№ 261
гр. Пловдив, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20245001000234 по описа за 2024 година
С решение № 19/18.03.24 г., постановено по т.д. № 94/23 г. на
Окръжен съд Хасково, ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на
М. К. К. ЕГН ********** сумата от 50 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и негативни
промени в психо-емоционална сфера, причинени в резултат на ПТП, станало
на 28.11.2021 г. по пътя между с. К. и с. С., общ. М. Т., реализирано от водача
Х. Г. К., управлявал специализиран военен автомобил марка „У** - ***", с
рег. № ********, ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2023
г. до окончателното изплащане,
като за разликата до пълния предявен размер над 50 000 лв.
до 100 000 лв., както и за законната лихва за периода 28.11.2021 година -
14.03.2023 година, искът е отхвърлен като неоснователен.
ЗД „Б. И.“ АД е осъдено да заплати на М. К. К. и сумата 1170
лв. - обезщетение за имуществени вреди - медицински разходи за лечение във
връзка със същото ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.03.2023 година, като отхвърля иска за законната лихва за периода
28.11.2021 година - 14.03.2023 година.
1
ЗД „Б. И.“ АД е осъдено да заплати в полза на съдебната власт,
по бюджетната сметка на ХОС, държавна такса върху уважената част от
исковете - 2046,80 лв. и направените от бюджетни средства на съда разноски
за експертизи - 457,47 лв., а на АД "Г. и М." БУЛСТАТ ********* – 5 580 лв.
- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата.
М. К. К. е осъдена да заплати на ЗД „Б. И.“ АД 5 720 лв. -
деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от М. К. К.,
която го обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 28.11.21 г. до окончателното
плащане. Излагат се подробни доводи за неправилно прилагане на принципа
на справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение.
Иска се в обжалваната част решението да бъде отменено и вместо него се
постанови друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди бъде
уважена за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв. ведно със законната лихва,
считано от 28.11.21 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноски
за двете инстанции с присъждане на адвокатско възнаграждение с ДДС за
оказана безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на
жалбоподателката АД "Г. и М."
ЗД „Б. И.“ АД оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Счита, че претендираният от жалбоподателката по-висок
размер на обезщетението за неимуществени вреди не отговаря на принципа на
справедливостта, както и на установената съдебна практика при аналогични
случаи.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с искове по чл.432 от КЗ, предявени от М.
К. К. против ЗД „Б. И.“ АД за присъждане на обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на ПТП от 28.11.21 г., виновно причинено
от Х. Г. К., който е признат за виновен с решение № 4/18.04.2022 г.,
постановено по АНД № 12/2022 г. по описа на Военен съд - С., в това, че на
посочената дата, в 09:45 часа, по пътя между с.К. и с.С., общ.М. Т., при
2
управление на ЛА** Ж* ***, с рег. № ** ******, нарушил правилата за
движение по чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и допуснал по непредпазливост
причиняване на средни телесни повреди на повече от едно лице, включително
на ищцата М. К. К..
Приет е за безспорно установен механизмът на ПТП, подробно
описан в решението: ищцата заедно с Х. К. и Г. Т. Г., всички
военнослужещи, са изпълнявали възложеното им задание /патрулиране в
района на посочени гранични местности/, във връзка с което пътували в
увреждащия автомобил, управляван от К.; в 09.45 ч,, малко преди да
достигнат Л. д., автомобилът се движел със скорост 30 км/ч., по прав участък
от пътя в лявата страна на който имало образувана голяма локва, която
водачът решил да избегне, като минал плътно в десния край на пътя, където
обаче имало оформени дълбоки дупки с вода; автомобилът навлязъл с
предните гуми в дупка, в резултат на което купето се разтресло, воланът
силно се завъртял и усукал ръцете на водача, който го изпуснал за момент;
предната дясна гума на автомобила излязла извън пътното платно и
попаднала в дълбока канавка, покрита с изсъхнала листна маса, с дълбочина
около 25 см.; водачът направил опит да завърти волана наляво и да се върне
на пътното платно, но дълбочината на канавката не му позволила да излезе от
нея; последвал удар с предната дясна част на автомобила в дърво, което било
непосредствено до пътя, вдясно по посоката на движение, при който
автомобилът се завъртял по вертикалната си ос по посока на движението със
задната си част и получил деформации; в резултат на ПТП и деформациите
по автомобила долният десен крайник на М. К. бил притиснат от ламарините;
тя получила помощ от водача на автомобила, за да освободи крака си и да го
постави на таблото, а впоследствие била откарана от медицински екип в
УМБАЛ - Б., където била приета за лечение в отделение по ортопедия и
травматология.
Прието е, че в случая са налице условията за ангажиране
застрахователната отговорност на ответното застрахователно дружество
предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на
увреждащия автомобил, както и на виновно и противоправно поведение на
водача.
Горните изводи на първоинстанционния съд не се оспорват от
страните в настоящето въззивно производство.
За установяване на получените от ищеца увреждания от
процесното ПТП по делото е представена медицинска документация, приети
са заключения на СМЕ и СПЕ, като са събрани и свидетелски показания.
От заключението на СМЕ, кореспондиращо с приобщената
медицинска документаци, е установено, че вследствие на ПТП ищцата е
получила следните травматични увреждания:
3
размачкване на меките тъкани на дясното ходило, травматичен
джоб в областта на дясната пета, некроза на кожата
счупване на междинни К. 3 и 5 на дясното ходило
Непосредствено след ПТП ищцата е била приета в отделение по
Ортопедия и травматология към УМБАЛ- Б. АД. Предприето е оперативно
лечение, изразяващо се в закрито наместване с вътрешна фиксация на
счупените 5-та и 3-та междинни К. на ходилото,ревизия на открита рана в
областта на дясната пета - значителен травматичен джоб, който обхваща
цялата петна кост; обшиване тип капитонаж и послоен оперативен шев;
поставен аспирационен дренаж; стерилна превръзка. При изписването е била
насочена към пластичен хирург за лечение на настъпила некроза на кожната
тъкан. Назначено е лечение с антикоагулант и антибиотик. Ищцата е
пролежала в болничното заведение до 13.12.2021 г.
Последвало е лечение във В** - МБ** - С., КПХИ където е
пролежала от 12.01.22 до 28.01.2022 г. Постъпването в това болнично
заведение се е наложило за оценка на състоянието и пластично
възстановяване на некротичните участъци на широка площ. При преглед са
били констатирани две рани в областта на дясното ходило с давност месец и
половина и следи от претърпяна ортопедична операция в УМБАЛ Б., където
кожа в областта на дясната пета, която е била разкъсана при инцидента е
зашита по цялото си протежение; отчетено е, че след изписването ищцата е
извършвала превръзки в домашни условия, конците и Киршнеровите игли не
са били свалени; констатирано е отточно дясно ходило, зачервена и
напрегната ходилна повърхност, наличие на некроза по гърба на ходилото в
основата на 4-ти и 5- ти пръст с размери 3x4 см., подкопана рана с наличие на
некрози в процес на демаркация/разграничаване, ходилна повърхност - с
некроза на кожа в цяла дебелина, обхваща цялата петна област на площ 50
кв.см. наличие на стари лигатури, при освобождаването на които е изтекло
хематинно съдържимо. . На 13.01.22 г. е осъществена втора оперативна
интервенция - за тотална некректомия на площ 70 кв. см. с частично
отстраняване на тъкани и налагане на овлажняваща превръзка. На 20.01.22 г. е
осъществена трета операция за вземане на автоложен кожен трасплантат от
дясното бедро и поставяне на трасплантата върху кожния дефект на дясното
стъпало.
В периода 28.02. - 08.03.2022 г. ищцата отново е била на
стационарно лечение в ВМ* - МБ** - С., К. о. т.. Поставена й е диагноза:
Псевдоартроза на 5-та междинна кост на дясното ходило след метална
остеосинтеза и състояние след остеопластика. Алергия. На 02.03.2022 г. е
извършена четвърта операция, тъй като е констатирано несрастване на
счупването на основата на 5-та междинна кост на дясното ходило. При
операцията е отстранен поставеният от преди гъбест винт, опреснени
фрактурните ръбове, наместване и фиксация по Вебер, стерилна превръзка.
От това отделение ищцата е преведена в КПХИ към В**, където е
пролежала през периода 08.03. -16.03.2022 г., където е констатирано
разязвяване на белег в зоната на автопластика на дясното ходило и състояние
4
след ексцизия на рана. Във връзка с това е извършена операция по
отстраняване на некротична тъкан и налагане на овлажняваща превръзка.
Последвали са медицински прегледи за наблюдение и лечение:
На 21.4.22 , когато лекар-ортопед е констатирал оток на дясното
ходило, затоплено и с ограничени движения;
на 01.06.2022 г., когато чрез медицинско изследване
електромиографоия са установени данни за предно коренчета увреда на ниво
Л 4, 5 и Ес 1;
на 27.07.2022 г. - отново по повод оплакванията от страна на ищцата
за оток на дясното ходило и невъзстановен обем движения;
на 16.09.2022 г, когато лекар-ортопед е приел, че обемът на
движенията е в процес на възстановяване.
На 15.05.2023 г. ищцата отново е била приета във ВМ* - МБ** - С.,
К. о. т., като на 17.05.2023 г. е извършена поредна (шеста) операция - за
отстраняване на метално тяло от междинна кост на дясното ходило.
През периода 18.05. - 25.05.2022 г.К. е била на стационарно лечение
на БПЛР-Л. ЕООД, ОФР, където е преминала курс на рехабилитационни
процедури. Следващите курсове на рехабилитацията ищцата е преминала през
периода 09.06.-16.06.2023 година и 18.06.-25.06.2023 година, в СБР - НК ЕАД
Филиал Б..
Във връзка със състоянието след ПТП ищцата е била в отпуск
поради временна неработоспособност. С експертно Решение № ** от 13 от
******** г. на В** ЦВМК - С. - ОБЩА ТЕ** са □ били признати 360 дни
временна неработоспособност от 28.11.2021 година до 22.11.22 година и
допълнително -от 15.05.2023 г до 07.06.2023 г.
При извършен личен преглед вещото лице е установило, че
имплантите са отстранени, ищцата се движи, ходи на работа, но продължава
да изпитва болка при натоварване на крака; десният й глезен и ходило са
деформирани, ходилото е извито навътре, стъпва върху външния контур на
стъпалото; петата е силно редуцирана, ходи с накуцваща походка; по гърба на
дясното ходило има белег с елипсовидна форма, хлътнал, с кафяв цвят и
размери 4/2 см.; в областта на петата на дясното ходило има хоризонтално
разположен линеен хлътнал белег с кафяв цвят и дължина 8 см.; по външната
страна на дясното бедро има участък с правоъгълна форма с размер 10/6 см с
розово белезникав цвят, по-блед от околната кожа.
Оздравителният процес е продължил в рамките на проведените
оперативни процедури и рехабилитационни процедури, т.е. около една година
и седем месеца. Пълно възстановяване обаче не е настъпило - десният крак на
ищцата с е трайната деформация на ходилото, което води до продължаващо
затруднение в движението на крака, налице са белези по кожата на ходилото
и деформация на ходилото като последица от размачкването и умъртвяването
на тъканите, както и белези от извършените оперативни интервенции.
Вещото лице е категорично, че няма усложнения, които да се обяснят с
5
проведените лечебни процедури, интервенции и манипулации, а
продължителният срок на възстановяването и остатъчните последици се
дължат на самото естество на травмата - разрушаване на меките тъкани на
ходилото с частичното им умъртвяване, нарушена инервация и трофика.
Проведеното лечение е спомогнало за съхранението на увредените структури
на ходилото и за максимално възстановяване на функциите на крака.
Според показанията на свидетелката Л. К. К. - сестра на ищцата,
ищцата била настанена в болнично заведение и предвид тежка епидемична
обстановка посещенията на близки при нея били забранени; повече от 10 дни
ищцата била на стационарно лечение, след което още 10 дни в барокамера, за
да се обогатяват увредените кожни тъкани с кислород и да се предотврати
некроза; въпреки това некрозата настъпила; освен травмите на крака, ищцата
имала такива по лицето, по ръцете; наложили се множество операции,
прегледи и продължително лечение, в това число с кръворазреждащи
препарати, които в периода на „ковид-инфекцията“ се намирали много
трудно; близо две години ищцата се движила с патерици, не се справяла сама
и се налагало близките й да й помагат, в това число да я придружават при
посещение на медицински заведения; преминала предписаните й курсове
рехабилитация, но въпреки това лекарите установили, че единият й крак сега
е по къс - поради продължително използване на патериците; това се отразило
върху походката - тя накуцвала и се поклащала при ходене; въпреки всичките
операции и лечение, кракът на ищцата не изглеждал добре от естетична
гледна точка - останала дупка на мястото на раната и некрозата; освен това
ПТП и последващото състояние и лечение нанесли сериозна психологическа
травма на ищцата, която продължително време сънувала ПТП-то, не искала
да излиза навън, изпитвала страх при пътуване в МПС, като винаги сядала на
задната седалка, страдала от загрозяващите я белези, от скъсяването на крака
и от дългия възстановителен процес, който нямало как да се ускори.
По делото е прието и заключение на съдебно-психологична
експертиза, което е възприето от първоинстанционния съд изцяло като пълно,
обективно, безпристрастно и в съответствие с поставената задача. От същото
е установено, че при ищцата се наблюдават начални прояви на хроничен
стрес и посттравматичната симптоматика в психичното състояние, които
оказват негативно въздействие върху емоционалното й състояние; тези
промени са вследствие на процесния инцидент, който е причинил на ищцата
много болка и страдание, както и с оглед обстоятелството, че здравословният
й проблем все още не е решен; на психично ниво психотравмата се
трансформирала в „самотравмираща сила“, която води до малигнизация на
защитите; по този начин „травмираната психика“ продължавала да се
травмира сама; посттравматичният стресов синдром при ищцата не бил
отшумял и нямало тенденция за това; К. не била преработила травмата от
преживяното; личностната и ситуативната й тревожност били повишени;
емоционалната травма от катастрофата и последвалите соматични проблеми
6
пречели на М. К. при социализацията и в работата й, т не можела да носи
униформата си в необходимия вид, наложило се е да получи специално
разрешение да не носи кубинки, поради обективна невъзможност; споделяла
за смушения от външния вид на десния си крак, тъй като бил неприятен за
гледане и това й създавало емоционален дискомфорт и неудовлетвореност от
външния й вид; това й състояние налагало прилагане на психотерапия,
съчетана с медикаментозното лечение, при това за продължителен период от
време; и до настоящия момент на ищцата се налагало да пътува до град С. за
лечение, което й създавало допълнителни притеснения, тъй като се налагало
да ангажира близките си за помощ при гледането на трите й деца;
тенденцията за възстановяване на психо-емоционалното равновесие на
ищцата била пряко свързана с решаването на здравословния й проблем, но в
психиката на ищцата щели да останат трайни последици, доживот;
съществувала вероятност - при попадане в стресогенна ситуация, близка до
тази с ПТП от 28.11.2021г., при ищцата отново да се отключат
преживяванията и страховете от злополуката и това да доведе до трайни
негативни изменения и психиката й; опасността в това отношение
произтичала и от обстоятелството, че ПТП-то е станало по време на
изпълнение на служебните □ задължения, които М. К. трябва да продължи да
изпълнява.
При така събраните писмени и гласни доказателства и
експертизи първоинстанционният съд е приел, че в случая справедливият
размер на обезщетението следва да бъде определен на 50 000 лв.
Жалбоподателката счита този размер за занижен,
несъответстващ на действително претърпените болки и страдания от ищцата
предвид естеството на получените увреждания, продължителността на
лечението и възстановителния период, липсата на пълно възстановяване,
негативното отражение върху психиката й и наличието на трайни
последствия от травмите във физическо и емоционално-психично отношение.
Настоящият съдебен състав на ПАС споделя оплакванията, че в
случая присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетение за
неимуществени вреди е занижен и не отговаря на критериите за
справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, съобразно преценката на конкретно
установените обстоятелства, имащи значение за определяне на справедливия
размер: характера на увреждането, механизма на настъпване на увреждането,
характера и интензитета на търпените болки и страдания, степента на
засягане на нормалния живот на пострадалото лице в битов, социален,
емоционален план, включително с оглед възрастта и семейните,
професионални и социални задължения на лицето, продължителността на
възстановителния период, наличие на трайни последици и пр.
В случая от събраните по делото доказателства безспорно са
доказани получените увреждания, осъществените медицински процедури и
операции, продължителният период на лечение и възстановяване, въпреки
7
който пострадалата не се е възстановила напълно, като са налице трайни
последици както във физическо, така и в психично-емоционално отношение.
Получените увреждания са: размачкване на меките тъкани на дясното ходило,
травматичен джоб в областта на дясната пета, некроза на кожата и счупване
на междинни К. 3 и 5 на дясното ходило, във връзка с които непосредствено
след ПТП и в първоначалния период на лечение ищцата е търпяла интензивни
болки и страдания; веднага след ПТП ищцата е откарана по спешност в
болнично заведение, където е извършено открито наместване с вътрешна
фиксация на счупените К. на ходилото. В хода на възстановителния процес са
били необходими и са последвали още пет операции, както и поредица
рехабилитационни процедури, като възстановителният процес е продължил
година и седем месеца. Във връзка с наличието на некротична рана -
умъртвени тъкани, към които се добавя възпалителен процес /защото
умъртвените тъкани стават естествена среда за развитие на бактерии/,
многократно и периодично са извършвани манипулации по почистване на
тези мъртви тъкани до степен, че да стигне до здрава тъкан, върху която е
сложена автопластика – взет е кожен материал от бедрото, който е наложен
върху вече изчистения участък. Били са наложителни чести прегледи и
превръзки, прием на обезболяващи медикаменти и такива за разреждането на
кръвта, които при това се намирали трудно в периода на ковид – епидемията.
Отделните престои в болничен стациона за осъществяване на лечението и
операциите, също са били продължителни - 16 дни веднага след ПТП-то, 17
дни за пластична операция за присаждане на кожата, 17 дни за операция по
отстраняване на винт и репозиране на фрактурата, последвало веднага с нова
пластична операция по медицински причини, 18 дни поради постоянни силни
болки, затруднени и ограничени движения, още 1 ден за извършване на
операция по отстраняване на остеосинтензния материал. В първия месец след
ПТП, когато кракът й е бил имобилизиран, ищцата се е нуждала от чужда
помощ дори и за елементарни всекидневни нужди от битово-хигиенно
естество и подпомагане на лечението. Продължила е да бъде трудноподвижна
за продължителен период от време - над една година е носила патерици, което
е свързано с лекарските предписания да не натоварва травмирания крак, както
и с продължителното и трудно протичащо лечение. През целия този период се
е нуждаела от помощта на своите близки, които се е налагало да я
придружават при посещения на болнични заведения и лекари, тъй като сама
не е била в състояние да се справя. Общият възстановителен период е
определен от СМЕ на 1 година и 7 месеца, но не е настъпило пълно
възстановяване, а са налице трайни последици: налице е анатомичен дефект
на увредения при процесното събитие десен крак на ищцата, който не само с
естетичен характер, но и е причина ищцата да има проблеми с ходенето – има
деформация на петата, защото част от петата я няма именно поради
наличието на некроза, което е наложило да се отнемат тъкани, има
фактическа загуба на тъкан в меката част на петата, а оттам тази пета вече
стъпва накриво, вследствие на което кракът е трайно извит навън. Този
анатомичен дефект е пряко следствие от ПТП и ще бъде пожизнен. /В този
смисъл са устните обяснения на в.л. от СМЕ, дадени в открито съдебно
8
заседание/.
Наред с посоченото, са настъпили сериозни негативни изменения в
психиката на пострадалата, които са в причинно-следствена връзка с пътния
инцидент. Налице са начални прояви на хроничен стрес и посттравматичната
симптоматика в психичното състояние, които оказват негативно въздействие
върху емоционалното й състояние; повишени са личностната и ситуативната
й тревожност, свързани не само с първоначалната емоционална травма от
катастрофата, но и последвалите проблеми с невъзможността да се постигне
пълно възстановяване, което е станало пречка при социализацията й в
работата й, предизвикало е смущения от неприятния външен вид на десния си
крак, създало е притеснения от необходимостта да ползва чужда помощ за
продължителен период от време, включително и при гледането на трите й
деца. Това състояние е наложило прилагане на психотерапия, съчетана с
медикаментозното лечение за продължителен период от време, като не е
налице тенденция за пълно възстановяване на психо-емоционалното
равновесие на ищцата, тъй като, от една страна, същото е свързано с пълното
й възстановяване на здравето във физически план, което всъщност се оказва
невъзможно обективно в пълна степен, а от друга, ПТП е станало по време на
изпълнение на служебните й задължения, които ищцата трябва да продължи
да изпълнява, а същите са свързани по естеството си с повишен риск.
Емоционалната травма от катастрофата и последвалите соматични проблеми
са сериозни, включително предвид и обстоятелството, че се касае за млада и
активна преди деликта жена, майка на три деца, която сега изпитва душевни
страдания поради загрозяващия вид на десния й крак, накуцващата походка,
причинена от скъсяването на крака, както и знанието, че това състояние е
доживот.
При така установените телесни и психически увреждания на
пострадалата и претърпените от нея болки и страдания, претърпените
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, които в
продължителен период от време са променили качеството на живот, в
съчетание с липсата на пълно възстановяване и останалите трайни
неблагоприятни последици – до живот във физически и психически аспект,
въззивният съд намира, че определеният като справедлив размер на
обезщетението от 50 000 лв. е занижен. В тази връзка се съобразяват и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП - м.
август 2021 г., показател за която са например: нивата на застрахователно
покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; размер на
средна работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1520 лв.; общ
доход средно на лице от домакинство – 1 938 лв., общ разход средно на лице
от домакинство - 1 808 лв.
Съобразявайки посочените релевантни за определяне на
дължимото обезщетение обстоятелства въззивният съд счита, че
справедливият размер на обезщетението съобразно изискванията на чл. 52 от
9
ЗЗД следва да бъде определен на 80 000 лв., в какъвто смисъл е и искането по
въззивната жалба.
Като неоснователни се преценяват доводите на ответното
застрохователно дружество, свързани с наличието на съпричиняване,
изразяващо се в неполагане на дължима грижа, неспазване на лекарските
предписания, режима и правилата за асептика и антисептика от ищцата. В
първоинстанционното решение е направен обоснован извод, че това
възражение е останало изцяло недоказано и като такова същото е отхвърлено.
По делото не са събрани каквито и да било доказателства в подкрепа на
подобна теза, а и в отговора на въззивната жалба същото се поддържа
бланкетно, без каквато и да било конкретика.
Цитираната в отговора съдебна практика не може да се приеме
за релевантна. Една част от същата /решения на ВКС от 2010 – 2011 г./ касае
увреждания, получени повече от 10-15 години години преди процесното ПТП
– период, в който са настъпили съществени изменения в икономическата
конюнктура. Не е налице идентичност между разгледаните случаи по
цитираната практика и настоящия. Освен това част от решенията са цитирани
превратно и /или едностранчиво. Напр. с Решение 50001/21.02.23 г. по т.д. №
2399/21 г. на на ВКС, ІІ т.о. не е прието, че за разглеждания казус
обезщетение от 100 000 лв. е прекомерно, поради което делото да е върнато
за ново разглеждане от въззивния съд; напротив, прието, че обезщетението от
100 000 лв. е занижено, поради което е отменен обжалвания съдебен акт в
потвърдителната му част относно отхвърляне на иска за разликата над
100 000 лв. до 150 000 лв. С решение № 50148/28.02.2023 г. по т.д. № 925/21 г.
на ВКС, ІІ т.о. е присъдено обезщетение от 100 000 лв. за увреждания,
получени при ПТП от м. май 2015 г., като в разглеждания тук случай са
налице известни сходства /размачкана подбедрица, скъсяване на крайник,
остра стресова реакция/, също без да е налице идентичност.
С оглед изложеното въззивният съд намира жалбата за
основателна в частта й относно размера на присъденото обезщетение. Следва
обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до 80 000
лв. и вместо това се постанови друго, с което се присъдят допълнително още
30 000 лв. Що се отнася до началния момент на лихвата върху тази
допълнително определена сума, следва да се посочи, че
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в
осъдителната си част по отношение присъденото обезщетение от 50 000 лв. и
законна лихва върху същото, начиная от 15.03.2023 г. до окончателното
10
изплащане. Т.е. формирана е сила на пресъдено нещо относно началния
момент, от който се дължи законна лихва, която следва да бъде зачетена,
респ. допълнително присъдената сума от 30 000 лв. се присъжда със законна
лихва от същата дата.
За разноските:
Предвид този изход на делото във въззивната инстанция
следва да се уважи претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение
на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА в полза на АД "Г. и М." БУЛСТАТ ********* в
размер на 2690 лв.
Застрахователното дружество следва да бъде осъдено да
заплати ДТ за въззивна инстанция в размер на 600 лв. по сметка на
Пловдивски апелативен съд, както и допълнително ДТ за първа инстанция в
размер на 1200 лв. по сметка на ХОС.
Съобразно отхвърлената част на исковете за
първоинстанционното производство ищцата дължи на ответника разноски до
размер на 2182.46 лв., при което следва да се отмени първоинстанционното
решение в частта му, с която в полза на застрахователното дружество са
присъдени разноски за разликата над 2182.46 до 5720 лв.
Предвид посоченото ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 19/18.03.24 г., постановено по т.д. №
94/23 г. на Окръжен съд Хасково, В ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН
иска, предявен от М. К. К. ЕГН ********** против ЗД „Б. И.“ АД ЕИК
********* за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и негативни промени в психо-емоционална
сфера, причинени в резултат на ПТП, станало на 28.11.2021 г. по пътя между
11
с. К. и с. С., общ. М. Т., реализирано от водача Х. Г. К., управлявал
специализиран военен автомобил марка „У** - ***", с рег. № ********, за
разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв.,
Като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на М. К. К.
ЕГН ********** сумата от 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и негативни промени в психо-емоционална
сфера, причинени в резултат на ПТП, станало на 28.11.2021 г. по пътя между
с. К. и с. С., общ. М. Т., реализирано от водача Х. Г. К., управлявал
специализиран военен автомобил марка „У** - ***", с рег. № ********,
/допълнително над присъдения от първоинстанционния съд размер от
50 000 лв./, ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2023 г. до
окончателното изплащане,
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 19/18.03.24 г., постановено по т.д. №
94/23 г. на Окръжен съд Хасково, В ЧАСТТА, с която М. К. К. ЕГН
********** е осъдена да заплати на ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* разноски
за първа инстанция за разликата над 2182.46 лв. до 5720 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* да заплати на АД "Г. и
М." БУЛСТАТ ********* адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 2690 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД ЕИК ********* да заплати по сметка
на Пловдивски апелативен съд 600 лв. – държавна такса за въззивна
инстанция, а по сметка на Окръжен съд Хасково – 1200 лв. – държавна такса
за първа инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13