№ 472
гр. Шумен, 26.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500419 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 3906/28.09.2021г.
(пощ. кл. от 27.09.2021г.) депозирана от „Юробанк България“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, бул.
.... № 260, чрез адв. СВ. Г. ЗЛ. – САК срещу разпореждане № 1212 от
20.09.2021г. на РС – Нови пазар, по ч.гр.д. № 20213620101256, с което е
отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК срещу ЮН. М. СК. с ЕГН ********** от с. Стан, общ.
Нови пазар, ул. ... № 5 за сумата от 30.00 лева – представляваща такса за
администриране на просрочен кредит за периода от 27.06.2017 до 28.07.2021г.
Жалбоподателят счита, разпореждането за неправилно поради
допуснато съществено нарушение на материалния закон и необосновано.
Излага, че неприсъдената такса представлява дължима такса за
администриране на просрочен кредит, начислена на дата 02.04.2018г.
съгласно Раздел VІІІ „Банкови карти“, б. „В“, „Кредитни карти“, т. 13 от
ТАРИФА за таксите и комисионните, които „Юробанк България“ АД прилага
за извършвани услуги с клиенти – физически лица. За неоснователна намира
констатацията на съда, че липсвало договореност между страните за
процесната такса. Клаузите за такси се основавали на заявлението – договор
за издаване на кредитна карта, ОУ към него, както и Тарифата на банката към
приложимите ОУ, поради което намира за неправилен извода на съда, че в
договора липсвало ясен механизъм за формирането на таксата за
администриране на просрочен кредит. С оглед изложеното, моли съда да
отмени обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение за сумата от 30.00 лева, както и да му
бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер
на 12.50 лева – заплатена държавна такса.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от
ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т.
2 от ГПК, подадено от „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* чрез адв.
СВ. Г. ЗЛ. – САК против ЮН. М. СК. с ЕГН ********** от с. Стан, общ.
Нови пазар за парично вземане, произтичащо от договор за издаване и
обслужване на кредитна карта № ЕС236047 от 29.12.2008г. Със заявлението
са поискани, сумите както следва: 378.10 лева – главница, 72.00 лева –
възнаградителна лихва за периода 27.06.2017г. – 15.04.2021г., такси в размер
на – 30 лева за периода 27.06.2017г. до 28.07.2021г., 258.00 лева – нотариални
такси за периода 27.06.2017г. до 28.07.2021г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпването на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски в
размер на 25.00 лева – държавна такса и 360.00лева – адвокатски хонорар.
Първоинстанционния съд е уважил заявлението и е издал заповед №
500/20.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 от
ГПК и изпълнителен лист, за сумите: 378.10 лева – главница, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.08.2021г. до изплащане на вземането;
72.00 лева – договорна лихва за периода 27.06.2017г. – 15.04.2021г., 258.00
лева – нотариални такси за периода 27.06.2017г. до 28.07.2021г., държавна
такса в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
360.00лева, като с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане на
осн. чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е отхвърлил заявлението, в частта за
претендираната сума от 30.00 лева – такси за периода от 27.06.2017г. до
28.07.2021г..
За да отхвърли заявлението, в тази му част, първоинстанционният съд е
приел, че от представените към заявлението: заявление – договор и общи
условия за издаване на кредитни карти, единствената такса в размер на
30.00лева е тази за неоснователна рекламация, като в заявлението липсвали
каквито и да е твърдения от страна на заявителя, длъжникът да е таксуван
именно за подобно неоснователно ангажиране на кредитора. Също така е
приел, че липсвало и каквато и да е договореност между страните, исканата
такса да е дължима поради предоставянето на определена услуга от банката.
С депозираната жалба, жалбоподателят твърди, че в случая процесната
такса в размер на 30.00 лева се дължи за администриране на просрочен кредит
и същата била договорена в Раздел VІІІ „Банкови карти“, б. „В“, „Кредитни
карти“, т. 13 от ТАРИФА за таксите и комисионните, които „Юробанк
България“ АД прилага за извършвани услуги с клиенти – физически лица.
Настоящата съдебна инстанция намира обжалваното разпореждане за
2
правилно. Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави,
а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на
обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно. При тази
преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които
произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите
нрави и изследва въпроса за наличие на неравноправни клаузи.
Сключеният договор между длъжника и „Юробанк България“ АД
представлява договор за потребителски кредит, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от
Закона за потребителския кредит, поради което, в случая са приложими
разпоредбите на ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на
същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на
неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите
на договор при общи условия, какъвто е и настоящия. Тези нормативни
разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП/ ДВ бр. 64/2007г./ Според чл. 3
от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между
правата и задълженията, произтичащи от договора. Действително страните са
свободни при сключването на сделки, но ограничителят на свободата на
волята на страните са именно добрите нрави като неписани, но трайно
утвърдили се правила, непосредствено свързани със справедливостта,
добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.
В сключеният между страните заявление - договор, не е предвидено
заплащането на „такса за администриране на просрочен кредит“, каквато се
претендира от длъжника в размер на 30.00лева. Жалбоподателят - заявител
обосновава тази си претенция с разпоредбата на т. 13 от раздел VІІІ „Банкови
карти“, б. „В“ от ТАРИФАТА за таксите и комисионните, които „Юробанк
България“ АД прилага за извършвани услуги с клиенти – физически лица. В
посочената разпоредба е предвидено, че таксата за администриране на
просрочен кредит, се начислява на 360-тия ден от просрочието или
преждевременно по решение на банката, в случай на непогасяване на
3
минимални месечни вноски по две последователни месечни извлечения.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква от потребителя каквото и да е плащане, вкл. на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са
изрично посочени в него. В случая, подобна такса не е посочена в договора и
този факт не може да бъде променен от обстоятелството, че такава такса
фигурира в ТАРИФАТА за таксите и комисионните, които „Юробанк
България“ АД прилага за извършвани услуги с клиенти – физически лица.
Отделно от това, основанието за начисляването на таксата, е
невнасянето от страна на кредитополучателя на две последователни
минимални месечни вноски. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на
потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, а според ал. 2, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Чл. 21, ал. 1 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В настоящата хипотеза договорената
такса за администриране на просрочен кредит, независимо от названието й
„такса“, по същността си представлява установено предварително по размер
обезщетение, поради неизпълнение на задължението за заплащане на две
последователни минимални вноски, доколкото е предвидено, като условие за
възникването й, единствено неизпълнението на това задължение, без за
кредитора да възниква насрещно задължение, т.е. същата има характер на
неустойка за забава. Клаузата, с която е предвидено заплащането на тази
такса противоречи на изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, доколкото въвежда
задължение за заплащане на предварително определена по размер сума при
неплащане на две последователни минимални вноски. Възлагането в тежест
на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в
случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в
размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 от
ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Освен това следва да бъде посочено, че тази
клауза е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е
неревноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, за което съдът следи служебно,
поради обстоятелството, че размерът на таксата – 30.00 лева, не е съобразен
по никакъв начин с размера на дължимата и неплатена минимална вноска,
като дори е възможно в зависимост от конкретното неизпълнение да
надвишава неплатената минимална вноска, без да възникват каквито и да е
насрещни задължения за банката. Тези договорки са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
значително несъответствие между правата и задълженията на страните по
договора.
С оглед на изложеното съдът намира, че клаузата, с която е предвидено
задължение за заплащане на такса за администриране на просрочен кредит е
нищожна, тъй като се основава на неравноправна клауза и правилно на осн.
4
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417, т. 2 от ГПК, в частта за претендираната сума от 30.00лева е
отхвърлено.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по
чл. 417, т. 2 от ГПК е отхвърлено в обжалваната му част е правилно и следва
да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1212 от 20.09.2021г. на РС – Нови
пазар, по ч.гр.д. № 20213620101256, с което е отхвърлено частично
заявлението на „Юробанк България“ АД с ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу ЮН. М. СК. с ЕГН
********** от с. Стан, общ. Нови пазар, ул. ... № 5 за сумата от 30.00 лева –
такса за администриране на просрочен кредит за периода от 27.06.2017 до
28.07.2021г.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5