Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 16.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 3938 по описа за 2018 година, прецени:
Делото
е образувано след изпращане по подсъдност на т.д. № 13/2018 г. от Софийския
окръжен съд. Р.Й.С. е предявил срещу З. „Б.и.“ АД *** частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за заплащане
на обезщетение в размер на 30 000 лева като част от претенция в размер на
70 000 лева за неимуществени вреди и 173,44 лева имуществени вреди, претърпени
вследствие ПТП на 03.09.2016 г. в гр. Бургас, ведно със законната лихва от тази
дата до окончателното изплащане. Претендира и за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 173,44 лева разходи за лечение, ведно със законната лихва за
всеки разход до предявяване на исковата молба в размер на 19,79 лева, и
законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът Р.Й.С. излага, че на 03.09.2016
г. в гр. Бургас по бул. „Тодор Александров“ в района на кръстовището до
светофара с ул. „Спортна“ произлязъл удар между л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ с
рег. № *****, управляван от третото лице помагач З.А.Ш., и намиращия се пред
него т.а. „Форд Фиеста“ с рег. № *****, управляван от С.П.К.. В резултат на
това последвал удар между т.а. „Форд Фиеста“ и намиращия се пред него л.а.
„Опел Астра“ с рег. № *****, който на свой ред ударил намиращия се пред него л.а.
„Опел Астра“ с рег. № *****. Вследствие настъпилия удар били причинени телесни
увреждания на ищеца Р. И.С., който бил пътник в л.а. „Опел Астра“ с рег. № *****.
Ищецът твърди, че произшествието е настъпило поради виновно нарушение на
правилата за движение от третото лице помагач З.А.Ш., който не контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС, движил се с несъобразена с пътната
обстановка скорост и управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, в резултат на което загубил контрол над автомобила и не спазил
необходимата дистанция от намиращия се пред него автомобил. В резултат на ПТП
ищецът получил следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение,
сътресение на гръбначния мозък в шийния отдел и листеза на два шийни прешлена. Уврежданията
наложили домашно лечение на строг постелен режим, грпижа от близките му,
приемане на множество медикаментиза главоболие и световъртеж. Ищецът бил
неработоспособен над два месеца, прекарвал цялото си време в дома си и не можел
да извършва елементарни социални и битови дейности. Произшествието довело до
отрицателни изживявания в психически и емоционален план. Ищецът преживял силен
стрес, прерастнал в чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие пред
сполетялото го нещастие. Ищецът страдал от лбезсъние, болки на увредените
места, чувство на безпокойство, тревожност и безнадеждност, чувство на страх,
станал раздразнителен и асоциален. Ищецът оценява дължимото му обезщетение за
причинените неимуществени вреди на 70 000 лева. Ищецът претендира и за
заплащане на имуществени вреди от причиненото ПТП в размер на 173,44 лева.
За автомобила, управляван от
виновния според ищеца водач – л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ с рег. № *****, била
сключена застраховка „гражданска отговорност“ в „З.Б.и.“ АД с полица № BG/02/115003116253, валидна от 20.12.2015 г. до
13.12.2016 г. Ищецът предявил извънсъдебна застрахователна претенция до
застрахователното дружество, но застрахователят не определил и не изплатил обезщетение.
На основание изложените
обстоятелства, ищецът Р.Й.С. чрез представителя си по пълномощие прави искане
до съда да осъди ответника „З.Б.и.“ АД гр. Саофия да му заплати сумата от
30 000 лева като част от претенция в размер на 70 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
увреждането 03.09.2016 г. до окончателното изплащане, и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 173,44 лева разходи за лечение, ведно с
компенсаторна лихва върху всеки разход от датата на неговото извършване до
датата на подаване на исковата молба, в размер на 19,79 лева, както и законна
лихва върху сумата от 173,44 лева от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ответникът „З.Б.и.“ АД *** в
отговора си оспорва иска с възражения срещу твърдяната от ищеца тежест на
телесните увреждания. Оспорва претендирания размер на застрахователното
обезщетение.
Като трето лице помагач е привлечен
водачът на л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ с рег. № ***** З.А.Ш.. Третото лице
помагач в становище от 02.10.2018 г. оспорва иска с възражение за липса на
причинени неимуществени вреди и за съпричиняване, поради непоставяне на
предпазен колан.
По делото е прието за безспорно
установено с доклада на съда наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност“ между посочения от деликвента ищец и
ответника.
Механизмът на ПТП се установява от
представените и приложени по делото материали от досъдебното производство и
автотехническата експертиза. От заключението на вещото лице е установено, че
причината за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а. „Крайслер ПТ
Круизър“, който е управлявал автомобила със скорост на движение около 70 км/ч,
която скорост не му позволявала да спре в рамките на опасната зона на МПС без
настъпване на удар с т.а. „Форд“.
Установените
обстоятелства при настъпването на ПТП обуславят извод за извършено от водача на
л.а. „Крайслер ПТ Круизър“ нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, задължаващо
водачите при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с характера
и интензивността на движението, което включва и съобразяване с намиращите се в
покой ППС, с оглед спиране пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. По делото не са събрани доказателства, изключващи виновното
причиняване на ПТП, поради което съдът приема, че не е оборена презумпцията на
чл. 45 ал. 2 от ЗЗД за виновност на деликвента.
Претърпените
от ищеца травматични увреждания и техните последици са установени от
приложените по делото медицински документи и изготвената съдебно-медицинска
експертиза (л. 92-93). Пострадалият е получил в резултат на ПТП контузия на
главата и шийните прешлени и мозъчно сътресение. Според вещото лице, вследствие
увреждането пострадалият е търпял интензивни болки през първите 10 дни и
умерени до 30-40 дни. Като срок на пълно възстановяване, в заключението на
експертизата е посочен от 30 до 60 дни.
Настъпилото
ПТП и причинените с него травматични увреждания на ищеца . Р.Й.С. имат характер
на застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на § 1 т. 3 от ДР във вр. с
чл. 193 ал. 1 от КЗ (отм.) и са основание за пораждане на задължение на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди. За
да се произнесе по основателността на иска в частта му за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да прецени характера и
тежестта на телесните увреждания и последиците за физическото и
емоционално-психичното състояние на ищеца.
Установено
е от заключението на вещото лице, че вследствие получените травматични
увреждания пострадалият е търпял болки, които продължили с различна степен на
интензивност до 30-40 дни. Уврежданията наложили тридневно болнично лечение, с
извършване на изследвания, проведено медикаментозно и инфузионно лечение. Контузията
на шийните прешлени наложила обездвижването на шийния отдел на гръбначния стълб
(СМЕ л. 92). Месец след травмата – на 09.10.2016 г., при медицински преглед са
установени ограничени движения на шийния сегмент на гръбначния стълб. От
показанията на свидетеля Райчо Желязков Раев, след изписването му от болничното
заведение ищецът изпитвал силни затруднение при движението си, приемал
обезболяващи медикаменти, имал оплаквания за в областта на врата и гръбначния
стъл. Ищецът изпитвал значителни притеснения от състоянието си, чувствал
неувереност и съмнения дали ще се възстанови напълно. Тези претърпени
увреждания и причиненото от тях влошаване на физическото и емоционалното
състояние на ищеца, обуславят извода на съда, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 5000 лева. Искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, предявен като частичен, е
основателен до този размер.
Върху
така определеното като дължимо обезщетение за неимуществени вреди ответникът
дължи законна лихва. Началната дата на дължимостта на законната лихва е датата
на настъпване на застрахователното събитие. Горното следва от разпоредбата на
чл. 227 т. 2 от КЗ (отм). Разпоредбата предвижда право на регрес на
застрахователя за платените от него законни лихви от датата на настъпване на
застрахователното събитие до датата на съобщаването по чл. 224 ал. 1 от КЗ
(отм.). От това следва, че при действието на отменения КЗ, застрахователят
дължи на пострадалия законна лихва върху застрахователното обезщетение от
датата на застрахователното събитие, независимо от това дали и кога е бил
уведомен за събитието от застрахования.
Искът
с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ за
заплащане на неимуществени вреди е неоснователен в частта му над сумата от 5000
лева до предявения размер от 30 000 лева. Не са установени увреждания с
по-висока тежест и по-голяма интензивност и продължителност на болките и
страданията от установените от вещото лице. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза е видно, че е следвало да настъпи пълно
възстановяване на ищеца до 60 дни от произшествиетои не се очаква в бъдеще
ищецът да търпи болки, свързани с получените увреждания. Не се доказаха
по-значителни промени в емоционалното и психичното състояние на ищеца извън
установените с гласните доказателства. Поради това съдът намира, че искът в
частта му за неимуществени вреди следва да се отхвърли над кумата от 5000 лева
до предявения размер от 30 000 лева.
Искът
с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) в частта му за имуществените вреди е частично
основателен. Извършването на разходи за лечението и възстановяването на ищеца
се установява от представените по делото платежни документи (т.д. № 13/2018 г.
л. 19-22). Общият размер на направените разходи е 128,83 лева, а не 173,44 лева,
каквато е претенцията на ищеца. Ищецът неоснователно е посочил разход за
закупуване на медикаменти в общ размер 98,14 лева, като е извършил събиране на
суми, удостоверени в документи за едни и същи разходи. От представените
платежни документи фискални бонове от 24.09.2016 г. и 06.09.2016 г. (тд. №
13/2018 г. л. 20) е видно, че ищецът е заплатил за медикаменти съответно 13,76
лева и 39,77 лева. Представените документи на следващата страница (л. 21) са
фактури, които удостоверяват същите разходи, както цитираните фискални бонове –
налице е пълна идентичност на датата на издаване на документите, закупените
медикаменти и цените на покупката с ДДС, съответно 13,76 лева (дясна фактура с
дата 24.09.2016 г.) и 39,77 лева (лява фактура с дата 06.09.2016 г.). Вместо да
ги изключи от общия сбор на разходите, ищецът е включил в сбора нетната
стойност по фактурите без ДДС – съответно 11,47 лева (дясна фактура с дата
24.09.2016 г.) и 33,14 лева (лява фактура с дата 06.09.2016 г.). Поради това,
сумите от 11,47 лева и 33,14 лева следва да се изключат от общия сбор на
разходите за лечение, а искът в частта му за имуществени вреди да бъде уважен
до размер 128,83 лева.
Върху
всеки от направените разходи, имащи характер на имуществени вреди, ответникът
дължи законна лихва за периода от датата на съответния разход до датата на
исковата молба 17.01.2018 г. Размерът на лихвите е съответно: за сумата от 47
лева – 6,49 лева; за сумата от 2,90 лева – 0,36 лева; за сумата от 8,00 лева – 0,97
лева; за сумата от 13,76 лева – 1,83 лева; за сумата от 39,77 лева – 5,51 лева; за сумата от
17,40 лева – 2,41 лева. Общият размер на лихвата за имуществените вреди до
датата на предявяване на исковата молба е 17,53 лева. Следва претенцията за
лихва да бъде уважена до този размер.
Съдът
не се е произнесъл по искането на ищеца за освобождаване от държавна такса и
разноски, поради което следва да направи това с настоящото решение. Искането е
основателно.
Ответникът
„З.Б.и.“ АД *** следва да заплати по сметка на СГС сумата от 200 лева държавна
такса и 75 лева разноски, а на адвокат Стоян Чаталбашев възнаграждение в размер
на 292,90 лева с ДДС, според уважената част от иска.
Ищецът
е направил възражение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника. Възражението е
основателно. Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за минималния размер на
адвокатските възнаграждения, според материалния интерес – общо 30 193,23
лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1922,96 лева с ДДС.
Заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е с размер 4000 лева, което
е два пъти по-високо от този размер и не съответства на фактическата и правна
сложност на делото. Поради това съдът следва да намали възнаграждението от 4000
лева на 1922,96 лева. От тази сума ищецът следва да заплати на ответника сумата
от 1596,06 лева според отхвърлената част от иска и разноски за вещо лице в
размер на 166 лева според отхвърлената част от иска, или разноски в общ размер
1762,06 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.Б.и.“ АД ***, ЕИК *****,
адрес за призоваване: гр. София бул. „*****да заплати на Р.Й.С. ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 5000 (пет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от травматични увреждания - контузия на главата и шийните прешлени и
мозъчно сътресение, настъпили при пътнотранспортно произшествие на 03.09.2016
г. в гр. Бургас, виновно причинено от З.А.Ш., ведно със законната лихва върху
тази сума от 03.09.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска с
правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ в частта му
за неимуществени вреди над сумата от 5000 лева до предявения размер от
30 000 лева.
Осъжда
„З.Б.и.“ АД *** да заплати на Р.Й.С. сумата от 128,83 лева обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение на причинени травматични увреждания при
ПТП на 03.06.2016 г., ведно със законна лихва до 17.01.2018 г. в размер на
17,53 лева, и със законната лихва върху сумата от 128,83 лева от 17.01.2018 г.
до окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск в частта му за
имуществени вреди над сумата от 128,83 лева до предявения размер от 173,44
лева, и за законна лихва в частта над сумата от 17,53 лева до 19,79 лева.
Освобождава
ищеца Р.Й.С. от държавна такса и разноски за първата инстанция.
Осъжда
„З.Б.и.“ АД *** да заплати по сметка на СГС сумата от 200 лева държавна такса и
75 лева разноски, според уважената част от иска.
Осъжда
„З.Б.и.“ АД *** да заплати на адвокат С. Ч. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от
ЗА в размер на 292,90 лв, според уважената част от иска.
На
основание чл. 78 ал. 5 от ГПК намалява разноските в частта им за адвокатското
възнаграждение от 4000 лева на 1722,96 лева с ДДС.
Осъжда
Р.Й.С. да заплати на „З.Б.и.“ АД *** разноски в общ размер 1762,06 лева, според
отхвърлената част от иска.
Делото
е разгледано при участие на трето лице помагач З.А.Ш..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: