РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 372/19.2.2021г.
Град Пловдив, 19
февруари 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети януари август през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3151 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК
във връзка с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност / ЗДДС /.
Постъпила е жалба от М.П.С като ЕТ“М.–
13 – М.С.“, с ЕИК *********, с адрес: гр.Пловдив ул.“ Отец Паисий“ № 31А, чез адв. С., против
заповед за налагане на ПАМ № ФК-649-0078400/20.10.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-168/
10.11.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Жалбоподателката намира заповедта като
постановена в нарушение на материалния и процесуален закон, както и постановена
в нарушение целта на закона. Твърди, че е била лишена от възможността да се
възползва от законовата привилегия на чл.187, ал.4 от ЗДДС поради забава в
действията на приходната администрация. Според жалбоподателката целта на закона
е да се даде възможност лицето да поправи вредите от конкретното установено
нарушение. Твърди, че е налице абсолютно процесуално основание за отмяна на
заповедта за ПАМ. Счита, че нарушението е за първи път и се дължи на лични
причини и субективен пропуск в действията й по регистриране на продажбите към
момента на проверката. Твърди, че няма непогасени публични задължения и не е
нарушител на фискалната дисциплина, поради което и не представлява обществена
опасност. Счита, че определеният срок от 14 дни забрана за достъпа да обекта не
съответства на тежестта на нарушение и на целта на закона и на целта на закона.
Счита, че заповедта като административен акт засяга права и интереси в
по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава.
Претендира отмяна на заповедта и
присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от адв. К.. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, представлявано от гл.юрисконсулт М.
оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и
неоснователност на жалбата по съображения, изложени в решението на
по-горестоящия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва
в процеса.
Установява се по делото, че жалбата е
допустима – съобщението за решението, с което заповедта била потвърдна е
връчено на 20.11.2020г., жалбата подадена на 30.11.2020г. чрез административния
орган. При оспорване на неблагоприятен административен акт от адресат и в срок,
жалбата е допустима за разглеждане по същество.
Процесната заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на
органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – 1148 от 26.085.2020г. на
изпълнителния директор на НАП /л.132 по делото/, с която в т.1 са определени: „Директорите
на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП“, да издават заповеди за налагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
С процесната заповед е наредено
запечатване на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин „М.1", находящ се в гр. Пловдив,
ул. „Отец Паисий" № 31 А, стопанисван от ЕТ „М.-13 – М.С.“, при която е
констатирано, че търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския
обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
същата наредба.
При проверката е установено, че при извършена
контролна покупка на 11.10.2020 г. на 1 бр. дамска блуза на стойност 33,00 лв.,
платени в брой от Д.Х. - проверяващ, на М.П.С - собственик, преди
легитимацията, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство модел Datecs DR с ИН на ФУ DТ549004 и ИН на ФП 02707923, нито
касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на
разпоредбите на Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.
Посочено е, че нарушението се доказва
от установеното наличие на положителна касова разлика в размер на 33,00 лв.
между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис, и тези,
маркирани във ФУ, както и от изведената от проверяващите контролна лента на
електронен носител /КЛЕН/ за дата 11.10.2020г., от която е видно, че за
извършената от органите по приходите контролна покупка не е издаден фискален
бон.
За установените факти и обстоятелства
е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0078400/11.10.2020г.
Според приходната администрация извършеното
нарушение води до неотразяване на приходи, както и че търговецът не е спазило
реда за издаване на съответни документи за продажба, издадени по установения
ред за продажба, което изпълнява състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което се явява
основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А" от ЗДДС за прилагане
на принудителна административна мярка.
Такава принудителна административна
мярка - запечатване на търговския обект
и забрана за достъпа до него е наложена за срок от 14 дни. Посочено е, че
запечатването ще се извърши срок от три дни от датата на влизане в сила на заповедта
за налагане на ПАМ.
Изложени са мотиви в заповедта относно
продължителността на срока при съобразяване определеният от законодателя размер,
а именно от 14 дни, което показва значимостта на охраняваното обществено
отношение. Продължителността на срока е определена с
оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до
извършеното деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност.
Посочва се, че в конкретния случай нарушителят отдавна
извършва търговска дейност и е
наясно с
конкретните изисквания за нея
и с начина на организация на същата. Според административния
орган, въпреки че е запознато с изискванията на този вид дейност, от страна на
дружеството е извършило административно нарушение, с което засяга основния ред
при тази дейност.
Посочено е, че неотчитането на
приходите на търговеца препятства контролната дейност на приходната
администрация и не позволява установяване на фактически реализирания оборот.
Предвид неспазване реда за издаване на касови бележки за размера на наложената
санкция от административният орган е преценено местоположението на търговския
обект с обща площ около 20 кв. м., с множеството потенциални клиенти и с
възможност за реализиране на значителни обороти, вида на обекта - магазин за
дрехи, в който се предлагат дамски блузи и панталони, палта, якета, ръкавици,
шалове, широкият диапазон на цените, работното време на обекта - от понеделник
до неделя, реализираният немалък оборот в размер на 23597.00лв.. съгласно
приложен съкратен отчет на фискалната памет за периода от 01.10.2020г. до 10.10.2020г.,
неиздаването на фискални касови бонове за всяка една извършена продажба, както
и фактът, че това се налага за да се осигури защитата на държавния и
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че следва за в бъдеще да
извършва продажби по установения за това ред.
Всички тези обстоятелства сочат за накърняване на обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като
не позволяват да бъдат проверени извършените от дружеството продажби и правилно
определяне на дължимите данъци.
Следва да се отчете фактът, че с
настоящото нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализирайте
обороти. Издаването на фискална касова бележка, наличието на законоустановените
реквизити на фискалния бон, правилното отчитане на ФУ, наличието на
регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон документи в
търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и предаването на данни
по чл. 118 от ЗДДС са все нормативно установени задължения на субектите,
стопанисващи и /или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват
при съответните предпоставки. Така извършеното деяние, показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Целта на настоящата ПАМ е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите
норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово
деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти. Ако не бъде
приложена ПАМ съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
за фиска ще настъпят значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби,
водещо до неправилно определяне на дължимите налози. За извършване на тази
промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен
срок.
Въз основа на събраните доказателства
по делото, съдът намира оспорената заповед за мотивирана от фактическа и правна
страна. Изложени са от органа конкретни съображения относно продължителност на
срока на наложената мярка. Посочени са и конкретни факти и обстоятелства,
подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения
резултат или не.
Нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
"а" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба. В чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
При указаната доказателствена тежест
за страните, от страна на жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта
фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната
преписка. По делото е приложен протокол за извършена проверка, който е съставен
по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им,
и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал.
1 ДОПК.
Установяването на нарушението е
достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна
мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В този смисъл образуването на
административнонаказателно производство по ЗАНН със съставяне на АУАН не е
условие /предпоставка/ за налагане на мярката, а неиздаването на наказателно
постановление не е обстоятелство, което има значение и отношение към
законосъобразността на издадената ПАМ, тъй като по същество с нея се установява
отговорност различна от административно-наказателната отговорност по ЗАНН. За
издаването на процесната заповед по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1, б.
"а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, което
в случая е несъмнено.
Извършеното нарушение е довело до
неотразяване на приходи, а в случая е установено неотчитане на продажби в
обекта към 12,30 ч на стойност от 33 лева, поради което е налице основание за
квалифициране поведението на търговеца като силно засягащо значимите обществени
отношения, охранявани с нормата на чл.186 ЗДДС. От страна на административния
орган в процесната заповед са изложени конкретни факти за действаща организация
в търговския обект, с която се нарушават установените задължения във връзка със
спазване финансовата дисциплина и отчетност, които навеждат към квалификация на
търговското поведение като последователно нарушаващо законовите изисквания при
отчитане на продажбите.
Съдът намира, че подробно и обосновано
административният орган се е мотивирал относно прилагането на ПАМ за срок от 14
/четиринадесет/ дни, като цел на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и
осигуряване на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. При определянето на срока
е съобразен принципа на съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. Целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите
данни към НАП. Издаването на съответен документ за всяка една извършена
продажба, заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите,
стопанисващи или управляващи търговски обекти и неотчитането на приходите
препятства контролната дейност на приходните органи и не позволява установяване
на фактически реализирания оборот.
ПАМ е приложена своевременно при констатиране
на допуснато нарушение, съгласно изискванията на чл.22 ЗАНН, наложена е по
отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а не по отношение на цялата
търговска дейност на дружеството.
По отношение на възраженията на
жалбоподателя, съдът намира, че ПАМ няма санкционен характер и се налага с
оглед обективно извършване на нарушение, каквото в случая е било осъществено
без съмнение. В съдебната практика е възприето, че административнонаказателната
отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е
независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна
принуда. В случая наличието на неспазването на установеното задължение по см.
на чл.3 ал.1 от наредбата относно задължението за издаване на фискална касова
бележка е безспорно, поради което са налице установените от закона предпоставки
за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
Съдът не споделя възраженията на
жалбоподателката за това, че е лишена от правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС.
Съгласно цитираната разпоредба принудителната административна мярка се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло. За да бъде прекратена една мярка, същата първо следва да бъде
приложена, а в случая не е допуснато предварително изпълнение на
заповедта. В този смисъл нормата е насочена
към изпълнението на заповедта, а не към нейното законосъобразно или не
издаване.
Предвид изложеното съдът намира жалбата
за неоснователна, поради окето следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото и претенциите
на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени на ответника. В този
смисъл следва жалбоподателят да бъде осъде да заплати юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с
препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.П.С като
ЕТ“М.– 13 – М.С.“, с ЕИК *********, с адрес: гр.Пловдив ул.“ Отец Паисий“ №
31А, против заповед за налагане на ПАМ № ФК-649-0078400/20.10.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП, потвърдена с
решение № ГДФК-168/ 10.11.2020 г. на директора на дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА М.П.С като ЕТ“М.– 13 – М.С.“, с ЕИК
*********, с адрес: гр.Пловдив ул.“ Отец Паисий“ № 31А, да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляващи
възнаграждение за юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :