№ 697
гр. П., 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720100566
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа искова молба
от Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. Н.Ц. срещу „***-П.”
АД, с ЕИК***, и адрес на управление: гр.П., кв. „***“, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които
ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 1461.42 лева - главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.02.2010 г. до 30.04.2013 г., сумата от 314.00 лева - законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.03.2010 r. до
19.02.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.04.2014 г. на
основание заповед за изпълнение на парично задължение № 1557 от
24.03.2014 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ - С.Б., като му се присъдят сторените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по
давност.
1
В законоустановения срок ответникът „***- П.” АД не е подал отговор
на исковата молба и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищцата чрез адв. Ц. поддържа предявените искове
и моли съда да ги уважи, като и се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена молба чрез ю.к. М. оспорва предявения иск и моли съда да го
отхвърли като неоснователен, и им се присъдят сторените по делото разноски.
Представят списък на разноските.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с
правно основание чл.439 от ГПК са допустими, поради което и следва да се
произнесе по същество. Съдът определи тази правна квалификация на
предявените искове, доколкото в исковата молба са изложени факти за
погасяване на обективираното в процесния изпълнителен лист вземане, въз
основа на който при ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № ***, за което няма
спор между страните.
По основателността:
От приложеното към исковата молба копие на изпълнителен лист се
установява, че на 24.04.2014 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание
заповед № 1557 от 24.03.2014 г. в полза на ответника е бил издаден
процесният изпълнителен лист срещу ищеца, с който Д.И.С. е осъдена да
заплати на „*** – П.“ АД сумата от 1461.42 лева, представляваща главница за
неплатена топлинна- енергия за периода от 01.02.2010 г. до 30.04.2013 г.
включително, сумата от 314.00 лева, представляваща законна лихва за забава
на месечните плащания за периода от 30.03.2010 г. до 19.02.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1461.42 лева, считано от датата на
подаване на заявлението - 21.03.2014 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 150.00 лева
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 35.51 лева – държавна такса.
Не се спори, че по молба на „*** – П.“ АД и въз основа процесния
2
изпълнителен лист при ЧСИ – С.Б. е образувано изпълнително дело № ***.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство
може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му
не е настъпила.
От приложения изпълнителен лист се установява, че същият е издаден
въз основа заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По аргумент от
разпоредбата на чл.416 от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, респ. води
до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими
с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила
заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и
са изключени от съдебна проверка, поради което и не следва да се обсъждат.
Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет
годишна давност по следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение,
3
чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК.
Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични
на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните.
Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на
задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи,
лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на
чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е
допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно
дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането,
защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено
по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата
5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се
погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено
възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която
обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021
г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 24.04.2014 г.,
когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Б. е
образувано изпълнително дело № ***, която дата е и по – късната дата,
доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане
в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва
да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в
4
нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
Тъй като по делото не са представени доказателства, кога е образувано
изп.д. № *** по описа на ЧСИ – С.Б., съдът като взе предвид поредния номер
на същото, настоящият съдебен състав намира, че изпълнителното дело е
образувано при ЧСИ през първата половина на 2014 г. Съгласно действащото
към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство през първата половина на 2014
г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в"
от ЗЗД.
По делото няма доказателства по изпълнителното дело да са били
извършвани действия насочени към спиране или прекъсване на давността.
“При това положение и съгласно т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за
изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. От
друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред
спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни
производства, какъвто е настоящият случай. В същия смисъл е и решение №
170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи извършени
действия от негова страна, насочени към спиране или прекъсване на
давността, не е ангажирал доказателства от които да може да се установи, че
са извършени такива. Тъй като по делото не е представена молбата на
ответника – взискател по изпълнителното дело, въз основа на която при ЧСИ
е образувано същото, то и съдът е в невъзможност да прецени кога, на коя
дата е образувано, респ. е в невъзможност да прецени дали молбата въз
основа на която е образувано соченото изпълнително дело е годна да
прекъсне давността. Поради това следва да се приеме, че молбата въз основа
на която е образувано при ЧСИ изпълнителното дело не е била годна да
прекъсне давността. В този смисъл ответната страна не е ангажирала
доказателства, от които да може да се направи извод, че след влизане в сила
на заповедта за изпълнение, респ. издаването на изпълнителния лист по ч.гр.д.
№ *** г. на ПРС, ответникът не е предприел други действия насочени към
спиране или прекъсване на давността. При това положение последното
5
действие насочено към прекъсне на давността е влизане в сила на 24.04.2014
г. на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, на която
дата е издаден и процесния изпълнителен лист, като предвидената в закона
пет годишна давност е изтекла към 24.04.2019 г., т.е. преди предявяване на
иска – 17.02.2022 г.
Съдът намира, че независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането към настоящия момент, правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в
полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул спрямо ищеца.
Доколкото давността е материалноправен въпрос, то ищеца има интерес да
установи със сила на присъдено нещо невъзможността за принудително
изпълнение на процесния изпълнителен титул спрямо него.
В горния смисъл съдът намира, че следва да бъде признато за
установено, че ищеца, не дължи на ответното дружество процесните суми,
тъй като същите са погасени по давност.
По разноските:
Ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, за
което е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съответствие с
представения списък ищеца претендира присъждане на сумата в размер на
72.70 лева – заплатена държавна такса по сметка на ПРС, сумата от 1.68 лева
– заплатена такса на банката за извършване на превода, и сумата от 380.00
лева – адвокатско възнаграждение. Видно от съдържащите се в делото
материали ищцата е заплатила сумата от 71.02 лева, представляваща
държавна такса за образуване на настоящото дело, по която и е начислена
такса за превода от 1.68 лева, и е платила сумата в общ размер на 72.70 лева.
Именно тази сума следва да бъде присъдена на ищцата, като заплатена от нея
държавна такса и такса за банков превод, а не както се претендира в
представения списък на разноските, заплатена държавна такса от 72.70 лева.
Ответникът е противопоставил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от
ГПК, което съдът намира за неоснователно, предвид защитавания материален
интерес, фактическата и правна сложност на делото и противопоставените от
ответника възражения. Минималният размер на дължимото от ищеца
адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №
6
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
от 354.28 лева, като ищцата е заплатил сумата от 380.00 лева, която сума
съдът не намира за прекомерно завишена за заплатеното от ищцата
адвокатско възнаграждение, поради което и не следва то да бъде намалявано.
Предвид изложеното и съдържащите се в делото доказателства за
извършени от ищцата разноски в хода на настоящото производство, същите
са в общ размер на 452.70 лева, които с оглед изхода на делото следва да
бъдат възложени върху ответната страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***-П.” АД, с ЕИК***, и адрес на управление: гр.П., кв.
„***“ ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** сумата в
размер на 452.70 (четиристотин петдесет и два лева и седемдесет стотинки)
лева, представляващи разноски по производството за държавна такса, такса
банков превод и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7