Присъда по дело №136/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 4
Дата: 31 март 2022 г.
Съдия: Светла Василева Даскалова
Дело: 20213000600136
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела П. Костова
Членове:Георги Н. Грънчев

Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Вл. Ч. Ст.
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600136 по описа за 2021 година

НА ОСНОВАНИЕ чл.334 т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 и чл.338 от НПК
ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 8, постановена от Окръжен съд, гр.Шумен на
24.04.2019 г. по НОХД № 439/2018 г., в частта, в която подсъдимият Д. М.
АТ. е бил признат за виновен, че през периода от началото на 2008 г. до
17.12.2013 г. в гр.Шумен е извършил деяние наказуемо по чл.252, ал.1 от НК
във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, за което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, чието
изпълнение е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от четири години, както и в частта относно разноските, като вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ Д. М. АТ. ЕГН – **********, роден на
09.02.1972 г. в гр.Средец, обл.Бургас, с постоянен адрес в гр.Шумен ул.”Хан
Омуртаг” №6, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, безработен
ЗА НЕВИНЕН в това през периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013
г. в гр.Шумен, като физическо лице, без съответно разрешение да е
1
извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение,
уведомяване на БНБ, съгласно чл.3 от Закона за кредитните институции /в
сила до 30.03.2009 г./, и регистрация в БНБ, съгласно чл.3а от ЗКИ /в сила от
31.03.2009 г./, а именно, като отпуснал заеми, както следва:
1.на В.Б.К. от гр.Шумен - общо два заема:
-заем, обезпечен с ипотека в размер на 5500 лева;
-заем в размер на 1000,00 лева;
2.на Д.К.Ж. от гр.Шумен –заем, обезпечен с ипотека в размер на 20000
лева;
3.на С.С.Ч. от гр.Омуртаг – заем, обезпечен с ипотека в размер на 18500
лева;
4.на Б.Й.Б. и А.Х.Д. от гр.Шумен – заем, обезпечен с ипотека в размер
на 8000 лева;
5.на Х.М.Д. от гр.Шумен - заем в размер на 1500 лева;
6.на Д.М.С. от гр.Шумен - заем в размер на 400 лева;
7.на П.Г.Д. от гр.Шумен – заем в размер на 500 лева;
8.на П.Н.Г. от гр.София – заем в размер на 400 лева;
9.на Й.П.И. от гр.Шумен – заем в размер на 5700 лева;
10.на А.Е.С. от гр.Шумен – два заема:
- заем в размер на 2000 лева,
- заем в размер на 2500 лева,
като от деянието си да е получил неправомерни доходи от В.Б.К. в размер на
700 лв., от Х.М.Д. в размер на 1943,63 лева, от Д.М.С. в размер на 160 лева,
от П.Г.Д. в размер на 28,14 лева, от П.Н.Г. в размер на 190 лева и от А.Е.С. в
размер на 600 лева, общо в размер на 3621,77 лева и да е причинил вреди,
както следва: на В.Б.К. в размер на 25 лева, на Х.М.Д. в размер на 1493,63
лева, на Д.М.С. в размер на 130 лева, на П.Н.Г. в размер на 145 лева и на
А.Е.С. в размер на 520 лева, общо в размер на 2313,63 лева, поради което и
на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението да е
извършил престъпление по чл.252, ал.1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВКС на Република
2
България в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА, ПОСТАНОВЕНА НА
31.03.2022 Г. ПО ВНОХД № 136/2021 Г. ВАПС

Настоящото производство е четвърто по ред пред ВАпС, след като с
решение № 194 от 15.04.2021 г. по НД № 856/2020 г. ВКС на Р България е
отменил решение № 260026 от 04.09.2020 г. по ВНОХД № 109/2020 г.,
постановено от ВАпС и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен
състав на Апелативен съд – Варна от стадия на съдебно заседание.
Производство пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба от адв.П. П. от ШАК, като защитник на подс.Д.М. А. срещу присъда на
Шуменския окръжен съд, постановена на 22.04.2019 г. по НОХД № 439/2018
г. по описа на същия съд, с която А. е бил признат за виновен в това, че през
периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г. в гр.Шумен, като физическо
лице, без съответно разрешение, извършвал по занятие банкови сделки, за
които се изисква такова разрешение, уведомяване на БНБ, съгласно чл.3 от
Закона за кредитните институции /в сила до 30.03.2009 г./, и регистрация в
БНБ, съгласно чл.3а. от ЗКИ /в сила от 31.03.2009 г./, а именно, като
отпуснал заеми, както следва:
1. на В.Б.К. от гр.Шумен - общо два заема:
-заем, обезпечен с ипотека в размер на 5500 лева;
-заем в размер на 1000,00 лева;
2.на Д.К.Ж. от гр.Шумен –заем, обезпечен с ипотека в размер на 20000
лева;
3.на С.С.Ч. от гр.Омуртаг – заем, обезпечен с ипотека в размер на 18500
лева;
4.на Б.Й.Б. и А.Х.Д. от гр.Шумен – заем, обезпечен с ипотека в размер на
8000 лева;
5.на Х.М.Д. от гр.Шумен - заем в размер на 1500 лева;
6.на Д.М.С. от гр.Шумен - заем в размер на 400 лева;
7.на П.Г.Д. от гр.Шумен – заем в размер на 500 лева;
8.на П.Н.Г. от гр.София – заем в размер на 400 лева;
9.на Й.П.И. от гр.Шумен – заем в размер на 5700 лева;
10.на А.Е.С. от гр.Шумен – два заема:
- заем в размер на 2000 лева,
- заем в размер на 2500 лева,
като от деянието си да е получил неправомерни доходи от В.Б.К. в размер на
700 лв., от Х.М.Д. в размер на 1943,63 лева, от Д.М.С. в размер на 160 лева,
от П.Г.Д. в размер на 28,14 лева, от П.Н.Г. в размер на 190 лева и от А.Е.С. в
размер на 600 лева, общо в размер на 3621,77 лева и причинил вреди, както
следва: на В.Б.К. в размер на 25 лева, на Х.М.Д. в размер на 1493,63 лева, на
Д.М.С. в размер на 130 лева, на П.Н.Г. в размер на 145 лева и на А.Е.С. в
1
размер на 520 лева, общо в размер на 2313,63 лева. За това престъпление на
основание чл.252, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, ШОС е наложил на
подс.А. наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест
месеца, чието изтърпяване е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от четири години.
Първоинстанционният съд е оправдал подс.А. по първоначалното
обвинение, че през периода от началото на 2006 г. до края на 2007 г. е
извършвал по занятие банкови сделки, без разрешение съгласно разпоредбата
на чл.1 ал.4 т.1 от Закона за банките /в сила до 31.12.2006 г./, че е отпуснал на
Н.М.Х. от гр.Шумен - общо четири заема:в размер на 500 лева; в размер на
1000 лева; в размер на 2000 лева; в размер на 13 500 лева, обезпечен с
ипотека, и на М.С.С. от гр.Русе - седем заема в общ размер на 17211 лева,
както и че е извършил деянието по чл.252, ал.2, предл.първо и предл.второ от
НК, че е причинил другиму значителни вреди общо за 5031,23 лева, и
получил значителни неправомерни доходи общо в размер на 6461,23 лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, ШОС е осъдил подс.А. да заплати
направените по делото разноски в размер на 421 лв. по сметка на ОД на МВР,
гр.Шумен и 586 лв. по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС
гр.Шумен.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на
така постановената присъда в осъдителната й част, като се твърдят и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Според
защитника вмененото във вина на подс.А. деяние по обозначените като заеми
без уговаряна и плащана лихва по т.1,3,4,5,8 и 11 е несъставомерно. В
жалбата е застъпено и становището, че от обективна страна всички заеми, по
които има образувани изпълнителни дела по издадени изпълнителни листи от
ШРС и ВПРС не покриват признаците за съставомерност, тъй като е спазен
законовия гражданскоправен ред и съд е присъдил законната лихва върху
главницата.
Твърди се, че всички дадени заеми не представляват банково
кредитиране и не противоречат на действалите по време деянието разпоредби.
Искането е, присъдата на ШОС да бъде отменена, а подсъдимият да бъде
оправдан.

Апелативният прокурор в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Представителят на държавното
обвинение счита, че извършеното от подсъдимия деяние е доказано от
събраните гласни и писмени доказателства. Застъпва се становището, че А. е
извършил множество еднородни деяния, които в своята представляват
осъществяване на професионална дейност на точно определен вид, характерен
за банковите и кредитните институции, а именно дейност по заемане на
парични средства срещу лихва, която е уредена със специална законова
уредба и е поставена под разрешителен режим.
2
За безспорно доказано намира обвинението по отношение
предоставените парични средства срещу уговорена за лихва на свидетелите
В.К., Х.Д. Д.С., П.Д., П.Г. и А.С., а от масата на обвинението счита, че следва
да бъдат изключени заемите на свидетелката Ч., тъй като няма уговорена
лихва, както и на свидетелите Ж., Б. и Д., където имало уговорка за
евентуални вреди от забавено изпълнение на паричните задължения, което не
съответства на противоправно договаряне на лихва.
Според апелативния прокурор първоинстанционният съд правилно е
индивидуализирал наказанието, поради което моли за потвърждаване на
присъдата, като се приложи закон за същото наказуемо престъпление.
Адв.Д., защитник на подс.А., моли първоинстанционната присъда, в
осъдителната й част да бъде отменена, тъй като деянието на последния е
обективно несъставомерно. Счита, дейността на А. не е банкова, тъй като той
е отпускал заеми от лични средства, а не от набрани чрез влогонабиране.
Защитникът застъпва, че отпускането на средства не е инкриминирано от
българското наказателно право и по-конкретно чл.252 от НК, а е
инкриминирана банковата дейност.
В личната си защита подс.А. твърди, че ШОС е допуснал редица
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на
защита. Твърди, че не е разкрита обективната истина, както и че съдът
незаконосъобразно е отказал да събира допълнителни доказателства,
свързани с показанията на свидетелите Д., С., Г., Б. и Д., като развива
подробни съображения относно показанията на тези свидетели. Твърди
предубеденост на съдия-докладчика, както и произвол и превратно тълкуване
показанията на свидетелите.
В последната си дума, А. моли да бъде оправдан, тъй като вмененото му
деяние е несъставомерно.

Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, като разгледа въззивната жалба и обсъди изложените от
страните съображения и като сам служебно провери правилността на
присъдата, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срок от
защитника на подсъдимия А..

Настоящият състав на АпС – Варна намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Д. М. А. живеел в гр. Шумен и през 2008 г. - 2013 г. се
занимавал с търговия - продавал перилни препарати по различни пазари в
страната, както и продавал/доставял безалкохолни напитки, взети от него на
консигнация.
В началото на 2006 г. се бил запознал със свид. Н.М.Х.. Около година
двамата поддържали близки отношения. През този период А. давал на
3
свид.Х. малки суми пари за ежедневни разходи. След като се разделили,
двамата запазили добри лични отношения. Свид. Н. Х. развивала собствен
бизнес - имала магазин в гр.Варна. През следващите две-три години свид.Х.
имала затруднения в бизнеса си, поради което й били необходими парични
средства. На няколко пъти тя искала в заем от подс.А. различни суми пари –
от 500 лв., 1000 лв. и 2000 лв. За тези суми двамата не уговаряли дължима
лихва. Само за дадената сума от 2000 лв. подс.А. поискал свид.Х. да му
подпише документ с размера на сумата и имената й. Свид.Х. връщала на
подсъдимия взетите на заем парични средства в уговорения между тях срок.
През 2010 г. свид.Х. отново имала финансови проблеми и поискала
отново на два пъти от подсъдимия пари на заем. Тъй като имала да връща
пари, а и дадените допълнително в заем суми били в размер на около 9-10
хиляди лв., те се уговорили да впишат ипотека на имота на свидетелката,
находящ се в с.Мадара, ул.“Мадарски конник“ №81, обл.Шумен. Подписан
бил нотариален акт за договорна ипотека от 01.12.2010 г. за сумата от 13500
лв. /т.ІV, л.18-19 от ДП/. Уговорката между двамата била Х. да върне сумата
когато има възможност. През 2013 г. сумата била върната. Видно от
приложената справка от Службата по вписванията –гр.Шумен ипотеката била
заличена на 12.09.2013 г. (т.ІV, л.3 от ДП).
През 2009 г. свидетелката В.Б.К. работила като медицинска сестра в
МБАЛ гр.Шумен. Същата имала нужда от 5000 лв. Нейни познати я
запознали с подс.А., който обещал да й даде пари, но заявил, че за такава сума
ще иска гаранция с автомобил или имот. Свид.К. решила да ипотекира
жилището си. За обезпечаване на дадената в заем сума, заедно с лихви и
разноски, видно от нотариалния акт /т.ІV, л.26-27 от ДП/ свид. К. учредила в
полза на подс. А. ипотека, върху собствения си недвижим имот, находящ се в
гр.Шумен, ул.“Съединение“ №153, ет.1. В нотариалния акт за договорна
ипотека бил вписан размер на заема 5500 лв.
Няколко месеца свид.К. плащала на подс.А. вноски. Свид.К. споделила
със свой приятел А.К.С. за дължимата от нея сума. Последния обещал да й
помогне. Дал дължимата сума в размер на 5500 лв. на подс.Д.А., след което
ипотеката върху имота била вдигната.
През 2011 г. свид.В.К. отново имала нужда от парични средства, тъй
като била заложила златните си бижута в заложна къща и искала да си ги
откупи. Поискала от подс. А. заем в размер на 1000 лв. Подс.А. й обяснил, че
за сумата от 1000 лв. ще трябва да му плаща лихва по 50 лева на месец.
Двамата се уговорили, че на 25-то число на месеца, когато свидетелката си
получавала заплата, ще му заплаща по 50 лв. лихва, а ако има повече пари ще
погасява и главницата. На следващия ден се срещнали отново, като подс.А. й
дал в заем сумата от 1000 лв. По настояване на подсъдимият, свид. К.
попълнила личните си данни в писмен документ и го подписала, след което
го предала на А.. В документа бил посочен срок от 1 година, за който са
дадени парите. Свид.К. плащала месечни лихви от по 50 лв. на подс.А., но
след като изтекъл срока от една година изпаднала във финансови затруднения
и нямала възможност да върне дължимата сума, временно спряла да изплаща
4
договорената месечна лихва. На телефона си получила съобщение от подс. А.,
че ако не плаща редовно вноските, ще я даде на частен съдебен изпълнител.
Свид. К. разговаряла по телефона с подсъдимия и го уведомила, че вече е
дадена на ЧСИ, но от банка, към която дължала кредит от кредитна карта.
Подс.А. й предложил да предоговорят кредита и след няколко дни посетил
свид.К. в дома й. Там подписали нов документ, с данните от новата й лична
карта. С подписания документ договорили нов едногодишен срок за връщане
на дължимата сума. Свид. К. продължила да плаща лихвата от по 50 лева на
месец, давала парите на подсъдимия на ръка, като той я посещавал в дома й,
за да получи парите. Документ за получените пари не й давал. Така тя
заплатила общо сумата от 1600 лв.
През 2010 г. свид. Д.К.Ж. и бившата му съпруга решили да купят
жилище на детето си в гр.Варна. Не им стигали наличните пари и им били
необходими 20000 лв. Свид.Д. Ж. и брат му свид. С.К. Ж. притежавали
недвижим имот в с.Мадара, обл.Шумен. Същите опитали да го продадат, но
не успели в краткия срок, в който били необходими паричните средства.
Свид. Д. Ж. се срещнал с подсъдимия А., с когото се познавали от
ученическите си години и споделил за проблемите, които имал. При този
разговор подс.А. му предложил да му даде необходимата му сума пари, но
като гаранция поискал ипотека на имота им в с.Мадара. Свид.Д. Ж.
разговарял с брат си С. Ж. и последният се съгласил да подпише такава
ипотека.
На 19.10.2010 г. подс.Д. М. А., като заемодател, и свидетелите Д.К.Ж. и
С.К. Ж., като заематели и собственици на имота, подписали нотариален акт за
договорна ипотека /т.ІV, л.20-23 от ДП/. Съгласно сключения договор,
подсъдимият предоставил на Д.К.Ж. и С.К. Ж. заем в размер на 20000 лева,
като в същия било посочено, че заема е без лихва, за срок от една година, като
при невръщане на сумата в срок се дължи неустойка в размер на 200 лева. За
обезпечаване на получената в заем сума Д.К.Ж. и С.К. Ж. учредили в полза на
подс. А. ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ дворно
място от 950 кв.м и построена в него жилищна сграда- вила със застроена
площ 44 кв.м., находящ се в с.Мадара, обл.Шумен.
Взетата в заем сума била върната от свид.Д. Ж.. Видно от приложената
по делото справка от Службата по вписванията, гр.Шумен ипотеката върху
имота е била заличена на 08.01.2013 г. (т.ІV, л.5 от ДП).
Свид. С.С.Ч. и съпругът й С.Й.С. от гр.Омуртаг извършвали търговска
дейност – продажба на обувки и посещавали паразите в различни градове. Те
се познавали с подс.А., с който се засичали по пазарите, където и той
продавал стоки.
През пролетта на 2012 г., в разговор с подс.А., С.С. му споделил, че със
съпругата му трябва да вземат нова стока, но нямат налични пари. Тогава
подсъдимият предложил да им даде пари в заем. След като обсъдили това
предложение, свид.С. Ч. и С.С. решили да вземат заем от Д.А.. Договорили се
с подсъдимия да им даде 18500 лв., без лихва.
На 07.05.2012 г. подс.Д.А. и свид.С. Ч. подписали Нотариален акт за
5
договорна ипотека. След като подписали договора, Д.А. дал на С. С. Ч. и на
съпруга й сумата от 18500 лв. През следващите месеци С. Ч. и съпругът й
С.С. плащали ежемесечно различни суми на подсъдимия.
През 2013 г. свидетелите Б.Й.Б. и А.Х.Д. от гр.Шумен, били освободени
от работа и решили да потърсят пари в заем, за да започнат някакъв бизнес.
Тъй като били безработни, не можели да получат заем от банка. През
м.декември 2013 г. свид.Б. Б. посетил агенция за недвижими имоти „Мадара“
в гр.Шумен, за да му посредничат при продажбата на недвижим имот, който
били закупили в гр.Шумен през 1999 г. По време на разговора му със
свид.Л.Д., която работила в тази агенция, разбрал че продажбата на имота
може да отнеме няколко месеца. Подс.А., който присъствал в офиса на
фирмата, чул разговора. Той казал на свид.Б., че може да му даде пари на
заем, а свид.Б. ще му ипотекира имота си. След три – четири дни свид.Б. се
обадил на подсъдимия и му поискал пари на заем, като му обяснил, че има да
плаща и данъци за имота в общината. Подс.А. му обяснил, че може да му даде
около 11000 лв., като от тази сума ще се приспаднат таксите за самата
ипотека при нотариуса, за адвоката, и данъка, който трябва да се плати в
общината. Двамата с подс.А. отишли до общината и платили данъците за
имота. На 17.12.2013 г. подс. А., като заемодател, и свид.Б.Й.Б. и А.Х.Д., като
заематели и собственици на имота, подписали нотариален акт за договорна
ипотека. По силата на сключения договор подс. А. предоставил на Б.Й.Б. и
А.Х.Д. заем в размер на 11360 лв., със срок за връщане на заема 17.12.2014 г.,
без лихва, но при месечна неустойка в размер на 280 лв. За обезпечаване на
сумата 11360 лв. свид.Б.Й.Б. и А.Х.Д. учредили в полза на заемодателя А.
ипотека върху собствения си недвижим имот с площ 334 кв.м., ведно с
еднофамилна сграда със застроена площ 52 кв.м. на един етаж, находящ се в
гр.Шумен на ул.„Зелена гора“ №17. След подписване на нотариалния акт за
договорна ипотека, подс.А. дал на свид.Б. остатъка от договорената сума-
8000 лв. Получените пари свид.Б. Б. вложил в бизнес. Свидетелите Б. Б. и А.
Д. не правили никакви плащания по заема, даден им от подс.А..
През 2008 г. свид.Х.М.Д. бил участник в ПТП, за което имал образувано
наказателно производство. През 2009 г. , във връзка с разглежданото спрямо
него наказателно дело му били необходими средства за заплащане на
адвокатски възнаграждения. По същото време свид.Д. имал задължения и по
взети от него кредити към банкови институции. През м.ноември свид.Д. взел
на заем от Б.Б. сумата 1500 лв., при 10 % месечна лихва, като оставил в залог
личния си автомобил.
По същото време съпругата му свид.Людмила Иванова Д.а научила от
своята братовчедка И.К.П., че подс. А. от гр.Шумен дава заеми. Решили да
поговорят с подсъдимият. На 19.11.2009 г. в дома на И.П. в гр.Шумен, свид.
Д. се срещнал с подс.А., в присъствието на съпругата си. Свид. Д. поискал в
заем сумата от 1500 лв. за срок от четири месеца. Подс.А. му отговорил, че
няма проблем да му даде тази сума срещу месечна лихва от 10 процента, като
поискал свид.Д. да подпише и Запис на заповед, но за сума в размер на 1740
лв. Подс.А. му заявил, че ако има проблем със срока, в който следва да върне
парите, можел да направи компромис и да изчака и по-дълъг срок, но ще
6
следва да му заплаща месечната лихва. Свид. Х.М.Д. подписал Запис на
заповед за сума от 1740 лв. с дата на падеж 20.03.2010 г. (т.ІV, л.33 от ДП),
след което получил сумата от 1500 лв. лично от подс.А.. След като получил
тези пари, свид.Х.Д. върнал на Б.Б. взетите от него пари и освободил
оставения при него в залог личен автомобил. В продължение на три-четири
месеца, свид.Д. заплащал само минимална месечна лихва в размер на 60 лв.
През м.май 2010 г. той се преместил да живее в гр.Гълъбово и започнал да
изплаща по банков път дължимите по заема суми. По банков път свид.Д.
превел по банковата сметка на подс.Д.А. в „УниКредит Булбанк“ АД на
четири вноски от 28.06.2010 г., 16.07.2010 г., 29.12.2010 г. и 11.02.2011 г.,
общо 1255 лв.
По ЧГД № 1260/2011 г. по описа на ШРС на подс.А. била издадена
Заповед за изпълнение въз основа на подписаната от свидетеля Запис на
заповед. Свид.Д. подал възражение срещу заповедта. В едномесечен срок
подс.Д.А. предявил иск относно вземането си. Така било образувано ГД №
2106/2011 по описа на РС, гр.Шумен. По същото било постановено решение
№ 117/10.02.2012 г. на ШРС, с което било признато за установено по
отношение на Х.М.Д., че в полза на Д. М. А. съществува вземане срещу
Х.М.Д. за сумата от 1740 лв., представляваща главница по запис на заповед от
19.11.2009 г., издаден за обезпечение на договор за заем от същата дата, в
едно със законната лихва върху сумата от 1740 лв., считано от 31.03.2011 г.
до окончателното плащане. Решението на ШРС е потвърдено с решение от
12.07.2012 г. по ВГрД № 256/2012 г. на ШОС. Издаден бил изпълнителен лист
от 18.07.2012 г. от РС.
По искане на подс.А. срещу свид.Д. било образувано изпълнително дело
№ 20118770400893 при ЧСИ А.Т., преобразувано в последствие в
изпълнително дело №20189310403448 при ЧСИ Р.Р.. Дължимите суми по
образуваното изпълнително дело били изцяло заплатени от свид.Д..
Свид.Х.Д. бил в добри лични отношения със свид. Д.М.С. и същата
понякога го молила за лични услуги.
През 2009 г. на свид.Д.С. й се наложило да потърси заем в размер на
400 лв. Тя споделила за този си проблем със свид. Х.Д.. Той й казал, че може
да я запознае с подс.Д.А., който давал заеми и обещал да й уреди среща с
него. Срещата се състояла в заведение, намиращо се в близост до
Хирургическия блок в гр.Шумен. Там свид.Х.Д. запознал свид.Д.С. с
подсъдимия. Тя споделила, че й е необходим заем в размер на 400 лв.
Подс.Д.А. отговорил, че ще й даде исканата сума за срок от четири месеца,
като тя трябва да му върне 560 лв., като за тези четири месеца да му плаща по
140 лв. на месец. Тя приела тези условия и заявила, че ще плаща месечните
вноски на 25 число на месеца, когато получавала заплатата си. След като се
договорили за условията по заема, подс.Д.А. дал на свид. Д.С. 400 лв. в заем.
Разбирали се да му дава уговорените вноски, като се срещали пред кино
„Херсон“ в гр.Шумен, тъй като в близост била и спирката, от където свид.С.
се качвала на служебен транспорт. Вноските от по 140 лв., свидетелката
плащала на ръка на подсъдимия, без да получи документ. Четири месеца по
7
ред свид.С. плащала на подс.А. по 140 лв.
През 2002 г. – 2003 г. свид.М.С.С. произвеждал безалкохолни напитки
в гр.Русе и ги предлагал в различни търговски обекти. По този повод свид.С.
имал търговски взаимоотношения с подс.Д.А., който продавал безалкохолни
напитки и държал под наем склад. Подс. А. получавал на консигнация
определено количество безалкохолни напитки, които следвало да предлага и
продава на различни търговци. Възникналите търговски отношения между
свид.С. и подс.А. не били уредени в писмен договор. Случвало се свид.С. във
връзка с дейността си по производство на безалкохолни напитки да взема
пари на заем от подс.А., които в последствие му връщал. Подс.А. също пък
дължал отчет на получени парични средства от оставените при него на
консигнация напитки. Подс.А. давал на свид.С. заеми от 200-300 лв. до 1000
лв., за срок от 2-3 месеца. Свидетелят ги връщал в уговорения срок, без за
дадените суми да е заплащал лихви. Единствено по първия заем бил подписал
Запис на заповед. Заема бил върнал в уговорения срок, поради което подс.
Д.А. му върнал записа на заповед. Свид.С. изплащал част от дължимите
вноски за погасяване на заемите на ръка на подс.А., по време на срещите им в
гр.Шумен. Друга част изплащал по банков път с преводи по банковата сметка
на подс.Д. М. А. в „УниКредит Булбанк“ АД.
През периода 2006 -2008 г. свид.П.Г.Д. работил като шофьор при Д. М.
А., без да е назначен по трудов договор. В посочения период подс.А. се
занимавал с дистрибуция на безалкохолни напитки и държал в нает склад
взета от него на консигнация стока. Свид.Д. разнасял безалкохолните напитки
до различни търговски обекти. Получаваната от него надницата била 10 лв. на
ден. По време на съвместната им работа свид.П.Д. разбрал от подс.А., че
последният дава в заем пари срещу лихва. Подс. А. му обяснил, че за
дадените в заем пари му подписват запис на заповед или му оставят в залог –
злато. При тези разговори А. заявил на Д., че на него като на приятел можел
да му даде заем с лихва 4%.
През м.март 2008 г. свид. П.Д. решил да вземе заем от подс.А., който
му заявил, че може да му даде 500 лв., но за целта трябва да му подпише
Запис на заповед. На 21.03.2008 г. свид.П.Д. подписал Запис на заповед за
500 лв., с падеж на 21.03.2009 г. (том ІV, л.32 от ДП). Свид.Д. не изплатил
никакви суми по получения заем, поради което бил посетен от подс.А. в дома
му. При това посещение подс.А. му заявил, че щом не плаща, ще му вземе
вилата, в която живее в близост до гр.Шумен. По ГрД № 1678/2009 г. по
описа на ШРС, подс.А. получил изпълнителен лист за сумата по Записа на
заповед. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 20098760400616 при ЧСИ Д.З. и бил направен опис на
вилата, от която 1/3 била собственост на свид. Д.. Видно от приетото по
делото Удостоверение с рег.№ 1297/22.01.2019 г. на ЧСИ Д.З., по посоченото
изпълнително дело, на подс.Д.А. били изплатени изцяло притендираните суми
за главница, законна лихва и разноски.
През 2010 г. свид.П.Н.Г. учила в колежа по туризъм в гр.Шумен. По
същото време имала финансови затруднения и нейна позната от същия град -
8
И. К. П., я запознала с подс.Д.А.. На свид.Г., И.П. представила подсъдимия
като лице, което отпуска заеми срещу лихва. Свид.Г. се срещнала с подс.А. в
гр.Шумен и поискала заем в размер на 400 лв. Договорили се А. да й даде
исканата сума за срок от два месеца, като лихвата й на месец ще е 100 лв.
Вноските свид.Г. превеждала по банков път. Видно от представената по
делото справка за движението по сметката на Д. М. А. в „УниКредит
Булбанк“ АД (том 1, л.175 от ДП), на 12.07.2010 г. свид. П.Н.Г. превела по
сметката на подсъдимия сумата от 590 лв. за погасяване на заема, ведно с
лихвите.
През м.август 2013 г. свид.Ж.В.И., решил да даде за печат написана от
него книга. За отпечатването му поискали в печатница 5000 лв. Ж.И. не
разполагал с тази сума и решил да вземе заем и след като отпечата книгата, от
продажбата й да го върне. Свид.Ж.И. се свързал с подс.Д.А. и поискал от
него заем от 5000 лева. Подс.А. се съгласил да даде исканата сума в заем, но
не на свид.Ж.И., тъй като той бил безработен, а на съпругата му свид. Й.П.И..
Изготвили Договор за паричен заем с дата 14.08.2013 г., между Д. М. А. като
заемодател и Й.П.И. като заемател, за сумата от 5700 лв., с поръчител
С.Ж.И., дъщеря на Й.И.. Срокът за погасяване на заема бил три месеца - до
15.11.2013 г., без лихва, като след този срок е договорена неустойка от 500 лв.
След подписването на договора, съпругът на свид.Й.И. - Ж.И. получил от
подс.Д.А. сумата по договора и с нея платил отпечатването на книгата. Тъй
като не успял да върне заема в уговорения срок, на 14.11.2013 г. било
сключено допълнително споразумение, с което срокът за изплащането на
сумата 5700 лв. по договора бил удължен с една година - до 15.11.2014 г.
Видно от приложените в делото копия от разписки, до м.април 2014 г. Й.И. е
изплатила на Д.А. пет пъти по 230 лева, или общо 1150 лв. (том ІV, л.63 – 70
от ДП).
През м.юли 2009 г. свид.А.Е.С. имал нужда от пари, за да пътува до
Англия. Спешно търсил от къде да вземе 2000 лв. на заем, за срок от един
месец. Потърсил съдействие от свой приятел С.Г.Г. от гр.Шумен, който му
казал за свой познат, който дава кредити и обещал да уреди среща с него.
Срещата се провела пред кино „Херсон“ в гр.Шумен, където С.Г. запознал
свид.А.С. с един мъж с име Д.- подс.Д.А.. Свид.А.С. обяснил на подсъдимия,
че са му необходими 2000 лв. за срок от един месец. Подс.А. му отговорил, че
може да му даде в заем исканата сума, но срещу месечна лихва от 300 лв.
Свид.А.С. се съгласил и двамата отишли в офис до бившия ресторант
„Балкан“ в гр.Шумен, където бил изготвен договор в два екземпляра. Двамата
подписали договора и взели по един екземпляр от него. Като излезли навън
подс.Д.А. дал на свид.А.С. сумата от 2000 лв. С тези пари подс.А.С. заминал
за Англия. Върнал се след 12 дни, а седмица след това върнал на подсъдимия
дължимата сума от 2300 лв., след което и двамата унищожили екземплярите
си от договора за този заем.
След около един месец на свид.А.Е.С. отново му потрябвали пари и се
обадил на подс.Д.А.. Двамата се срещнали в центъра на гр.Шумен и свид.А.С.
отново поискал 2000 лв. в заем. Подс.Д.А. се съгласил веднага да му даде
исканата сума, отново с месечна лихва от 300 лв. След като се договорили
9
подс.Д.А. му дал 2000 лв. веднага на улицата, без да подписват договор или
друг документ. След 5-6 дни свид.А.С. поискал още 500 лв. в заем и
подс.Д.А. му дал и тази сума, като лихва върху тази сума не уговорили.
Свид.А.С. предположил, че няма да му иска лихва за последните 500 лв., тъй
като той връщал парите на 20-я ден, а не след един месец. След 20 дни
свид.С. върнал на подсъдимия 2800 лв. Тогава подс.Д.А. казал, че му дължи
още 200 лв. лихва за допълнителните 500 лв., на което свид.А.С. отговорил,
че не са говорили за такава лихва и не му дължи други пари. След около
месец двамата отново се срещнали случайно на пазара в гр.Шумен и
подсъдимия казал на свид.А.С., че неплатената лихва от 200 лв. вече е
нараснала на 1000 лв., ако трябва да си продаде колата, но да я издължи.
Свид. А.С. отговорил, че повече няма да му дава пари, тъй като според
уговорката им е платил всичко и ако трябва ще се оплаче в Полицията. След
този разговор свид.А.С. не разгорарял повече с подс.Д.А..
Било образувано изпълнително дело № 20138770400258 при ЧСИ А.Т.
по издаден изпълнителен лист на РС – В.Преслав от 11.02.2013 г. с длъжник
А.Е.С. за сумата от 1100 лв. По изпълнителното дело е приложен и
изпълнителен лист на РС – В.Преслав от 11.02.1013 г. с длъжник А.Е.С. за
сумата от 400 лв.

В хода на досъдебното производство били назначени съдебно
счетоводна експертиза и допълнителни съдебно счетоводни експертизи.
От заключението на ССчЕ се установява, че /л.242-249, том ІІ от ДП/
общата сума, получена от подс.А. като доход, представляващ разлика между
предоставени средства и върнати средства е 5836,23 лв. Според вещото лице
размерът на причинените щети на кредитополучателите, изчислен след
съпоставяне на следващи се лихви съобразно среден годишен лихвен процент
за банкови институции за процесния период и заплатени от
кредитополучателите суми за лихви общо 4431,23 лв., като за :
-свид.Д. – заплатени лихви 2636,23 лв., следваща се лихва 450 лв.,
разлика – 2186,23 лв.;
- свид.К. - заплатени лихви 1950 лв., следваща се лихва 650 лв., разлика
– 1300 лв.;
- свид.С. - заплатени лихви 160 лв., следваща се лихва 30 лв. разлика –
130 лв.;
- свид.Д. - заплатени лихви 300 лв., следваща се лихва 150 лв., разлика –
150 лв.;
- свид.Г. - заплатени лихви 190 лв., следваща се лихва 45 лв., разлика –
145 лв.;
-свид.С. - заплатени лихви 600 лв., следваща се лихва 80 лв., разлика –
520 лв.
Съгласно заключенията по допълнителните ССчЕ /л.253-260 и л.267-271
т.ІІ от ДП/ - общата сума, получена от подс.А. като доход, представляващ
10
разлика между предоставени и върнати средства е 6461,23 лв. Размерът на
причинените щети на кредитополучателите, изчислен след съпоставяне на
следващи се лихви съобразно среден годишен лихвен процент за банкови
институции за процесния период и заплатени от кредитополучателите суми за
лихви общо 5031,23 лв., от които:
- свид.Д. – заплатени лихви 2636,23 лв., следваща се лихва 450 лв.,
разлика – 2186,23 лв.;
-свид.К. - заплатени лихви 2575 лв., следваща се лихва 675 лв., разлика
– 1900 лв.;
-свид.С. - заплатени лихви 160 лв., следваща се лихва 30 лв. разлика –
130 лв.;
-свид.Д. - заплатени лихви 300 лв., следваща се лихва 150 лв., разлика –
150 лв.;
-свид.Г. - заплатени лихви 190 лв., следваща се лихва 45 лв., разлика –
145 лв.;
-свид.С. - заплатени лихви 600 лв., следваща се лихва 80 лв., разлика –
520 лв.

Видно от писмо изх.№ 04032-0069/ 03.07.2013 г., изпратено от
подуправителя на БНБ е, че на подс.А. БНБ не е издавала разрешения за
извършване по занятие банкови сделки или регистрация като финансова
институция по реда на чл.3, ал.2 от ЗКИ. Той не фигурира и в списъците на
класифицираните акционери /съдружници/ или лицата, управляващи
регистрирана в БНБ финансова институция. В същото писмо е подчертано,
че “отпускането на заеми/кредити/ със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове, не е изключителна банкова дейност и може
да се извършва без банков лиценз“.
От приложения по делото Протокол за претърсване и изземване
/л.11,12, т.І от ДП/ се установява, че от жилище в с.Дибич, обл.Шумен,
обитавано от подс.А. са иззети парични средства на обща стойност 4940 лв.

В общи линии приетата за установена от настоящата инстанция
фактическа обстановка не се различава от тази, приета от
първоинстанционния съд.

Събраните по делото доказателства обосновават категоричен и
еднозначен извод за това, че подсъдимият А. е давал собствени парични
средства в заем на свидетелите В.Б.К., Д.К.Ж., С.С.Ч., Б.Й.Б. и А.Х.Д.,
Х.М.Д.,
Д.М.С., П.Г.Д.,
П.Н.Г., Й.П.И., А.Е.С., Н.М.Х. и М.С.С..
При част от свидетелите лихва въобще не е била уговаряна при даването
11
на заемите – при Н. Х., М. С. и С. Ч..
При друга част от свидетелите лихва не е била уговорена, но е била
уговорена неустойка - свидетелите Ж., Б. и Д., а при останалите е била
уговорена лихва.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд е приел, че действията на подс.А. от обективна и субективна страна
осъществяват състав на престъпление по чл.252, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като
представляват системно заемане на парични средства на различни лица /на
свидетелите В.Б.К., Д.К.Ж., С.С.Ч., Б.Й.Б. и А.Х.Д., Х.М.Д., Д.М.С., П.Г.Д.,
П.Н.Г., Й.П.И. и А.Е.С./ срещу получаване на материална облага – лихва,
осигуряваща доходи. Според първоинстанционния съд с предоставянето на
горепосочените заеми деецът е извършил типична банкова сделка-
предоставяне на кредит, за която са предвидени специалните изисквания, на
които той не отговаря.
Първоинстанционният съд е приел, че извършваната от подсъдимия
дейност по даване на кредити е в нарушение на закона, тъй като същият като
физическо лице не може да извършва такава дейност, която по закон следва
да се извършва от само от банка или финансова институция. Приел е също, че
предоставянето от подсъдимия на заеми на единадесет лица сочи на извода за
системност в извършваната от него дейност.

Въззивният съд не може да се съгласи с тези доводи и изводи.
На първо място следва да се отбележи, че договорът за заем на пари или
вещи е уреден в разпоредбите на чл.240 и чл.241 от ЗЗД и не е изменян от
създаването на закона. С този договор заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество.
По закон страните могат да уговарят свободно условията на заема, стига
уговорките да не противоречат на закона или на морала. По-важните от тях са
количеството, размерът и валутната мярка, както и срокът. При договора за
заем на пари, лихва се дължи само ако е уговорена писмено. Във всички други
случаи договорът може да се сключи и в устна форма. При заема с лихва
обаче писмената форма е задължителна. При неизпълнението на
задълженията по договор за заем могат да се уговорят неустойки.
Т.е. даването на заем на пари от физическо лице е допустимо от закона,
както е допустимо и уговарянето на лихва или неустойка и това е било така
още от 1950 г., когато законодателят е приел ЗЗД.

Въззивният съдебен състав преценява като неправилно заключението на
първостепенния съд, че даването от подсъдимия в заем на свидетелите на
парични средства представлява извършване на банкова дейност, тъй като
предоставянето на заеми от физически лица, със средства, които не са
събрани чрез публично влогонабиране, без съответно разрешение не може да
се дефинира като банкова сделка, съответно такова деяние обективно не е
12
съставомерно по чл.252 НК. В този смисъл е най-новата практика на
върховната съдебна инстанция - решение № 210, постановено на 31.01.2022 г.
по н.д. № 483/2018 г. на ВКС, ІІ НО.
е”.
Бланкетната норма на чл. 252, ал. 1 от НК се тълкува посредством
съответните норми от областта на банковото право.
Липсва легална дефиниция на понятието „банкова сделка” и същата се
извлича чрез описателно изброяване - на част от изброените в чл.2, ал.2 от
ЗКИ дейности са посочени като сделки (по т. 5, т. 6, т. 15).
Граматическото тълкуване на чл.2, ал.1 и ал.2 от ЗКИ води до извода, че
„банковата дейност” обхваща извършването на посочените в тези разпоредби
сделки. Нормата на ал.4 ограничава обхвата на дейностите, които банката
може да извършва, до посочените в ал.1 и ал.2.
В чл.2, ал.1 от ЗКИ е посочена основната дейност на всяка банка – да
привлича публично влогове или други възстановими средства и да предоставя
кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск. Т.е.
основна дейност, представляваща изключителен банков монопол, която не
може да бъде извършвана от никое друго физическо или юридическо лице, е
тази по публичното привличане на влогове или други възстановими средства
и кредитирането със средства, набрани чрез публично влогонабиране. Двата
критерия, определящи характерната банкова дейност – 1) публичното
привличане на влогове или други възстановими средства и 2) предоставянето
на кредити или друго финансиране за своя сметка и за собствен риск – са
предвидени в закона като неразривно свързани в кумулативно единство.
Такова заключение произтича не само от стриктната формулировка на чл. 2,
ал. 1 от ЗКИ но и от откроеното в чл.1, ал.1 предназначение на закона, който
урежда условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността,
надзора и прекратяването на кредитните институции „с цел да се осигури
стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на
вложителите”.
Още един аргумент откриваме в разпоредбата на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ,
при очертаване обхвата на дейността на финансовата институция, която може
да отпуска кредити, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове.
Чл.2, ал.5 от ЗКИ определя като дейност, представляваща изключителен
банков монопол, публичното привличане на влогове или други възстановими
средства. Именно то, а не кредитирането се явява конститутивна
характеристика на банката и на нейната дейност, без която тя не би била
субект на разрешителен/лицензионен/ режим.
В частност кредитирането със средства, които не са набрани чрез
публично влогонабиране, не е включено в изключителната банкова дейност и
може да се осъществява от финансова институция, която не е субект на
лицензионния режим.
Когато представлява основна дейност по смисъла на чл.13 от Наредба
№ 26 на БНБ за финансовите институции /т.е. когато относителният дял на
13
дейностите по чл.2, ал.2, т.2, 6-8, 10-12 и по чл.3, ал.1, т.2 и 3 от ЗКИ е не по-
малко от 50 на сто от общата дейност на ЮЛ съгласно финансовите отчети/
се счита, че отпускащия заеми е финансова институция и за да може да
извършва дейността, трябва да се регистрира в БНБ по реда на чл.3, ал.3 от
ЗКИ.
В настоящият казус безспорно дейността на подсъдимия по отпускане
на заеми не е била основна за него, тъй като същият се е занимавал основно с
търговия на перилни препарати и безалкохолни напитки. Ето защо той не
отговаря на едно от изискванията – дейността му по отпускане на заеми да е
основна, не отговаря и на друго изискване – да е ЮЛ, както и да притежава
определен капитал и др. нормативно определени изисквания.

Предвид изложените правни съображения, съставът на Варнанския
апелативен съд прави извод за несъставомерност на дейността на подс.А. от
обективна страна.
Съгласно обвинителната теза, частично възприета впоследствие в
първоинстанционната присъда, предоставянето от страна на подсъдимия на
парични заеми на различни физически лица е дефинирано като осъществяване
по занятие на банкови сделки, без съответно разрешение.
С оглед изложените по-горе съображения, настоящият съдебен състав
приема, че от гледна точка на съставомерността по чл.252, ал.1 от НК
отпускането по занятие на заеми срещу лихва със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, по естеството си не може да се квалифицира като банкова сделка,
респ. дейност. Предоставянето на заеми би могло да се определи като такава,
само ако се осъществява наред с публично влогонабиране като елемент от
кумулативно свързаните основни дейности, присъщи на банката, какъвто не е
настоящия казус – подобни твърдения дори не са били навеждани.
Обстоятелството, че разпоредбата на чл.252 от НК е ситуирана в глава
шеста, раздел ІV от НК „Престъпления срещу паричната и кредитната
система”, означава, че предоставената закрила се фокусира върху
обществените отношения, свързани със законосъобразното функциониране на
паричната и кредитната система, в частност стабилността на банковата
система с акцент върху защитата на вложителите.
Най-типичните прояви на банковата дейност – публичното
влогонабиране и кредитиране със средства, набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства – съставляват
високорискова дейност, поставена под стриктен лицензионен режим и надзор,
защото кумулира паричен ресурс на широк кръг лица и поставя в сериозен
риск техните интереси поради влагането на този паричен ресурс в
кредитиране.
Кредитирането по занятие със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства може да се
окачестви като финансова сделка, тъй като не представлява изключителна
14
банкова дейност и по силата на чл.3 от ЗКИ може да се осъществява и от
финансови институции, които не са банки, без за извършването му да се
изисква лиценз/разрешение.
Разпоредбата на чл.252, ал.1 от НК обаче е приложима само за
дейностите, за които е предвиден разрешителен режим. Отнасянето й към
сделки и дейности, за които е предвиден регистрационен режим представлява
недопустимо разширително тълкуване на обхвата на нормата.
Разрешението е индивидуален административен акт с конститутивно
действие и издаването му поражда право да се извършва съответна дейност.
Дейностите по чл.2, ал.2, т.6, т.7, т.12 и чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от ЗКИ,
включително предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които
не са набрани от публично привличане на влогове или други възстановими
средства, се осъществяват при регистрационен режим – лицето, което
извършва по занятие тези дейности се вписва в публичен регистър на БНБ,
ако една или повече от тях са съществени за него. Независимо обаче от
законодателните промени на режима от уведомителен, впоследствие –
регистрационен, измененията на изискванията за извършване на дейност като
небанкова финансова институция не са намерили съответно отражение в
разпоредбата на чл.252, ал.1 от НК, която и към настоящия момент отразява
единствено изискването за разрешение.
Изложеното води до извод, че от обхвата на чл.252, ал.1 от НК е
изключено извършването по занятие на дейности по чл.2, ал.2 и чл.3, ал.1 от
ЗКИ, за които се изисква вписване във водения от БНБ публичен регистър по
чл.3а от ЗКИ, включително предоставянето по занятие на заеми/кредити със
средства, които не са набрани от публично привличане на влогове или други
възстановими средства.
С оглед изложеното дотук настоящият съдебен състав счете за
основателни възражения на въззивника за несъставомерност на
инкриминираното му поведение по чл.252, ал.1 от НК.
Този правен извод наложи отмяна на присъдата в осъдителната й част, в
която А. е признат за виновен, че през периода от началото на 2008 г. до
17.12.2013 г. в гр.Шумен е извършил деяние наказуемо по чл.252, ал.1 от НК
и постановяването на нова, с която подс.А. беше признат за невинен в това
през периода от началото на 2008 г. до 17.12.2013 г. в гр.Шумен, като
физическо лице, без съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови
сделки, за които се изисква такова разрешение, уведомяване на БНБ, съгласно
чл.3 от Закона за кредитните институции /в сила до 30.03.2009 г./, и
регистрация в БНБ, съгласно чл.3а от ЗКИ /в сила от 31.03.2009 г./, а именно,
като отпуснал заеми, както следва:
1.на В.Б.К. от гр.Шумен –
- заем, обезпечен с ипотека в размер на 5500 лв;
-заем в размер на 1000,00 лева;
2.на Д.К.Ж. от гр.Шумен –заем, обезпечен с ипотека в размер на 20000
лева;
15
3.на С.С.Ч. от гр.Омуртаг – заем, обезпечен с ипотека в размер на 18500
лева;
4.на Б.Й.Б. и А.Х.Д. от гр.Шумен – заем, обезпечен с ипотека в размер
на 8000 лева;
5.на Х.М.Д. от гр.Шумен - заем в размер на 1500 лева;
6.на Д.М.С. от гр.Шумен - заем в размер на 400 лева;
7.на П.Г.Д. от гр.Шумен – заем в размер на 500 лева;
8.на П.Н.Г. от гр.София – заем в размер на 400 лева;
9.на Й.П.И. от гр.Шумен – заем в размер на 5700 лева и
10.на А.Е.С. от гр.Шумен – два заема:
- заем в размер на 2000 лева,
- заем в размер на 2500 лева,
като от деянието си да е получил неправомерни доходи от В.Б.К. в размер на
700 лв., от Х.М.Д. в размер на 1943,63 лева, от Д.М.С. в размер на 160 лева,
от П.Г.Д. в размер на 28,14 лева, от П.Н.Г. в размер на 190 лева и от А.Е.С. в
размер на 600 лева, общо в размер на 3621,77 лева и да е причинил вреди,
както следва: на В.Б.К. в размер на 25 лева, на Х.М.Д. в размер на 1493,63
лева, на Д.М.С. в размер на 130 лева, на П.Н.Г. в размер на 145 лева и на
А.Е.С. в размер на 520 лева, общо в размер на 2313,63 лева.
Поради същите съображения, съставът на Варненския апелативен съд
потвърди присъдата в оправдателната й част.

С оглед признаването на подсъдимия А. за невинен следва да бъде
отменена присъдата и в частта й относно присъждането на сторените по
делото разноски, като съгласно чл.190, ал.1 от НПК същите остават за сметка
на държавата.

Водим от горното ВАпС постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:



16
Съобщи за изтекли лични данни