Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 24.11.2020 г. град
К.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На двадесет и шести
октомври Година две хиляди и двадесета
В публичното
заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 517 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
ищецът, чрез пълномощника си адв. Л. твърди, че
ответницата била регистриран земеделски производител. За дейността ѝ като
земеделец и по-специално за подготовката на проект, с който да кандидатства в
програми за еврофинансиране, имала нужда от
допълнителни средства, поради което в периода април 2015 - март 2017 г. ѝ
предоставил суми в общ размер на 20 900 лева, които тя следвало да върне след
започване на работа по проекта. Не са подписвали писмен договор за заем. Сумите
били преведени по Б.ата сметка на ответницата IBAN ***рия АД с банкови
преводи съответно: г. – 600 лв.;– 700 лв.;– 2000 лв.;– 1200 лв.;– 500 лв.; –
200 лв.;– 700 лв.; – 500 лв.;– 500 лв.; – 1000 лв.;– 4000 лв.;– 800 лв.; – 1500
лв.; – 700 лв.;– 1000 лв.;– 5000 лв.
Сочи, че не са
договаряли конкретна дата за връщане на дадените парични средства. От
ответницата знаел, че работата по проекта е започнала, въпреки това до началото
на 2020 г. сумите не му били възстановени, поради което изпратил до ответницата
покана за плащане чрез Български пощи ЕАД. Към днешна дата сумите все още не му
били върнати. Ответницата нямала основание да задържи преведените суми.
Моли съда да осъди А.Я.Т.,
ЕГН **********,***, да заплати/върне на Г.Б.Б., ЕГН **********
***, сумата 20 900 лева, представляващи предоставен в периода април 2015 - март
2017г. заем по платежни нареждания: г. – 600 лв.;–
700 лв.; – 2000 лв.;– 1200 лв.;– 500 лв.;–
200 лв.;– 700 лв.; – 500 лв.;– 500 лв.;– 1000 лв.;– 4000 лв.;– 800 лв.; –
1500 лв.; – 700 лв.;– 1000 лв.;– 5000 лв.
В случай, че съдът приеме, че между страните не е налице валиден договор,
представляващ основание за плащане на гореописаните суми, моли съда да осъди А.Я.Т.,
ЕГН **********,***, да върне сумата в общ размер на 20 900 лева, по
горепосочените платежни нареждания, като платени без правно основание.
Моли съда да осъди ответницата да заплати претендираната сума 20 900 лева,
ведно със законната лихва върху нея от момента на предявяване на настоящата
искова молба, както и направените по делото разноски. Посочва следната
банкова сметка ***: IBAN: ***; ВIC: ***, С.,
титуляр: Г.Б.Б.. В съдебно заседание исковата молба
се поддържа от адвокат А. Л., която моли съда да уважи предявеният иск по
чл.240 от ГПК като основателен и доказан. В случай, че не приеме, че налице
заемно правоотношение между страните то моли съда да уважи иска по чл.55, ал.1
от ЗЗД. Излага съображения в писмени бележки по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор адв. Г. А., преупълномощена от адв. Т. П., в качеството й на особен представител на
ответника, с който изразява
следното становище:
По допустимостта на
иска излага следното становище:
По предмета и цената си, и с оглед постоянния адрес на
ответника, предявените в условия на евентуалност искове по чл. 240, ЗЗД и чл.
55, ал.1, ЗЗД са подведомствени на съдилищата и родово и местно подсъдни на
районния съд, пред който делото е понастоящем висящо (арг.
чл. 14, ГПК, вр. Чл. 103 и чл. 105, ГПК).
С оглед представените към исковата молба писмени доказателства, счита, че
съществуват данни за наличие на вероятен правен спор между страните по делото
относно дължимостта на претендираното вземане, чийто източник, според твърденията
в исковата молба е неформален договор, за паричен заем за сумата от 20 900,00
лева, сключен между ищеца и ответника, а алтернативно, че вземането има извъндоговорен характер, поради наличието на фактическия
състав на платено без правно основание.
Към момента, в качеството си на
особен представител, не разполага с информация за наличие или липса на други
положителни или отрицателни предпоставки за упражняване правото на иск, които
да обуславят недопустимост на процеса.
Намира предявените в условията на евентуалност искове за неоснователни и
изцяло недоказани по размер, като аргументите ѝ в тази насока са
следните:
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД
В производството в тежест на ищеца-кредитор е да
докаже, че са се осъществили елментите на
материалното правоотношение на договора за паричен заем, а именно: че заемодателят-ищец е предал на
заемателя-ответник паричната сума от 20 900,00 лв., предмет на исковата
претенция, че заемателят-ответник е получил заемната сума от 20 900,00 лв., че
заемателят-ответник се е задължил да върне заемната сума на заемодателя-ищец,
както и при какви условия се е задължил.
Сочи, че от приложените към исковата молба копия на
писмени доказателства - 16 бр. вносни бележки за превод на суми в Ю. АД, се
установява, че Г.Б.Б. е превел на лице, с име А.Я.Т.
и по сметка с IBAN ***. Поради отсъствието на
други данни не може да се заключи категорично, че лицето А.Я.Т., сочено като
титуляр на посочената сметка, е идентично с ответницата, индивидуализирана в
исковата молба. Не може да се заключи, че сметка с *** при бА.Ю.
АД е разкрита на името на ответницата по настоящото дело. В исковата молба се
съдържа твърдение, че по повод облигационната връзка не е съставен писмен
договор за заем, поради което ищецът не може да се възползва от предимството на
писмената форма като форма за доказване. Липсват доказателства – основание за
плащане на 16-те вноски, възлизащи сумарно на 20 900,00 лв. да е било заемно
правоотношение. Напротив, соченото в тях основание е „попълване на авоар"
или „захранване на сметка". Липсват каквито и да било доказателства
ответницата Т. да е поела задължението да върне на ищеца Б. сума от 20 900,00
лева, нито при какви условия и в какви срокове се е задължила да го направи.
По иска с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът
предявява алтернативна претенция за връщане на даденото като платено без
правно основание, в случай, че бъде отхвърлена претенцията му по заемното
правоотношение. Визира се състава на първата хипотеза на института на
неоснователното обогатяване. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1, ЗЗД за връщане на
нещо, получено без основание, ищецът следва
да въведе като твърдение и докаже факта на предаването/плащането на сумата.
И тук, както и при исковата претенция по чл. 240, ЗЗД, от приложените към
исковата молба копия на писмени доказателства - 16 бр. вносни бележки за превод
на суми в Ю. АД, се установява, че Г.Б.Б. е превел на
лице, с име А.Я.Т. и по сметка с ***. Поради
отсъствието на други данни не може да се заключи категорично, че лицето А. Я.Т.,
сочено като титуляр на посочената сметка, е идентично с ответницата,
индивидуализирана в исковата молба, за която се твърди, че се е обогатила
неоснователно. Не може да се заключи, че сметка с *** при бА.
Ю. АД е разкрита на името на ответницата по настоящото дело.
При съвкупната преценка на горните аргумента, намира предявените искове за
изцяло неоснователни и недоказани по размер.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД:
Заявява, че ищецът основава претенцията си на
евентуално осъществила се облигационна връзка по неформален договор за паричен
заем между него и ответницата. Твърдяните
обстоятелства не се доказват от приложените към исковата молба копия на писмени
доказателства. В този смисъл, възразява изцяло срещу твърдението, че заемно
правоотношение е възникнало, поради отсъствието на съществени елементи от
фактическия състав на същото, а именно - липса на доказателства за
осъществяването на credenda causa
и липса на доказателства за поето задължение от страна на ответницата за
връщане на процесната сума.
По отношение на
представената покана за връщане на сумата, изпратена от ищеца Б. до ответницата
Т., чрез услугата Телепоща, счита, че същата не е
изпълнила функцията си на волеизявление по чл. 69, ал. 1, ЗЗД. Видно от
отбелязването върху известието за доставяне, ответницата се е преместила и
живее на адрес в гр. Сливен, а няма данни между страните да съществува съгласие
всяко доставено на предварително посочен от тях адрес, да се смята за редовно
връчено, ако страната не е уведомила другата за промяната. В този смисъл, дори
и да се приеме, че е налице заемно правоотношение, изискуемостта по същото не е
настъпила.
По иска с правно
основание чл. 55. ал.1, ЗЗД:
Претенцията на ищеца е предявена в условия на евентуалност и в случай, че
искът по чл. 240 ЗЗД не бъде уважен. Основава се на твърдение, че 16 броя
преводи, равняващи на сумата 20 900,00 лв., по сметка, за която се твърди да е
на ответницата, е извършено при изначална липса на основание. Възразява срещу
това твърдение на ищеца, доколкото, видно от 16-те броя вносни бележки, които
са оформяни със знанието на ищеца, в същите е вписвано основание „захранване на
сметка", което поради многократния характер на преводите и повторяемостта
на този запис, навежда на мисълта, че между ищецът и ответницата е съществувала
някаква правна връзка.
В качеството си на особен представител не разполага с данни за материалните
правоотношения, сложили се между тях и не може да сочи естеството на това
правно основание.
На следващо място заявява, че претенцията се основава и на твърдението, че
сумата е получена от ответницата Т., индивидуализирана в настоящата искова
молба, и че сметката, сочена във вносните бележки е нейна, но в отговора
по-горе сочи подробни аргументи против установеността на това обстоятелство.
Не възразява срещу искането на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза с очертаните в исковата молба задачи и заявява, че ще се ползва от
резултатите й.
Заявява, че не възразява срещу представените от ищеца, ведно с исковата
молба, писмени доказателства и моли същите да бъдат допуснати и приети като относими към предмета на делото, и ще се ползва от същите.
Възразява срещу искането на ищеца за допускане на свидетел, с който се цели
установяване на възникналото правоотношение, доколкото стойността на същото е
над ограничението по чл. 164, ГПК.
В заключение и с оглед на известите ѝ към момента факти и
доказателства, моли съда след като прецени становищата на страните, обективирани в исковата молба и постъпилите отговори към
нея, да отхвърли предявените в условията на евентуалност искове по чл. 240, ЗЗД
и чл. 55, ал. 1, ЗЗД, като неоснователни и недоказани, така и по отношение на
претенцията за разноските. Моли в случай, че искът бъде частично уважен, съдът
да се произнесе по искането за разноски съразмерно с уважената част. В съдебно
заседание адвокат Г. А. моли съда да
отхвърли предявените в условията на евентуалност искове.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са
представени банкови преводи по банкова сметка *** в Ю. АД :. – 600 лв.;– 700 лв.;– 2000 лв.;– 1200 лв.;– 500 лв.;– 200 лв.;– 700 лв.;– 500 лв.;–
500 лв.; – 1000 лв.;– 4000 лв.;– 800 лв.;– 1500 лв.;– 700 лв.;– 1000 лв.;–
5000 лв. Върху платежните нареждения е посочено, че
съответната сума се привежда в полза на А. Я.Т., вносител Г.Б.Б., основание за
внасяне захранване на сметка.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.Г.Д.. От неговите показания
се установява, че във връзка с работа си познава Г. от 200 г. а А. от 2015 г. – 2016 г. Чувал бил за
отпускане на заем, който да се върне от А.след приключване на някакви проекти.
От А.знаел, „че беше нещо като земеделски производител или нещо такова и след
приключване или осигуряване на проект ще бъде върнат заема“. Заявява, че за
суми и срокове не бил чувал. Присъствал на разговор „когато сме били тримата за
отпускане на такъв заем“. Ставало въпрос за
възможност за отпускане на бъдещ заем. Твърди, че Г. не му е казвал,
че е дал пари на А.
По делото е назначена и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е
оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно
изготвено. От заключението на експертизата се установява, че по банкова сметка ***, в Ю. АД с титуляр А.Я.Т. за
периода 01.04.2025г. до 31.03.2017г., са постъпили в суми в общ размер 20 900
лева, като основание е посочено вноска на каса Г.Б.Б..
От заключението но съдебно – икономическата експертиза се установява още, че
посочените банкови преводи са извършени и процесните суми са получени по
сметката на ответницата в „Ю.“ АД. От
отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание се установява под
посоченото основание на каса следва да де се разбира, че не е правен превод от
сметка в сметка, а в брой са внесени парите по сметка на ответницата. Банката
при отразяване на постъпилите суми е посочила „попълване на авоар“ или
„захранване на сметка“, което е едно и също.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По
иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е
доказването, както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на
обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем. Установяването
на първото обстоятелство не освобождава ищеца от задължението да установи
второто, доколкото сумата може да е предадена на друго основание – ищецът да е
изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил морален дълг, да е извършил
дарение на сумата и пр. в този смисъл и решение № 180/26.11.2019 по дело №
4345/2018 г. на ВКС, допуснато до касационно обжалване по въпроса: " При
доказване на елемент от фактическия състав на договора за паричен заем по чл. 240 ЗЗД, а именно предаване на парична сума,
следва ли да се презумира наличието на друг съществен
елемент от договора, а именно поето задължение за връщане на сумата?", на
който въпрос е даден отрицателен отговор.
В настоящия случай е безспорно установено превеждането на
сумата общо в размер на 20 900 лева по банкова сметка ***, в Ю. АД с титуляр А.Я.Т. за
периода 01.04.2015г. до 31.03.2017г., но от
този факт не следва извода за наличие на заемно правоотношение, на каквото се
позовава ищецът в исковата молба. Липсват каквито и да е доказателства, които
да установяват поемане от страна на ответника задължение за връщане на сумата,
получена на основание договор за заем. Свидетелски показания за установяване на
договори над стойност 5000 лева са недопустими, на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. В платежните нареждания също липсва
такова посочване като основание за преводите, а като основание е посочено–
захранване на сметка.
По
изложените съображения съдът счита, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Ищецът
е предявил, при условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме за
недоказано твърдението му, че сумата е предоставена в заем, иск с правно
основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД. Ето защо, с оглед горното, съдът дължи произнасяне по
този иск.
Съгласно
Постановление № 1 от 28. V. 1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС първият
фактически състав на чл. 55, ал.
1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е.
когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение или пък след
погасяване на задължението и т. н.
По
иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на
ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
В
случая, както бе посочено по – горе, е безспорно установено предаването на
процесната сума. Ответникът, не сочи основание за получаването, респ.
задържането на сумата. Прави възражение, че изобщо не са били извършвани
твърдените в исковата молба банкови преводи на сумата общо в размер на 21 900
лева по нейна банкова сметка. Съдът
счита, че така направеното възражение е неоснователно. От заключението на
съдебно – икономическата експертиза безспорно се установи, че банкова сметка ***, в Ю. АД е с титуляр А.Я. Т. ккто и че на каса от лицето Г.Б.Б.
по тази банкова сметка са платена общо сумата в размер на 20 900 лева .
По
изложените съображения, искът с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо следва да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан по размер.
В разпоредбата на
чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в
тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за
основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1
от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Предвид гореизложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3 321
лева, представляващи държавна такса, депозит за особен представител,
възнаграждение за вещо лице, държавна такса за обезпечителна заповед, държавна
за вписване на възбрана и възнаграждение за един адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК
страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най -
късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция, като в настоящия случай ищецът е
представили списък на разноските.
Воден от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес град ***, съдебен адрес ***, чрез адвокат А. Л. против А.Я.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер
на 20 900 лева по договор за заем, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.02.2020 г. до окончателното
й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Я.Т., ЕГН **********,
с адрес ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД,
да заплати на Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес ***, чрез адвокат А. Л., сумата в общ размер 20 900 лева
получена без основание, чрез парични преводи по банкова ***, в Ю. АД, както следва : на 16.04.2015г. сумата от 600 лева, на 20.05.2015г. сумата от 700 лева, на 02.06.2015г. сумата от 2000 лева, на 08.06.2015г. сумата от 1200
лева, на 26.06.2015 сумата от 500 лева, на 02.07.2015г. сумата от 200
лева, на 08.07.2015г. сумата
от 700 лева, на 27.07.2015г. сумата от 500 лева, на 31.08.2015 г. сумата от 500 лева,
на 02.10.2015 г. сумата
от 1000 лева, на 22.10.2015 г. сумата от 4000 лева, на 11.11.2015 г. сумата от 800 лева, на 01.12.2015г. сумата от 1500 лева, на 17.12.2015г. сумата от 700 лева, на 08.04.2016г. сумата от 1000 лева на 14.03.2017 г. сумата 5000 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 24.02.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Анка Я.Т., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, *,
чрез адвокат А. Л., сумата в размер на 3 321 лева, представляваща напревени пи делото разноски
НА
ОСНОВАНИЕ чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението суми са платими от
ответника А.Я.Т., ЕГН **********, с адрес
*** по посочената от ищеца банкова сметка ***; ВIC: **, в банка
„С.“, с титуляр: Г.Б.Б..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :