Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,04.08.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на двадесет и втори юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

при секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА

и прокурора сложи за разглеждане

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 1244 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.

С решение от 18.8.2014 г. СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, 73-ти с-в, постановено по гр.д. №16003 по описа за 2013 г. :ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК *******, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, следните суми:

- на осн. чл.213, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД – 110,96 лв., представляваща неплатената част от обезщетението за претъпените на 22.7.2008 г. при ПТП в гр. София, имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №*******, в чиито права е встъпил ищецът по силата на договор за застраховка - полица №********* срещу ответника като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност - полица 081080000719 със собственика на л.а. с рег. №*******, с който виновно са причинени повредите, до плащане на главницата;

- на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД – 34,36 лв. представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата по чл.213, ал.1 от КЗ за периода 21.12.2008 - 10.4.2013

- на осн. чл.78, ал.1 от ГПК - 37,40 лв., за направените по делото разноски за държавна такса, възнаграждения на вещи лица и адвокат, съразмерно на уважените части от исковете

като ОТХВЪРЛЯ частично иска по чл.213, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД, само в частта, представляваща разлика между уважената част от иска и пълния предявен размер от 2136,99 лв., както и частично иска по чл.86, ал.1 ЗЗД – само в частта, представляваща разлика между уважената част и пълния предявен размер от 1001,00 лв.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца З.Б.В.И.Г. да плати на ответника Д.З. АД, сумата от 293,77 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

С определение № 210336 от 05.09.2019 г. решението е допълнено относно законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.04.2013 г. до окончателното й изплащане. Допусната е очевидна фактическа грешка в частта относно претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД- 34,36 лв., представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата по чл.213, ал.1 КЗ като вместо „за периода 21.12.2008 г.- 10.04.2013 г.“ да се чете „11.04.2010 г.- 11.04.2013 г.“

Подадена е въззивна жалба от З. „Б.В.и.Г.“, ищец пред СРС. Решението се обжалва в частта, в която претенциите са отхвърлени с изключение на претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 661 лв. до 1 001 лв. Излагат се доводи за неправилност. Сочи се, че СРС правилно бил възприел фактическата обстановка, но достигнал до погрешни изводи. СРС се позовал на заключението на САТЕ, но същото било оспорено. СРС не допуснал повторна експертиза, нито поставил допълнителна такава. Счита, че това представлява процесуално нарушение. Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на СРС в обжалваните му части и да постанови друго, с което претенциите да бъдат приети изцяло за основателни. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника /пред СРС/- Д.З. АД.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивника е бил уведомен на 02.09.2016 г. Въззивната жалба е подадена на 16.09.2016 г./по пощата/, следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

По доводите във въззивната жалба:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.213, ал.1 КЗ, отм., обективно съединен с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 213. (1) от КЗ,отм. с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

Спорно по делото е обстоятелството как следва да се определи размера на дължимото застрахователно обезщетение, респ. платил ли е недължимо в повече ищеца, застраховател на увреденото МПС, чийто водач не е виновен за ПТП и оттук до каква сума е налице суброгация по смисъла на чл.213 КЗ, отм.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че иска по чл.213,ал.1 КЗ, отм. е основателен за разликата между средните пазарни цени за поправяне на автомобила, които се установяват от САТЕ с платеното от ответника обезщетение по чл.213, ал.1 КЗ за 5694,96 лв. – 5584,00 лв. = 110,96 лв. Ищецът бил встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, респ. застрахователя по договора за застраховка Гражданска отговорност, до размера на платената от него пазарна цена за отстраняване на повредите, а не до размера на по-високата цена. Това следвало от обстоятелствата, че ищецът е задължен по чл.208, ал.1, вр. ал.8 КЗ да обезщети застрахования до размера на вредата към датата на произшествието. Разпоредбите на чл.203-205 КЗ сочели, че ищецът е задължен да обезщети застрахования именно до размера на пазарните цени. Оттук, се налагал извода, че встъпва правата на застрахования само до този размер, а платеното в повече е неоснователно обогатяване за застрахования и основанието за възможна претенция от страна на ищеца било различно от чл.45 ЗЗД, респ. изключвало субругацията по чл.213, ал.1 от КЗ. Отклонението от пазарните цени – в по-високи размери, било за сметка на застрахователя по договора „Каско” – т.е. ищеца. Затова, съдът е приел, че искът е основателен до установения по делото пазарен размер за отстраняване на повредите по посочения автомобил с частично погасеното от ответника обезщетение по чл.213, ал.1 КЗ – 110,96 лв., а за разликата до пълния предявен размер от – 2136,99 лв. следвало да се отхвърли.

По отношение на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД СРС е приел, че до завеждане на исковата молба ответникът дължи на ищеца главницата от 110,96 лв. Ответникът на осн. чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.2 от ЗЗД, вр. чл.213а от КЗ, изпадал в забава от изтичането на 30- дневен срок от връчването на поканата – 20.11.2008 г. Обезщетението за забава представлявало периодична претенция, поради което се погасявало по давност за срок от 3 години – чл.111, б.В от ЗЗД. По делото не се събрали доказателства ищецът да е предприел действия за спиране или прекъсване на давността за частта от претенциите му, които прехождали с три години подаването на исковата молба и затова следвало да се приеме, че частта от обезщетението за забава, което е кумулирано от главното вземане през периода 20.12.2008 – 10.4.2010 г., е погасено по давност. Обезщетението за забава следвало да се изчисли за периода 11.4.2010 – 11.4.2013 г. въз основа на главното вземане по чл.213, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 110,96 лв. Съдът е изчислил по реда на чл.162 ГПК законната лихва, с която се съизмерява обезщетението за забава и е определил същата в размер е в размер на 34,36 лв. В тази му част искът е приет за основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 1001,00 лв. - отхвърлен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция излага следните мотиви:

Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 203, ал. 3 КЗ/. Изложената от настоящия състав по-горе теза се подкрепя от трайната съдебна практика, вкл. и на ВКС на РБ, постановена по реда на чл.290 ГПК, така например решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д.№ 1069 по описа за 2010 г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ ТО.

Въззивната инстанция приема, че обезщетение с оглед приетото от задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, се дължи по действителните пазарни цени. В случая установената от САТЕ, изготвено от вещото лице инж.Ангел Маринов, пазарна цена възлиза на 8440,51 лв., т.е. по-висока от посочената във фактурата в размер на 7705,99 лв.

Установява се, че към датата на настъпване на застрахователното събитие лекият автомобил е на 2 години и 1 месеца от първоначалната регистрация.

Заключението на вещото лице инж.Вапцаров не следва да бъде кредитирано, тъй като същото е оспорено и най-вече –необосновано. При изслушването си в о.с.з. на 17.03.2014 г. самото вещо лице е посочило, че не може да конкретизира източниците на цените по които е работил.

Видно от протокола за о.с.з, състояло се на 17.03.2014 г. съдът е приел, че искането за допълнителна САТЕ е относимо за изясняване на фактите от предмета на делото, а същевременно е отхвърлил искането на ищеца за допускане на допълнителна експертиза.

След съобразяване на обстоятелството, че по отношение на сумата в размер на 15 лв. за ликвидационни разноски, е налице отказ от иска по реда на чл.233 ГПК и съответно влязло в сила определение в тази му част /виж л.59 и л.70 по делото пред СРС/, искът по чл.213 КЗ, отм., се явява основателен за сумата в размер на 2121,99 лв.

СРС е приел, че претенцията е основателна за сумата в размер на 110,96 лв., т.е. настоящата инстанция следва да доприсъди сумата в размер на 2011,03 лв.

Следователно, обжалваното решение, в частта в която искът по чл.213, ал.1 КЗ, отм. е отхвърлен за разликата над 110,96 лв. до 2121,99 лв. ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което се присъди сума в размер на още 2011,03 лв.

Тъй като разликата между сумата в размер на 7705,99 лв. /по фактурата/ и сумата платена от ответника – 5584, 00 лв. възлиза на 2121, 99 лв., а не на 2136,99 лв., то при положение, че по отношение на претенцията в размер на 15 лв.-ликвидационни разноски, производството по иска е прекратено на основание чл.233 ГПК, обжалваното решение в тази му част е недопустимо и като такова ще следва да бъде обезсилено.

В частта, в която претенцията по чл.213, ал.1 КЗ, отм. е уважена, решението като необжалвано е влязло в сила.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Пред настоящата инстанция спорът се състои до основателността на тази претенция за разликата над присъдената от СРС сума в размер на 34,36 лв. до 661 лв./Не сме сезирани за разликата над 661 лв. до пълния предявен размер/.

При положение, че се прие, че искът по чл.213, ал.1 КЗ, отм. е основателен за сумата в размер на 2121,99 лв., то претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД като акцесорна следва да покрива забавата за плащането на главница в размер на 2121,99 лв., а не 110,96 лв., както е приел СРС.

Размерът на лихвата за забава, изтекла за периода от 11.04.2010 г. до 11.04.2013 г., определен при условията на чл.162 ГПК, се явява сума от 656,31 лв. От последната СРС е присъдил 34,36 лв. или настоящата инстанция следва да доприсъди сума в размер на още 621,95 лв.

Налага се извод, че обжалваното решение ще бъде отменено в частта, в която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена за разликата над 34,36 лв. до 656, 31 лв. и ще се доприсъди сума в размер на 621, 95 лв.

Решението в частта, в която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена за разликата над 656, 31 лв. до 661 лв. е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.

В частта, в която е присъдена сумата в размер на 34,36 лв. решението като необжалвано е влязло в сила.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Пред първата съдебна инстанция:

При този изход на спора решението се явява неправило и в частта за разноските.

На ищеца разноски се следват за уважената част на претенциите или такива в размер на 714,7 5 лв. /при направени в общ размер от 807,67 лв./. СРС е присъдил разноски в размер на 37,40 лв. или се следват разноски още в размер на 677,35 лв.

На ответника разноски се следват в размер на 35,44 лв. /при направени такива в размер на 308,04 лв./. СРС е присъдил разноски в размер на 293,77 лв. Налага се извод, че за разликата над 35,44 лв. решението ще бъде отменено.

Пред въззивната инстанция:

На въззивника разноски се следват за частта, за която беше прието, че въззивната жалба е основателна или такива в размер на 782 лв. /при направени в размер на 788,32 лв., от които 472,80 лв.-адв.възнаграждение с вкл.ДДС/.

Въззиваемият не претендира разноски и такива не му се присъждат.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение от 18.8.2014 г., постановено от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, 73-ти с-в, по гр.д. №16003 по описа за 2013 г., в частта, в която искът по чл.213, ал.1 КЗ, отм., предявен от З. „Б.В.и.Г.“, ЕИК *******, срещу „Д.з.“ АД, ЕИК *******, е отхвърлен за разликата над 110,96 лв. до 2121,99 лв., както и в частта, в която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена за разликата над 34,36 лв. до 656, 31 лв., както и в частта, в която в полза на „Д.з.“ АД, ЕИК *******, са присъдени разноски над 35,44 лв.

И вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.В.и.Г.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, пл.“*******, съдебен адрес:***- адв.К., на основание чл.213, ал.1 КЗ, отм., сумата в размер на 2011,03 лв., представляваща разликата между присъденото от СРС и дължима неплатена част от обезщетение за претъпените на 22.7.2008 г. при ПТП в гр. София, имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №*******, в чиито права е встъпил ищецът по силата на договор за застраховка - полица №********* срещу ответника като застраховател по договор за застраховка Гражданска отговорност - полица 081080000719 със собственика на л.а. с рег. №*******, с който виновно са причинени повредите, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.04.2013 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОБЕЗСИЛВА решение от 18.8.2014 г., постановено от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, 73-ти с-в, по гр.д. №16003 по описа за 2013 г., в частта, в която искът по чл.213, ал.1 КЗ, отм., предявен от З. „Б.В.и.Г.“, ЕИК *******, срещу „Д.з.“ АД, ЕИК *******, е отхвърлен за разликата

над 2121,99 лв. до 2136,99 лв., като недопустимо.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.8.2014 г., постановено от СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, 73-ти с-в, по гр.д. №16003 по описа за 2013 г., в частта, в която претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлена за разликата над 656, 31 лв. до 661 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

Номер на акта:	4721
Дата:	4 август 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия:	Анелия Здравкова Маркова

Дело:	20201100501244
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	31 януари 2020 г.

Решение по дело №1244/2020 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Производството е по реда на чл.258 и следв ГПК.