Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, ....06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ.
като разгледа докладваното от съдия
Йовчева ч. гр. дело № 4160 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗК Лев Инс“ АД
срещу постановление за разноски на частен съдебен изпълнител Б.Б.по
изпълнително дело № 20208560402531, обективирано в разпореждане за разноски от
05.01.2021г., с което е отказано намаляване на приетите с разпореждането
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. до минималния размер
по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждение, както и намаляване на пропорционалната такса по т.
26 от ТТР към ЗЧСИ. Поддържа, че извършените от процесуалния представител на
взискателя действия в изпълнителното производство се изразяват единствено в
изготвяне на молба за неговото образуване, поради което от длъжника са дължими
разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер
на 200 лв. Твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да бъде
включен при определяне на пропорционалната такса по т. 26 от ТТЗЧСИ. Моли съда
да отмени обжалваното постановление.
Взискателят С.С.А.е депозирал възражение,
с който оспорва жалбата. Поддържа, че заплатеният адвокатски хонорар е в
минимален размер и представлява сбора от минималните възнаграждения за
образуване на делото и неговото водене по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Навежда
доводи, че освен молбата за образувано на изпълнителното дело от страна на
упълномощения от нея адвокат са извършвани и други действия по процесуално
представителство.
По делото са депозирани мотиви по реда
на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ Б.Б., с които се заявява становище за
неоснователност на жалбата, по подробно изложени съображения.
Софийският градски съд, след като взе
предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело изпълнително дело № 20208560402531
по описа на ЧСИ Б.Б.е образувано по молба на С.С.А.от 11.12.2020 г. за
изпълнение на вземания по изпълнителен лист от 01.12.2020 г. по гр.д. № 6191/2018г.
и гр.д. № 14102/2017г. срещу „ЗК Лев Инс“ АД. С молбата е направено искане за
определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. с ДДС. Към нея е
представен договор за правни услуги и процесуално представителство, в който е
уговорено възнаграждение от 1 000 лв., с посочване, че същото е заплатено
изцяло в брой.
По делото е налице изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника, получена от него на 18.12.2020г., в която са
посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, вкл.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., както и дължими такси по
ТТРЗЧСИ в размер на 559,44 лв.
Видно от протокол за извършено
погасяване /л. 56 от и.д./ на 29.12.2020г. е постъпило плащане от 3 480,81 лв.,
с която са погасени суми по изпълнителното дело, вкл. 200 лв. от общо 800 лв. –
адвокатско възнаграждение и 304,61 лв. от общо 366,24 лв. – такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
С възражение от 21.12.2020г. жалбоподателят е оспорил размера на
определените от съдебния изпълнител размер на адвокатско възнаграждение за
взискателя и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от
05.01.2021г. съдебният изпълнител е
намалил размера на дължимото адвокатско възнаграждение до 800 лв., като е
приел, че в основата за изчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се
включи и дължимото за изпълнителното дело адвокатско възнаграждение.
Видно от сметка № **********/14.12.2020г.
са начислени такси по т. 1, 5 и 9 в общ размер на 174,00 лв. с ДДС.
Настоящият съдебен състав счита, че
жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа
сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед
извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и
фактическа сложност на делото - така и ТР № 6/2013 г. на ОСГКТ на ВКС. В
конкретния случай, в хода на изпълнителното производство освен първоначалната
молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя не е извършвал
никакви други същински процесуални действия. Направеното искане за налагане на
запор и изпращането на запорни съобщения не налага различен извод, доколкото процесната
сума е заплатена доброволно от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
При
така изложеното, съдът счита, че на взискателя се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., а именно -
сумата 200 лв. Разпоредбата на т. 2 от Наредбата в случая е неприложима, тъй
като касае по - голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно
активно поведение от страна на процесуал- ния представител по проучване
имущества на длъжника, справки, предлагане на множество начини за изпълнение в
течение на производството и т. н.
Ето защо съдът приема, че жалбата е
основателна и следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
дължимия минимален размер от 200 лв.
По отношение на базата, върху която се
начислява дължимата пропорционална такса, жалбата е основателна. Съгласно т. 26
от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума. В размера на паричното вземане не се включват никакви такси и разноски по
самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, т.е. в настоящия случай - сумата от 2765 лв. В конкретния случай, за
вземания в размер от 1000 до 10 000 лв., таксата е в размер на 100 лв. + 8
на сто за горницата над 1000 лв. Съгласно чл. 27а от Тарифата, максималният
размер на пропорционалната такса не може да надвишава една десета от вземането.
Ето защо и в настоящия случай дължимата такса по т. 26 при материален интерес в
размер на 2765 лв., възлиза на сумата от 141,20 лв. или 169,44 лв. с ДДС. Видно
от представената сметка на съдебния изпълнител, останалите начислени по делото
такси по т. 1,5 и 9 от тарифата възлизат на 174,00 лв. с ДДС. По този начин,
общо дължимите по делото такси възлизат на 343. 44 лв. с ДДС.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ,
по частна жалба на „ЗК Лев Инс“ АД, постановление за разноски на частен съдебен
изпълнител Б.Б.по изпълнително дело № 20208560402531, обективирано в
разпореждане за разноски от 05.01.2021г., с което е отказано намаляване на
приетите с разпореждането разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
800лв. до минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждение, както и намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя С.С.А.по
изпълнително дело № 20208560402531 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, до
сумата от 200 лева.
ОПРЕДЕЛЯ таксите по изпълнително дело №
20208560402531 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ, дължими на основание
т. 1, 5, 9 и 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители в общ размер на 343. 44 лв. с ДДС.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на съдията Д. Ковачев
по ч.гр.д. 4160/2021г. на СГС, II
„А“ с-в
Не споделям становището на
мнозинството от състава, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение
за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата.
Считам,
че адвокатския хонорар е събрана сума по смисъла на т. 26 от Тарифата и се
включва в материалния интерес. Видно от самата Тарифа само авансовите такси не
се включват в базата за изчисляване на пропорционалната такса. Освен това както
е разяснено в т. 2 от ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС между взискателя и длъжника
възниква вземане от материално-правен характер за разноските по изпълнението,
което макар да не е включено в изпълнителния лист се събира в рамките на
изпълнението. За него акта на СИ има характер на пряко изпълнително основание. След
като адвокатския хонорар е вземане няма основание да се изключва от материалния
интерес по т. 26 от тарифата. Не се касае за такса по т. 26 върху такса по
същата точка, защото таксата по т. 26 не е вземане на взискателя. Страните по
материалното правоотношение са различни. Таксата се начислява за събраните
вземания с титуляр взискателя и не се начислява върху вземането на СИ за самата
такса-Тарифата не урежда такса върху самата такса по т. 26.
Предвид
горното таксата по т. 26 следваше да се изчисли върху сбора от вземането по
изпълнителния лист и адвокатския хонорар.
С-я: