Р Е
Ш Е Н И Е
номер 108 23.12.2016
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тринадесети декември 2016 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Д.С.,
като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 471 по описа на
съда за
2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на М.Г.Я. срещу И.Д.И.. Ищецът твърди, че с
одобрено споразумение по НОХД № 217/2016 г. по описа на РС-Раднево ответникът е
признат за виновен за извършено на 01.07.2016 г. престъпление – нанесени по
хулигански подбуди на ищеца леки телесни повреди. Твърди, че вредата е
получена вследствие на нанесени множество удари с ръце и тъп предмет
/сап/, съпроводени с цинично отношение към ищеца, целящи да го унижат в
максимална степен. Твърди, че част от външните физически вреди били описани в
медицинско удостоверение от съдебен медик и подробно описани в
исковата молба.
Твърди, че едновременно с това му била нанесена психологична травма, изразяваща
се в изолация, самовглъбеност, унижение, срам, чувство на безпомощност и страх.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 3000 лв. за претърпените от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 01.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника И.Д.И.. В съдебно заседание
посочва, че претендираният размер на обезщетението е висок и счита, че за
обезщетяване на вредите е достатъчна сума от 1000 лв.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За възникване на отговорността на
ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието на
следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани неимуществени
вреди. При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на
вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
Съгласно
чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд /в
това число и одобреното споразумение по аргумент на чл. 383, ал. 1 НПК/ е
задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, т.е. ако е налице присъда или споразумение за ангажиране
на наказателна отговорност, то по тези въпроси, които са елементи от
фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, съдът ще е обвързан и не следва да
ги установява отново в гражданския процес. От приложеното НОХД № 217/2016 г. на
РС-Раднево е видно, че с протоколно определение № 40 от 05.08.2016 г. е
одобрено постигнато между страните споразумение, с което е признат ответника И.Д.И.
за виновен в това, че на 01.07.2016 г. в гр. Раднево умишлено причинил по
хулигански подбуди лека телесна повреда на ищеца М.Г.Я. ***, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК във вр. чл. 130, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца. Поради това съдът приема, че
ответникът е извършил виновно противоправното деяние, за което е осъден. Не е
възможно гражданският съд да преразглежда тези въпроси.
Доколкото
в самото споразумение не е посочен механизмът на извършване на деянието и
конкретно причинените с него травматични увреждания, ще следва да се отчете
посоченото в съдебномедицинското удостоверение № 207-2016, изготвено от д-р
Бъчваров /л.10 от делото/, според което на ищеца са причинени следните
травматични увреждания от вредоносното деяние: Оток в лявата теменна област на
главата, болезнена на пипане с размер 6х4 см.; по задните повърхности на двете
ушни миди мораво-червеникави кръвонасядания; по вътрешната повърхност на
горната устна на устата вляво рана с неравни и кравонаседнали ръбове с размер
2,5 см.; по външната повърхност на лявата подбедрица в средно-долната трета се
установява оток и мораво кръвонасядане с размер 21х14 см.; болки в долната
челюст и вляво в гърба. Тези травматични увреждания са получени от побой с ръце
/удари с шамари и юмруци/ и с дървен сап /последното лично признат факт от
ответника в съдебно заседание/.
Съгласно
чл. 172 ГПК показанията на роднините се преценяват с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. Показанията
на свидетеля Г.Я.Г. съдът прецени на основание чл. 172 ГПК като съответстващи
на писмените доказателства, последователно са изложени и без противоречия, поради
което ги приема за достоверни. Същите се кредитират от съда, макар и със
завишено внимание, доколкото същият е баща на ищеца. Но пък следва да се
отбележи, че за психическото състояние на ищеца най-запознати ще са хората, с
които съжителства, а това неминуемо са роднините, с които живее. От друга
страна макар и възможно да е заинтересован, този свидетел също дава показания
под натиск от наказателна отговорност за неверни показания съгласно чл. 290 НК.
От показанията на св. Г. е видно, че ищецът след побоят се е прибрал криейки се
от тях, тъй като изпитвал притеснение от тях. Свидетелят тръгвал на работа в
ранните часове, но бил върнат от неговата съпруга и се върнал да види сина си
/ищеца/, който бил стаята си и плачел, не можел да му обясни нищо и повикал
полиция. Като дошли полицейските служители, ищецът посочил, че му бил нанесен
побой и са се гаврили с него, но говорил несвързано, тъй като бил в голям
стрес. По-късно ищецът му обяснил къде се е случило деянието и какво му е било
извършено. Било му обяснено, че ответникът карал ищецът да му прави „***“, но
не се стигнало до там, както и карал друго момче от компанията им да го бие с
пръчка, което общо продължило няколко часа. След тази случка промените в
поведението на ищеца били значителни, тъй като постоянно бил под стрес, бил
неадекватен, в училище имал проблеми, вкъщи също, бил изнервен. Ищецът не искал
да се събира с децата в училище, поради което бил записан на самостоятелна
форма на обучение, за да може да ходи на училище. Ищецът бил воден на психолог
за стабилизиране на психичното му състояние, но психологът казал, че е
необходимо да мине време за отшумяване на травмата. Твърди, че случаят станал
известен на обществото и срещал и други хора, които му споделяли, че и техните
деца били жертва на подобно отношение от страна на ответника. Посочва, че след
инцидента, лицето на ищеца било подуто, кървели му венците, ушите му били
надути, имал синини по гърба, краката и ръцете, отоци по тялото и главата. Не
можел да се барне от болка и не можел да легне. Бил заведен на доктор и му била
предписана терапия с мехлеми и болкоуспокояващи. Травматичните увреждания
отшумели след месец и половина, но психическата травма още не била отшумяла и
според психолога можело и години да минат, тъй като трудно се заличават.
Посочените от свидетеля травматични увреждания на ищеца напълно съответстват на
посоченото от съдебния медик в съдебно-медицинското удостоверение,
последователно са посочени детайли от случката, които съответстват на писмените
доказателства.
Ищецът
претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди от деянието, за
което ответникът е признат за виновен и е ангажирана неговата наказателна
отговорност. Ответникът е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на ищеца
/съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму/. При така установеното наличие на противоправно поведение и
настъпил от него вредоносен резултат за пострадалия М.Г.Я., следва да се
определи обезщетение, чийто размер е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се
съизмерява. Справедливостта се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици,
тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото
обществено и социално положение, обусловени от съществуващата икономическа
конюнктура в страната (Решение № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. №
1273/2009 г., III
г.о., ГК, постановено в производство по чл. 290 от ГПК). В тази връзка съдът
отчете степента на уврежданията – лека телесна повреда в по-тежката и форма по
чл. 130, ал. 1 НК. Нанесени са множество травматични увреждания от побой с ръце
и с дървен сап в един продължителен период от време – няколко часа, което
засилва чувството за страдание, доколкото не е еднократен и кратковременен акт.
На ищеца са нанесени множество болезнени удари в рамките на няколко часа, което
се характеризира с по-висок интензитет на понасянето на болката от еднократно
нанесените удари. Извън травматичните увреждания се установява, че ищецът е бил
подложен на унижение, тъй като случилото се с него е осъществено пред неговите
приятели и дори ответникът е карал негов приятел да го бие с пръчка, което
неминуемо е оставило унизителен отпечатък в съзнанието на ищеца, който е бил
непълнолетно учащо се лице. Травматичните увреждания са отшумели в рамките на
месец и половина. С оглед получените травматични увреждания е видно, че в
момента на нанасянето на ударите ищецът е изпитвал силни болки, които са били
налице няколко дни след деянието, след което са отшумявали през възстановителния
период. Отчете се и обстоятелството, че ответникът И. е бил на 25 години към
датата на деянието и физически е превъзхождал ответника. През последните години
се констатира увеличаване на унизителното поведение на младежи един към друг,
което не бива да се толерира.
Като
взе предвид съвкупността от посочените обстоятелства, обусловени от
съществуващата икономическа конюнктура в страната, съдът намери, че справедливо
обезщетяване на претърпените от М.Я. неимуществени вреди, като съвкупност от
изпитаните продължителни болки и страдания и продължаваща психическа травма,
възлизат на сума в размер от около 4 000 лв. Ищецът претендира обезщетение в
размер на 3000 лв. и с оглед диспозитивното налачо в гражданския процес следва
да се уважи иска в претедирания от ищеца размер от 3000 лв. Затова искът е
основателен и следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от датата
на увреждането 01.07.2016 г. до окончателното погасяване на задължението
съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Следва да се посочи, че
индивидуализираният от ответника размер на претърпените от ищеца неимуществени
вреди на 1000 лв., е крайно нисък съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и неминуемо би предизвиквал чувство у пострадалия за липса на справедливо репариране
на вредите от деянието.
По
повод възраженията на ответника, че предишен път е осъден за средна телесна
повреда на обезщетение от 3300 лв., а сега се претендира при лека телесна
повреда сума от 3000 лв., следва да се посочи, че обезщетението е в размер на
конкретно настъпилата вреда от деянието, която подлежи на самостоятелно
установяване във всеки процес като обективен факт. Поради това е без значение
за обезщетяване на вредите по реда на чл. 45 ЗЗД какъв вид телесна повреда
представляват травматичните увреждания, което има значение само при ангажиране
на наказателната отговорност по съответния текст на НК, която е диференцирана в
три телесни повреди с различни по тежест наказания за всяка от тях. Извън това
служебно известно е на съдията-докладчик, че посоченото от ответника предходно
осъждане за обезщетение от 3300 лв. касае също лека телесна повреда по
хулигански подбуди, а не средна телесна повреда, като е одобрена постигната
между страните спогодба по реда на чл. 234 ГПК с протоколно определение от 26.04.2016
г. по гр.д. № 91/2016 г. на РС-Раднево.
По
разноските и държавната такса:
При
този изход на спора ответникът дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сторените в настоящото производство разноски. По делото обаче няма доказателства
за извършени от ищеца разноски, поради което такива не следва да му се
присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 120 лева,
представляваща държавна такса за уважената част от иска.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати на М.Г.Я.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 52 от ЗЗД сумата от 3000 лв. (три хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени от ищеца болки, страдания и
унижение в резултат на нанесените му на 01.07.2016 г. в гр. Раднево травматични
увреждания: оток в лявата теменна област на главата; кръвонасядания по задните
повърхности на двете ушни миди; кръвонасядания по вътрешната повърхност на
горната устна на устата вляво; кръвонасядане по външната повърхност на лявата
подбедрица в средно-долната трета; болки в долната челюст и вляво в гърба, получени
от побой с ръце /удари с шамари и юмруци/ и с дървен сап, извършени лично и
чрез трето лице от ответника, за което му е наложено наказание по НОХД №
217/2016 г. на РС-Раднево, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2016
г. до окончателното погасяване на дълга.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
РС-Раднево сумата от 120 лв. (сто и двадесет лева) държавна такса за
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: