Р Е Ш
Е Н И Е № 34/20.2.2020
г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание на 11 февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Бянова-Нейкова
Секретар:
Ст.Гюмлиева
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията адм.д № 450 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от “С.-60“ЕООД, ***,
ул.***, ЕИК *, представлявано от управителя А. С. С., чрез пълномощник адв.Ж.К. ***, със съдебен адрес:***, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-594-0344966/03.12.2019г. на
Началник отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“, и 187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект – бензиностанция и газстанция,
находящ се в ***, на изхода на селото, в посока –
гр.Ямбол, стопанисван от „С.-60“ЕООД с ЕИК * и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни.
С жалбата се твърди, че описаната в административния
акт фактическа обстановка е непълна, не е установена причината за неподаване на
данни към НАП. Представят се писмени доказателства за това, че данните, за
които е констатирано, че търговецът не е подал информация към НАП по акцизен
данъчен документ от 08.10.2019 г., са подадени чрез фискалното устройство, но
тази информация не е отчетена в НАП. В тази връзка се твърди, че е налице
техническа причина, поради която доставката не е отчетена от дистанционната
връзка от обекта до НАП. Оспорват се и изводите, че в обекта не е създадена
организация за отчитане на доставките и че дружеството е целяло отклонение от
данъчно облагане.Иска се заповедта да бъде отменена и в полза на жалбоподателя
да се присъдят направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят “С.-60“ЕООД, ***,
се представлява от управителя А. С. С. и от адв.Ж.К. ***.
Жалбата се поддържа от адв.К., по изложените в нея
съображения. Представят се доказателства за реда, осъществяван в търговския
обект – за въведената система за отчитане на гориво, електронна система за
фискална памет и техническото й поддържане. Представя се и дневен финансов
отчет за работата на обекта от 08.10.2019 г. – за датата, на която се твърди, че има подадени
данни от устройството към НАП, но същите не са достигнали като информация.
Заявява се, че търговецът е разбрал каква е причината данни по АДД да не са
били регистрирани в системата на НАП и в тази връзка са дадени обяснения пред
органа преди издаване на процесната заповед. Представен
е и последният протокол от 29.11.2019 г. на „Венто енерджи“ ЕООД, в който поддържащата техническо обслужване
фирма е заявила, че прекъсванията към НАП са поради често спиране на тока в
обекта и в селото, а след пускане на електрическото захранване на ЕСФП е
необходимо повече време, за да се обходят и да се регистрират всички периферни
устройства. По съществото на спора адв.К. акцентира
върху това, че фактическата обстановка, изложена в административния акт, е
непълна и несъобразена с действителното положение. В обекта е въведена
електронна система за фискална памет за дистанционна връзка с НАП на 02.09.2019
г., съгласно изискването на Наредба № Н-18 на Министерство на финансите. Техническото
поддържане на тази нова система в обекта е възложено на „Венто
енерджи“ ЕООД, с договор за абонаментно поддържане от
същата дата 02.09.2019 г., издадено е свидетелство на Българския институт по
метеорология за съответствие на електронната система с фискална памет. Отделно
от това е извършена и регистрация на фискалното устройство. Всички документи,
предвидени и изискуеми от наредбата са били налични, липсват други нарушения в
обекта - предвид това, органът неправилно е счел, че редът и организация за
работа в търговския обект е неясна и съответно нарушена. Не са съобразени и
изложените пред органа обяснения на С., както и представените от него писмени
доказателства, а именно протоколи за извършване на проверки в обекта, които са
ежеседмични, понякога и два пъти в седмицата, и касаят проверка на работата на
ЕСФП, профилактиката на тази система, поддържането й за работа в нормален
ритъм. Видно от представения от фискален бон от 08.10.2019 г., данни за покупка
на 2500 литра гориво са подадени към НАП в 17.33.02 часа. Дали системата
на НАП отчита тази доставка е
обстоятелство, което е извън възможностите за регулиране от страна на търговеца.
По-скоро се касае за грешка на техниката при отчитането на съответните доставки
и оттам за грешка в данните, достигнали до НАП. Наличието на проверки от
сервизната фирма в обекта, обективирани в протоколи,
изключва възможността да се формира извод, че констатираното при проверката на
26.11.2019 г. състояние в обекта касае сериозно застрашаване на фискалния
интерес и на интересите на потребителите. Отделно от това се счита за отпаднала
необходимостта от защита на обществения интерес, която усърдно преследва
органът по приходите. След като жалбоподателят е разбрал, че данни за
конкретната доставка липсват в НАП, е направил всичко необходимо да подаде
същите по друг начин, доказателства за което са представени. На 02.12.2019 г.
отново е подадена информация за същия акцизен документ с потвърждение за
получаването му, което не е без значение. При отчитане и на факта, че няма
други нарушения на търговеца по отношение на фиска, се
пледира жалбата да бъде уважена.
Представляващия търговеца С. излага съображения за
това, че бензиностанцията в с. Скалица е малка, работи от пет години и са имали
много проверки. Проверявани са бензиновите колонки, цистерните, дали са
занулени контактите. Проверки са правени и от НАП – Сливен, и от НАП – София, и
не са констатирали нещо нередно. Проблемите започнали от новата система за
дистанционна връзка. За доставката от 08.10.2019 г. той лично е въвел данните,
след които е бил отпечатан служебния бон – с дата, час, количество. За
нарушението разбрал при проверката. Обадил се на техник, който му казал, че
сигурно сървърът на НАП не работи. Пробвал няколко пъти да подаде данните, но
не се получило, на другия ден също. Проверил при доставчика дали номерът на
документа е коректен, но всичко било редовно. След няколкократните му опити да
въведе повторно документа, които не се
получили, същият документ бил въведен
чрез счетоводството с електронен подпис и потвърден като получен и регистриран
в системата на НАП. Дори да е имало грешка, тя е поправена.
Ответната страна, Началник отдел„Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, се представлява от юрисконсулт Е., който излага
съображения в подкрепа на законосъобразността на обжалваната заповед. При
извършената проверка на търговски обект бензиностанция, находяща
в с. Скалица, обл. Ямбол, е констатирано, че за
продължителен период от време – от 21.09.2019 г. до 14.11.2019 г., не са
подавани данни към регистрите на НАП за постъпилите горива от нивомерната система в пункта. В случая прекъсванията на
тока, както твърди жалбоподателят, са повлияли, но след като спре захранването
на тока данните могат да бъдат подадени повторно и да постъпят в системата на
НАП. От представените протоколи за извършване на проверки на системата ЕСФП е
видно, че по време на профилактиката са генерирани нереални доставки. В случая
контролните органи не се интересуват от това какви са причините на обекта, тъй
като има сервизна фирма, която го обслужва. Тя трябва да си свърши работата, а
не да създава трудности за жалбоподателя.В случая административнонаказващият
орган е счел, че по този начин на работа в обекта, след като не се подават към
НАП данни за постъпилите горива, не могат да бъдат отчетени извършените
продажби, а оттам не могат да бъдат и
определени публичните задължения на търговеца. След като те не могат да бъдат
определени, това води и до ощетяване на фиска на
Република България. Тъй като това неподаване на данни към НАП е в доста дълъг
период, близо два месеца, административнонаказващият
орган е преценил, че с налагането на мярката „запечатване на търговски обект“
не в пълния му срок от 30 дни, а в срок от 10 дни, ще бъде предупреден и
накаран нарушителят да спазва реда, определен за регистриране на продажбите в
търговския обект.С издаването на касовия бон на 08.10.2019г. фактически
информацията, която постъпва в НАП е за това, че е извършена продажба на
гориво, а не че е постъпило в обекта.В тази връзка моли съдът да постанови
решение, като потвърди издадената от „Фискален контрол“ – Бургас заповед за
запечатване на търговския обект като законосъобразна и мотивирана, както и да
бъде присъдено дължимото юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция.
Като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:
Предмет на контрол за законосъобразност е Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-594-0344966/03.12.2019г. на
Началник отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на
основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“, и 187, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на
търговски обект – бензиностанция и газстанция, находящ се в ***, на изхода на селото, в посока – гр.Ямбол,
стопанисван от „С.-60“ЕООД с ЕИК * и забрана за достъп до него за срок от 10
дни. Заповедта е връчена срещу разписка на 07.12.2019г. на представляващия „С.-60“ЕООД,
* – А. С. С.. Жалба против заповедта от името на дружеството, стопанисващо
обекта, спрямо който е наложена мярката запечатване и забрана за достъп, е
постъпила в Административен съд Ямбол с вх.№2839/17.12.2019г.. С оглед на това
съдът счита, че жалбата е допустима за разглеждане, като депозирана от надлежна
страна, неблагоприятно засегната от издадения административен акт, в рамките на
14-дневния срок за оспорването му пред съда.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата:
Съдът дължи проверка за наличие на основанията за
оспорване по чл.146 от АПК, всяко от които може да обуслови отмяна на
обжалвания административен акт.
Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-594-0344966/03.12.2019г. на Началник отдел„Оперативни дейности“
Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в
Централно управление на НАП, е издадена в писмена форма, с излагане на мотиви
от фактическа и правна страна, съдържа ясна разпоредителна част. Подписана е от
длъжностно лице в структурата на НАП с възложени контролни функции по чл.186 от ЗДДС, което е удостоверено по делото с представените Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. и Заповед №2106/30.03.2018г., двете на Изпълнителния
директор на НАП.
Заповедта е
основана на извършена проверка от органи по приходите на 26.11.2019 г. в
търговския обект – бензиностанция и газстанция, находящ се в ***, на изхода на селото, в посока – гр.Ямбол,
стопанисван от „С.-60“ЕООД с ЕИК *, за която е съставен Протокол за извършена
проверка серия АА № 0344966/26.11.2019г., подписан от проверяващите инспектори
по приходите и от управителя на дружеството А. С. С., присъствал по време на
проверката. Началникът на отдел "Оперативни дейности", гр.Бургас в
Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е приел за
установено от проверката, че има разминаване между данните от НИС и регистриран
с баркод четец АДД с
УКН:0000000004861189/08.10.2019г. за доставка на бензин 2500л., който не е
подаден като данни към НАП, съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС. Приел
е, че търговецът не е спазил реда и
начина за подаване на данни по чл.118 от ЗДДС към НАП. На нормативните
основания на чл.186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал.1 от ЗДДС е
наложил принудителна административна мярка–запечатване на търговски обект –
бензиностанция и газстанция, находящ
се в ***, на изхода на селото, в посока – гр.Ямбол, стопанисван от „С.-60“ЕООД
с ЕИК * и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
При горните установявания съдът счита, че обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган и в законоустановената
писмена форма с излагане на мотиви за това, че не са подадени по реда на
чл.118, ал.6 от ЗДДС към НАП данни за доставка по акцизен данъчен документ УКН:0000000004861189/08.10.2019г.
за доставка на бензин 2500л., налице е и препращане към констатации от протокола
за извършена проверка, т.е. по отношение на административния акт не са налице отменителните основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК.
Заповедта е издадена и на валидни правни основания – за констатирано нарушение
по чл.118, ал.6 от ЗДДС(за това, че не са предадени по дистанционна връзка на
НАП данни за доставка по акцизен данъчен документ, които да дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта
за търговия с течни горива) при упражнено правомощие по чл.186, ал.1, т.1,
б.“г“ от ЗДДС(за запечатване на обекта), в тази връзка и по чл.187, ал.1 от ЗДДС(за забрана достъпа до обекта).Определеният срок за прилагане на ПАМ – 10
дни, е в рамките на законоустановения с разпоредбата
на чл.186, ал.1 от ЗДДС срок до 30 дни.
Независимо от горното съдът счита, че заповедта е
издадена без да са взети предвид всички факти и обстоятелства, които са от
значение за правилното прилагане на ПАМ – съществено процесуално нарушение,
което води до несъответствие на издадения административен акт с целта на закона
и до неправилно приложение на материалния закон, т.е. че в случая са налице отменителните основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Съображенията
за това са следните:
Не се спори, че търговецът в качеството си на лице,
което извършва продажби на течни горива в обект за търговия на течни горива - бензиностанция
и газстанция, находящ се в ***,
има задължение да въведе в експлоатация в обекта фискално устройство от вида по
чл.2, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, изд. от министъра на финансите(Наредба №Н-18 от
13.12.2006г. на МФ) - електронна система с фискална памет (ЕСФП) за отчитане
оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход,
както и че има задължението по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ и по чл.118, ал.6 от ЗДДС да предава на НАП по установената дистанционна
връзка с ЕСФП и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обекта за търговия на течни
горива. Не е спорно и обстоятелството, че за тази цел в търговския обект е
монтирано и въведено в експлоатация ФУ – електронна система с фискална памет(ЕСФП)
за отчитане на оборотите от течни горива, модел IFS и фискална
памет DATECS FP-2000,
регистрирано в НАП с № 4332481 на 02.09.19г.,
с ИН на ФУ FS000159 и ИН на ФП 62000159. Същото е
по одобрен тип от Българския институт по метрология, издал Свидетелство №185 FS от 29.07.2019г. Вярна е и констатацията на
административния орган, че от фискалното устройство в обекта не е достигнала по
дистанционна връзка с НАП информация за АДД от 08.10.2019г. с
УКН:0000000004861189/08.10.2019г. за доставка на бензин 2500л. При проверката в
обекта органите по приходите са извършили справка в масивите на НАП за периода
от 21.09.19г. до 14.11.19г. за регистрираните съобщения за доставка на гориво
чрез ФУ в обекта. За това по делото е налична на л.42 справка по номер на ФУ,
видно от която чрез ФУ към НАП са подадени данни за доставки по 8 броя АДД, но
конкретният АДД от 08.10.2019г. с УКН:0000000004861189/08.10.2019г. не фигурира
в справката. За този документ при проверката е бил отпечатан служебен бон от
фискалния принтер на ЕСФП, видно от който документът е регистриран чрез
фискалното устройство на 08.10.2019г. в 17.33ч. , но на фискалния бон липсва
статус на доставката към НАП „ОК“, следователно тази доставка не е била
регистрирана по дистанционна връзка в НАП. Въз основа на тези установявания
органът е формирал изводи, че неподадената по дистанционна връзка с НАП
информация за акцизния данъчен документ има като последица невъзможност за
проследяване на реализираните количества гориво и обосновава необходимост да се
защити обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на
нови нарушения, както и че непредаването на данни по дистанционна връзка с НАП
винаги води до отрицателни последици за фиска, тъй
като не се отчитат реализирани количества гориво, оттам не се отчитат приходи,
не се отразяват обороти, по този начин се стига до намаляване на данъчната
основа, а с това и до отклонение от данъчно облагане.
На първо място, съдът счита, че всички горни изводи на издателя на заповедта не се основават на
достатъчно обективно осъществили се факти и обстоятелства, които да ги
потвърждават. Обратно на изложеното в акта, съдът счита, че приходната
администрация разполага с възможност да проследява доставените и реализираните
количества гориво не само чрез дистанционна връзка, но и с проверка на място в
търговските обекти, където функционират
фискалните устройства и се съхраняват както книгите за дневни отчети,
така и акцизните данъчни документи за доставки. Именно при такава проверка в процесния случай не са установени никакви други нарушения
на данъчната дисциплина, освен неподадени данни по дистанционна връзка за само
един АДД - в обекта е имало ФУ, от същото е издаден фискален бон за извършена
покупка на гориво, отпечатан е дневен отчет, констатирано е пълно съответствие
между касовата наличност и отчетените средства чрез ФУ, с оглед на което
изводът на органа, че неспазването на задължението за неподаване на данни по
дистанционна връзка с НАП винаги води до отрицателни последици за фиска, се явява необоснован. Такива последици в случая
няма, няма и поведение от страна на търговеца,
насочено към неотчитане на оборот с цел избягване на данъчно облагане, поради
което мярката е и несъразмерна и засяга търговеца като препятства дейността му
в обекта за срок от 10 дни без да е налице необходимост от административна
принуда с цел защита на интересите на фиска или
предотвратяване на негово противоправно поведение. Единствено
фактът, че информация за доставка по само един АДД не е достигнала по
установената дистанционна връзка с НАП, не обосновава непременно извод, че
търговецът не отчита приходи, не отразява обороти и като краен резултат цели
отклонение от данъчно облагане, за да е налице необходимост от прилагане на
административна принуда.
На второ място, необоснован е и изводът на административния орган, че в обекта
е създадена организация на работа, която позволява данните за
доставени/продадени количества горива да не се предават дистанционно към
сървърите на НАП и по тази причина постановяването на ПАМ е наложително. Според
констатациите в Протокол за извършена проверка серия АА № 0344966/26.11.2019г.,
подписан от проверяващите инспектори по приходите и от управителя на
дружеството А. С. С., присъствал по време на проверката, при проверката не е
констатирана липса на създадена организация на работа, напротив - установено е,
че в обекта функционира ФУ – ЕСФП за
отчитане на оборотите от течни горива, модел IFS и фискална
памет DATECS FP-2000, регистрирано
в НАП с № 4332481 на 02.09.19г., с ИН на
ФУ FS000159 и ИН на ФП 62000159, същото е
по одобрен тип от Българския институт по метрология, издал Свидетелство №185 FS от 29.07.2019г. Проверяващите са извършили справка в
масивите на НАП за периода от 21.09.19г. до 14.11.19г. за регистрираните
съобщения за доставка на гориво чрез ФУ в обекта. За това по делото е налична
на л.42 такава справка по номер на ФУ, видно от която чрез ФУ в обекта към НАП
са подадени данни за доставки по 8 броя акцизни данъчни документа. Следователно
търговецът е създал необходимата организация за подаване на данни за доставка
на горива по дистанционна връзка с НАП и такава информация е подавана. В хода
на проверката е констатирано също, че доставката на 2500л. гориво по АДД от 08.10.2019г.
с УКН:0000000004861189/08.10.2019г. е била регистрирана от получателя му “С.-60“ЕООД
на същата дата чрез фискалното устройство – това се удостоверява с разпечатания
служебен бон с №0001987 от 08.10.2019г. от фискалната памет на устройството в
хода на проверката, т.е. на датата на доставката търговецът е регистрирал
полученото гориво чрез фискалното устройство и поведението му не е било
насочено към укриване на обороти или приходи.
На трето място съдът счита, че издаването на административния
акт следва да е съобразено и с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, което в
случая не е сторено. Административният орган трябва да упражнява предоставените му правомощия по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт, който издава,
не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава – превантивна и преустановителна.
В конкретния случай търговецът не оспорва факта, че за АДД с
УКН:0000000004861189/08.10.2019г. не са постъпили данни към НАП по установената
дистанционна връзка с фискалното
устройство в обекта. Това е видно и от справката от информационната система на
НАП на л.42 от делото. Същевременно възразява, от една страна, че евентуална
причина за това може да не е негов пропуск, а външен фактор - прекъсване на тока в обекта,
от друга страна сочи, че дори и да е допуснал грешка - тя е отстранена, като данните за документа
са подадени към НАП по алтернативен способ чрез електронен подпис и това е
сторено преди издаване на заповедта за административна принуда. Съдът счита тези
възражения на жалбоподателя за основателни и в тази връзка наложената ПАМ за несъответстваща
с целта на закона, както и за несъразмерно засягане като част от преценката за
съответствие на акта с материалния закон. Видно от представените по делото
протоколи за сервизно обслужване на фискалното устройство от „Венто енерджи“ ЕООД, гр.Стара
Загора, от датата на въвеждане в експлоатация на ЕСФП в обекта 02.09.2019г. до
29.11.2019г. са извършени 14 броя проверки за изправност на устройството. В
последния Протокол №4769П/29.11.2019г. се съдържа констатация за това, че системата
не изпраща нивомерни доставки към НАП, констатация за
дефектирал буфер за доставки от нивомер
към НАП и становище, че прекъсванията към НАП са поради често спиране на тока в
селото и на обекта. С оглед на това становище от обслужващия сервиз, на който е
възложена поддръжката на ЕСФП, следва да се сподели довода на жалбоподателя, че
причината за неподаване на информацията към НАП може да бъде от технически
характер, а не негово виновно поведение. От значение е и обстоятелството, че
след като е разбрал за наличието на неподадени данни към НАП, търговецът е
предприел корективни действия – видно от
представената разпечатка от Информационна система „Контрол на горивата“, на
02.12.2019г. АДД с
УКН:0000000004861189/08.10.2019г. е бил регистриран с електронен подпис с
потвърждение за получаване от НАП. Това е сторено преди датата на издаване на
заповедта за ПАМ(03.12.2019г.), т.е. към датата на постановяване на
административната принуда вече не е налице необходимост от “запечатване и
забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни“ с преустановителна
цел, тъй като нарушението вече е било отстранено. Доколкото липсват каквито и
да са други доказателства, които да сочат за нарушения на фискалната дисциплина
от страна на търговеца, налагането на мярката не е оправдано и с цел превенция.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваната
заповед следва да се отмени. При този изход на спора в полза на жалбоподателя
се следва присъждане и на направените разноски по делото за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 550лв. и за заплатена държавна такса в размер на 50лв.,
общо на стойност 600(шестстотин) лева.
Водим от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-594-0344966/03.12.2019г. на Началник
отдел„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите - ЦУ, гр.София,
бул.“Княз Дондуков“№52, ДА ЗАПЛАТИ на “С.-60“ЕООД, ***, ул.***, ЕИК *,
представлявано от управителя А. С. С., направените разноски по делото за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 550лв. и за заплатена държавна такса в
размер на 50лв., общо на стойност 600(шестстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/
не се чете