О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 08.07.2019 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав в закрито
заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян ч. гр. дело №7051 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение с рег.№226 от 28.02.2019 год. съдия по
вписванията при СРС е отказал извършването на нотариално действие по реда на
чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на договор за цесия от 21.12.2017 год. и анекс №3
към него от 12.10.2018 год., ведно с приложение №1 и приложение №5, с нотариални
заверки на подписите, сключен между „Ю.Б.“ АД и „С.“ ООД, който е обезпечен с ипотека.
За да постанови отказа си /съобщен на 13.03.2019 год./, съдията
по вписванията е приел, че в случая приложение №1 към договора за цесия не било
с нотариална заверка на подписите и не можело да се възприеме като неразделна
част от договора, тъй като не била спазена предвидената в закона форма за
вписване – чл. 17, ал. 2 ПВ вр. с чл. 171 ЗЗД.
Срещу горепосоченото определение е подадена на 18.03.2019
год. частна жалба от „С.“ ООД, чрез адв. В.В./надлежно упълномощен/, с
оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че били налице
всички изисквания за вписване на прехвърлянето на обезпечено с ипотека вземане.
Съгласно чл. 17 ПВ, вписването на актовете по чл. 171 ЗЗД ставало по молба на
всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от два
екземпляра от документа, на основание на който се иска вписването. Според ал. 2
на същия член, молбата трябвало да съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1,
б.“а“ ПВ на молителя, основанието за вписването, размера на сумата, както и
тома и страницата на ипотечната книга, в който е вписан договорът за ипотека,
или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи
вписването. Представеното приложение №5 към договора за цесия било нотариално
заверено и съдържало пълна индивидуализация на вземанията, длъжниците и
имотите. Нотариално удостовереният препис съгласно чл. 591 ГПК представлявал
официален свидетелстващ документ, ползващ се със същата доказателствена сила
като оригиналният такъв.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото,
намира следното:
Частната жалба е
подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и се отнася
до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Според нормата
на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на
които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са
посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в
закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се
допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.
Проверката, която съдията по вписванията извършва
съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт
отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи
на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли
предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки
на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона – вписването /като родово
понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ е
едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се
разрешават правни спорове. При проверката на формата съдията по вписванията
следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се
вписват актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но
като се отчита, че специален закон може да урежда и вписване на акт в
обикновена писмена форма /например чл. 73, ал. 5 ТЗ/ – виж задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 год. на
ВКС по тълк.дело №7/2012 год., ОСГТК,
Съгласно на чл. 17, ал. 1, б. „а“ ПВ, подлежат на
вписване актовете по чл. 171 ЗЗД, а именно прехвърляне на вземане по реда на
чл. 99 ЗЗД, обезпечено с ипотека – същото, за да има действие трябва да бъде
извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и вписано в имотния
регистър.
Вписването на акта по чл. 17, ал. 1, б. „а“ ПВ става по
молба на всеки заинтересован, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от
два екземпляра от документа, на основание на който се иска вписването, като
молбата трябва да съдържа: данните, посочени в чл. 6, ал. 1, б. „а“, на
молителя, основанието /документа/ за вписването, размера на сумата, както и
тома и страницата на ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека,
или молбата за учредяване на законната ипотека, върху които ще се направи
вписването /чл. 17, ал. 2 ПВ/.
Правилникът за вписванията предвижда възможност при
поискано вписване на актове по чл. 4 /с изключение на нотариалните актове по
чл. 4, б. „а“/ да бъдат представени два официално заверени преписи от подлежащия
на вписване акт /чл. 8, ал. 2/, както и вписване въз основа на извлечение на
подлежащия на вписване акт /чл. 8, ал. 3/. Представените от молителя преписи документи
– договор за цесия, анекс към него и приложения № 1 и №5, са нотариално заверени
по реда на чл. 591 ГПК. Нотариалното удостоверяване верността на преписите е
достатъчно за извода, че същите съответстват на първообразните документи.
Самият анекс №3 от 12.10.2018 год. към договора за цесия
определя като неразделна негова част приложение № 1, съдържащо списък на
длъжниците и вземанията по чл. 2 и приложение №5, съдържащо описание на
ипотечните актове, установяващи учредени ипотеки, които обезпечават
прехвърлените с договора вземания. Предписаната от закона писмена форма с
нотариална заверка на подписите касае авторството на волеизявлението
/волеизявленията/. Според чл. 20, ал. 1 от Наредба № 32 на Министерство на
правосъдието за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, когато
се удостоверява документ, който съдържа повече от един лист, удостоверяването
се извършва като всеки два листа се скрепят с подписа и печата на нотариуса
най-малко на две места. Когато приложенията към един договор – неразделна част
от него са оформени от нотариуса по този начин и на последната страница от
договора са удостоверени подписите на страните върху документа, се счита, че
нотариалната заверка на подписите се отнася и за приложенията към договора като
неразделна негова част. Поради обстоятелството, че приложение № 1 и приложение
№5 са оформени по посочения начин, следва да се приеме, че същите са част от
анекс №3 към договора за цесия /последният с нотариална заверка на подписите/ и
нотариалната заверка на подписите се отнася и за тях /виж например Определение
№ 508 от 6.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 281/2010 г., II т. о., ТК и Определение
№ 75 от 27.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 58/2011 г., I т. о., ТК/.
Следователно в разглеждания случай е спазено изискването
на чл. 3, ал. 1 ПВ. Представените за вписване договор за цесия, анекс №3 към
него, ведно с приложение №1 и приложение № 5, както и молбата за вписване, имат
необходимото съгласно чл. 6 ПВ съдържание – налице е индивидуализация на двете
дружества, които са страни по сделката, както и описание на недвижимия имот,
върху който е учредена ипотека, която е вписана в Служба по вписванията и с
която са обезпечени вземанията към П.Г.К.и Ц.Н.К./чиито размер също е посочен/,
които са предмет на договора за цесия.
Ето защо въззивният съд приема, че обжалвания отказ на
съдията по вписванията се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен,
като се уважи искането за вписването на договор за цесия, анекс №3 към него,
ведно с приложение №1 и приложение № 5, с нотариални заверки на подписите.
По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид
т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето
определение не може да бъде обжалвано по касационен ред.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ определение с рег.№226 от 28.02.2019 год. на съдия по
вписванията при СРС, с което е отказано извършването на нотариално действие по
реда на чл. 569, т. 5 ГПК – вписване на договор за цесия от 21.12.2017 год. и
анекс №3 към него от 12.10.2018 год., ведно с приложение №1 и приложение №5, с
нотариална заверка на подписите, сключен между „Ю.Б.“ АД и „С.“ ООД, който е
обезпечен с ипотека, по молба с вх.№10661 от 28.02.2019 год.
ДА СЕ ВПИШЕ договор за цесия от 21.12.2017 год., с нотариална
заверка на подписите с рег.№4603 от 21.12.2017 год. на нотариус с рег.№444 на
НК и анекс №3 към него от 12.10.2018 год., ведно с приложение №1 и приложение
№5, с нотариална заверка на подписите с рег.№3534 от 12.10.2018 год. на нотариус
с рег.№444 на НК, сключен между „Ю.Б.“ АД и „С.“ ООД, който има за предмет
вземания, възникнали към П.Г.К.и Ц.Н.К.по договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL 40991 от
29.09.2008 год., обезпечени с договорна ипотека на недвижим имот, вписана в
Служба по вписванията с акт №127, т.069, вх.рег.№70649 от 29.09.2008 год., по
молбата с вх.№10661 от 28.02.2019 год. на „С.“ ООД.
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото с молбата
с вх.№10661 от 28.02.2019 год. на „С.“ ООД вписване по чл. 17, ал. 1, б. „а“ ПВ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/