Номер 13122.10.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІ въз. наказателен състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Емил С. Банков
Кристина А. Лалева
Доротея С. Цонева
Секретар:Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Емил С. Банков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20204400600652 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.
С Присъда № 88/22.07.20г., постановена по НОХД № 935/20г. РС-Плевен признал
подсъдимия П. Т. П. за невинен в това, че през периода от месец октомври 2017 година до
месец февруари 2020 година, в с.*** *****, обл.Плевен, като осъден с влязло в сила съдебно
решение - Определение № 3910/2017г. по Гражданско дело № 5742/2017г. по описа на РС
гр.Плевен, влязло в сила на 26.10.2017г., да издържа свой низходящ – малолетната В.П.Т.,
родена на 20.07.2009г., чрез нейната майка и законен представител Д.В.И., съзнателно не
изпълнил задълженията си в размер на две и повече месечни вноски, а именно 29 двадесет и
девет месечни вноски от по 115,00 /сто и петнадесет/ лева или всичко в размер общо на
3335,00 лв. /три хиляди триста тридесет и пет лева/ – престъпление по чл. 183, ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по така повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Недоволен от присъдата е останал прокурор от ПРП, който е депозирал протест, в
който навежда доводи, че тя е неправилна. Моли въззивната инстанция да постанови
решение, с което да отмени присъдата на Районния съд и да постанови нова, с която да
осъди оправдания подсъдим.
Представителят на ПОП поддържа протеста и моли въззивния съд да го уважи..
Ответникът по протеста моли ОС да потвърди присъдата.
Съдът,като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид
доводите на страните,намира за установено следното:
1
Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което
се явява допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество същият е неоснователен.
Съобразявайки доказателствата РС правилно е изяснил фактическата обстановка,
като изводите му в тази насока се споделят и от настоящата инстанция. По категоричен
начин е установено, че подсъдимият и свид. Д. И. живеели съпружески и имат от
съвместното си съжителство едно малолетно дете-В.Т., родена на 20.07.2009г. С течение на
времето отношенията между родителите се влошили и през 2013г. те се разделили. С
протоколно определение № 3910/17г., влязло в сила на 26.10.17г., постановено по ГД №
5742/17г. РС-Плевен одобрил спогодба по силата на която упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете били предоставени на майката, а бащата бил задължен да
заплаща на детето месечна издръжка в размер 115 лв.,считано от 18.10.17г. до настъпване на
законови предпоставки за нейното изменяне или прекратяване.
След влизане в сила на съдебното решение до м. февруари 2020г. подсъдимият не
изпълнявал задълженията си и не заплащал дължимата издръжка, като общия размер на
сумата възлиза на 3 335 лв.
РС е съобразил приложените към делото писмени доказателства, от които е видно, че
през процесния период подсъдимият не е работил по трудов договор, регистриран е в
Дирекция „Бюро по труда“ към МТСП, като търсещо работа лице, няма декларирано
движимо и недвижимо имущество, в т.ч. и МПС.
При така изяснената фактическа обстановка правилно предходният съд е приел, че
подсъдимият е извършил вмененото му деяние от обективна страна, защото е бил осъден с
влязъл в сила съдебен акт да издържа свой низходящ и не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски.
Също правилно РС е преценил, че липсва субективната страна на престъплението.
Настоящата инстанция напълно споделя доводите на предходната, че използвайки наречието
„съзнателно“ законодателят е имал предвид пряк умисъл. В конкретния случай това
предполага родителят да е наясно, че има задължението да заплаща издръжка, но и
възможност да изпълни задължението си и въпреки това умишлено да бездейства. Както бе
изяснено по-горе подсъдимият не реализира доходи упражнявайки труд и не разполага с
имущество. Това го поставя във фактическа невъзможност да изпълни задължението си, а тя
не може да му бъде вменена във вина. Действително в обясненията си последният заявява,
че е работил на частно, което предполага, че той е придобил парични средства. На първо
място обаче липсват доказателства да периода, в който това е станало-подсъдимият в
обясненията си посочва „…преди 2-3 години“ и какъв е размера на полученото.
При извършената на осн.чл.314 от НПК цялостна проверка на правилността на
2
съдебния акт въззивната инстанция не констатира нарушения обуславящи отмяна или
изменение на присъдата на РС извън тези посочени във въззивния протест.
С оглед гореизложеното Окръжният съд намира,че въззивния протест е
неоснователен, а постановената от Районния съд присъда е правилна и следва да бъде
потвърдена.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 88/22.07.20г., постановена по НОХД № 935/20г. по
описа на РС-Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3