Решение по дело №6279/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 03.06.2019 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на трети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

  Председател: Ваня Тенева

 

 

при секретаря Тонка Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 6279 по описа за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

           

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК с правна квалификация по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът „Агрокултура“ ЕООД твърди, че ответницата Д.Р. е регистрирана като земеделски производител. Изградила е мандра за преработка на мляко и производство на млечни изделия.

            Ищецът е закупил и доставил на ответницата вана - сиренарска и сирениноизготвител, за което е издало фактура № 78/13.10.2016 г. на обща стойност 6 840 лв с ДДС, от които за вана - сиренарска 900 лв. без ДДС и сирениноизготвител за 4800 лв. без ДДС. Фактурата била осчетоводена в счетоводството на „Агрокултура" ЕООД.

            Налице била търговска продажба между ,Агрокултура" ЕООД и Д.Ц.Р. - Д. - в качеството ѝ на земеделски производител.

            При предаване на вещите, ищецът е предал и гаранционни карти и упътване за тяхната употреба. Движимите вещи са били стационирани и пуснати в експлоатация веднага след предаването им.

            Многократно управителят на ищцовото дружество е разговарял с ответницата и баща й (с когото са били в близки приятелски отношения) за плащане на посочената във фактурата сума, като ответницата не е оспорвала дължимостта на парите, но не е извършвала и плащане.

            "Агрокултура" ЕООД е изпратило до ответницата нотариална покана чрез Нотариус Бойко Георгиев за плащане на дължимите по фактурата суми. Ответницата се е явила на определената от ищеца дата в кантората на Нотариуса, но е отказала да плати.

            Предвид изложеното Д.Р. - Д. дължала на ищеца „Агрокултура" ЕООД сумата от 6 840 лв. за представляващи стойността на посочените във фактура № 78/13.10.2016 г. движими вещи.

            На основание чл. 86 от ЗЗД при забава в плащането на дължими суми ответницата дължала на "АГРОКУЛТУРА" ЕООД лихви за забава в размер на 1273.64 лв. върху сумата от 6 840.00 лв. считано от деня следващ датата на издаване на фактурата до 13.08.2018 г.

            Поради невъзможност за решаване на въпроса извънсъдебно, „Агрокултура“ ЕООД е подало заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.д. № 4160 по описа на съда за 2018 г. Съдът е издал Заповед за изпълнение на паричното задължение на Д.Р. - Д., но последната е депозирала немотивирано възражение против заповедта.

            Предвид изложеното за „Агрокултура" ЕООД възниквал правният интерес да заведе установителен иск по реда на чл 422 от ГПК, с който да установи съществуването на вземането си от Д.Р. - Д..

            Искането е да се постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответницата Д.Р. - Д., че дължи на „Агрокултура“ ЕООД сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д. № 4160 по описа на Районен съд Стара Загора, а именно 8113.64 лева, от които 6 840 лева - представляващи неизплатена сума по фактура № 78/13.10.2016 г. и 1273.64 лева - обезщетение за забавено плащане, както и законна лихва считано от 13.08.2018 г. до изплащане на вземането.

            Претендирани са направените в заповедното и исковото производства разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба. 

            Ответникът заявява, че оспорва предявения иск, който счита за неоснователен.

            Действително ответницата била регистрирана като земеделски производител, но развивала дейност различна от посочената в исковата молба.

            Оспорва твърденията направени от ищцовото дружество. Не отговаряло на обективната действителност посоченото в исковата молба, че ответницата се занимавала в качеството си на земеделски производител с преработка на мляко и производство на млечни изделия. По тази причина ответницата не е проявявала интерес да се сдобие с процесните вещи. Д. не е поръчвала, нито е искала да и се доставят сиренарска вана и сиреноизготвител. Такива вещи не са ѝ били доставени от страна на ищцовото дружество, нито пък се притежават от Д. в качеството и на физическо лице или земеделски производител. Според Д. „Агрокултура“ ЕООД никога не е придобивало, респективно притежавало процесните вещи, за да ги продава впоследствие на трето лице. Процесната фактура не е получавана и не е завеждана както в счетоводните документи на ответницата, така и в инвентарните списъци на ЗП. Представители на ищцовото дружество не са водили разговори с Д.Д. за плащане на посочена та във фактурата сума, съответно не отговаряло на обективната действителност твърдението, че Д. не е отричала наличие на задължение към ищцовото дружество по въпросната фактура.

            Действително през месец април-2017г. управителят на „Агрокултура“ ЕООД е изпратил нотариална покана до Д. с искане да се подпишат документи от страна на Д., с които да признае наличие на задължение към ищцовото дружество по процесната фактура. Пред нотариуса, чрез упълномощен представител, Д. е отрекла, че е поръчвала и получавала процесните вещи, както и е заявила изрично, че не дължи сумата от 6840лв. В изявлението на Д. изрично е посочено и не е оспорено от управителя на „Агрокултура“ ЕООД, че последният първоначално е направил изявление, че въпросните вещи са били поръчани от трето лице.

            Счита исковата молба за неоснователна, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен, а на ответницата да се присъдят направените от нея в хода на съдебното производство разноски.

            След приключване на съдебното дирене и с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

            Правната квалификация на предявения иск за сумата от 6840 лева е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ

По иска по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 от ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сключен търговски договор за продажба на сиреноизготвител и сиренарска вана, по който е предал стоките, както и размера на дължимата сума. В тежест на ответника е да докаже плащане.

По иска по чл. 86 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже датата на изискуемост, а в тежест на ответника е да докаже плащане.

 

            По делото е представена фактура № 78/13.10.2016 г. с доставчик „Агрокултура“ ЕООД и получател ЗП Д.Ц.Р. – Д.. Фактурата е издадена за доставка на 1 брой сирениноизготвител и вана сиренарска и е на стойност 6840 лева с ДДС. Същата не е подписана от ответницата. Представено е и счетоводно извлечение на ищцовото дружество, видно от което фактурата е осчетоводена при него.

            Представено е и справка от сайта на Асоциация за развъждане на млечни породи кози, видно от която ответницата е член на тази асоциация и отглежда кози в с. Самуилово. От регистър БУЛСТАТ е с установява, че Д.Р. е регистрирана по ДДС и е действащ земеделски производител, който отглежда дребен рогат добитък. От писмо на Областна дирекция по безопасност на храните се установява, че ответницата не е регистрирана като производител и търговец на мляко и млечни продукти (сирене) в отдела „Контрол на храните“ към ОДБХ Стара Загора. Същата има регистриран животновъден обект с капацитет на обекта 310 кози с предназначение: за мляко.

            По делото е представен Констативен протокол от 03.05.2017 г., изготвен от нотариус Бойко Георгиев във връзка с нотариална покана, отправена до Д.Р.. В същата е отбелязано, че ответницата категорично отрича да е правила поръчка за доставка на машини за изготвяне на сирене и кашкавал и оспорва процесната фактура. От протокола е видно и че страните имат неуредени финансови отношения, които нямат връзка с настоящото дело.

            По делото е изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза, в която вещото лице е дало заключение, че процесната фактура не е осчетоводена при ЗП Д.Р. – Д.. За периода 2016 – 2017 г. оборотите на ответника през посочения период са единствено от продажба на сурово козе мляко.

 

            По делото са разпитани двама свидетели – А.Д.И.на страната на ответницата и Д.Д.Г.на страната на ищеца.

            Свидетелката Иванова е кмет на с. Самуилово, където Д. отглежда кози. Според свидетеля ответницата не произвежда сирене, а в стопанския обект има само доялна и хладилна вана за млякото от козите.

            Свидетелят Господинов твърди, че се спомня как Т.В. (управител и собственик на „Агрокултура“ ЕООД) е закупил от магазин Багира вана, която заедно с него и бащата на Д. натоварили и закарали в с. Самуилово. Ваната разтоварили „на Цоньо“. Според свидетеля ответницата произвеждала сирене и лично свидетелят си бил купувал.

            От съвкупния анализ на доказателствата съдът намира, че по делото не се доказа да е сключен договор за продажба на сирениноизготвител и сиренарска вана, по който ответницата да дължи плащане. Договорът е на стойност над 5 000 лева и свидетелски показания за доказване сключване на търговската продажба са недопустими. Фактурата не е подписана и осчетоводена от ответницата и е изрично оспорена от нея. Към настоящия момент не се установи къде се намират вещите. Свидетелските показания на Денчо Господинов в частта, където се говори за сключване и доставка на процесните вещи не следва да бъдат ценени предвид изричната забрана на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК и липсата на изрично съгласие на ответника за даване на такива показания.

            Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

            Искът по чл. 86 от ЗЗД е акцесорен и следва главния иск т.е. при неговото отхвърляне следва да се отхвърли и иска за мораторна лихва.

 

По разноските.

По делото ответницата е сторила разноски за адвокат в размер на 600 лева и 150 лева за вещо лице.

Предвид крайния изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 750 лева в полза на ответницата.

 

Водим от горното, съдът,

 

                                                                Р Е Ш И:       

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че Д.Р. – Д. с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Агрокултура“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Методи Кусев“ № 2 сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 4160 по описа на Районен съд Стара Загора за 2018 г., а именно 8113.64 лева, от които 6 840 лева - представляващи неизплатена сума по фактура № 78/13.10.2016 г. и 1273.64 лева - обезщетение за забавено плащане, както и законна лихва считано от 13.08.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Агрокултура“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Методи Кусев“ № 2 да заплати на Д.Р. – Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 750 лева разноски за адвокат и вещо лице.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.

 

 

 

 

                                                           Районен съдия: