О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/…..12.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, проведено на деветнадесети декември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1282 по описа за
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.Д.А.,
чрез адв. П.Р., с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, гр. София.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх. № 24205/17.08.2018
г. съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В исковата молба са
уточнени фактите, на които ищецът основава претенцията си и са представени
доказателства. Същата е връчена на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, който е упражнил своевременно защитата си по
оспорване на претенцията в отговор
вх. № 28709/08.10.2018 г., като е изразил становище за неоснователност на иска.
В срока по
чл. 372 ГПК, ищецът е подал допълнителна искова молба. В срока по чл. 373, ответникът не е подал
допълнителен отговор. Насрещните страни са
предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Ищецът е правоспособно
и дееспособно физическо лице. Ответникът е правоспособно и дееспособно
юридическо лице, вписано в ТР.
Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л. 13 и л.
19). Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора за наличието
на отговорност на застраховател за заплащане на парично обезщетение за
претърпени болки и страдания от смъртта на пострадалия при реализиране
гражданската отговорност на деликвентa, сключил съответната застраховка. Съдът приема за допустима така предявената претенция.
Предявеният размер на иска надхвърля 25 000 лв., което обосновава родова
подсъдност на окръжен съд.
По предварителните въпроси:
Пледира се ангажиране
отговорността на застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“
да репарира причинени от застрахованото лице вреди, изразяващи се в претърпени
психически болки и страдания вследствие настъпила смърт на пострадалия от деликта – брат на ищеца. Предметът на делото определя
разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1 ГПК, вр.
чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ), доколкото се касае за абсолютна
търговска сделка. Ищецът е освободен от авансово внасяне на дължимите държавни
такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Не са направени възражения по реда
за разглеждане на спора.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените от ищеца писмени
доказателствата за допустими и относими към
повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат
допуснати до приемане в първо съдебно заседание.
Искането на страните за изискване на н.о.х.д. № 1426/2014
г. по описа на ВОС и приобщаването им към настоящото дело, следва да се уважи,
доколкото присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно
посочените факти в чл. 300 ГПК.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при условията на водене, следва да бъде уважено
за установяване на посочените в исковата молба факти, свързани с претърпените
от ищеца болки и страдания.
Искането на ответника, за назначаване на съдебно-автотехническа експертиза по поставените от него въпроси
следва да бъде оставено без уважение, доколкото фактите, за установяване на
които се иска същата, са установени със задължителната сила на присъдата, а
въпросът дали при тези факти е налице съпричиняване,
е правен такъв и не е от компетентността на вещото лице.
Искането на ответника да бъде задължен ищеца да
представи оригиналите на приложените към исковата молба документи на основание
чл. 183 ГПК, следва да се остави без уважение, доколкото ответникът не оспорва
обстоятелствата, които се установят с представените копия от ищеца, а именно
родствената му връзка с починалата, вследствие на реализираното ПТП. Относно
приложеното копие на присъда, следва да се отбележи, че обективно е невъзможно
представянето му в оригинал от ищеца, а наказателното дела следва да се изиска
и приложи в настоящото производство.
Съдът намира за уместно да
укаже на страните, че преклузията за посочване и
представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото
открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се
прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между
страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат
присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в
него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища
във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и
съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба.
По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените осъдителни искове от С.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
заедно от Стоян Станимиров Проданов и Крум Д. Крумов, за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие на
смъртта на брат му Марин Маринов А., настъпила на 24.09.2013 г., в резултат на
настъпило на 24.09.2013 г. ПТП, виновно причинено от Виктор Стефанов Мирчев,
водач на л.а. „Мерцедес“, модел 307Д, с рег. № Т 4614 АТ, застрахован по риска
„гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна
полица № 02113002196505, валидна до 19.12.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ /2016 г./, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправено е и
искане за присъждане на съдебно деловодните разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на
част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените от ищеца
писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА н.о.х.д. № 1426/2014 г. по описа на ВОС за прилагане към настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
задължаване на ищеца да представи оригиналите на приложените към исковата молба
документи на основание чл. 183 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответника за
допускане на съдебно-автотехническа експертиза със
задача така, както е формулирана в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на водене от
ищеца, за установяване на обстоятелствата относно претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.
УКАЗВА на ищеца, че следва да води допуснатите свидетели в
първото открито съдебно заседание по делото.
ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад
по т.д. № 1282 по описа за
В исковата молба ищецът С.Д.А. излага, че е брат на Марин Маринов А., който е починал, вследствие на ПТП,
реализирано на 24.09.2013 г. Сочи, че на 24.09.2013 г.,
около 07.00 часа, на магистрала „Хемус" в посока от гр. Шумен към гр.
Варна, при управление на МПС - т.а. „Мерцедес", модел 307Д, с per. № Т4614АТ, водачът Виктор Стефанов Мирчев, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост
причинил смъртта на Марин Маринов А., ЕГН **********.
Твърди, че с влязла в законна
сила Присъда № 23/25.02.2015 год. по НОХД № 1426/2014 год. по описа на
Варненски окръжен съд, Мирчев бил признат за виновен в това, че: „На 24.09.2013
год., на магистрала „Хемус" в посока от гр. Шумен към гр. Варна, при
управление на МПС-т.а. „Мерцедес", модел 307Д, с рег. № Т4614АТ, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „ Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват" и по
непредпазливост причинил смъртта на Марин Маринов А., ЕГН **********“, поради
което и на основание чл. 343, ал. 1,6. В, вр. с чл.
342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1
от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343Г на Мирчев
е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година
и шест месеца.
Излага, че видно от
събраните доказателства в хода на горепосоченото наказателно производство, причина
за смъртта на Марин А. е тежка, несъвместима с живота травма на ниво на основа
на черепа - първи шиен прешлен с прекъсване на ниво на продълговат - гръбначен
мозък. Облагоприятстващо значение за бързото настъпване на смъртния изход е
имала и тежката коремна травма - разкъсване на черния дроб, слезка
и бъбреци, пълното разкъсване на гръбначния стълб на ниво 12 гръден - 1 поясен прешлен. Описаните травматични увреждания са в
резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, реализирани със значителна
сила в областта на главата, гръдния кош, пояса, таза и долните крайници в
посока отзад напред с последващо падане и удар в подлежащата настилка. Налице е
причинна връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.
Сочи, че причина за
възникване на пътния инцидент било неоказване от страна на водача на
непрекъснат контрол над управлението на товарния автомобил, в следствие на
което той излязъл вдясно от пътното платно и ударил движещия се в същата
посока, на около един метър вляво от дясната граница на пътното платно А.. Не
са съществували пречки от техническо естество, които да попречат на водача на
т.а. „Мерцедес", модел 307Д, с per. № Т4614АТ, да забележи
наличието на пешеходец вдясно от дясната граница на пътното платно, от
разстояние, което е не по-малко от разстоянието, което му е необходимо да спре
от момента на възприемане на опасността до момента на окончателното си спиране
- т.нар. „опасна зона" и чрез контрол на органите за управление на
автомобила да не допуска пешеходеца да се окаже в коридора му за движение,
както и да спре управляваното от него МПС и да избегне настъпването на смъртта.
Твърди, че към момента на
възникване на деликта /24.09.2013 год./ за л.а.
„Мерцедес", модел 307Д, с per. № Т4614АТ е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност" на ЗД "БУЛ ИНСАД, ЕИК
********* полица № 02113002196505, сключена на 05.09.2013 год. с начална дата
на покритие 05.09.2013 год. и с дата на прекратяване 19.12.2013 год.
Ищецът излага, че преди настъпване
на ПТП е живеел в едно домакинство със своя брат Марин А., като между тях е
била налице силна духовна и емоционална връзка. Били са едно задружно и
сплотено семейство. Живота им бил труден поради липсата на редовна работа, но
двамата братя разчитали един на друг, както и на останалите си братя и сестри
Михаил и Джейлан. Въпреки, че Марин бил по-малкия
брат от двамата, той бил опора в живота на С. и двамата споделяли както
радостите, така и неволите на живота. Именно инцидентът прекъснал тази връзка
между тях, ищецът останал без своя брат, на чиито съвети и помощ разчитал.
Близостта на двамата братя била засилена и от обстоятелството, че двамата са
останали без баща в сравнително ранна възраст и именно този факт провокирал
нуждата от това те да разчитат основно един на друг. За ищеца е настъпила
внезапно една огромна празнота, която не може да се запълни и преодолее за цял
живот.
Ищецът излага, че доколкото
се явява брат на починалия Марин Маринов А., съгласно Тълкувателно решение
№1/2016г. на ВКС, Общо събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия
има право да потърси обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в следствие
на катастрофата не е обезщетяван за претърпените от него неимуществени вреди,
изразяващи се в трайна болка и страдание от нелепата смърт на своя брат.
С оглед изложеното, ищецът
обосновава правения си интерес от водене
на настоящото исково производство. В тази връзка претендира обезщетение от
застрахователя на делинквента за претърпените
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП –
24.09.2013 г. до окончателно изплащане на сумите и разноски по делото, като моли
съда да постанови решение в този смисъл.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД подава отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че същите не са доказани по основание и размер. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Сочи, че ищецът не
попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Позовава се на това, че до
21.06.2018 г. - датата на постановяване на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е
действало ППВС № 2/1981 г. и към датата на ПТП също. С оглед на това счита, че
ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП настъпили преди датата на
постановяването му и отмяна на действащото до преди това ТР № 2/1981 г. Освен това, ответникът оспорва да е налице „особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди", по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва да е
налице изключение, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия между ищеца и починалия. Счита, че в
отношенията на ищеца и починалия няма нищо изключително, което да подлежи на
обезщетение, като те са живеели дори в различни градове. Позовава се на това,
че цитираната тълкувателна практика визира случаи, на някакви „особени"
изключения, а не всяко страдание свързано със загубата на роднина по
съребрена линия, то трябва да е „особено" и „изключително". На
следващо място, ответникът оспорва да е причинена вреда на ищеца. Релевира възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение и за съпричиняване от страна на
пострадалия, който с поведението си сам се е поставил в превишен риск, движейки
се по пътното платно на посоката на движение на автомобилите, което е попречило
обективно да възприеме възникналата опасност, като го е лишило от възможност за
реакция.
Прави възражение за изтекла погасителна давност на
предявените искове.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищецът подава
допълнителна искова молба, в която пояснява и допълва първоначалната си молба
във връзка с изложеното от ответника. Допълнително излага, че ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС дава активна материлна
легитимация на ищеца относно предявяване на иск срещу застрахователната
компания, като няма пречка да бъде приложено и към настъпили ПТП преди датата
на неговото постановяване. Оспорва възражението за липса на близка връзка между
него и починалия му брат, както и възражението за съпричиняване
от страна на починалия, позовавайки се на мотивите по присъда № 23/25.02.2015
г. по н.о.х.д. № 1426/2014 г. по описа на ВОС. Счита, че искът не е погасен по
давност. Сочи, че пътното произшествие е реализирано на 24.09.2013 год., тъй
като смъртта на Марин Маринов А. е настъпила веднага след удара, погасителната
давност би била изтекла към 24.09.2018 г. Исковата молба е депозирана
17.08.2018 год., поради което счита, че срокът за нейното подаване е спазен.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът
не подава отговор на допълнителната искова молба, с което размяната на книжа е
приключила.
Подлежащи
на доказване факти и доказателствената тежест за тях:
Съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: На 24.09.2013 г. е настъпило ПТП, причинено от водач
на МПС л.а. „Мерцедес“, модел 307Д, с рег. № Т 4614 АТ, Виктор Стефанов Мирчев,
в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на Марин Маринов А., брат на ищеца. Водачът е признат за виновен с
влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1426/2014 г. по описа на ВОС. Автомобилът е
бил застрахован при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД със застрахователна полица №
02113002196505,
действаща до 19.12.2013 г.
По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):
Предявеният от ищеца
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие от причинено от застраховано лице ПТП,
следва да се квалифицира по 226, ал. 1 КЗ /отм./, доколкото се касае за пряк
иск на близък на починалото лице срещу застрахователя.
В § 22 от ПЗР на КЗ /2016 г./ е уреден
въпроса относно заварените към датата на влизане на новия кодекс
застрахователните договори като е прието, че ако са сключени преди влизането му
в сила, се прилагат разпоредбите на част четвърта от отменения Кодекс за
застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
новия кодекс. Съдът приема, че спрямо процесното
застрахователно правоотношение следва да се прилагат разпоредбите на отменения
Кодекс на застраховането, доколкото договорът за застраховка „Гражданска
отговорност“ между водача и застрахователя е сключен преди влизането в сила на
новия КЗ и съобразно разпоредбата на § 22 от ПЗР на закона приложение ще
намерят правилата на част четвърта от КЗ (отм.), в която се включва и текста на
чл. 226, уреждащ прекия иск срещу застрахователя, аналогичен на предявения пред
съда. Липсват данни по делото за друга уговорка между страните.
По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на
делото с доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):
На основание чл. 146 ГПК, съдът указва на ищеца, че
дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици. В тази връзка, ищецът следва да установи механизма на
настъпване на ПТП, родствената си връзка с пострадалото лице, както и характера
и размера на претърпените вреди.
Ответникът следва да ангажира доказателства във
връзка с твърдението си, че така претендираното обезщетение
е прекомерно завишено с оглед характера на вредите, както и че е налице съпричиняване на част от тях от страна на починалия брат на
ищеца; също, че предявените искове са погасени по давност.
Валидността на застрахователния договор, настъпването
на ПТП и влязлата в сила присъда не подлежат на доказване, доколкото са приети
за безспорни между страните факти.
Всяка от страните носи
доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството.
УКАЗВА
на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти,
настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на
размяната на книжа допълнително следва
да се спазят условията по чл. 147 ГПК
(да не са могли да ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1,
във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, че могат да изложат
становища по настоящия проект за доклад по делото, разпределената
доказателствена тежест досежно подлежащите на
доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази насока, като могат
да сторят това и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на
настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл. 80 ГПК).
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.02.2019 г. от 10,45 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: