№ 2641
гр. София, 17.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110155586 по описа за 2022 година
Производство по чл. 248 ГПК, въз основа определение от 08.08.2023г. по гр.д.№
8643/2023г. на СГС, с което делото е върнато на СРС за произнасяне по въззивната
жалба на ответницата, която съставлява молба за изменение на решението, в частта за
разноските. Моли се съдът да измени решението в частта за разноските, като се сочи,
че плащането е извършено още в рамките на заповедното производство, като
платежното нареждане е представено още на този етап на производството, не е
следвало да се започва исково производство, нито да се назначават експертизи, както и
не е съобразено искането на ответника да й се присъдят разноски.
От страна на ищеца е заявено становище за неоснователност.
Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Невярно е твърдението на ответника, че още в заповедното производство са
представени доказателства за плащане. Видно от заповедното производство, в срока за
възражение е подадено Възражение по бланка, по чл.414 ГПК, в което е посочено, че
вземането е платено. Не са ангажирани никакви доказателства за направеното
твърдение за плащане. Съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна носи
тежестта да докаже твърденията, от които черпи благоприятни последици за себе си.
Към датата на подаване на възражението по чл.414 ГПК е била в сила разпоредбата на
чл.414а ГПК и длъжникът по заповедта е можел да подаде възражение по чл.414а ГПК,
с представени доказателства, че вземането действително е било платено. Ето защо,
ответникът е дал повод за завеждане на исковото производство, предвид даденото
тълкуване от ВКС в Тълкувателно решение № 4/14.6.2013г. на ВКС.
Относно исковото производство. Препис от исковата молба е връчен на
1
ответника И., която не е подала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. С
определението си за насрочване на делото, СРС е допуснал изготвянето на експертизи,
тъй като по исковете, и без представени своевременно доказателства, че вземането
действително е платено, ищецът носи тежестта да докаже твърдението си, че
претендираната енергия е действително ползваната. По възражението на ответника,
отправено до съда бланкетно във възражението по чл.414 ГПК, СРС с определението
си е допуснал въпроса дали вземането е било платено. Едва с приемането на
неоспорената от страните е приета от СРС съдебно–счетоводна експертиза по делото е
установено, че /отговорът на задача 1/ в рамките на счетоводството на ищеца фигурира
плащане, осчетоводено от ищеца на 13.12.2022г. При липса на представени от
ответната страна доказателства за твърденията, наведени едва във въззивнана жалба, че
плащането е на по–ранен етап, единствената дата, която съдът е могъл да приеме, е
13.12.2022г. Тази дата е след предявяване на иска, ето защо, с решението, съдът е
приложил разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника по чл. 248 ГПК - за
изменение на решението в частта за разноските /обективирана във въззивна жалба вх.
№ 126564/05.05.2023г./
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2