Решение по дело №173/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 159

гр. Видин, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд  Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

седми ноември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

 Росица Славчева

Административно дело №

174

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Делото е образувано по жалба на Д.В.И. ***, против заповед за прилагане на ПАМ № 23-0953-000204/26.07.2023г. на автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Видин, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1, буква Б от Закона за движение по пътищата „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.

 В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. Претендират се разноски.

 Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед.

 Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата.

 От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата , Административният съд намира , че същата е основателна по следните съображения :

 С АУАН № 981189/26.07.2023г. е установено, че И.  управлява л.а. „Фолксфаген“ с № ВН 9173 АК, лична собственост след употреба на наркотични вещества и техните аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 с № ARJM-0041. Въз основа на АУАН е издадена оспорената заповед за ПАМ. Основание за издаване на заповедта е нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДП – на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.  Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа  изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК  и съдът приема, че е изпълнено изискването на  за постановяване на мотивиран административен акт. 

Заповедта, обаче е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:  

По дефиницията на чл.22 ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон. В случая, съгласно посочената правна норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца,като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.4 установените стойности са определящи.  Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на теста, в случаите когато лицето приеме показанията на теста; при отказ да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за  даване на биологични проби за изследване /чл.6, ал.9 от Наредба 1 от 19.07.2017г./.

За прилагането на принудителна административна мярка употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. В случая обаче резултатът от теста е оспорен, предвид данните за издаден талон. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено, а по образувано ДП № 595/2023г. по описа на РУ Видин е назначена химическа експертиза във ВМА София, която не е изготвена /писмо № 2473/ 20.10.2023г. на РП Видин/.  Доколкото при дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от назначеното изследване, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ то е недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадената кръвна проба. С оглед на което съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на  правото на органа да наложи ПАМ по е  необосновано. Предвид така установените по делото факти съдът намира, че неправилно от гледна точка на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на И. по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл.171 т.1, буква Б от Закона за движение по пътищата - управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Предвид гореизложеното АС Видин приема, че обжалвания акт е незаконосъобразен, а подадената срещу него жалба е основателна. С оглед изхода на делото следва да се уважи претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно приложения списък, а именно 450.00 лева адвокатски хонорар и 10.00 лв. ДТ.

 Воден от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

                                          Р Е Ш И:

 ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ № 23-0953-000204/26.07.2023г. на автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Видин, с която на Д.В.И. *** е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква Б от Закона за движение по пътищата „временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”.

ОСЪЖДА ОДМВР Видин да заплати на Д.В.И. *** сумата от 450.00 лв.  разноски по делото.

 Решението е окончателно.

СЪДИЯ: