Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  51

 

гр. Габрово, 22.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

                                        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

        

                                                      ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                       ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 31 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение  № 443 от 02.01.2019 г. по гр.д. № 977 по описа за 2018 г. Районен съд –Габрово е осъдил ОД на МВР - Габрово да заплати на П.Н.Н., ЕГН ********** *** сумата от 1222,47 лв. възнаграждение за работа извън редовното работно време, на основание чл. 187, ал. 5, т. 1 изр. посл. и ал. 6 от ЗМВР за периода от 08.01.2015 г. - 08.01.2018 г. за осемчасов работен ден, с включено възнаграждение за извънреден нощен труд и възнаграждение за времето на разположение, ведно със законната лихва от 18.12.2018 г. до окончателното изплащане и лихва за забава от поканата на 08.01.2018 до приключване на устните състезания на 18.12.2018 г. в размер на 117,39 лв., като е отхвърлил исковете в останала им част като неоснователни и недоказани. Осъдил е на разноски.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П.Н., чрез адв. В. П., в частта с която искът е отхвърлен до претендирания размер то 1358,34 лв., което е дължимото възнаграждение пир  9-часов работен ден, ведно с лихвата за забава в размер на 130,18 лв. до приключване на устните състезания. Претендира разноски на основание чл. 36 от ЗА за настоящата инстанция. В съдебно заседание поддържа подадената въззивна жалба и сочи, че разликата от 151 лв. идва от обедната почивка, която се претендира по графиците за почивните дни.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ОД на МВР - Габрово. В съдебно заседание оспорва подадената въззивна жалба и моли да се потвърди обжалваното решение. От представените по делото заповеди е видно, че ищецът работи на ненормиран работен ден от 8,30 ч. до 17,30 ч. с обедна почивка то 12,00 до 13,00 ч., т.е работния ден е 8-часов, което нормативно е заложено в Наредба № 8121-З-776/29.07.2016 г. за организацията и разпределение на работното време, издадена от МВР. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, събраните доказателства, съобразно наведените от страните доводи и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна:

Пред Районен съд – гр. Габрово са подадени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 1, изр. последно и ал. 6 от ЗМВР за сумата от 5 000,00 лв., представляваща неизплатената част от възнаграждението от 08.01.2015 г. до 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената главница от поканата на 08.01.2018 г. до окончателното изплащане. В последното заседание по делото исковата претенция е била изменена, на основание чл. 214 от ГПК, като същия се счита за предявен за 1373,11 лв., от които 1358,09 лв.-дължимо възнаграждение за положения извънреден труд; 14,50 добавка за нощен труд; 0,52 лв. възнаграждение за време на разположение, ведно със лихвата за забава от датата на поканата - 08.01.2018 г. в общ размер на 131,62 лв. и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

По делото е установено, че между страните съществува служебно правоотношение по ЗМВР за периода от 08.01.2015 г. - 08.01.2018 г. и за този период ищецът е отработил общо 16 дни за почивните дни. От представеното по делото удостоверение, е видно, че същият е държавен служител в Областна дирекция на МВР - Габрово. От 10.05.2013 г. до настоящия момент /25.06.2018 г./ изпълнява длъжността полицейски инспектор V степен в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" към Районно управление - Габрово при ОД на МВР - Габрово /л.117/. По делото е представен формуляр на длъжностна характеристика за посочена по-горе длъжност, според която е създаден нов щат за нея. Съгласно представените Графици за процесния период, дежурството се носи в работни дни за времето 08,30 ч. -17,30 ч. Местопроизшествията се посещават и постъпилите сигнали се отработват от служителите, обслужващи съответните райони, като местопроизшествията се посещават задължително от ОР на ПИ. От 17,30 ч. до 08,30 ч. на следващия ден, дежурството се носи от дежурния, който е на разположение. В почивните и празничните дни, дежурния в РУП носи дежурството от 08,30 ч. до 17,30 ч. в сградата РУП, за времето от 17,30 ч.до 08,30 ч. е на разположение, като при необходимост се явява и изпълнява заповедите на съответните длъжностни лица. В Графика за м. януари 2018 г. е отбелязано в т. 2 на Забележка, че е предвидена обедна почивка от 12,30 ч. до 13,30 ч.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че съгласно графиците е изчислила положения извънреден труд, в събота и неделя, в които работното време е от 8,30 ч. до 17,30 ч., като по заповед е заложен 1 час обедна почивка. В допълнително си заключение, вещото лице е изчислило дължимото възнаграждение за времето, отработено от 8,30 ч. до 17,30 ч., като се има предвид, че това е 9 часов работен ден, а не 8 часов, както е приело вещото лице в първоначалното си заключение. При така зададената задача, вещото лице е изчислило, че възнаграждение на ищеца при ползване на обедната почивка. За отработени 16 дни при 9 часов работен ден, дължимата сума е определена на 1358,34 лв. Дължимото възнаграждение за 16 дни при 8 часов работен ден е в размер на 1067,12 Възнаграждението за 02.01.2017 г. и 23.05.2016 г. - изчислено на база работни дни с включени дати 02.01.2017 г. и 02.05.2016 г. е в размер на 1207,42 лв. Разликата между изчисления 9-часов работен ден и 8-часовия работен ден е 150,92 лв. Именно тази сума се претендира да се доприсъди от ищеца и в тази част се обжалва постановеното решение.

От така установеното фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 151, ал. 1 от КТ, работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Според ал. 2 на същия текст, почивките не се включват в работното време.

В т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 14.11.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГК е прието, че при непрекъсваем производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. За да постанови взетото решение, съдът се е аргументирал с хипотезите, при които се касае за заплащане на извънреден труд при непрекъсваем процес на работа /надзиратели и пожарникари/. Разликата между двете организационни форми е, че в първата хипотеза работникът или служителят може да разполага както намери за добре с времето за почивка, а във втория случай е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г., регламентира някои аспекти на организацията на работното време. Според т. 2 от Директивата, работно време е всеки период, през който работникът или служителят работи или е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, за да изпълнява своите задължения, докато почивката е всеки период, който не е работно време.

Жалбоподателя се позовава на няколко решения на Съда на Европейския съюз, постановени по преюдициални запитвания - решение от 3.10.2000 г. по дело С-303/98, решение от 9.09.2003 г. по дело С-151/02, решение от 11.01.2007 г. по дело С- 437/05, които са били взети предвид при постановяване на ТР № 8/2014 на ОСТК на ВКС, заедно с решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 г.

Основният разграничителен критерий, който се поставя в тези решения е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или служителят има такова задължение, цялото дежурство, включително и неактивната част /време за спане, храна и физиологични нужди/, се счита за работно време. В този смисъл е и чл. 151, ал. 3 от КТ. В хипотезата на ал. 3 се има предвид непрекъсваемия процес на работа /смени и дежурства/, когато почивката се включва в работното време, докато при ал. 2 на чл. 151 КТ, същата не се включва в работното време.

При формулиране на отговора на въпроса по ТР № 8/2014 г., ОСТК на ВКС е взел предвид, че легалният термин, използван в разпоредбата на  чл. 151, ал. 3 от КТ е "време за хранене", а не "почивка за хранене" по смисъла на  чл. 151, ал. 1 от КТ. Ето защо, за да се разграничи ясно хипотезата, предвидена в  чл. 151, ал. 1 от КТ, отнасяща се за прекъсваем работен процес, от хипотезата на  чл. 151, ал. 3 от КТ, приложима при непрекъсваем работен процес, в отговора на въпроса "почивка за хранене" трябва да се замести от "време за хранене".

В Наредба № 8121з -776 от 29.07.2012016  г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, която е издадено от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./ е регламентирано и работното време на държавните служители, работещи на ненормиран работен ден, както и времето, през което те дават дежурства, като са въведени по-горните понятия "време за хранене" и "обедна почивка". За част от процесния период е била в сила и Наредба № 8121з -407 от 11.08.2014 г.  

Съгласно чл. 7 от Наредбата от 2016 г., наричана по-долу Наредбата, работното време на работещите на ненормиран работен ден държавни служители е от 8,30 до 17,30 ч. с един час обедна почивка. В чл. 10, ал. 1 от същата е уреден реда, при който може да се установява време на разположение или режим на дежурство. За тези случай е необходимо да бъде издадена заповед на длъжностното лице с ръководни функции, а по изключение режимът на дежурството може да се организира в седмични и месечни графици - чл. 10, ал. 2. В ал. 3 на същия член изрично е разпоредено, че в графиците за дежурство не могат да бъдат включвани държавни служители, работещи на смени.

Изпълнението на служебните задължени на държавните служители, извън редовното работно време, следва да се извършва въз основа на заповед издадена от ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР, каквото е изискването на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Заповедта се издава за всеки конкретен случай.

Видно от представените по делото Заповеди и Графици, за всяко дежурство през процесния период е била издавана съответната заповед и график. В приложените графици е предвидено, че в почивните и празничните дни дежурният в РУ носи дежурството от 8,30 ч. до 17,30 ч. в сградата на РУ, с почивка от 12,30 ч. до 13,30 ч., а за времето от 17,30 ч. до 8,30 ч. на следващия ден е на разположение.

Изрично в заповедите и графиците, които са издадени от оправомощеното за това лице е предвидено, че се полага дежурство от лицето П.Н.Н.- полицейски инспектор.

Съгласно § 1 от ДР на Наредбата, където са дадени легалните дефиниции на използваните термини, в т. 2 е посочено, че по смисъла на тази наредба "дежурство" е специфична организация на работата при подневно отчитане на работното време. През времето на дежурство служителят се явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките  на продължителността на дежурството. Според дефиницията в т. 7 "обедна почивка" или "почивка за хранене" е период от време в рамките на установен ненормиран работен ден, през който служителят не изпълнява служебните си задължения. В случаите, когато поради служебна необходимост ръководителят на съответната структура в МВР не може да осигури ползването от служителя на обедна почивка, ръководителят е длъжен да му осигури почивка за хранене. Обедната почивка е 1 час, а почивката за хранене е не по-малко от 30 минути.

В същата Наредба се дава дефиниция на "време за хранене", "смяна" и "непрекъсваем работен процес". От така дадените дефиниции на използваните в Наредбата термини се установява, че "време за хранене" е различно от "обедна почивка" или "почивка за хранене" и времето за хранене е предвидено при сменно работно време, когато има непрекъсваем процес на работа.

 В чл. 22, ал. 2 от Наредбата е регламентирано, че времето за обедна почивка и почивките за хранене не са работно време.

От представените по делото доказателства не се установява, че даващият дежурство полицейски инспектор е бил със сменно работно време или с непрекъсваем процес на работа, за да могат да разполагат с "време за хранене", което по смисъла на всички цитирани по-горе нормативни актове се заплаща. Регламентираният 1 час "обедна почивка" не е работно време за даващите дежурства, поради което не се дължи и заплащането му. Правилно първоинстанционния съд не е присъдил сумите от 150,92 лв., които се явяват сумата за определената със заповед и по график "обедна почивка" на даващия дежурство ищец.

С оглед неоснователността на въззивната жалба направените от жалбоподателя  разноски следва да бъдат оставени в негова тежест. Ответникът по жалбата претендира такива в размер на юрисконсултско възнаграждение. Като се има предвид, че се обжалва решението само в частта за неприсъдените 150,92 лв., размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, който препраща към чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна определя дължимото възнаграждение в чл. 23, т.  1, предл. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ е в размер на 100,00 лв.

            Като необжалвано в останалата си част решението е влязло в сила и съда не дължи произнасяне по него.

На основание изложеното въззивният съд прие, че  решението, постановено от Районен съд – гр. Габрово  е правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 443 от 02.01.2019 г. по гр.д. № 977 по описа за 2018 г. Районен съд –Габрово.

ОСЪЖДА П.Н.Н., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР - Габрово, представлявано от Б.Б.с адрес в гр. Габрово, ул. "Орловска" № 50 сумата от 100,00 лв. /сто лева/- юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

                 

                                                                                                               2.