
Договорът за заем за потребление (паричният заeм) е неформален,
реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните
последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази
сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква
притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер.
При систематизиран преглед на съдебните актове, постановени от ВКС
по приложението на чл. 240 ЗЗД, се установява следното:
С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на
заемната сума, представлява съществен елемент на договора, поради което
установяването на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното
връщане е въпрос на доказване. За доказването на договора и на факта на
предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от
ГПК. Приложими са всички доказателствени средства без свидетелски
показания (с оглед забраната на чл. 164 от ГПК). При наличие на частни
документи, подписани от страните, които са ги съставили (договор за заем и
предварителен договор, съдържащ изявление за реално получаване на
предоставената сума), които не са оспорени, същите съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от
посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така,
както са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от 26. 03. 2015 г. по гр. д.
№ 4638 / 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
В Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122 / 2014 на ВКС, III
г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167 / 2011 г. на ВКС, ІV
г.о. е налице произнасяне по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.
164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем, над определената в
закона стойност. В цитираните съдебни актове е прието, че в производството
по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД в случай, че предаването на
паричната сума е установено – налице е писмен документ за предаване на
сумата, но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите
елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски
показания.
Според разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, пр. второ ГПК, свидетелски
показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване
3
на договори на стойност, по-голяма от 5000 лева и не са сключени от съпрузи
или роднини в определена степен на родство и сватовство. Ограничението по
чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване
на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато
спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за
смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на
отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните;
при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да
изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на
преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани
задълженията по него след сключването му. Както се отбеляза, заемът за
потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата
липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството
по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при
оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са
дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е
погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че
предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво
основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от
друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този
източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на
писмен документ за предоставяне на сумата по заема, то забраната за разпит
на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното
правоотношение, което е над определената в закона стойност. Поради
реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява
съществен елемент на договора и установяването на предаването й със
задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При
наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (в
4
този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС,
IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III
г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение
от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010 г.
по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).
Съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира,
че ищецът е провел пряко и пълно доказване на твърдените от него факти.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира
предявения главен иск за основателен до размер на 1000,00 лева по следните
съображения:
По смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на наемателя да я върне. Договорът е реален и
се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от
постигане на съгласието на страните. Поради това, независимо дали е налице
писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването
на правопораждащи факти в обективната действителност.
При анализа на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира, че ищецът е установил пълно и главно всички елементи от
фактическия състав на претенцията си за връщане на сумата по договора за
заем. Въпреки многобройните опити за доброволно уреждане на
отношенията, средствата не били възстановени изцяло.
Свидетелските показания относно сключването на договора, респ.
предаването на сумата, са допустими, по арг. от чл. 164, ал.1, т.3 ГПК.
Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 ГПК, намира, че показанията
на свидетелите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни,
последователни непосредствени и касаят лично извършени действия. Същите
5
кореспондират с останалите доказателства и изложеното в исковата молба.
По делото е представено заверено копие на платежен документ, от
който е видно, че на посочената дата ответникът е получил исковата сума.
Наличието на писмени доказателства обуславя извод за доказаност на
заемното правоотношение между страните, във връзка с което ответникът е
получил исковата сума. От разпитите на двамата свидетели се установява
връщането й до размер на 13000 лева, като страните не са уговаряли срок на
връщане, нито законна лихва върху сумата, не са ангажирани и доказателства
за плащане в хода на настоящия процес. Ответникът заема изцяло позиция,
като не оспорва въведените от ищеца твърдения, че не е върнал парите, но
само до размер на остатък от 1000,00 лева, тъй като от 2017г до 2020г. е бил
върнал на месечни вноски по 500,00 лева всяка, която сума предавал на
съпругата на ищеца, свидетелката Снежина Н.а, която не отрича факта, че е
получавала пари, но твърди, че били за други дадени, за което по делото
липсват доказателства. Същевременно, приетите доказателства установяват
пълно и главно всички елементи от фактическия състав на главната искова
претенция. Ето защо и доколкото се установи погасяване на по-голямата част
от сумата, предявеният иск следва да бъде уважен до размер на 1000,00
лева, като се осъди ответникът да върне остатъка от заетата сума до този
размер, а искът на ищеца за сумата над 1000,00 лева до претендираната сума
от 14 000,00 лева следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съразмерно с
уважената част в размер на 50,00 лева за платена държавна такса и 300,00
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, общо 350,00 лева. В полза на
ответника на основание чл. 78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част
от иска разноски се дължат в размер на 300,00 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение или след приспадане в тежест на ответника следва да бъдат
възложени 50,00 лева.
По изложените съображения Козлодуйският районен съд
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА, на основание чл. 240 от ЗЗД, Й. ИВ. Й., ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИЛ. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: сумата
1000,00лв. /хиляда лева и 00ст./, представляваща паричен заем по сключен
между страните устен договор, като ОТХВЪРЛЯ иска за размера над 1000,00
лева до претендираната сума от 14 000,00 лева, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молрба, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Й. ИВ. Й., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Козлодуй, ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИЛ. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Козлодуй, направените разноски по
делото в размер на 50,00 лв./петдесет лева и 00ст./.
Решението може да се обжалва пред Врачански окръжен съд от
страните в двуседмичен срок от датата на връчването му.
Да се публикува съгласно ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7