Определение по дело №477/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 985
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20214400500477
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 985
гр. Плевен , 14.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Весела Люб. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска

Красимир Ив. Петракиев
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно частно
гражданско дело № 20214400500477 по описа за 2021 година
Производство по чл.274 ал.1 във вр.с чл.278 ГПК .
С определение на Плевенски Районен съд ,VІІ-ми гр.с. №1139 от 12.
05. 2021г.,постановено по гр.д.№2526/2021г.по описа на същия съд е
прекратено производството по делото,поради недопустимост на претенцията
по чл.92 ЗЗД за сумата 5000лв.неустойка за нелоялна конкуренция,предявена
от „***“ЕООД против С.К.Д..
Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна
жалба от „******“ЕООД гр.Разград,представлявано от управителя В.Т. чрез
пълномощника на дружеството адвокат Е.Е. от САК,с която същото се
обжалва като неправилно.Изложени са доводи,че провеждането на процедура
по ЗЗК за установяване на нарушение по глава седма от ЗЗК не е
предпоставка за завеждане на иск за обезщетение за причинените вреди,като
увреденото лице има право да предяви иск за обезщетение за причинените му
вреди директно пред граждански съд,без да е нужна предварително да
провежда специална процедура за установяване факта на нарушението пред
КЗК.В тази насока в частната жалба са изложени подробни съображения ,като
се твърди,че съдът се е позовал на старата редакция на чл.104 ЗЗК,която е
отменена,че сега действащата разпоредба на чл.105 ЗЗК,както и останалите
норми на ЗЗК не предвиждат изискване преди предявяване на иска
1
увреденото лице да е сезирало КЗК за установяване на
нарушението.Изложени са доводи,че съдилищата разполагат с обща
компетентност по граждански дела,съгласно чл.14 ГПК и сезирания
граждански съд има правомощието да се произнася по всички обуславящи
въпроси,вкл.и по въпроса дали е извършено нарушение по ЗЗК,доколкото
това обуславя претенцията за обезщетение за причинените вреди ,като в ЗЗК
липсва норма, ограничаваща тази компетентност.Посочено е,че волята на
законодателя при приемане на чл.105 ал.4 ЗЗК с оглед мотивите към ЗИД на
ЗЗК е да бъде приведено националното законодателство с нормите на
Директива 2014/104/ ЕС,че съгласно т.13 от въведението на самата Директива
правото на обезщетение се признава независимо дали е налице предходно
констатиране на нарушение от орган за защита на конкуренцията.Твърди
се,че сега действащата редакция на чл.105 ЗЗК допуска предявяване на иск за
обезщетение за вреди от действия,представляващи нелоялна
конкуренция,независимо и преди установяването на нарушението от
КЗК.Изложени са доводи,че допустимостта на предявяване на директен иск за
обезщетение пред гражданския съд е установена в практиката на Съда на ЕС-
решение на СЕС от 24.10.2018г.по Дело С-595/2017г.по преюдициално
запитване ,което е задължително за съдилищата в България ,съгласно чл.633
ГПК и чл.280 ал.1,т.2 ГПК.Жалбоподателят се позовава и на решения в
подобен смисъл на КЗК,както и на практиката на Апелативен съд Велико
Търново-определение от 20.05.2021г.по въззивно частно гр.д.№141/2021г. В
заключение жалбоподателят моли Окръжния съд да отмени обжалваното
определение на ПРС и делото да бъде върнато на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по частната жалба С.К.Д. чрез пълномощника си адвокат
П.В. от САК е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК,в който
взема становище,че обжалваното определение е правилно,обосновано и
законосъобразно,съответстващо на трайната съдебна практика в РБ и следва
да бъде потвърдено ,а частната жалба оставена без уважение.Изложени са
подробни доводи и съображения във връзка с посочените в жалбата
оплаквания.Твърди се,че съгласно ЗЗК и практиката по неговото приложение
,Комисията за защита на конкуренцията има изключителна компетентност да
установява нелоялна конкуренция,а не само да налага наказания при такива
2
нарушения,като се позовава на съдебна практика в този смисъл.Относно
визираното в жалбата решение на СЕС от 24.02.2018г.по Дело С-595/2017г.е
посочено,че същото се отнася до нарушения във вр.чл.101 и чл.102
ДФЕС,нелоялната конкуренция не попада в обхвата на тези две разпоредби и
изложените в тази насока твърдения на жалбоподателя са неоснователни.По
отношение на цитираните решения на КЗК е посочено,че същите касаят
произнасяне на КЗК по искания от дружеството на ответника „******“ЕООД
и на друг конкурент на жалбоподателя „***“ООД,със запорирани активи по
обезпечението на нередовните и недопустимо съединени искове ,предмет на
гр.д.№931/2019г.на Великотърновски Окръжен съд,от което е отделено
настоящото производство. В заключение ответникът моли Окръжния съд да
отхвърли подадената частна жалба като неоснователна и да потвърди
обжалваното определение на ПРС №1139/12.05.2021г.
Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба
оплаквания и представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да прекрати производството по делото,поради недопустимост на
предявения иск,ПРС е приел,че не е в компетентността на гражданските
съдилища установяването на това дали е извършено нарушение на ЗЗК.Съдът
се е позовал на разпоредбата на чл.104 ЗЗК и е приел,че КЗК ,респ.ВАС е
органът,който преценява има ли извършено нарушение по този закон,респ.на
глава седма от ЗЗК/чл.29-37 ЗЗК/и то не е в правомощията на гражданския
съд.След като липсва такъв акт на КЗК,респ.на ВАС съдът е счел ,че искът е
процесуално недопустим. Тези правни доводи не се възприемат от въззивната
инстанция.
Безспорно е,че първоначално пред Великотърновски Окръжен съд е
образувано гр.д.№931/2019г.по искова молба,предявена от „***“ ЕООД
гр.Разград ,представлявано от управителя В.Т. срещу „***“ЕООД гр.Плевен
,представлявано от С.К.Д.;“***“ООД гр.Плевен,представлявано от
3
управителя М.Х.Д.,срещу физическите лица С.К.Д. от гр.Плевен и Г. П. Х. от
гр.Велико Търново,както и срещу „***“ЕООД гр.Велико Търново ,
представлявано от управителя Т.А.Х..С исковата молба са съединени няколко
иска срещу различни ответници за заплащане на обезщетения за претърпени
имуществени вреди,в резултат на нелоялна конкуренция и нарушения по
Закона за защита на конкуренцията.
С определение на ВТОС от 12.01.2021г.производството по делото е
разделено.Със същото определение на ВТОС производството по делото е
прекратено в частта относно предявения иск от „***“ЕООД гр. Разград
срещу С.К.Д. за претендирана договорна неустойка в размер на 5 000лв.и в
тази част делото е изпратено по подсъдност на Плевенски Районен съд.На
това основание пред ПРС е образувано гр.д.№2526/2021г.
След разделяне на първоначално образуваното дело,предмет на спора
по гр.д.№2526/2021г.по описа на ПРС е иск с правно основание чл.92 ЗЗД ,
предявен от „***“ЕООД срещу бившия служител на дружеството Станимир
Димитров за сумата 5 000лв.,претендирана като неустойка по трудов
договор,в резултат на нарушения чл.4.1.и чл.4.4 от същия ,свързани с
действия,представляващи нелоялна конкуренция.
Съгласно чл.105 ал.1 ЗЗК за причинени вреди вследствие на
извършени нарушения по този закон виновното лице дължи обезщетение.В
ал.3 е предвидено,че исковете за обезщетение се предявяват по реда на
Гражданския процесуален кодекс.Според чл.105 ал.4 ЗЗК влязлото в сила
решение на Върховния административен съд, което потвърждава решение на
комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има
обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и
нарушителя.Обвързваща сила за гражданския съд относно факта на
нарушението и нарушителя има и решение на комисията, което не е
обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена.
С разпоредбата на чл.105 ЗЗК/ДВ бр. 2/2018г./ законодателят е предвидил
отговорност за вреди вследствие нарушения на ЗЗК. Безспорно е,че
Комисията за защита на конкуренцията е специализиран държавен орган,в
чийто правомощия съгласно чл.8 ЗЗК е както установяването на нарушения
4
по този закон,така и налагането на имуществени санкции. По силата на чл.105
ал.3 ЗЗК влязлото в сила решение на КЗК, потвърдено от ВАС, необжалвано
или по което е оттеглена жалбата има обвързваща сила спрямо гражданския
съд относно факта на нарушението и нарушителя.Нормата на чл.105 ЗЗК
обаче не изключва предявяване на иск директно пред гражданския съд,нито
обвързва правото на обезщетение за вреди от действия в нарушения на ЗЗК с
наличието на влязъл в сила акт на административен орган,установяващ
извършено нарушение .Липсва законова разпоредба,въз основа на която да се
приеме,че предявен иск за вреди от нарушения на ЗЗК е допустим само в
хипотезата на приключило производство с влязъл в сила акт на КЗК,каквато
примерно е нормата на чл.498 ал.3 КЗ,която изиска при претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, увреденото лице първо да сезира
застрахователя и само при отказ или несъгласие с размера на обезщетението
,да предяви иск пред съда.По подобен начин се е произнесъл и ВТАС с
определение №206/20.05.2021г.по в.ч.гр.д. №141/2021г.,с което е отменено
определението на ВТОС за прекратяване производството по т.д.
№1/2021г.,поради недопустимост на иска. /Т.д.№1/2021г.по описа на ВТОС е
образувано след разделяне на исковете по първоначалното образуваното гр.д.
№931/2019г./
С оглед изложеното Окръжният съд приема,че искът с правно
основание чл.92 ЗЗД ,с който се претендира неустойка ,поради нарушение на
клаузи от трудов договор ,свързани с нелоялна конкуренция е
допустим.Постановеното от ПРС определение в обратен смисъл следва да
бъде отменено ,а делото върнато на същия съд за последващи процесуални
действия.
Настоящото определение не прегражда по-нататъшното развитие на
делото и по аргумент н чл.274 ал.1,т.1 ГПК не подлежи на обжалване.
Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.278 ал.4 ГПК определение на Плевенски
5
Районен съд ,VІІ-ми гр.с.№1139 от 12.05.2021г.,постановено по гр.д.
№2526/2021г.по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на ПРС за последващи процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6