гр. Стара Загора, 03.06.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на трети май, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 6279 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правна квалификация по чл. 79
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Агрокултура“ ЕООД
твърди, че ответницата Д.Р. е регистрирана като земеделски производител.
Изградила е мандра за преработка на мляко и производство на млечни изделия.
Ищецът е закупил и
доставил на ответницата вана - сиренарска и сирениноизготвител, за което е
издало фактура № 78/13.10.2016 г. на обща стойност 6 840 лв с ДДС, от които за
вана - сиренарска 900 лв. без ДДС и сирениноизготвител за 4800 лв. без ДДС.
Фактурата била осчетоводена в счетоводството на „Агрокултура" ЕООД.
Налице била търговска
продажба между ,Агрокултура" ЕООД и Д.Ц.Р. - Д. - в качеството ѝ на
земеделски производител.
При предаване на вещите,
ищецът е предал и гаранционни карти и упътване за тяхната употреба. Движимите
вещи са били стационирани и пуснати в експлоатация веднага след предаването им.
Многократно управителят на
ищцовото дружество е разговарял с ответницата и баща й (с когото са били в
близки приятелски отношения) за плащане на посочената във фактурата сума, като
ответницата не е оспорвала дължимостта на парите, но не е извършвала и плащане.
"Агрокултура"
ЕООД е изпратило до ответницата нотариална покана чрез Нотариус Бойко Георгиев
за плащане на дължимите по фактурата суми. Ответницата се е явила на
определената от ищеца дата в кантората на Нотариуса, но е отказала да плати.
Предвид изложеното Д.Р. - Д.
дължала на ищеца „Агрокултура" ЕООД сумата от 6 840 лв. за представляващи
стойността на посочените във фактура № 78/13.10.2016 г. движими вещи.
На основание чл. 86 от ЗЗД
при забава в плащането на дължими суми ответницата дължала на
"АГРОКУЛТУРА" ЕООД лихви за забава в размер на 1273.64 лв.
върху сумата от 6 840.00 лв. считано от деня следващ датата на издаване на
фактурата до 13.08.2018 г.
Поради невъзможност за
решаване на въпроса извънсъдебно, „Агрокултура“ ЕООД е подало заявление по реда
на чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. № 4160 по описа на
съда за 2018 г. Съдът е издал Заповед за изпълнение на паричното задължение на Д.Р.
- Д., но последната е депозирала немотивирано възражение против заповедта.
Предвид изложеното за
„Агрокултура" ЕООД възниквал правният интерес да заведе установителен иск
по реда на чл 422 от ГПК, с
който да установи съществуването на вземането си от Д.Р. - Д..
Искането е да се постанови
решение, с което да бъде установено по отношение на ответницата Д.Р. - Д., че
дължи на „Агрокултура“ ЕООД сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично
задължение издадена по ч.гр.д. № 4160 по описа на Районен съд Стара Загора, а
именно 8113.64 лева, от
които 6 840 лева - представляващи неизплатена сума по фактура №
78/13.10.2016 г. и 1273.64 лева - обезщетение за забавено плащане, както
и законна лихва считано от 13.08.2018 г. до изплащане на вземането.
Претендирани са
направените в заповедното и исковото производства разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е депозиран отговор на исковата молба.
Ответникът заявява, че
оспорва предявения иск, който счита за неоснователен.
Действително ответницата
била регистрирана като земеделски производител, но развивала дейност различна
от посочената в исковата молба.
Оспорва твърденията
направени от ищцовото дружество. Не отговаряло на обективната действителност
посоченото в исковата молба, че ответницата се занимавала в качеството си на
земеделски производител с преработка на мляко и производство на млечни изделия.
По тази причина ответницата не е проявявала интерес да се сдобие с процесните
вещи. Д. не е поръчвала, нито е искала да и се доставят сиренарска вана и
сиреноизготвител. Такива вещи не са ѝ били доставени от страна на
ищцовото дружество, нито пък се притежават от Д. в качеството и на физическо
лице или земеделски производител. Според Д. „Агрокултура“ ЕООД никога не е
придобивало, респективно притежавало процесните вещи, за да ги продава
впоследствие на трето лице. Процесната фактура не е получавана и не е завеждана
както в счетоводните документи на ответницата, така и в инвентарните списъци на
ЗП. Представители на ищцовото дружество не са водили разговори с Д.Д. за
плащане на посочена та във фактурата сума, съответно не отговаряло на
обективната действителност твърдението, че Д. не е отричала наличие на задължение
към ищцовото дружество по въпросната фактура.
Действително през месец
април-2017г. управителят на „Агрокултура“ ЕООД е изпратил нотариална покана до Д.
с искане да се подпишат документи от страна на Д., с които да признае наличие
на задължение към ищцовото дружество по процесната фактура. Пред нотариуса,
чрез упълномощен представител, Д. е отрекла, че е поръчвала и получавала
процесните вещи, както и е заявила изрично, че не дължи сумата от 6840лв. В
изявлението на Д. изрично е посочено и не е оспорено от управителя на „Агрокултура“
ЕООД, че последният първоначално е направил изявление, че въпросните вещи са
били поръчани от трето лице.
Счита исковата молба за
неоснователна, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а на
ответницата да се присъдят направените от нея в хода на съдебното производство
разноски.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната квалификация на предявения иск за сумата
от 6840 лева е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ
По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД
във вр. с чл. 327 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сключен търговски договор
за продажба на сиреноизготвител и сиренарска вана, по който е предал стоките,
както и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане.
По иска по чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже
датата на изискуемост, а в тежест на ответника е да докаже плащане.
По делото
е представена фактура № 78/13.10.2016 г. с доставчик „Агрокултура“ ЕООД и
получател ЗП Д.Ц.Р. – Д.. Фактурата е издадена за доставка на 1 брой
сирениноизготвител и вана сиренарска и е на стойност 6840 лева с ДДС. Същата не
е подписана от ответницата. Представено е и счетоводно извлечение на ищцовото
дружество, видно от което фактурата е осчетоводена при него.
Представено
е и справка от сайта на Асоциация за развъждане на млечни породи кози, видно от
която ответницата е член на тази асоциация и отглежда кози в с. Самуилово. От
регистър БУЛСТАТ е с установява, че Д.Р. е регистрирана по ДДС и е действащ
земеделски производител, който отглежда дребен рогат добитък. От писмо на
Областна дирекция по безопасност на храните се установява, че ответницата не е
регистрирана като производител и търговец на мляко и млечни продукти (сирене) в
отдела „Контрол на храните“ към ОДБХ Стара Загора. Същата има регистриран
животновъден обект с капацитет на обекта 310 кози с предназначение: за мляко.
По
делото е представен Констативен протокол от 03.05.2017 г., изготвен от нотариус
Бойко Георгиев във връзка с нотариална покана, отправена до Д.Р.. В същата е
отбелязано, че ответницата категорично отрича да е правила поръчка за доставка
на машини за изготвяне на сирене и кашкавал и оспорва процесната фактура. От
протокола е видно и че страните имат неуредени финансови отношения, които нямат
връзка с настоящото дело.
По
делото е изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото
лице е дало заключение, че процесната фактура не е осчетоводена при ЗП Д.Р. – Д..
За периода 2016 – 2017 г. оборотите на ответника през посочения период са
единствено от продажба на сурово козе мляко.
По
делото са разпитани двама свидетели – А.Д.И.на страната на ответницата и Д.Д.Г.на
страната на ищеца.
Свидетелката
Иванова е кмет на с. Самуилово, където Д. отглежда кози. Според свидетеля
ответницата не произвежда сирене, а в стопанския обект има само доялна и
хладилна вана за млякото от козите.
Свидетелят
Господинов твърди, че се спомня как Т.В. (управител и собственик на
„Агрокултура“ ЕООД) е закупил от магазин Багира вана, която заедно с него и
бащата на Д. натоварили и закарали в с. Самуилово. Ваната разтоварили „на
Цоньо“. Според свидетеля ответницата произвеждала сирене и лично свидетелят си
бил купувал.
От
съвкупния анализ на доказателствата съдът намира, че по делото не се доказа да
е сключен договор за продажба на сирениноизготвител и сиренарска вана, по който
ответницата да дължи плащане. Договорът е на стойност над 5 000 лева и
свидетелски показания за доказване сключване на търговската продажба са
недопустими. Фактурата не е подписана и осчетоводена от ответницата и е изрично
оспорена от нея. Към настоящия момент не се установи къде се намират вещите.
Свидетелските показания на Денчо Господинов в частта, където се говори за
сключване и доставка на процесните вещи не следва да бъдат ценени предвид
изричната забрана на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК и липсата на изрично съгласие на
ответника за даване на такива показания.
Ето защо
съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
Искът по
чл. 86 от ЗЗД е акцесорен и следва главния иск т.е. при неговото отхвърляне
следва да се отхвърли и иска за мораторна лихва.
По разноските.
По делото ответницата е сторила
разноски за адвокат в размер на 600 лева и 150 лева за вещо лице.
Предвид крайния изход на делото и
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 750
лева в полза на ответницата.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с
който се иска да се признае за установено, че Д.Р. – Д. с ЕГН **********, с
адрес *** дължи на „Агрокултура“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Методи Кусев“ № 2 сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № 4160 по описа на Районен съд Стара Загора за
2018 г., а именно 8113.64 лева, от
които 6 840 лева - представляващи неизплатена сума по фактура №
78/13.10.2016 г. и 1273.64 лева - обезщетение за забавено плащане, както
и законна лихва считано от 13.08.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Агрокултура“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Методи Кусев“ № 2 да заплати на Д.Р.
– Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 750 лева разноски за адвокат и
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: