НОХД № 1265/2011 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия П.Т.Г. *** за това, че
на 08.04.2011 г., в гр. Пазарджик, по ул. „С. Ангелов“, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил „СЕАТ ТОЛЕДО“ с ДК № *- собственост на А Б Г
от гр. Пазарджик, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, наложено с Присъда № 633/2005 г. по описа на ПРС, влязла в сила
на 06.12.2005 г., след като е наказан за същото деяние по административен ред с
наказателно постановление № 525/15.03.2006 г., влязло в законна сила на
04.06.2006 г. издадено от Началника на РПУ /сега РУП/ гр. Пазарджик-
Престъпление по чл. 343в ал.І от НК.
В съдебно заседание, представителят на
Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Не прави нови искания и не сочи нови доказателства. Излага подробни съображения
по същество в хода на съдебните прения. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда и приложението
на чл.55 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание, признава се за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по
същото.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият П.Г. е правоспособен водач на моторно
превозно средство с придобита категория „В” от 1993 година. Той обаче бил
санкциониран многократно от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Пазарджик за
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Спрямо него били постановени и влезли в сила присъди за престъпления по
транспорта по смисъла на чл.346 ал.1 от НК, по чл.343б ал.І от НК и по чл.343в
от НК. С присъда № 633/21.11.2005 г. по НОХД № 934/05 г. по описа на ПРС,
влязла в сила на 07.12.2005 г. за извършено престъпление по чл.343б ал.І от НК,
подс.Г. било осъден кумулативно на пробация и лишаване от правоуправление за
срок от девет месеца. Изпълнението на второто наказание било в периода от
27.06.2005 г. до 27.03.2006 г. В този именно период подс.Г. продължил да управлява МПС. На 26.02.2006
год. шофирането в срока на лишаване от право било констатирано от контролните
органи на КАТ-ПП и против водача била съставен АУАН № 525/26.02.2006 г., въз
основа на който пък било издадено НП № 525/15.03.2006 г., влязло в сила на
12.04.2006 година. С това НП на подс.Г.
било наложено административно наказание
за управление на МПС в срока на лишаването му от право да управлява МПС,
като едновременно с това за извършените и други нарушения на ЗДвП, констатирани
в АУАН, водачът бил лишен от право да управлява МПС за срок от 22 месеца.
Изпълнението на това наказание започнало да тече на 27.12.2009 г. и изтичало на
27.10.2011 година.
Въпреки
наложените административни наказания на 08.04.2011 г. подс.Г. се качил на л.а. „СЕАТ ТОЛЕДО“ с ДК № * , собственост на
съпругата му - А Г и започнал да го управлява в гр. Пазарджик. Около 17.40 часа
подс.Г. ***, като в един момент между управлявания от него автомобил и друго
МПС настъпило ПТП с леки материални щети. Веднага след ПТП подсъдимият слязъл от автомобила и видя, че
пораженията по колите не са големи, след което, знаейки, че управлява в срока на лишаване от
правоуправление той отново се качил в колата и напуснал местопроизшествието.
Водачът на другия л.а. обаче успял да запише контролния номер на автомобила му, след което по телефона
подал сигнал в полицията. На место пристигнал дежурен полицейски автопатрул, в
чиито състав бил св. С.В.. По предоставените данни той и колегата му извършили
справка и установили собственика на л.а. „Сеат Толедо“. Посетили адреса, където
се срещнали със съпругата на подс.Г., която обяснила, че съпругът й е излязъл с
автомобила все още не се бил прибрал. Полицейските служители й разпоредили да
предаде на Г., че следва да се яви на следващия ден в сградата сектор „ПП-КАТ”.
На следващия ден подс.Г. доброволно се явил при св. В., който бил дежурен с
колегата си- св. С.Г.. Пред тях Г. чистосърдечно признал за случая, като
предоставил автомобила на полицаите, за да установят побитостите по него. След
извършената справка в масивите на КАТ-ПП било установено, че подс.Г. е
управлявал автомобила, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право
да управлява МПС наложено му по административен ред и след като веднъж вече е
бил наказан с по административен ред за
същото деяние, с горецитираното НП.
По този повод било отпочнато и
настоящото наказателно производство. Видно
от приложената по делото справка от ОД на МВР Пазарджик, рег. № КАТ – 8193 от
20.11.2011г. подсъдимият е правоспособен
водач на моторно превозно средство, но има наложени наказания за нарушения по ЗДвП и
ППЗДвП, като към инкриминираната дата е бил лишен от право да управлява МПС за
срок от 22 месеца, което наказание е търпял от 27.12.2009г. и следвало да търпи
до 27.10.2011г., а преди това С НП №451/2005г. е бил наказан по административен
ред за нарушение на чл.177 ал.1,т.1 от ЗДП, т.е. за управление на МПС отново в
срока на лишаване от правоуправление.
Установява се от приетото свидетелство
за съдимост на подсъдимия, че същият е
осъждан с влезли в сила присъди общо 3 пъти. За осъждането му по НОХД №
460/96г. на ПРС за престъпление по чл.346 ал.1 от НК, с което е наложено
наказание глоба е настъпила абсолютна реабилитация по чл.88а ал.1 във вр. с
чл.82 ал.1,т.5 от НК , т.к. срокът за изпълнение на това наказание е бил две
годишен и той е изтекъл на 30.09.1998г., откогато наказанието е станало
неизпълняемо поради изтекла давност за изпълнение и е започнал да тече нов
двугодишен срок по чл.88 а ал.1 от НК,
който е изтекъл на 30.09.2000 год. За осъждането му по НОХД № 934/2005г. на ПРС
за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, с което му е наложено наказание пробация
също е настъпила абсолютна реабилитация
по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1,т.5 от НК, т.к. това наказание е изтърпяно
на 13.06.2006г., а двугодишният срок по чл.88а ал.1 от НК е изтекъл на
13.06.2008 година. Единствено за осъждането по НОХД № 1372/06г. на ПРС за
престъпление по чл.343в ал.2 във вр. с ал.1 от НК , с което е наложено
наказание ЛС за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен
срок от три години не е настъпила
абсолютна реабилитация, т.к. изпитателния срок е изтекъл на 04.10.2009г., от
когато започва да тече срока по чл.88а ал.1 във вр. с чл.82 ал.1,т.4 от НК, който
е петгодишен.
Така описаната фактическа обстановка,
съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и показанията на св.В.
и св.Г., както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът дава изцяло вяра на гласните
доказателства, т.к. те са непротиворечиви и съответстват на останалия, събран
по делото писмен доказателствен материал.
При така приетата фактическа обстановка и въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че подсъдимият П.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343в ал.1 от НК, като на 08.04.2011 г. в
гр.Пазарджик, по ул.”С. Ангелов”, е управлявал моторно превозно средство- лек автомобил
„СЕАТ ТОЛЕДО” с ДК№ *, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право
да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал
обстоятелствата, че е като водач на моторно превозно средство е лишен от
правоуправление, както и че вече има наложени наказания по административен ред
за това, че е управлявал МПС в срока на лишаване от правоуправление, но въпреки
това, като е знаел, че няма въобще право да управлява лекия автомобил е сторил
това.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК -
относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК - относно
индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност с относително завишена степен на
обществена опасност, доколкото е осъждан и многократно санкциониран по
административен ред за нарушение на ЗДП. В същото време той не е криминален
контингент и е положително охарактеризиран по местоживеене. Несъмнено
единствените му правонарушения са свързани са правилата по ЗДП. В конкретния случай, обществената опасност на
деянието е завишена, предвид на обстоятелството, че след настъпилото ПТП подс.Г.
е напуснал местопроизшествието. Настъпването на самото ПТП не може да бъде
преценявано в тежест на подсъдимия, т.к. не са изследвани обстоятелствата и не
са ангажирани доказателства относно това, че то е било предизвикано по негова
вина.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в
личността на подсъдимия, в ниското му правосъзнание и култура, в незачитането
на установения в страната правов ред, регламентиращ начините за упражняване на правота на управление на моторно превозно
средство и на правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи наказателната отговорност
обстоятелства се отчетоха направеното пълно самопризнание, изразеното разкаяние
и критично отношение към стореното, оказаното съдействие на разследващите
органи, което личи и от факта, че подс.Г.
незабавно още на другия ден след ПТП и доброволно е посетил сектор „КАТ-ПП” и е
направил извънпроцесни самопризнания, при положение, че е било напълно възможно
и да отрече факта на шофирането от негова страна. Отчете се още тежкото семейно
и материално положение, т.к. Г. е семеен с едно малолетно дете, като съпругата
му е безработна, а само той, посредством работата си като механик в „Нова
Трейд” АД-Съединение е източник на доходи за своето семейство. Отчетоха се и
позитивните характеристични данни по местоживеене.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха обремененото
съдебно минало и множеството наложени други административни наказания за
нарушения по ЗДП.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
основанията за приложението на чл.55 ал.1, т.2 бук.”Б” от НК, т.к. са е налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
подробно изброени по-горе, при наличието на които и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се окаже насъразмерно тежко. С оглед на това съдът замени наказанието
лишаване от свобода и наложи на подс.Г. наказание пробация, с пробационни мерки по чл.42а ал.2,
т.1, т.2 и т.5 от НК,а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, с
периодичност на явяване два пъти седмично, за срок от ДВЕ ГОДИНИ; задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ и поправителен
труд, включващ удръжки върху възнаграждението в размер на 25% в полза на
държавата за срок от ЕДНА ГОДИНА, който да се изпълнява по месторабота в „Нова
Трейд”АД гр.Съединение.
Първите две пробационни мерки съдът наложи като
задължителни, а тяхната продължителност бе съобразена със степента на
обществена опасност на деянието, дееца и наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Мярката по т.5 на чл.42а ал.2 от НК съдът наложи
като прие, че посредством нея ще се постигне в пълна степен поправително –
превъзпитателен ефект и ще се катализира
процесът на формиране у подсъдимия на нова ценностна система, провокираща избор
на адекватно поведение и социално приемлив начин на живот.
Изхождайки от фактът, че подс.Г. понастоящем е
правоспособен водач на МПС, т.к. само е лишено от правоуправление, т.е.
ограничен е да упражнява това си
право, но не го
е загубил напълно съдът намери, че следа да постанови
за пореден път и кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание – лишаване
от право да се управлява МПС. Отново отчитайки данните за личността на
подсъдимия, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, а също и
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът наложи на
подс.П.Г. лишаване от право да управлява
МПС за срок
от две години и
шест месеца, което намери за
съответно на тежестта на извършеното и с което биха се постигнали целите на
наказанието.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: