РЕШЕНИЕ
Номер 953/13.12. Година
2019 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІ нак.състав
На 13 декември Година 2019
В публично заседание в следния
състав:
Председател: ПЕТЯ КОТЕВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: РОЗА РИЗОВА
Прокурор: ЙОРДАН ЧЕНКОВ
Като
разгледа докладваното от съдия КОТЕВА ЧН
дело номер 01975 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искане от Районна прокуратура Перник за задължително настаняване
и лечение по реда на чл.156, ал.1 от Закона за здравето на К.Л.Н. ***.
Представителят на
Прокуратурата поддържа направеното искане, като пледира лицето да бъде
настанено на лечение в Психиатрично отделение при МБАЛ „Р.А.”***, при
стационарна форма на лечение за период от един месец, с оглед становището на
вещото лице по приетата съдебно-психиатрична експертиза.
Лицето, чието
задължително настаняване и лечение се иска К.Л.Н. дава
обяснения, заявявайки,
че не се нуждае от лечение. Не проявява критичност към състоянието си.
Защитникът на
освидетелствания – адв. М.Г. ***, се солидализира със становището на прокурора
и вещото лице.
Пернишкия районен съд,
след като прецени доказателствата по делото по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
К.Л.Н.
е роден на *** ***. Живее в същия град, в ***Освидетелстваният К.Н. се води
на отчет към Психиатрично отделение при МБАЛ „Рахила А.”*** с диагноза
Параноидна шизофрения. Провеждал е многократно стационарно лечение, като
последната му хоспитализация по повод на поредно обостряне на психозата с
агресивен риск е била от 06.12.2017 г. до 23.01.2018 г. и е била постановена от
Районен съд Перник по реда на чл. 155 от Закона за здравето. Ефектът от
лечението е бил временен, тъй като лицето не провеждало редовно амбулаторно
проследяване. Впоследствие сам прекратил амбулаторната терапия, считайки, че не
се нуждае от лечение. В резултат на това си поведение за кратък период от време
настъпили обостряния и влошавания на психозата. Н. станал лесно раздразнителен
и конфликтен. Започнала да влиза в словесни конфликти с родителите си –
свидетелите М.Б.К. и Л.Н.К. и да отправя закани към физическата
неприкосновеност на майка си. Освидетелстваният счупил стъклата на вратите в
жилището, причинявайки си порезни рани. Отказвал на родителите си да проведе
консултация със специалист относно състоянието си, заявявайки им, че е здрав и
не е необходимо да поема лекарства. Свидетелите споделят, че не са в състояние
да му повлияят да започне доброволно лечение.
След
проведените изследвания на
освидетелствания от вещото лице по назначената съдебно-психиатрична
експертиза, същото е дало заключение, че К.Н. страда от психично заболяване с диагноза
Параноидна шизофрения-Хроничен ход. Параноидно-халюцинаторен синдром с психомоторно
неспокойствие и дезорганизирано поведение. Агресивен риск. Становището на
вещото лице е, че по данни от психиатричния преглед, стационарното проследяване
на освидетелствания и данните по делото се установява психотична продукция и
променен афект, които мотивират болестно поведение. Описаните по-горе
прояви са в причинна връзка с обостряне на заболяването и разгръщането на нов
психотичен пристъп, за овладяването на който се изисква активно болнично
лечение. Предлага освидетелствания да бъде настанен на стационарно лечение в
Психиатрично отделение при МБАЛ „Р.А.”*** за период от един месец, тъй като с
поведението си лицето създава опасност за себе си и застрашава живота и
здравето и на околните.
В хода на стационарното
проследяване К.Л.Н. е проявил некритичност към своето състояние, без съзнание
за болест.
По доказателствата:
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена, като взе предвид обясненията на лицето
чието задължително настаняване и лечение се иска, показанията на свидетелите М.Б.К.
и Л.Н.К., които съдебният състав възприе като достоверни и обективни, тъй като
са очевидци на проявите на освидетелствания, писмените доказателства и
заключението на вещото лице по назначената и приета от съда
съдебно-психиатрична експертиза.
От правна страна:
Предвид установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с оглед становището на вещото лице по приетата
съдебно-психиатрична експертиза, а именно, че К.Л.Н. е с
диагноза Параноидна шизофрения-Хроничен ход. Параноидно-халюцинаторен синдром с
психомоторно неспокойствие и дезорганизирано поведение. Агресивен риск. е доказан медицинският
критерий на чл. 155 от Закона за здравето за настаняване на задължително
лечение, тъй като е налице психично разстройство по смисъла на чл. 146,
ал.1, т.1 от Закона за здравето.
Същевременно, напълно
кредитирайки показанията на разпитаните по делото свидетели М.Б.К.
и Л.Н.К., като
логични и взаимнодопълващи се, може да се направи съвсем обоснован извод, че е
налице и социалният критерий за принудително настаняване на освидетелствания в
лечебно заведение. Съдът застъпва позиция, че поведението му е опасно за самия
него и за околните. Налице е опасност да извърши противоправно деяние.
При наличие на двете
комулативно предвидени предпоставки в чл. 155 от Закона за здравето съдът
намира, че освидетелстваната следва да бъде настанена на задължително лечение.
Настоящият
съдебен състав, приемайки изцяло заключението на вещото лице, като обективно и компетентно, тъй като
то е анализирало събраните гласни доказателства, проведените прегледи и
медицински документи за освидетелствания, ползвайки специални знания в областта
на психичното здраве, счита, че К.Н. не
е в състояние да осъзнае проблема си и да се подложи на адекватно лечение,
поради което е налице необходимост от задължително настаняване и лечение за
срок от един месец, при стационарна форма, в специализирано психиатрично
заведение, каквото е Психиатрично отделение при МБАЛ „Р.А.”***.
При
определяне на формата на лечение, типа на здравното заведение и
продължителността на същото, настоящият състав взе предвид преди всичко
компетентното мнение на вещото лице, изразено от него и в хода на съдебното
заседание на 13.12.2019 г., като намери, че по този начин ще бъде осигурена и
необходимата социална подкрепа на лицето.
С оглед
констатираната към настоящият момент липса на критичност у К.Н., съдът счита, че
освидетелстваният не е в състояние да изразява информирано съгласие
за лечението си, поради което и намира, че за това следва да се назначи
лице от кръга на близките му, а именно М.Б.К., ЕГН: **********, която е негова
майка. За да постанови това лице да дава информирано съгласие за лечението на
освидетелствания, съдът взе предвид факта, че М.К. полага грижи за него и няма
конфликтни интереси, като се съобрази и с изразеното в съдебното заседание на
13.12.2019г. становище на вещото лице.
Водим
от горното и в същият смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
НАСТАНЯВА К.Л.Н.
– роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***,българин, български
гражданин, със средно специално образование, безработен, неосъждан, ЕГН **********,
на
задължително лечение в Психиатрично отделение при МБАЛ „Рахила А.”***, за срок
от един месец, при стационарна форма.
На основание чл. 162,
ал.3 от Закона за здравето НАЗНАЧАВА М.Б.К., ЕГН ********** – майка на освидетелствания,
да изразява информирано съгласие за лечението на К.Л.Н..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ПОС в 7- дневен срок, считано от днес, като на основание чл.163,
ал.2 от Закона за здравето ПОСТАНОВЯВА, че неговото обжалване не спира
изпълнението му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: