Определение по дело №31/2021 на Окръжен съд - Видин

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е-20

 

 

Гр.В.

 

 

26.01.2021 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – В.            гражданско отделение на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и първа  година

в закрито заседание в следния състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

                                                         ЧЛЕНОВЕ:         Г. Й.

                                                                            Д. В.

                                                                            

 

Секретар ........................................................................

като разгледа докладваното от съдията Й. Ч.гр.д  № 31  по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

        

         Производство по реда на Глава 21  ГПК.

Делото е образувано по частната жалба  на  адв. И. В. - АК В. със съдебен адрес: гр. Б. обл. В. като пълномощник на „Б. 2007" ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр.С., ет.2, ап.5 и на „Б.П. Д. 2016" ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С. 1303 против  Заповед 2016 97 - РЗ от 12.11.2020 год. по ч.гр.дело № 2091/ 2020 год. по описа на Районен съд В.  в частта ,с която не са присъдени направени от заявителите разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично задължение.Твърди се ,че при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред Районен съд В., заявителите „Б. 2007" ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С. и на „Б. П. Д. 2016" ЕООД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. чрез изрично упълномощен адвокат,били приложили както документ за внесена по банков път държавна такса по сметка на РС В.  и документ за платен адвокатски хонорар, който бил в минималния размер съобразно Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.

Въпреки че разноските по ч. гр. дело № 2091/ 2020 год. на РС В. били реално извършени и били приложени като доказателство за това оригинални документи -преводни нареждания, както за внесената държавна такса, така и за адвокатския хонорар, същите не били присъдени със Заповед 2016 97 - РЗ от 12.11.2020 год. по ч.гр.дело № 2091/ 2020 год. по описа на Районен съд В..

С оглед на горното се иска да се  отмени Заповед 2016 97 - РЗ от 12.11.2020 год. по ч.гр.дело № 2091/ 2020 год. по описа на Районен съд В.  в частта й за разноските, като се присъдят  направените  разноски, изразяващи се в платена държавна такса за образуване на ч.гр.дело, така и платения адвокатски хонорар, съобразно оригиналите на приложените писмени доказателства към заявлението.

С оглед постъпилата частна жалба Окръжен съд-В. намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Районен съд-В., гражданско отделение, в проведеното на 12.11.2020 г. закрито разпоредително заседание по ч. гр. дело № 2091 по описа на съда за 2020 г. като разгледал подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК и след като преценил, че са налице предпоставките за уважаване на искането на основание чл. 411, ал. 3 ГПК със заповед №2016 97-РЗ /12.11.2020 г. разпоредил длъжникът „Д.-Т.“ ЕООД, с БУЛСТАТ: . със седалище и адрес на управление: гр.В.  със законен представител: Т. К. П.  ДА ЗАПЛАТИ на кредитора: „Б. 2007” ЕООД, с БУЛСТАТ: ., със седалище и адрес на управление: гр.С. следните суми:  сумата в размер от 13850.41 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 06.11.2020г. до изплащане на задължението.Вземането произтича от: Договор за наем на земеделски земи от 11.07.2019г. сключен между кредитора и длъжника за стопанската 2019г./2020г.

Съдът разпоредил длъжникът „Д.-Т.“ ЕООД, с БУЛСТАТ:. със седалище и адрес на управление: гр.В. със законен представител: Т. К. П. ДА ЗАПЛАТИ на кредитора: „Б. П. Д. 2016” ЕООД, с БУЛСТАТ: . със седалище и адрес на управление: гр.С. следните суми: - сумата в размер от 9959.68 лева главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението 06.11.2020г. до изплащане на задължението.Вземането произтича от договор за наем на земеделски земи от 11.07.2019г. сключен между кредитора и длъжника за стопанската 2019г./2020 г.

В разпореждането съдът е посочил,че разноски  не са претендирани и не се присъждат.

         От правна страна Окръжен съд-В. намира ,че съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К. ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. В посочените случаи изпълнителният лист за разноските се издава от съда в заповедното производство съобразно с влязлото в сила определение на въззивния съд по частната жалба.

         В настоящия случай Частната жалба следва да се  администрира, както и се разглежда от въззивния съд ,тъй като в срока  по чл. 414, ал. 2 ГПК не е подадено възражение .

Разгледана по същество ,частната жалба е неоснователна ,тъй като в заявлението не е направено искане за присъждане на разноски  и районният съд е процедирал законосъобразно като не е присъдил разноски ,тъй като такива не се присъждат служебно по почин на съда.В Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. В. и Т. К. се посочва ,че разноски в заповедното производство се присъждат само при направено искане (напр.в мотивите към т.12 и др.)-там се посочва ,че е недопустимо  ищецът в исковото производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението.

Водим от горните мотиви, Окръжен съд – гр. В. в настоящия  си състав

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И    :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  частната жалба  на  адв. И. В. - АК В., със съдебен адрес: гр. Б., обл. В., като пълномощник на „Б. 2007" ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр.С. и на „Б. П. Д. 2016" ЕООД с ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С против  Заповед 2016 97 - РЗ от 12.11.2020 год. по ч.гр.дело № 2091/ 2020 год. по описа на Районен съд В., в частта ,с която не са присъдени направени от заявителите разноски в заповедното производство по чл.410 ГПК за издаване заповед за изпълнение на парично задължение.

Определението е   окончателно и не подлежи на обжалване.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                

 

                                                                              2.