РЕШЕНИЕ№ 260018
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети декември
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 12679 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – Париж, чрез
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. – клон България, против М.П.Т., кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед №
4048/28.07.2020 г. по ч.гр.д. № 9035/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
Х граждански състав, както следва: за сумата от
908, 67 лв. – главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***г.,
сумата от 91, 24 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2019 г. до
07.01.2020 г. и сумата от 36, 49 лв. – обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 07.01.2020 г. до 16.07.2020 г., ведно със законна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 24.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за
потребителски паричен кредит № ***г., ответната страна М.Т.
е дала съгласието си за отпускането на револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лв.
Твърди, че на 14.02.2019 г. ответникът е активирал предоставената му кредитна
карта по договора за револвиращ потребителски кредит № ***, към който момент се счита за сключен договора,
доколкото в договора е установено, че последният произвежда действие след
усвояване на суми по револвиращия кредит от страна на потребителя. Твърди, че
издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца,
след което настъпва периодът, в който длъжникът следва да направи плащане по
кредитната карта. Поддържа, че кредитната карта е получена от ответната страна,
за което доказване на което представя обратна разписка. Сочи, че за потребителя
възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното
погасяване на задължението. Месечните вноски се заплащат до 1-во число на
месеца, следващ месеца на издаване на извлечението. Твърди, че
кредитополучателят дължи лихва, начислена върху усвоения размер на кредитния
лимит за времето на ползването му. Поддържа, че при договорите за револвиращ потребителски
кредит не се изготвя погасителен план, тъй като заплащането на погасителна
вноска е обусловено от усвояването на сума по кредита. При забава за заплащане
на месечна вноска се начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, което в случая е начислено от датата на блокиране на кредитната карта.
По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131,
ал. 1 ГПК ответната страна М.П.Т. е депозирала отговор на исковата молба.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че кредитната карта
като платежно средство не е предоставена на кредитополучателя, в който смисъл
оспорва представената по делото обратна разписка. Сочи, че кредитна карта не е връчвана
и пликът не е съдържал кредитна карта, в който смисъл поддържа, че не е
подписан протокол за получаване на кредитна карта и за получаване на запечатан
плик, съдържащ пин – код. Твърди, че не са извършвани тегления и погасявания по
кредита. Поддържа, че в случая не са представени доказателства за обявяване на
вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо, в който смисъл не е
изпратено изявление на кредитора до длъжника. Оспорва поканата за обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо, тъй като последната не е връчена на
ответника. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Производството е по реда на чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 4048/28.07.2020 г. по
ч.гр.д. № 9035/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, както следва: за сумата от 908, 67
лв. – главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта № ***г., сумата от 91, 24
лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2019 г. до 07.01.2020 г. и
сумата от 36, 49 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за
периода от 07.01.2020 г. до 16.07.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 24.07.2020 г., до окончателното й изплащане.
Против заповедта за изпълнение е
подадено възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за
изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е предявен в законоустановения за това
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните
изисквания за неговата допустимост.
По делото е представен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***.,
сключен към Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № ***г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и М.П.Т.. По
силата на така възникналото между страните правоотношение кредиторът е поел
задължение да предостави на потребителя кредит в размер на сумата от 1 000
лв., който се усвоява чрез издаване на електронен платежен документ – кредитна
карта Мастъркард. Установено е, че чрез картата се извършва идентификация на
кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ
кредит, като транзакциите се авторизират незабавна, ако са в рамките на
установения кредитен лимит и приложимите дневни лимити. С разпоредбата на т. 11
от Договора е установено, че кредиторът може да закрие картата по своя
инициатива при просрочие над три месеца, неактивност над 6 месеца, злоупотреба
или неправилна употреба, които биха довели до увреждане на интересите на страните,
като при закриване на картата дължимите суми стават изискуеми, начислява се
лихва и се дължат плащания съгласно договора. Установено е, че кредиторът
издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца,
което се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а ако
няма такъв – в хартиена форма на посочения от него адрес. С клаузата на т. 13
от Договора е установено, че месечните погасителни вноски се правят до първо
число на месеца, следващ издаването на извлечението, и са най-малко в минимален
размер, съгласно Тарифата - или 60 лв. при усвоен кредитен лимит до 1 000
лв. В т. 14 е предвидено, че за ползването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи годишна лихва – при годишен процент на разходите от 35
%, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на
ползването му. Установен е годишен процент на разходите от 44, 90 %, както и
такса за теглене на пари в брой, за справка на разполагаем лимит през банкомат,
както и месечна такса за обслужване.
Приложени са извлечения за месечните
трансакции и плащания, осъществявани с картата за периода от 16.01.2019 г. до
13.12.2019 г.
Представена е обратна разписка, подписана от М.П.Т.,
в която е посочено получаването на карта „***“.
От изслушаната в производството по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
периода от 16.01.2019 г. до 26.06.2019 г. е усвоена сума в общ размер от
2 370, 83 лв., от която сумата от 548, 60 лв. – теглени суми в брой, и
сумата от 1 822, 23 лв. – плащания чрез терминални устройство.
Експертизата е установила, че върху сумите от усвоения кредитен лимит е
начислена лихва в размер от 281, 36 лв. за периода от 16.01.2019 г. до
07.01.2020 г., месечни такси от 8 лв. и застрахователна премия от 12, 44 лв.
Вещото лице е посочило, че за периода от 16.01.2019 г. до 31.10.2019 г. от
ответника са извършвани вноски в общ размер от 1 712, 72 лв., с които е
погасена главница от 1 462, 16 лв., лихва от 190, 12 лв., месечна такса от
28 лв. и застрахователна премия от 32, 44 лв. Вещото лице е дало заключение, че
непогасеният остатък от задълженията е за сумата от 908, 67 лв. за главница,
сумата от 91, 24 лв. за договорна лихва за периода от 16.01.2019 г. до 07.01.2020
г. и сумата от 36, 49 лв. за законна лихва за периода от 07.01.2020 г. до
16.07.2020 г.
Съдът цени заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установените
обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за
издаване на кредитна карта, като чрез използването й картодържателя усвоява
отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е
консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици
настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се
пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на
страните при сключването на договора.
Приложима към процесното
правоотношение е Наредба № 3/18.04.2018 г. за
условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти, в която са уредени съществените
характеристики на договора за банкова карта, а също и редът за издаване и
правилата за използване на банковите карти. Съгласно чл. 26 от същата наредба, платежната
карта е вид персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта),
който се използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на
платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително
договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват платежни и справочни
операции. Установено е, че платежната карта е собственост на доставчика на
платежни услуги, издател на картата, като платежната карта се издава за
определен срок. Името на оправомощения ползвател се поставя върху лицевата
ѝ страна. С разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от Наредбата изрично е установено,
че доставчикът на платежни услуги, издател на платежната карта, я предоставя на
разположение на оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг
от 10 дни от сключването на рамковия договор за платежна карта.
Следователно и при
съобразяване на посочените разпоредби съдът намира, че възникване на процесното
вземане по договора за кредитна карта е обусловено от установяване на
правнорелевантното обстоятелство, че кредитната карта е била реално
предадена на оправомощения държател. Това е така, доколкото чрез
използването на това техническо средство – кредитната карта, картодържателят
може да сключва сделки в търговски обекти, които са технически оборудвани да
приемат плащания посредством картата, както и да тегли кредит в брой срещу
задължение от негова страна да погасява на месечни вноски, определени в
месечните извлечения (които му изпраща ищецът), предоставените му кредити и да
заплаща такси.
В случая това
обстоятелство е установено, тъй като за установяване на посоченото
обстоятелство е представена подписана от кредитополучателя разписка.
С Решение № 10 от 19.07.2016 г. по т. д. № 3386/2014 г.,
т. к., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е дадено разяснение
по въпроса относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който
включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното съдържание
на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта. в посоченото
решение касационната инстанция приема, че независимо от липсата на изрична
регламентация относно срока и реда за предаване на банковата карта, безспорно
едно от задълженията на издателя й е да я предаде на картодържателя, за да може
да бъде използвана за извършване на платежни операции. Няма изрично
изискване за предаването на банковата карта да бъде съставян протокол, но
доколкото предаването е съществено задължение по договора, то при спор между
страните относно изпълнението на договора в тежест на издателя е да докаже
изпълнението на това задължение. При липса на съставен протокол, няма пречка
доказването да стане с всички допустими доказателствени средства - други
писмени документи, в които получаването на картата е удостоверено от издателя,
свидетелски показания и т.н.
В този смисъл и като
съобрази посочената практика съдът намира, че предаването на банковата карта
може да бъде установено и с други писмени доказателства, а не само чрез
съставянето на протокол, в който смисъл са възраженията на ответника,
релевирани в отговора на исковата молба. Това правнорелевантно обстоятелство се
установява от представената по делото разписка за предаване на банковата карта
чрез куриер, в която изрично е удостоверено предаване на карта, и която
разписка е подписана от ответната страна чрез изписване на нейните имена. Този
частен свидетелстващ документ не е оспорен в преклузивните за това срокове
относно авторството на изявлението, поради което се ползва с формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК, като следва да се приеме, че
изявлението за получаване на банковата карта изхожда от лицето, сочено като
негов автор, а именно – ответната страна.
Нещо повече – това
обстоятелство се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, доколкото вещото лице е констатирало, че във връзка с възникналото
правоотношение кредитната карта е използвана, като начислените задължения са
били частично погасявани от ответната страна.
По отношение на породеното между страните
облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона
за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява
такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
По делото са представени
счетоводни извлечения за начисляваните задължения на картодържателя за
процесния период, които извлечения не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила, доколкото представлява едностранно съставени от кредитора
частни свидетелстващи документи, които не носят подписа на длъжника – арг. чл.
180 ГПК.
От приетата по делото
експертиза се установява, че кредитната карта е ползвана за периода от
16.01.2019 г. до 26.06.2019 г., включително, като е усвоен кредит в общ размер
от 2 370, 83 лв., от който е останала непогасена главница от 908, 67 лв.
Установено е, че последното плащане е осъществено на 31.01.2019 г., като за
периода на действие на договора – до 07.01.2020 г. е начислена възнаградителна
лихва в общ размер от 281, 36 лв., от която е останала непогасена сумата от 91,
24 лв. за периода от 16.01.2019 г. до 07.01.2020 г.
В случая вземането по
договора за издаване на кредитна карта, който както бе изяснено представлява
револвиращ кредит, тъй като до размера на покритието (лимита)
кредитополучателят може да упражнява правата по договора за кредит, е
разсрочено доколкото страните са уговорили, че картодържателят може да върне в
уговорения срок или цялата усвоена сума или минималната месечна вноска, за
продължаващото действие на договора и за упражняване възможността за ползване
на остатъка от отпуснатия кредитен лимит.
В исковата молба и
уточнителната молба към нея се твърди, че договорът за кредитната карта е
прекратен на 07.01.2020 г., като не са изложени конкретни доводи за обявяване
на задължението за предсрочно изискуемо, въпреки предоставената от съда
възможност за това по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК с доклада по делото. Предвид
така изложените съображения не следва да се пристъпва към разглеждане на
предпоставките за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо.
В разпоредбите на
договора е установено, че изискуемостта за заплащане на задължението, което е в
размер на поне минималната погасителна вноска от 60 лв., е на 1-во число на
месеца, следващ издаването на месечното извлечение, което се издава до 15-то
число на предходния месец.
В случая от представените
в производството по делото доказателства се установява, че последното месечно
извлечение е издадено на 13.12.2019 г., поради което падежът за заплащане на
начислените задължения е настъпил на 01.01.2020 г.
Заключението по съдебно-счетоводната
експертиза е установило размера на усвоените суми за изследвания период,
осъществените плащания от страна на длъжника и начислената законна лихва.
Вещото лице е установило, че след приспадане на така направените плащания е
останала непогасена сумата от 908, 67 лв.
за главница
и сумата от 91, 24 лв. за договорна лихва
за периода от 16.01.2019 г. до 07.01.2020 г.
Следователно, по несъмнен начин в процеса на
доказване в настоящото исково производство е установен правнорелевантният факт,
че ищецът е изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне
(отпускане) на ответника на кредит при кредитен лимит от 1 000 лв., поради
което е възникнало насрещното правно задължение картодържателят да върне на
кредитната институция усвоения кредит от уговорения кредитен лимит, поради
което в полза на кредитора е ищец е възникнало вземане за непогасения остатък
от усвоения кредитен лимит от 908, 67 лв.
Следователно и предвид
настъпилата изискуемост на задълженията по договора за кредит с изтичане на
срока на договора, в полза на ищецът е възникнало претендираното субективно
материално право за връщане на заемната сума по договора за кредит, ведно със
застрахователната премия в общ размер от 908, 67 лв..
Съдът намира, че е
възникнало и задължение за заплащане на договорна (възнаградителна) лихва в
размер на 91, 24 лв. за периода от
16.01.2019 г. до 07.01.2020 г.
В производството по
делото не са изложени твърдения за осъществено от страна на ответника – длъжник
заплащане на задължението по проценсия договор, нито са представени
доказателства, съотв. направени доказателствени искания за установяване на това
обстоятелство. Следователно предявените искове с правно основание чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на месечни
вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати
и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг.
чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следователно и обезщетение за забава следва да
се присъди, считано от датата, следваща
падежа на последната вноска до 16.07.2020 г. – крайната дата на периода на
забава, посочена от ищеца в исковата молба. Падежът на всяка месечна вноска е
установен на ден – първо число на съответния месец, следователно и длъжникът е
изпаднал в забава от следващия ден на последната непогасена вноска – 01.01.2020
г. С оглед принципа на диспозитивното начало, съобразно който съдът дължи
произнасяне в рамките на заявеното от ищеца в исковата молба, съдът следва да
се произнесе досежно периода на забава, посочен от ищеца в исковата молба, а
именно – с начален момент - 07.01.2020 г. – дата, следваща установената от
състава на съда начална дата на изпадане на длъжника в забава.
От заключението на вещото лице по приетата по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
обезщетението за забава за периода от 07.01.2020 г. до 16.07.2020 г. е в размер
на сумата от 36, 49 лв. Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза като
компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказтелствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало. По така изложените съображения в
полза на ищеца следва да се присъди лихва за забава в общ размер от 36, 49 лв., като предявеният иск
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч.гр.д. № 90351/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 125 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 120 лв. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК претендира юрисконсутско
възнаграждение от 100 лв. Съдът при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото размерът на юрисконсултското възнаграждение,
определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ следва да бъде определне за сумата
от 100 лв. Следователно общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство е 345 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД,
че М.П.Т., ЕГН **********, с адрес ***, дължи
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. – клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк – София, сграда 14, сумата от
908, 67 лв. – главница, дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***г.,
сумата от 91, 24 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2019 г.
до 07.01.2020 г. и сумата от 36, 49 лв. – обезщетение за забава върху
главницата, начислено за периода от 07.01.2020 г. до 16.07.2020 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 24.07.2020 г., до окончателното й
изплащане, за които е издадена Заповед № 4048/28.07.2020 г. по ч.гр.д. №
9035/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав.
ОСЪЖДА
М.П.Т., ЕГН **********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България, ЕИК *********, сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 9035/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х граждански
състав, и сумата от 345 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 12679/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК