Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на деветнадесети февруари, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива Иванова
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 10607
по описа за 2017г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на „Ю.Б.“ АД солидарно срещу А.Р. Н. и Я.Б.А.,
за присъждане на сумата 80966.06
швейцарски франка, която е част от общо дължимата главница в размер на
143776.97 швейцарски франка, за периода от 02.07.2014г. до 16.08.2017г., по сключеният между „Ю.Б.“ АД като кредитодател и А.Р. Н. и Я.Б.А. като кредитополучатели
Договор за кредит за покупко продажба на недвижим
имот № HL 36734/15.05.2008г., ведно със законната лихва върху нея считано от
18.08.2017г. – датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане.
В исковата молба и последвалите уточнения „Ю.Б.“ АД твърди, че между него и
ответниците е сключен Договор за кредит за покупко продажба на недвижим имот № HL 36734/15.05.2008г., с разрешен размер от 148723.00 швейцарски франка, с
краен срок за погасяване 420 месеца.
С Договор за цесия от 15.07.2008г. „Ю.Б.“ АД прехвърлило на „Б.Р.С.“ АД
всички свои вземания произтичащи от Договор за кредит за покупко
продажба на недвижим имот № HL 36734/15.05.2008г.,
ведно с всички обезпечения и принадлежности. С Допълнителни споразумения от
24.02.2010г., 18.03.2011г. и 19.04.2012г. страните предоговорили
условията по договора за кредит, като въвели три периода на облегчено
поасяване на дълга. С Договор за цения
от 25.02.2015г. „Б.Р.С.“ АД прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД всички свои
вземания произтичащи от Договор за кредит за покупко
продажба на недвижим имот № HL 36734/15.05.2008г.,
ведно с всички обезпечения и принадлежности.
Твърди, че кредитополучателите преустановили плащането на дължимите месечни
вноски за договорни лихви и главница на 02.07.2014г., от която дата
изпаднали в забава по отношение на
задължението си а плащане на дължимите месечни вноски за договорни лихви и
главница. С нотариална покана връчена на
07.08.2017г. длъжниците били уведомени, че
считано от 14.06.2017г. кредита е обявен за предсрочно изискуем и е даден седемдневен
срок за доброволно плащане на дълга.
Така в периода от 02.07.2014г., от която дата изпаднали в забава до 07.08.2017г., когато е връчена
нотариалната покана, са падежирали дължими месечни
погасителни вноски за главница общо 7075.94швейцарски франка. Остатъкът от
исковата претенция в размер на 73890.12швейцарски франка е част от обявеното за
изцяло предсрочно изискуемо вземане за непогасена главница по договора.
Ответниците А.Р. Н. и Я.Б.А.
не оспорват, че между тях като кредитополучатели и „Ю.Б.“ АД като кредитодател е сключен Договор за кредит за покупко продажба на недвижим имот № HL 36734/15.05.2008г., с разрешен размер от 148723.00 швейцарски франка, с
краен срок за погасяване 420 месеца.
Възразяват, че предоставеният им кредит не е бил в посочената валута.
Излагат правни и фактически доводи, че страните са договорили получавенето на кредит в размер на 9000.00евро, поради
което сумата по кредита не е усвоена в швейцарски франкове и вземане в
швейцарски франкове за ищеца не е възникнало.
Оспорват изложените в исковата молба твърдения, че предмет на сключения
Договор за цесия от 15.07.2008г. с „Б.Р.С.“ АД е и вземането по договора за
кредит, който са сключили с „Ю.Б.“ АД. Т.к. вземането по договора за кредит не
е предмет на първата цесия, то не е и предмет на втората по Договор за цесия от
25.02.2015г.
Възразяват, че т.к. договорът за кредит не е предмет на цесията
Допълнителните споразумения от 24.02.2010г., 18.03.2011г. и 19.04.2012г.
сключени с „Б.Р.С.“ АД, са сключени с трето лице за договорът, поради което не
могат да породят правно действие. В условие на евентуалност възразяват, че
споразуменията са нищожни, т.к. съдържат клаузи за анатозизъм,
т.е. поради противоречие със закона – чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Въз основа тях ищецът
е изчислил и определил за дължим „преоформен размер
на гланицата по кредита с натрупани и непогасени
суми“. По този начин кредиторът е управлявал кредита по напълно неясен начин,
което препятства да бъде установено какви биха били задълженията по договора
без тези допълнителни споразумения.
Възразяват, че договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
поради противоречие със закона на отделни негови клаузи – чл. 3, ал. 1 и 5, чл.
6, ал. 2 и 3, чл. 12 и чл. 22, които не могат да бъдат заместени по право от
повелителни правила на закона и не може да се предположи, че договорът би бил
сключен без недействителните си клаузи.
Възразява, че клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която вменява в
задължение на кредитополучателя да изплаща кредит на неопределена стойост в швейцарски франкове без да му е предоставена сума
в такава валута, както и клаузата на чл. 22, която възлага върху потребителя
целия валутен риск са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, а в условие на евентуалност на основание чл. 26,
ал. 2, прил 2 и 4 ЗЗД, и на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 240 ЗЗД.
Възразява, че уговорките в договора не са резултат на индивидуално
договаряне, на предоставяне на достатъчно ясна информация на потребителя на
ясен, разбираем език, която да им даде възможност ясно да оценят икономическите
последици от сключване на договора, механизма на действие и резултатите от
проявлението му, като преди сключването му е невъзможно да се изчисли общата
цена на заема.
Оспорват като неравноправни клаузите по договора за кредит, които уреждат
дължимата възнаградителна лихва.
В евентуалност оспорват договора за кредит като унищожаем,
като сключен поради въвеждане в заблуждение /измама/ на кредитополучателите
относно размера.
Претендират исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на спора очертани с
исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по
делото, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от Договор за кредит за покупко продажба на
недвижим имот № HL 36734/15.05.2008г. между „Ю.Б.“ АД като кредитодател и А.Р. Н. и Я.Б.А. като кредитополучатели е
сключен договор за кредит, с предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове,
в размер на равностойността в швейцарски франкове на 90000.00евро по курс
„купува“ на швейцарски франк към евро на „Ю. и Е.Д.Б.“ АД в деня на усвояване
на кредита, както следва: равностойността в швейцарски франкове на 30850евро за
покупка на недвижими имоти и равностойността в швейцарски франкове на 59150евро
за други разплащания, по курс „купува“ на швейцарски франк към евро на банката
в деня на усвояване на кредита, който курс „купува“ и конкретния размер на
кредита са уточнени в Приложение № 1 – неразделна част от договора.
Съгласно Раздел II, чл. 2 от договора разрешеният кредит се усвоява по
блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателите, при
удостоверяване на настъпването на условията по ал. 4 и 5, вр.
ал. 1 на цитираната разпоредба. Съгласно ал. 4 на чл. 2 усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката на кредитополучателите се превалутира
служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарски франк към
евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда
по ккметка на кредитополучателя в съответната валута.
Крайният срок за погасяване /издължаване/ на кредита включително дължимите
лихви е 420 месеца считано от датата на усвояване на кредита, считано от
подписване на Приложение № 1.
Според чл. 3, ал. 1 от договора дължимата годишна лихва се формира от сбора
на Базовия лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/,
действащ за съответния период, плюс договорна лихвена надбавка от 1. 5 пункта,
като към момента на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски
франкове, е в размер на 4.5 %. В ал. 3 на чл. 3 от договора е предвидено, че
при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост на кредита, се дължи лихва равна на сбора от лихвата за редовна
главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Съгласно чл. 4 от договора
кредитополучателят дължи: еднократна годишна такса за управление в размер на 1.
5 % процента от сумата на разрешения кредит: -ежемесечно платима комисионна за
управление на кредита, в размер на 0.03 % върху сумата на непогасената главница
и еднократна административна такса в размер на 20 лв. На основание чл. 18, ал.
1 от договора при непогасяване, на която и да е вноска, както и при
неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е друго задължение,
банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем, а
според ал. 2 на същия член при пълно или частично неиздължаване на три
последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Съгласно чл. 6, ал. 2 и 3 от договора погасяването на кредита се извършва
на месечни вноски във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски
франкове. В случай, че кредитополучателят не е осигурил на съответният падеж
дължимата сума лихва и главница в швейцарски франкове, но има средства в лева
или евро по своя сметка в „Ю.Б.“ АД, погасяването може да се извърши от банката
освен във валутата по кредита и в лева или авро след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове, по курс „продава“ на швейцарски франк към лева/евро на банката. В
случай на промяна на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити по
време на действие на настоящият договор размерът на погасителните вноски
определен в ал. 1 се променя автоматично в съответствие с промяната.
Съгласно чл. 22 от догоора кредитополучателят
заявява, че е запознат и съграден, че промяната на обявеният от банката курс
„купува“ или „продава“ на швейцарски франк към евро/лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за
последица включително в случаите по чл 6, ал. 2, повишаване размера на дължимите погасителни
вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема и носи за своя
сметка риска от отакива промени и повишаване, както и
че е съгласен да поеме всички вреди /включително пропуснати ползи/, произтичащи
от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Видно е от Приложение № 1/27.05.2008 г., че заемната
сметка по Договора е открита на 27.05.2008 г. като към датата на усвояване на
кредита, курса "купува" за швейцарски франкове на банката към евро е
1.1524709, съобразно който размера на усвоения от кредитополучателте
и кредитен лимит в швейцарски франкове е в размер на 148723.00 швейцарски
франка.
Видно от Допълнителните споразумения от 24.02.2010г., 18.03.2011г. и
19.04.2012г. същите са сключени между кредитополучателите и „Б.Р.С.“ АД. С тях
се установява общия размер на задълженията на кредитополучателите към датата на
сключване, както и период на облекчено погасяване на дълга и облекчен ред за
погасяване на съществуващи вземания.
Установява се от приетият препис от Договор за цесия от 15.07.2008 г.,
ведно с Приложение /опис/, сключен между ищеца и "Б.Р.С." АД, че
вземанията на банката по процесния договор за кредит
посочен под № 12 в приложението, са прехвърлени на "Б.Р.С." АД.
Видно е от приетия препис от Договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 25.02.2015 г., ведно с Приложение № 1, че "Б.Р.С." АД е
прехвърлило обратно на банката, вземания по процесния
договор за кредит, като същия е посочен под № 12 от приложението.
Видно от нотариални покани №№ 10866 и 10867/30.06.2017г. на нотариусИ., рег. № 271, връчени на кредитополучателите на
21.07.2017г., ведно с уведомлението по чл. 99 ЗЗД за извършените първоначална и
обратна цесия от 15.07.2008 г., и 25.02.2015 г., „Ю.Б.“ АД е уведомило длъжниците, че поради забава в плащанията, обявява
вземането по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуемо.
От заключението по приетата ССчЕ се установява следното:
Дължимата неплатена главница към 16.08.2017г. е в размер на 143776.97
швейцарски франка с включена капитализирана лихва и 142412.94 швейцарски франка
без включена капитализирана лихва.
Съгласно заключението разрешеният кредит по процесния
договор за кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя. Усвоения кредит се превалутира служебно
от банката в евро, като се превежда по открита в банката сметка на
кредитополучателя в евро. Последващите операции по
ползване на сумите от предоставения кредит са извършвани от банковата сметка на
кредитополучателя в евро. Банковата сметка на кредитополучателите е заверена на
27.05.2008г.със сумата 148723швейцарски франка, като служебно сметката е превалутирана и са закупени 90000евро, с която сметка а
заверена сметката по кредита в евро на кредитополучателя. От последната на
30.05.2008г. е заплатена сумата 42900евро и сумата 47100 евро по сметка на
лицето Х. в „Банка Пиреос“. Банковата сметка в
швейцарски франкове е блокирана и от нея не са извършани плащания към трети
лица и не са теглени суми от титуляра. Всички последващи операции са извършвани от сметката в евро.
Съгласно заключението няма задължителни изисквания и/или ограничения към
търговските банки по отношение начина и границите на определяне на валутните
курсове „купува“ и „продава“ за различните валути.
Подробно в табличен вид е описа прилагания лихвен процент по процесния кредит за периода от 15.05.2008г. до 18.08.2018г.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.
чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се
приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, че е титуляр на вземането след извършените цесии, по първоначално
сключеният между страните договор за кредит, с твърдяните
параметри /размер, срок, падеж, лихви и т. н. /, както и реално предаване на
сумата от кредитора на кредитополучателя. Следва да установи още наличието на
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост. Следва да установи и
размера на претенциите за главница, лихви и такси.
В тежест на ответниците е да установят главно и пълно правоизключващите си възражения за недействителност на процесните договори или че са изправна страна по договора
за кредит, в това число, че е налице срочно и точно погасяване на задължението.
Сключването
на процесният договор за кредит и усвояването на
сумата по същия, не се оспорва от ответниците. Същият
попада в предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла
на § 13, т. 1 ДР от ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП.
ЗЗП определя, че "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с
банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване,
инвестиране или плащане. Следователно, процесният
договор има характер на потребителски договор, за който се прилагат
разпоредбите на чл. 143-146 ЗЗП.
Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С оглед
естеството на спора съдът следва да се произнесе по валидността на договорните
клаузи и след това досежно дължимостта
на сумите по договора за кредит.
Съгласно
разпоредбата на ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни
клаузи. Същите съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално
уговорени, а предвид ал. 2 на с.р. не са индивидуално уговорени клаузите, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
В тежест на банката е да установи главно и пълно, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, с оглед
правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, че спорните клаузи са в резултат на
индивидуално договаряне с потребителя.
Независимо
от наличието на възражение от страна на потребителя съдът следва да се
произнесе по действителността на клаузата в договора, с която валутния риск от
сключването му във валута се прехвърля на кредитополучателя, за което в чл. 22
последния дава своето безусловно и неотменимо съгласие.
Ищецът не е
установил главно и пълно, че посочената клауза е индивидуално договорена.
Клауза, която е индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна.
Предвид чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Т.е. освен общите условия, за които
дефинитивно се приема да са такива, върху които потребителят няма възможност да
влияе, то и включена в договора клауза, ако отговаря на посочените критерии
следва да се приема да не е индивидуално уговорена. Включването на уговорката в
индивидуалния договор не предопределя характера
на индивидуално уговорена и съдът дължи потребителска защита по
отношение на нея. Дори да се приеме, че кредитополучателите са поискали
предоставяне и усвояване на кредит в швейцарски франкове извод, че са могли да
изразят становище по съдържанието на разглежданата клауза, респ. че приемането
е резултат от преговори и взаимни отстъпки между страните по договора.
С оглед
преценка наличието на неравноправност на подобна клауза и съобразно задължителното
за настоящия съд тълкуване дадено с решение на СЕС С-186/2016 год. в компетенцията на националната
юрисдикция е да извърши преценка, доколкото подобна клауза отразява
разпоредбите от националното право, които се прилагат в отношенията между
договарящите страни независимо от волята им, или които са с допълващ характер и
следователно се прилагат по подразбиране, т. е. когато в това отношение между
страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение от 21 март 2013 г., RWE Vertrieb,
C 92/11, EU: C: 2013:
180, т. 26, и от 10 септември 2014 г., K., C 34/13,
EU: C: 2014: 2189, т. 79), поради което се обосновава извод за преценка
наличието на императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна
уредба в националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На следващо
място, следва да се приеме, че клауза в сключен в чуждестранна валута договор
за кредит, която не е била индивидуално уговорена и по силата на която кредитът
трябва да бъде върнат в същата валута, попада в обхвата на понятието
"основен предмет на договора" по смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка клаузата, с която е
уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на швейцарски франк
спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът съобрази, че това
е клауза определяща основните престации по договора.
В този смисъл решение С-186/2016 год. на СЕС.
Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да бъде извършвана преценка за неравноправност
на клауза от основния предмет на договора, в случай че тя е ясна и разбираема.
Изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва
да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен
точният механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално
отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици (решения от 30 април 2014 г., K. и K. R., C 26/13, EU: C: 2014: 282, т. 75, и от 23
април 2015 г., Van Hove, C 96/14,
EU: C: 2015: 262, т. 50). Т. е. следва да бъдат преценени всички относими фактически елементи, сред които са публичността и
информацията, предоставена от кредитодателя при
договаряне на договор за кредит (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2015 г., M., C 143/13, EU: C: 2015: 127, т. 75). Т. е.
изискване за "ясен и разбираем език" включва яснота и разбираемост на
клаузите не само от формална и граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици - Решение № 98 от 25, 07,
2017 год. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от Решение на СЕС по дело С-186/16 год. Финансовата институция следва да
предостави като минимум информация за влиянието върху вноските на драстичното
обезценяване на валутата на държавата членка, в която се намира
местожителството или седалището на кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16 год., както и за възможните промени в
обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута, по-специално, когато потребителят кредитополучател не получава доходите
си в тази валута – т. 50 от Решение на СЕС по дело
С-186/16 год., като
по този начин даде възможност на средния, относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен потребител не само да установи възможното
поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, но и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
финансовите му задължения – т. 51 от Решение на СЕС по дело С-186/16 год. В конкретния случай, в чл. 22 от
договора се посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от
увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не
са ангажирани доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна
информация за рисковете от сключване на договор за кредит във валута, различна
от тази, в която получава доходите си, възможните промени във валутните курсове
и тяхното конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която
да му даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически последици.
Не са представени и други доказателства, че на ответниците
са били разяснени последиците от разглеждащата норма. Предвид това, не може да
се приеме, че клаузата на чл. 22 от договора е уговорена по ясен и разбираем
начин и по тази причина същата подлежи на преценка досежно
нейната неравноправност.
При
извършване на преценка за неравноправност на разглежданата клауза, следва да се
вземе предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и
всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи –
така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената разпоредба,
преценката за неравноправност на договора се прави към момента на сключване на
договора, като в конкретния случай негативните последици за потребителя
възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за които
продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които
са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена
договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на
договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по
сключване, респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на
повишаване в стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл
вреди, изразяващи се в увеличаване на стойността в местната валута, респ. евро,
нужна за снабдяване с швейцарски франкове, с които да бъдат погасяване вноските
по кредита. В същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на
швейцарския франк към еврото към деня на сключването и към деня на
изпълнението. Действително, на пръв поглед рискът от изменение на
чуждестранната валута се носи и от двете страни по договора. В тази насока
обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната
компетентност и познания на продавача или доставчика – в случая банката – ищец,
относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута. Банката, предвид нейната техническа
и експертна обезпеченост и принадлежността
към международна група за предоставяне на финансови услуги, има възможност
в много по-голяма степен от отделния потребител, да предвиди движението в
стойността на различните валути една спрямо друга. Сключването на договор, с
ясно изразен елемент на риск между банка и потребител, който поначало е
непрофесионалист влиза в противоречие с принципа на добросъвестност.
Това
противоречие е още по-силно изразено като се вземе предвид непредоставянето от
страна на търговеца на потребителя на очертаната по-горе в мотивите информация
за възможните сериозни неблагоприятни последици за последния при промяна на
стойността на валутата, в която е уговорен кредитът. В подкрепа на този извод,
следва да се посочи, че не може да се приеме, че ако ответниците
са били информирани за възможността за широкото вариране на стойността на
швейцарския франк и за вредите, които биха могли да понесат, те биха се
съгласили с процесната клауза /в тази насока т. 57 от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68
и 69 на Решение на СЕС по дело С-415/11/. Съобразно изложеното предвид
установените рискове и възможни съществени неблагоприятни последици за
потребителя от промяната на валутните курсове, съдът намира, че разглежданата
клауза е уговорена в тяхна вреда и създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй като
прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ответниците.
Ето защо и съобразявайки
горните критерии, съдът намира, че клаузата на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, от
договора са неравноправни и в този смисъл на основание чл. 146 от ЗЗП
– нищожни, което налага извод, че събрана от банката сума в резултат на курсова
разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаваща се от номинала към
момента на сключване на договора са недължимо платени и подлежат на
възстановяване.
Съществен
елемент от договора за кредит е размера на лихвата, която е цена на услугата
предоставена от банката. По отношение на процесния
договор клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора, в частта даваща възможност на
банката да променя БЛП следва да се разглежда в контекста на т. 10
и т. 12 от чл. 143 от ЗЗП.
Хипотезата
предвидена в чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП сочи на неравноправна клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание. В процесния
случай промяната на лихвения процент поради промяна на БЛП не е обвързана с
конкретно условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна.
Липсва яснота относно методика или метаматически
способ за формиране на едностранно променената лихва. Съобразно изложеното
предвиденото изменение отговаря на условието на чл. 143, т. 10 от ЗЗП - клаузата в посочената част е неравноправна, съответно
нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП.
По отношение
неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора. От данните по делото е видно, че с промяната на базовия лихвен
процент цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на
договора се завишава многократно. При така установеното съдът приема, че е
налице значително завишаване на цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителят не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.
е. така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т. 12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни тези
договорни клаузи, които макар и да осъществяват състава на чл. 143, т. 7,
10
и 12 от ЗЗП
касаят сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги,
чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или
с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на
търговеца или доставчика на финансови услуги. В договора липсват каквито и да
било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това да са условия стоящи
извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието на свободния пазар и
регулатора на банкова дейност, за да се приложи изключението на сочената
разпоредба необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по
ясен и недвусмислен начин, както и потребителят следва предварително да е
получил информация как търговецът/банката/ може едностранно да промени цената,
за да може да реагира по-най уместния начин/решение на СЕС от 21, 03, 2013 год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на СЕС 14, 06, 2012
год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да
тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин /чл. 147, ал. 1
и ал. 2 от ЗЗП/,
поради което настоящия състав намира да не е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. /.
За
основателността на исковата претенция от значение е обстоятелството дали сключените Договор за цесия от 15.07.2008г.
и от 25.02.2015г. са породили действие спрямо длъжника. Съгласно постоянна
практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение
№ 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените
по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.
№ 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо
длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане
е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител
на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до
длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/,
но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионера/.
Възможно е предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, но в случая не е налице
упълномощаване.
Настоящия
състав намира, че към датата на депозиране на иска липсва редовно уведомление
изхождащо от цедента, както по първоначалния, така иэ при договорът за обратна цесия. Уведомяването следва да
се счита извършено с връчване на нотариална покана от ищеца, респ. с връчване
на препис от исковата молба и приложенията към нея, в които се съдържа
волеизявление на цедента за вече извършено
прехвърляне на вземането. Така соченият порок е саниран.
По отношение
на сключените Допълнителни споразумения от 24.02.2010г., 18.03.2011г. и
19.04.2012г. сключени между кредитополучателите и „Б.Р.С.“ АД за
преструктуриране на дълга, чрез разсрочване при определен гратисен
период и капитализиране на лихвата/прибавянето й към главницата/, съдът намира
следното: Договорените клаузи в допълнителните споразумения, с които се постига
съглашение за капитализиране на сумата по т. І, 1 и І, 2, представляващи
просрочена главница и просрочена лихва, съдът намира за нищожни. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите
на Българската народна банка. Към момента на сключване на доп. споразумения е
действаща Наредба № 9/03,04,2008 год. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен
риск /ДВ, бр. 38/11,04,2008г., в сила от
11,04,2000г./, в която липсва възможност за капитализиране на лихвата. С Наредба за отменяне на Наредба № 9/2008г. за оценка и
класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични
провизии за кредитен риск,
издадена от управителя на Българска народна банка, /обн.,
ДВ, бр. 40/13.05.2014г./, приета с Решение № 42/24.04.2014г. на Управителния
съвет на Българската народна банка Наредба № 9/2008 год. е отменена. Т.е. и към
момента липсва нормативна възможност за извършване на капитализиране на
лихвата. Ето защо настоящия състав приема, че към момента на сключване на
допълнителните споразумения към договора за кредит, както и към момента не
съществува нормативно регламентиран механизъм за изпълнение на законовата
делегация на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. За разлика от търговското право и
нормата на чл. 294 от ТЗ предвиждаща, че между търговци лихва
се дължи, освен ако е уговорено друго и възможността предвидена в ал. 2, да се
начислява лихва върху лихва, ако е уговорена, то в правоотношението възникнало
по повод сключен договор за кредит, по който кредитополучател е физическо лице,
сочената норма не може да бъде приложена. Въпреки, че банковата сделка, каквато
е договора за банков кредит е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 2 от ТЗ правилото на чл. 294, ал. 2 от ТЗ е неприложимо, доколкото се явява специална разпоредба, касаеща отношения между търговци /при кредитополучател -
търговец/. В хипотезата на страна по сделката физическо лице е приложима общата
гражданско правна норма на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Дори да се приеме да е налице колизия между двете
разпоредби, то съгласно § 1 от ДР на Закона за защита на потребителите при противоречие на разпоредби на два
закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на
потребителите. Кредитополучателите безспорно имат качеството потребители по
смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП, поради което спорното правоотношение
следва да се регулира от по-благоприятната гражданско правна норма на чл. 10, ал. 3 ЗЗД.
По
изискуемостта:
В
конкретната хипотеза досежно претенцията за
предсрочно изискуема главница по договора за банков кредит е налице
задължителна съдебна практика по ТР № 4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно
указанията по т. 18 от същото. Съобразно даденото задължително тълкуване по т.
18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да изследва настъпване на
изискуемостта на претендираното вземане, като отчете
извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния
случай, в договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при
настъпването на определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции кредиторът следва да е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на исковата
молба. В случая доколкото е заявена осъдителна искова претенция, то
уведомяването за волеизявлението на кредитора може да бъде осъществено и с
връчване на препис от исковата молба.
Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този
момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи
настъпването й. С нотариални покани №№ 10866 и 10867/30.06.2017г. на нотариусИ., рег. № 271, връчени на кредитополучателите на
21.07.2017г., ищецът е уведомил ответниците, че
обявява предсрочната изискуемост на вземанията си по процесния
договор за кредит. Ответниците не са установили
наличие на плащане по договора след датата 02.07.2014г., когато се твърди да са
изпаднали в забава. Следователно към датата на уведомлението до длъжниците е налице обективното условие за настъпване на
предсрочна изискуемост съгласно чл. 18 от договора - неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично. С оглед горните
мотиви предсрочната изискуемост следва да се счита обявена на длъжниците от момента връчване на изходящото от банката
уведомление или в конкретния случай на 21.07.2017г.
Предвид
горните мотиви настоящия състав намира, че за определяне на размера на
задължението по договора следва да бъде съобразен първоначалния лихвен процент,
без капитализиране на лихвата, предвид извършеното изменение на лихвените
проценти и капитализация основано на нищожни клаузи.
Ищецът
претендира заплащането на падежирали вноски за
главница за периода от 02.07.2014г., от която дата длъжниците
са изпаднали в забава до 07.08.2017г.,
когато е връчена нотариалната покана, в размер общо 7075.94швейцарски франка и
предсрочно изискуема главница в размер на 73890.12швейцарски франка, която е
част от обявеното за изцяло предсрочно изискуемо вземане за непогасена главница
по договора. Съдът намира предмет на претенцията за задължението по договор за
кредит да е заявено на едно основание, а именно предоставена главница по
възникналата облигационна връзка, независимо дали същата се претендира като
просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят дължи изпълнение макар
и само на онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните в случай, че вземането не изцяло изискуемо поради непредявената
предсрочна изискуемост при условията на закона. По аргумент на изложеното се
обосновава и извод, че при установяване на предсрочна изискуемост на дата
различна от посочената от ищеца, при безспорно установяване на задължението по
договора на заявеното основание /неплатена главница/, съдът следва да уважи
исковата претенция като не може да се обоснове извод за произнасяне по
непредявено основание.
В процесната хипотеза заключението на съдебно счетоводната
експертиза сочи към датата на исковата молба размерът на просрочената главница
без включена в нея капитализирана лихва е 142412.94швейцарски франка, поради
което исковата претенция в заявения размер от 80966.06 швейцарски франка, от
която 7075.94 швейцарски франка падежирала главница и
73890.12 швейцарски франка предсрочно изискуема главница е изцяло основателна.
Като законна
последица от основателността на исковата претенция се дължи и законна лихва от
датата на исковата молба – 18.08.2017г. до окончателното изплащане на
вземанията.
Съобразно изхода от спора и направеното искане в полза на ищците следва да се присъдят съдебни разноски, които са в претендиран размер от 12000.67лв., от които адвокатско възнаграждение в размер на 6000.00лв. с включен ДДС. Съдът, предвид възражението за прекомерност на претендираните разноски за хонорар за защита от адвокат от ответната страна и като съобрази фактическата и правна сложност на спора намира, че претендираното възнаграждение с включен ДДС не е прекомерно. От друга страна същото надвишава в незначителна степен установения минимум съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Затова следва да се присъди в претендираният размер или общо разноските в полза на ищеца са в размер на 12000.67лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.Р. Н., ЕГН ********** и Я.Б.А., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Витоша“, ул. „*******, представлявано от Д.Ш.– изп.директор
и П. Д. – изп.директор, със съдебен адрес:***, р-н
„Триадица“, ул. „*******№ *******, сумата
80966.06 /осемдесет хиляди деветстотин шестдесет и шест, 0.06/швейцарски
франка, от която 7075.94 /седем пиляди седемдесет
и пет, 0.94/ швейцарски франка падежирала главница за
периода от 02.07.2014г., от която дата длъжниците са
изпаднали в забава до 07.08.2017г.,
когато е връчена нотариалната покана и 73890.12 /седемдесет и три хиляди,
осемстотин и деветдесет, 0.12/швейцарски франка предсрочно изискуема главница,
която е част от обявеното за изцяло предсрочно изискуемо вземане за непогасена
главница по договора без включена в нея капитализирана лихва в размер на 142412.94
/сто четирдесет и две хиляди четиристотин и
дванадесет, 0.94/швейцарски франка, за периода от 02.07.2014г. до 16.08.2017г.,
по сключеният между „Ю.Б.“ АД като кредитодател и А.Р.
Н. и Я.Б.А. като кредитополучатели Договор за кредит за покупко
продажба на недвижим имот № HL 36734/15.05.2008г., ведно със законната лихва
върху нея считано от 18.08.2017г. – датата на предявяване на иска, до
окончателното и изплащане, на основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Р. Н., ЕГН ********** и Я.Б.А., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
р-н „Витоша“, ул. „*******, представлявано от Д.Ш.– изп.директор
и П. Д. – изп.директор, със съдебен адрес:***, р-н
„Триадица“, ул. „*******№ ******* сумата
12000.67 /дванадесет хиляди, 0.67/лв., представляваща сторените в
производството разноски, включително за защита от адвокат в размер на
6000.00лв. с включен ДДС.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните с въззивна жалба ПРЕД СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: